Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  02.04.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря М.Л., като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Г” ЕООД гр.Х, ул. „Ш.с.” №*, ап. 12, с управител Х. Х. чрез адв. Е.Д. против Решение № 561 / 21.07.2008 г. по описа на Районен съд – Сливен,  по гр.д. № 594 / 2007 г., с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника против И.Г.Д. ***„ В. к. ” № * иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на поземлен недвижим имот № 2862787 с площ 1018 кв.м., находящ се в землището на гр. Сливен, селищно образувание „Изгрев”, м.„Орта синур” като неоснователен.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. На първо място се сочи, че при постановяване на обжалваното решение СлРС не се е съобразил с доказателствената сила на официалните документи .На второ място е посочено , че СлРС по отношение АДС 8036 / 1995г. не само , че не е приложил правилно разпоредбите на чл. 81 ал. 3 и 4 от НДИ , но ги е нарушил . На последно място въззивникът излага съображения за неправилни съдебни изводи по отношение на осъществената процедура за отчуждаване на процесния имот , както и за изтеклата придобивна давност за имота в полза на въззиваемия.

В с.з. въззивникът се представлява от адв. Д., която поддържа  жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции. След приключване на съдебното заседание адв. О. в качеството му на пълномощник на въззивника е представил подробно писмено становище , с което поддържа жалбата.

Въззиваемият Д. в съдебно заседание не се явява и не се представлява .

Пред настоящата инстанция се събраха допълнително писмени и гласни доказателства.

По така събраните писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

От представеното по делото Удостоверение за наследници № 010120 / 01.08.2008 г. издадено от община Сливен , наследници на Д. Н. М. б.ж. на гр.Сливен починал на 11.11.1978 г. са М.Г. М. , Е. Г. М. и Н. Г.М..

На 27.12.1978 г. бил съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 27 , с който М. Г. М. , Е. Г. М. и Н. Г. М. били признати за собственици на основание давностно владение и наследство на овощна градина от 1600 кв.м. находяща се в м. „Сефер бунар” в землището на гр. Сливен, при граници : север – „Редки метали” , изток – Д. С. С. , запад – път и юг С.Т. С. .

През 1990 г. М. Г. М. , Е. Г.. М. и Н. Г. М. продали на П. Н. М. и Д. Г. М. недвижим имот представляващ полски имот в землището на гр. Сливен , м. „ Войнишко кладенче „ образуващ имот пл.№ 2787 по плана на града с площ 800 кв.м., за което бил съставен НА № 146 № 1990 г.

През 1996 г. П. Н. М. и Д. Г. М. продали на въззиваемия И.Г.Д. недвижим имот представляващ полски имот в землището на гр. Сливен , м. „ Войнишко кладенче „ образуващ имот пл.№ 2787 по плана на града с площ 800 кв.м., за което бил съставен НА № 159 / 1996 г.

С Разпореждане № 22 от 23.09.1991 г. на Министерски съвет на основание Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество ДФ „Р.м.” е било преобразувани от 01.10.1991г. в 17 търговски дружества, сред които и „Г.” ЕООД гр. Сливен. Видно от приложеното по делото копие от Решение №3921 от 31.10.1991г., СлОС вписал по ф.д. 2852 от 1991г. ЕООД „Г.” със седалище гр. Сливен. В решението било отразено, че дружеството поема всички активи и пасиви от ДФ „Р. м.” – Бухово по баланса към 31.03.1991 г. заедно с другите права и задължения по разделителен протокол. Видно от удостоверение №307/204 от 30.03.2006 г. на Хасковския окръжен съд с Решение № 4571 от 14.07.2004 г. било променено седалището и адреса на управление и към момента същото е гр. Х., кв.„Б.”, ул. „И. в. „ бл. *. Съгласно Приложение №5 към Разпореждане № 22 от 1991г. новообразуваното дружество „Г.” ЕООД е поело всички активи и пасиви на ДФ „Р. м..” – Бухово, които са включвали активите на подразделенията на дъщерната фирма на ДФ „Р. м. – Г.” Бухово, а именно МСП „М.” – Сливен, ГПП „М.” – Хасково, ГПП „З. Т.” с.Калековец, обл. Пловдив, ГПП „Т.”, с. Орловец, Бургаска област по баланса към 31.03.1991 г.

С ПМС №163/20.08.1992 г. е била прекратена урано-добивната дейност на редица търговски дружества в България, сред които и „Г.” ЕООД гр. Сливен.

На 24.01.1995 г. бил съставен акт за държавна собственост № 8036. Актът бил съставен на основание чл. 81 от Наредбата за държавните имоти и ПМС №56/94 г. Актът бил съставен за имот с обща площ от 39 650 кв.м. и било посочено, че е предоставен за оперативно управление на МСП „Миньор” с. Сборище, рудник – Сливен. Имотът от 39 650 кв.м. бил разположен в м. „Сефер бунар” в землището на гр. Сливен. Към допълнителните данни в акта за държавна собственост било посочено, че описаните терени са предоставени на МСП „М.” с. Сборище, което е било правоприемник на управление „Р. м.” – Сливен, съгласно РМС №18/25.01.1968 г., МС №96/10.04.1967 г. , РМС №289/21.07.69 г., РМС №18/25.01.1988 г. и удостоверение от 05.12.1966 г. на ГНС – Сливен.

Със заповед № РД-11-11 -116 от 16.06.2003 г. Областният управител на област Сливен наредил от актовите книги за държавна собственост да бъде отписан АДС №8036/24.01.1995 г. В заповедта било посочено, че имотът е включен в капитала на „Г.” ЕООД.

Със заповед №РД-15-162 от 01.02.2006 г. Кметът на община Сливен одобрил допълване на кадастрален план на м. „Орта синур”, селищно образувание „Изгрев” в землището на гр. Сливен със границите на имоти, попадащи в новообразуван имот №2860202.

Видно от представените по делото съдебно-технически експертизи от 11.01.2008 г., 26.09.2007 г. , 15.06.2007 г. , 07.03.2008 г. и 10.05.2008 г. се установи , че имотът посочен висковата молба с номер 2862787 попада в границите на новообразувания имот №2860202. Вещите лица са посочили също така, че посоченият в исковата молба имот е идентичен с този описан в представените по делото нот. акт № 159/1996 г. - м. „ Войнишко кладенче „ образуващ имот пл.№ 2787г. , а също и че посоченият в исковата молба имот е идентичен с имотите по у-нието на ГНС от 1966 г. , протокола от 15.02.1968 г. и НА № 27 / 1978 , 146 / 1990 г. и 159/ 1996 г. В заключението депозирано на 07.03.2008 г. ВЛ са посочили , че не са намерени разплащателни документи във връзка с процедурата по отчуждаване на имотите .

От представените по делото писмени доказателства се установи, че на основание Разпореждане № 96 / 1967 г. на  МС за отчуждаване и предаване на недвижими имоти с държавни и обществени нужди, с което за нуждите на управление на ДФ „Р. м.” – Бухово се е предвиждало отчуждаването на 12.300 дка на земи, собственост на частни стопани в землището на гр. Сливен. С Разпореждане №18 от 25.01.1968 г. на МС се е предвиждало отчуждаването и предаването на Министерството на химията и металургията на 3360 кв.м. държавна земя и на 6 дка и 316 кв.м. земя на частни лица от гр. Сливен, стопанисвана от ГНС – Сливен.  С Разпореждане №289/24.07.1969 г. се е предвиждало отчуждаване и предаване на земи за държавни и обществени нужди на Министерството на химията и металургията в размер на 4.060 кв. м. частни земи от землището на гр.Сливен. Във връзка с изброените разпореждания на МС са били започнати процедури по отчуждаване на част от земите от ГНС – Сливен, но не са налице доказателства установяващи приключването на тази працедура. В представеното Удостоверение от 1966 г. на ГНС – Сливен е видно , че за нуждите на „ Редки метали „ Бухово е била започнала процедура по отчуждаване на овощна градина от 0.153 дка. Находяща се в м.” Сефер бунар„ , собственост на Д. Н. М. .

От представения по делото информационен меморандум на Агенцията за приватизация „Г.” ЕООД гр. Хасково от 2004 г. е видно, че на стр. 9 и 10 териториите посочени в АДС №8037/1995 г. са посочени като собственост на „Г.” ЕООД .

От представената по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че не са налице данни от които да се установи точният размер на активите преди и по време на прекратяване на дейността на „Редки метали – Сливен”, тъй като въззивната страна не е представила приемо-предавателни протоколи съставени при ликвидирането на ДФ „Р.м.” – Бухово през 1991 г. Вещото лице е посочило, че по делото не са представени документи от които да се установи, че на въззивното дружество са предавани за стопанисване и управление недвижими имоти от Рудник – Сливен, включително и на процесния имот, както и че не са налице писмени доказателства от които да се установи дали някога  процесният имот е бил  записван в баланса на „Г.” ЕООД . Вещото лице е констатирало, че задълженията към местни данъци и такси за недвижимия имот посочен в АДС №8036/1995 г. са заплащани от въззивното дружество от 01.06.2003 г. до края на 2008 г. В с.з. ВЛ е отговорило , че справката приложена в преписката на Областния управител по искането за деактуването на имотите с обща стойност 3917 лв. не е счетоводно обоснована, тъй като липсва първична счетоводна документация.

Видно от представеното по делото копие от решение №41 на заседание на Общинския съвет на Община Сливен проведено на 29.02.2000 г. е било взето решение за създаване на селищни образувания по параграф 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ в землището на гр. Сливен, а именно селищно образувание „Изгрев”, селищно образувание „Селищото” и селищно образувание „Кироолу”.

Обжалваното съдебно решение е било съобщено на въззивника на 28.07.2008 г. и в рамките на законоустановения 14 дневен срок – на 11.08.2008 г. е била депозирана настоящата жалба ( видно от пощенско клеймо).

         Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства . Следва да се отбележи, че съдът изцяло кредитира представените по делото експертни заключения , тъй като намира, че са изготвени от компетентни лица , в чиято безпристрастност не се съмнява и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото . Както за изготвянето на едноличната експертиза, така и за изготвянето на тройната експертиза вещите лица са положи всички усилия за издирването на счетоводни документи, необходими за изследване на поставените въпроси. Въпреки това и поради пасивното поведение на представителите на въззивното дружество за осигуряване на информацията и набавянето на документите необходими за изследването по поставените въпроси, по делото не се събраха доказателства, от които да е видно записването на процесния имот в баланса на „Р.м. – Бухово или на МСП „Миньор” към 31.03.1991г., нито извършването на други действия по управлението на този имот.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя не основателна.

         Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС , собственикът може да иска своята вещ от всяко лице , което я владее или държи без да има правно основание за това . В тежест на ищеца е да докаже , че е собственик на веща , че веща се владее от друго лице и това друго лице няма правно основание да владее веща . За да се уважи искът е необходимо и трите предпоставки да са кумулативно осъществени . Липсата на коя да е от тях води до неоснователност на иска .

         В настоящия случай въззиваемата страна към момента на подаване на исковата молба и приключване на съдебното дирене владее имота.

         Предмет на доказване е първата предпоставка необходима за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС , а именно, че въззивникът е собственик на имота ревандикацията на който се иска . Без доказването на тази предпоставка е безпредметно изследването на въпроса дали ответникът по иска – въззиваем в настоящето производство владее имота на годно основание . Правото на собственост на въззивника по отношение на процесния имот обаче от събраните по делото доказателства не се доказа.

         Въззивникът основава своето право на собственост на разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОП , както и на наличието на универсално правоприемство между него и МСП „ Миньор „ гр. Сливен .

В разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП е посочено , че при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.

Безспорно е доказано по делото , че новообразуваното дружество „Г.” ЕООД е поело всички активи и пасиви на ДФ „Р. м.” – Бухово с дъщерна фирма „ Г. „ Бухово с подразделения : МСП „М. – С., „Геолого- проучвателно предприятия „М.” – Хасково, „. П. „З. Т.” – с.Калековец, Пловдивска област, „Г.- п. п. „Т.” – с. Орловец, Бургаска област, по баланс към 31.03.1991г., заедно другите права и задължения по разделителен протокол . Това обстоятелство се доказва от Приложение № 5 към Разпореждане № 22 от 1991г.

За да се установи обаче дали въззивникът е придобил правото на собственост над процесния имот по силата на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП е необходимо да се докаже , че порцесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на някое от посочените предприятия и е бил включен като актив в баланса им към 31.03.1991г.

Твърдението на въззивника е, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на МПС „М.” с. Сборище, р-к Сливен, за което се позовава на записванията в АДС № 8036/24.01.1995г. съставен относно правото на собственост на държавата за имот от 39650 кв.м., предоставен на МПС „М.” – с. Сборище, р-к Сливен, което е правоприемник на  У-ние „Р. м.” – Сливен.

От назначената СТЕ безспорно се установи, че имотът по АДС № 8036/24.01.1995г. представлява имот № 2860202 по одобрената кадастрална карта и в неговите граници се включва и процесния имот, от което обаче не следва безусловно обстоятелството, че е придобит чрез преобразуването на основание чл.1 ал.1 от ЗОЕТДДИ и съгласно чл. 17а от ЗППДОП (отм.) от „Г.” ЕООД.

Придобиването на имота от държавата съгласно съставения АДС е обусловено от надлежното извършване на процедурата по отчуждаване на имотите на посочените в него отчуждителни основания, а именно РМС № 18/25.01.1968г., РМС № 96/10.04.1967г.  и РМС № 289/24.07.1969г. и доказването на обстоятелството, че фактическият състав на отчуждаването е осъществен по отношение на процесния имот.

Възражението на въззивника, че обвързващата доказателствена сила АДС като официален документ се отнася и за придобиването на имота от „. ЕООД като предоставен за стопанисване и управление на МСП „М.” – с. Сборище, р-к Сливен е неоснователно. По отношение на правоприемството, произтичащо от образуването и приватизацията на едноличното търговско дружество с държавно имущество въззивникът следваше да проведе пълно доказване на всички предпоставки по чл. 17а от ЗППДОбП, включително предоставянето на имота за стопанисване и управление на МСП „М.” – с. Сборище, р-к Сливен и заприходяването му в баланса на това предприятие към 31.03.1991г., което не е направено .

Данните за това въззивникът черпи единствено от акта за държавна собственост, който обаче е съставен през 1995г. – приблизително четири години след образуването на едноличното търговско дружество с държавно имущество и спрямо момента – 31.03.1991г., към който е следвало да бъдат определени активите на предприятието, от които се формира капитала на новообразуваното дружество. Основанието за съставяне на АДС посочено в него е чл. 81 от НДИ и ПМС № 56/1994г. По делото липсват данни съгласно която от хипотезите посочени в чл. 81 от НДИ - по ал.1 или ал.3, е съставен АДС към което се наслагва и посочването на ПМС № 56/1994г., с което се прекратява уранодобивната дейност на посочените в чл. 1 ал.1 еднолични търговски дружества. Съгласно чл. 4 от същото постановление капиталът на търговските дружества по чл.1 е следвало да се намали със средствата посочени в ликвидационните баланси за уранодобивната дейност в съответствие с чл. 29 от ЗСч (отм.)

Така посочените основания за съставянето на АДС изисква доказване на основанието за съставянето му в хипотезата на чл. 81 ал.3 от НДИ (отм.), а именно във връзка с изготвяне на правен анализ по реда на чл. 4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (ДВ, бр. 50 от 1992 г.) относно недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса на държавното предприятие МСП „М.”, а с оглед акта по чл. 1 ал.1 от ЗОЕТДДИ (отм.), че се е водил на отчет по баланса на това предприятие към 31.03.1991г.

Поради това в тежест на въззивника е доказването, че и към 31.03.1991г. имотът е бил стопанисван от МПС „М.” – с. Сборище, р-к Сливен и/или, че по отношение на имота това предприятие е извършвало управление и е бил записан в неговия баланс.

Тези обстоятелства съдът намира, че не се доказват по делото. Вещото лице извършило съдебно – счетоводната експертиза е категорични , че по делото не са представени документи от които да се установи, че на въззивното дружество са предавани за стопанисване и управление недвижими имоти от Рудник – Сливен, включително и на процесния имот, както и че не са налице писмени доказателства от които да се установи дали някога  процесният имот е бил  записван в баланса на „Г.” ЕООД .

Липсата на доказателства за придобиването на правото на собственост от въззивника определя като безпредметно обсъждането на възражението на въззиваемите, че са собственици на имота въз основа на осъществявано от тях давностно владение. Прецизността изисква обаче да се посочи, че установената чрез АДС № 8037/95г. държавна собственост и включването на имота съгласно представеното от въззивника решение № 41 от заседания на Общински съвет – Сливен от 29.02.2000г. в селищни образувания на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ определя специален ред за придобиване правото на собственост  върху този имот и изключва придобиването му чрез давностно владение спрямо държавата.

         Изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези направени от първоинстанционния съд , предвид на което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от процеса претенцията на въззивника за заплащане на направените пред двете инстанции деловодни разноски е неоснователна.

 

 

По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА 561 / 21.07.2008 г. по описа на Районен съд – Сливен,  по гр.д. № 594 / 2007 г.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.