Р Е Ш Е Н И Е  № 22

 

Гр. Сливен, 09.04.2009г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

            СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение  в публичното

 заседание на………………дванадесети март..…………………………

през две хиляди и девета година в състав:

                                                                  Председател:С.Б.

                             Членове:                                                                       

при секретаря………………М.Л.…….…………………и с участието на прокурора………С.Г.…..като разгледа докладваното от …………… съдията С.Б.…*** по описа за 2008  година, за да се произнесе съобрази:

            Предявеният иск е за поставяне под пълно запрещение и намира правното си основание в чл. 5 ал.1 от ЗЛС във вр. чл.336 и сл. от ГПК.

            Ищцата твърди в исковата си молба, че ответника е неин брат. Същият страда от тежко заболяване- шизофрения шизофективнахронификация, чести обостряния с афективно-параноидна симтоматика. Първоначално родителите й се грижил за него, но след тяхната смърт състоянието му се влошило.  Нуждае се от непрекъснати грижи и не може да се грижи за себе си. Моли съда да постанови решение, с което постави ответника под пълно запрещение с произтичащите от това последици.

            В с.з., чрез своя пълномощник поддържа иска си. Сочи писмени и гласни доказателства, назначена е по делото съдебно-психиатрична експертиза.

            Съдът придоби лични впечатления от състоянието на ответника.

            Представителят на ОП – Сливен счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като ответника бъде поставен под пълно запрещение.

            От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

            Ищцата е сестра на ответника  на ответника И.С.К..

            С Експертно решение на ТЕЛК за психични заболявания гр. Бургас № 382/10.04.1997г. му е определена инвалидност първа група без чужда помощ, пожизнено и диагноза: ” шизофрения шизофективнахронификация, чести обостряния с афективно-параноидна симтоматика; манифестна  емоционално-волева промяна”. Психичното заболяване датира от 1976г. Ответникът е бил лекуван неколкократно в Психиатрична болница  гр. Раднево.   Видно от представеното заключение на в.л. психиатър, д-р Т., неоспорено от страните, първоначално заболяването дебютира  с маниоподобна симтоматика, следват поведенчески отклонения и пристъпи с параноидно-халюцинаторна симптоматика. Ответникът страда от параноидна шизофрения, непрекаснато протичане, обостряне, халюцинаторно-праноиден синдром емоционално-волева промяна на личността. Налице е медицински критерий, определящ невъзможността на ответника да се грижи за работите си. Разпитана в с.з. вещото лице изразява становище, че според нея ответника отговаря на медицинските критерии за поставяне под ограничено запрещение.

            Видно от събраните гласни доказателства, ответникът след смъртта на родителите си е влошил състоянието си. Говори несвързано, не се грижи за храната и хигиената си; подпалил къщата в която живее; скита по улиците на селото, не приема сам лекарствата си; държи се неадекватно.

            Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на   събраните гласни и писмени доказателства и заключението на вещото лице.

            На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Предявеният иск за поставяне под пълно запрещение е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

            Налице са кумулативно дадените предпоставки на чл. 5 ал.1 от ЗЛС за поставяне на ответника под пълно запрещение, а именно: същият страда от психично заболяване – параноидна шизофрения, непрекъснато протичане, обостряне, халюцинаторно-праноиден синдром емоционално-волева промяна на личността., и това му състояние не му позволява да се грижи за своите работи. Ответникът е неспособен да се грижи за интересите си. При наличието на тези обстоятелства съдът намира, че следва да постави ответника под пълно запрещение, тъй като от съвкупната преценка не само на назначената експертиза, а и то разпита на свидетелите се установи че е налице пълна неспособност на ответника да се грижи за себе си. Проявите на ответника показват, че той не е в състояние да се грижи за елементарни житейски нужди с чужда помощ, поради което съдът намира че той следва да бъде поставен под пълно, а не под ограничено запрещение. Вещото лице изразява становище, че ответника отговаря на медицинския критерий за поставен под ограничено запрещение при разпита в с.з., а в депозираното писмено заключение по делото изразява становище, че изразността на психичните нарушения е от такава степен, че го лишава от способността да разбира свойството и значението на действията си; дъ ръководи постъпките си, да защитава интересите си и да се грижи за себе си, което обоснова и настоящия извод на съда.

            След влизане в сила на решението следва да се изпрати препис от същото  на органа по настойничеството и попечителството по местожителството на ответника – община нова Загора  за назначаване на настойник на същия.

            Ръководен от изложените съображения съдът

 

 

Р      Е       Ш       И  :

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ И.С.К.  ЕГН  ********** *** Загора.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството и попечителството при Община Нова Загора за определяне на настойник.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му  на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: