РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 28.01.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети декември 2008 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Я.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

                                                                                                          М.М.

 

при участието на секретаря П.С. разгледа докладваното от младши съдия М. *** 764 по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХVІІІ от отменения ГПК (исковата молба е подадена на 29.02.2008 г.).

            Обжалвано е от ищеца А.Г.Д. решение № 651 от 07.07.2008 г. по гр.д. № 1362/2007 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което са отхвърлени исковете му срещу Р.Ж.Е.: иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху участък от 120 кв.м., намиращ се в северната част на недвижим имот с идентификационен номер 67338.412.400 по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на АК, намиращ се в местността Д. д. в землището на гр. С., заключени между намиращата се на място телена ограда и очертаната с кадастралния план гранична линия между имот № 67338.412.400 и имот № 67338.412.399, и иск с правно основание чл. 109А от ЗС за определяне на границата между имот № 67338.412.400 и имот № 67338.412.399.

            В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон и че неправилен е изводът на съда, че имотът е придобит в границите и размерите по кадастралната карта и ищецът не разполага с титул за собственост на процесните 105 кв.м.

В първото съдебно заседание въззивникът А.Д. не се явява и не се представлява; с допълнителна писмена молба пълномощникът му е заявил, че поддържа жалбата и претендира разноски.

Въззиваемият Р.Е. се представлява от пълномощник и моли реше­нието да бъде оставено в сила, тъй като имотът е придобит в границите по кадастралната карта, а освен това претендираната граница не се доказва.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            На 18.04.2007 год. (нот. акт 121, том ІІІ, рег. № 4655, дело 418/2007 г. на нотариус № 128 – Е. Ш.) ищецът А.Д. е придобил по дарение от своите майка и леля М. С. и Е. Н. поземлен имот № 67338.412.400 с посочена площ 6069 кв.м.

Ответникът е придобил поземлен имот № 67338.412.399 на 01.06.2006 г. с нотариален акт за покупко-продажба № 95, том V, рег. № 2539, дело 390/2006 г. на нотариус № 522 – Н. В.. В нотариалния акт е посочено, че имотът е с площ 1200 кв.м. по документи и 1568 кв.м. по скица.

И двата процесни имота са образувани от един и същ имот, до 1964 г. с площ от 8,8 дка, принадлежал на Н. Т. Н., като през годините са променяли собствениците си. Имотът на ищеца се намира южно от имота на ответника. Площта на имота на ответника във всички налични нотариални актове преди този от 2006 г. е посочвана като 1200 кв.м.

На място между двата имота около 2001 г. е построена ограда – телена мрежа на железни колове, която маркира северната граница на спорната част. Оградата е поставена от праводателите на ответника К. и В. В., а дотогава същата линия е била очертана от синор, който е бил вече налице около 1975 г., откогато В. ползват имота (до 1994 г. той е бил собственост на Е. З., която през 1975 г. го придобива по дарение от М. Н., а през 1994 г. го продава на В. В.). По време на построяването на оградата или преди това не е имало спорове между собствениците на имотите относно местополо­жението на границата – считало се е, че тя минава по синора, върху който е построена оградата.

Според кадастралните планове от 1989 г. и от 2000 г. границата между имотите минава по южната граница на спорната част. Тази граница през 2007 г. е трасирана и на място с колчета. Площта, заключена между тази граница и оградата, е 105 кв.м.

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, свидетелските показания и заключението на вещото лице. Картов материал от предходни години липсва, което не позволява на вещото лице да сравни пряко границата отпреди 1989 г. с тази от 1989 г. За времето на поставяне на границата и липсата на спор относно нея сведения дават свидетелите И. В. и Н. Петков, чиито показания съдът кредитира, тъй като съвпадат помежду си, а освен това в частта относно наличието на ограда показанията им се отнасят до лесно проверими обстоятелства и съвпадат с установеното от вещото лице. Съдът не кредитира показанията на свидетелката И. С., която разказва, че през лятото на 2008 г. след пожар е окосена тревата в мястото на ответника и едва тогава е станало ясно, че на мястото на забитите колчета има друг синор. Данните за втори синор и изобщо за наличие преди 2007 г. на нанесена на място граница, съвпадаща с границата по плана, не се потвърждават от другите доказателства по делото, вклю­чително такава граница не е забелязана и от вещото лице при извършения от него оглед, а съдът намира, че ако такава граница на място някога е имало, е малко вероятно данните и спомените за нея да се окажат напълно заличени през годините след 1964 г.

Всичко това води до извода, че границата между двата имота първоначално, преди изработването на кадастралния план от 1989 г., е минавала от северната страна на спорната площ и е съвпадала с поставената на място ограда. В скицата към заключението на вещото лице тази граница е означена с червена пунктирана линия.

В съответствие с горния извод е обстоятелството, че първона­чално площта на имота на ответника е била отбелязвана като 1200 кв.м. Ако се приеме, че през 1989 г. имотите са заснети погрешно и границата е изместена на юг с около 105 кв.м., това добре обяснява част от причината за разминаването в площта на имота на Е. между нотариалните актове до 2006 г. и скиците след 1989 г.

Между страните не се спори, че спорният участък се владее от ответника, който складира там чували с тор и паркира автомобилите си.

Въз основа на установените факти съдът намира, че жалбата е основателна.

Неправилно е становището, че ищецът през 2007 г. е придобил своя имот в границите и площта по тогавашния кадастрален план и че му е необходимо друго придобивно основание, за да се легитимира като собственик на спорните 105 кв.м. При погрешно отразяване на имота в кадастъра такова отделно придобивно основа­ние не би било необходимо, а само би се оказало, че имотът, придобит от ищеца през 2007 г., в действителност винаги е бил с по-различни граници и с по-голяма площ. Посочената в нотариалния акт по-малка площ не означава, че имотът не е придобит изцяло, ако тя в действителност се окаже по-голяма. От друга страна, кадастралните планове нямат правопораждащо действие – те само отразяват границите и местоположението на имотите, но не могат да ги променят. Затова и няма пречка да се установява несъответствие между заснетото и действителните граници на имота.

След като се прие за установено от фактическа страна, че спорният участък принадлежи в действителност към имот № 67338.412.400 и че този участък е във владение на ответника, исковете на А.Д. с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет участъка от 105 кв.м. и чл. 109а от ЗС (допустим, тъй като имотите се намират извън регулация) следва да бъдат уважени, като по иска с правно основание чл. 109а от ЗС се определи точната граница.

С оглед този изход на делото заплатените от ищеца държавни такси в двете инстанции, адвокатско възнаграждение и разноски по извършената експертиза следва да се възложат на ответника.

Данъчната оценка на спорния участък от 105 кв.м. съответства на 750,79 лв., затова в частта си относно ревандикационния иск решението не подлежи на касаци­онно обжалване (чл. 280, ал. 2 от ГПК).

По изложените съображения и на основание чл. 208 от ГПК (отм.) съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 651/07.07.2008 г. по гр. дело № 1362/2008 г. на Сливен­ския районен съд, като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните А.Г.Д. и Р.Ж.Е.,*** северната част на недвижим имот с идентификационен номер 67338.412.400 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на АК, намиращ се в местността Д. д. в землището на гр. С., заключен между намиращата се на място телена ограда (отбелязана с червена пунктирана линия на скицата към заключението на вещото лице) от север и очертаната с кадастралния план гранична линия между имот № 67338.412.400 и имот № 67338.412.399 (отбелязана на скицата с черна непрекъсната линия) от юг е собственост на А.Г.Д..

ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС Р.Ж.Е. ***, ЕГН **********, да предаде на А.Г.Д. ***, ЕГН **********, владението върху описания по-горе участък.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 109а от ЗС границата между недвижим имот, собственост на А.Г.Д., с идентификационен № 67338.412.400 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на АК, намиращ се в местността Д. д. в землището на гр. С., и съседния му имот с идент. № 67338.412.399, собственост на Р.Ж.Е., по прокараната на място линия, по която е поставена телена ограда, очертана с червена пунктирана линия на скицата към заключението на вещото лице, която е неразделна част от решението.

ОСЪЖДА Р.Ж.Е., ЕГН **********,***, да заплати на А.Г.Д. сумата от 415 лв., представляваща направените от него разноски по делото в първата и въззивната инстанции.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване в частта си по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, а в останалата си част ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.