РЕШЕНИЕ №                                         

гр. Сливен, 26.02.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

*** Х.,

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от Хр. М. *** по описа на съда за 2009г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и делото се разглежда по реда на гл. ХХ от ГПКК

С решение № 733\23.07.2008г. постановено по гр.д. № 1597\08г. на РС – гр. Сливен Х.Ц.П. е осъден да заплати на ЗПАД „Б.” – С. сумата 471, 20 лв. представляваща заплатено от застрахователя обезщетение по застраховка „КАСКО” за щети причинени в резултат на непозволено увреждане на 20.08.2007г. в следствие неправомерното поведение на ответника като собственик на животно, което е оставил без надзор, ведно със сумата от 25, 38 лв. – мораторна лихва върху главницата, считано от датата на заплащане на обезщетението 06.11.2007г. до предявяване на исковата молба – 25.03.2008г., както и законна лихва върху главницата, считано от 26.03.2008г. до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да заплати и деловодни разноски в размер на 190 лв.

Решението е обжалвано от ответника изцяло като незаконосъобразно и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Поддържа се, че при разглеждането е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което не са събрани доказателства чрез разпита на св. В. Г. и друг свидетел – кмета на с. Н., които са посочени своевременно. По този начин по делото не е изяснено, какви пътни знаци е имало в района на местопроизшествието. Заключението по назначената пред първоинстанционния съд експертиза е възприето безкритично от съда, при положение, че с него не е отговорено на въпросите относно механизма на ПТП. Поддържа се, че вина за настъпилото транспортно произшествие има изцяло  водача на МПС – Щ., като изводът на съда в обратна насока е неправилен.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК въззиваемото дружество не е подало отговор по жалбата.

С определение от 27.11.2008г. съдът е приел жалбата като допустима.

На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намери, че същото не страда от пороци обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на основание чл. 270 ал.1 и ал.3 от ГПК.

На основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета – лимитиран с подадената въззивна жалба, при което, извършвайки анализ на събраните пред двете инстанции доказателства по отделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения протокол за ПТП № 84821\20.08.2007г. съставен от мл. авто- контрольор Пл. Г. – разпитан като свидетел по делото, както и от показанията на свидетелите Щ. и Сл. се установява, че на 20.08.2007г. около 16, 45 часа микробус „Ивеко” с рег. № СА 7412 СА – собственост на „И.” АД – гр. С., управляван от св. Щ. в с. Н., общ. С. спира внезапно поради появата на пътното платно на магаре– собственост на въззивника Х.Ц.П.. В същият момент св. Сл., която е била седнала на седалката зад шофьора се е изправила с чанти в ръцете, за да каже на шофьора да се спре на спирката, към която приближавал микробуса – на около 20 - 30. Както от показанията на свидетелката, така и от заключението на в.л. – проф. П. Ст. К.,*** по назначената пред първоинстанционния съд съдебно- техническа експертиза се установява, че от инерционните сили при внезапното задействане на спирачките св. Славова загубила равновесие, политнала напред и счупила с глава предното стъкло на автобуса. От същата експертиза се установява, че скоростта на движение на микробуса непосредствено преди спирането е около 42 км.\ч.

От показанията на разпитания пред настоящата инстанция свидетел – Д. Де. се изяснява, че място на произшествието е след указателната табела за населено място, на около 30 м. след която има поставен знак – „възможна поява на селскостопански животни” с допълнителна табела указваща разстоянието, на която е възможна появата на опасността – 1200 м. Спирката към която е приближавал микробуса се намира на около 50 метра след предупредителния знак и след Т – образно кръстовище, като се потвърждава от показанията на този свидетел, че произшествието е възникнало на около 20 м. преди спирката. От двете страни на пътя са поляни, като няма храсти или дървета ограничаващи видимостта.

За пълно изясняване на обстоятелствата довели до възникване на произшествието настоящата инстанция назначи допълнителна съдебно- техническа експертиза, като от заключението на в.л. В. Ш. се установява, че максимално възможната скорост на движение на микробуса предвид установената пътна обстановка е около 47 км.\ч. Опасната зона при тази скорост на движение е около 25 м.,  като в момента на навлизане на магарето на пътното платно микробусът се е намирал на 19 м. от него. Водачът на микробус е предприел веднага маневра спиране, при което микорбусът е избегнал сблъсъка с преминаващото магаре. От обясненията на в.л. в с.з. се изяснява, че  своевременното спиране за избягване на сблъсъка между микробуса и животното е бил възможен предвид наличието на спирачна система “ABS” и при друга – обикновен спирачна система, спирането на микробуса е възможно на 25 м., т.е. след мястото на пътното платно, където е пресичало животното.

Въз основа на така установения механизъм на ПТП на микробус „Ивеко” - поради внезапното спиране на микробуса, в следствие на инерционните сили довели до загубата на равновесие на св. Сл., която се е изправила по време на движение, политането й напред и удара с глава в предното стъкло, на микробус „Ивеко” е причинена щета в размер на 576 лв. с ДДС, която сума представлява стойността на оригиналното стъкло, като стойността на обикновено стъкло  е 384 лв., като и в двата случая не се включва стойността на труда за монтаж на новото и демонтаж на старото стъкло.

За микробуса между собственика и въззиваемия – „Б.” АД – София е сключен договор за застраховка „Каско” при застрахователна стойност от 84210 лв. за срок от 04.10.2006г. до 03.10.2007г., което се установява от представената спецификация към застрахователна полица № 59053201- 219. Въз основа на така установеното застрахователно правоотношение, въззиваемия е изплатил на 471, 20 лв. – стойността на стъкло и уплътнителна лента, което се установява от доклад по щета № 4701060727934 и фактура № 274\29.08.2007г. издадена от „А.тр.” ЕООД.

ЗПАД „Б.” е връчило на въззивника искане от 04.02.2008г. за заплащането на тази сума, като е безспорно по делото, че сумата не е заплатена от него на въззиваемия.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правният извод, че въззивната жалба е частично основателна

Предявеният като главен иск е с правна квалификация по чл. 213 ал.1 от КЗ и на акцесорните по чл. 86 ал.1 от ЗЗД. Съгласно посочените на основание чл. 260 т.3 от ГПК указания за това в какво се състои порочността на решението между страните е спорен въпросът относно виновността на въззивника за настъпване на ПТП, от което произтичат вредите, за които въззиваемият е заплатил обезщетение, като факта на плащането на обезщетението и неговият размер по договора за застраховка „КАСКО” не е спорно пред настоящата инстанция и същите факти се установиха от събраните пред първоинстанционния съд доказателства.

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 213 от КЗ, според която разпоредба при плащане на застрахователното обезщетение застрахователя встъпва правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Предпоставките за уважаване на така предявения иск са доказване изплащането на застрахователното обезщетение на пострадалия за причинена имуществена вреда предвидена в договора за застраховка, която да е настъпила в следствие на виновното поведение на ответника. Макар в текста на разпоредбата на чл. 213 от КЗ да е посочено, че това е причинителя на вредата, съгласно същата разпоредба застрахователят встъпва във всички права на пострадалия.

От установените пред двете инстанции обстоятелства предявеният по чл. 231 ал.1 от КЗ иск се явява частично основателен.

Възраженията на въззивника, включително въведените в отговора на исковата молба са, че е налице вина на водача на МПС за настъпване на ПТП заради извършени нарушения по чл. 20 от ЗДвП, чл. 132 т.2 – потегляне (движение) на МПС без водачът да се уверил, че са налице всички условия за безопасно превозване на пътниците и по чл. 137 т.1 от ЗДвП, което е нарушение от страна на пътничката – св. Сл., като оспорва твърдението на въззиваемия за допуснато нарушение от страна на въззивника по чл.106 от ЗДвП като собственик на животното – магаре, което е оставил без надзор. Животното е навлязло на пътното платно и създало опасност за движение, което е наложило и внезапното спиране на МПС управлявано от св. Щ., от което е възникнало ПТП и на МПС е нанесена щета -  заплатена от застрахователя в размер на 471, 20 лв.

По делото се установява безспорно, че от страна на животното – магаре, въззивникът е допуснал нарушение на чл. 106 от ЗДвП, тъй като поради оставянето му без надзор, животното е навлязло на пътното платно.

Възражението, че от страна на св. Щ. – като водач на МПС за обществен превоз – микробус е налице нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП и по чл. 132 т.2 от ЗДвП е неоснователно. Разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП изисква от водачите на МПС при движението си да избират скорост, която да е съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. От назначената пред първоинстанционния съд експертиза се налага извода, че щетата е възникнала при движение на МПС със скорост около 42 км\ч. От заключението на в.л. В. Ш. се установява, че съобразената скорост на мястото на произшествието е 47 км\ч, от което следва, че скоростта на движение на микробуса е в рамките на съобразената скорост на движение. Непосредствено след възникването на опасността за движение водачът – св. Щ., е предприел внезапно спиране, поради възникналата опасност, което по аргумент от противното на разпоредбата на чл. 24 ал.1 и съгласно чл. 20 ал.2 предл. посл от ЗДвП е бил длъжен да стори, в следствие на което е избягнал сблъсъка на попадащото в опасната зона животно благодарение на спичаната система „АВS”.

Не се доказва и допуснато нарушение от негова страна на разпоредбата на чл. 132 т.2 от ЗДвП, задължаваща водачите на МПС за обществен превоз при потегляне да се уверят, че са осигурени всички условия за безопасен превоз на пътниците. От показанията на св. Сл. се установи, че същата е била седнала в микробуса, при което не е съществувала опасност по смисъла на чл. 132 т.2 от ЗДвП, но се е изправила по време на движение на МПС и непосредствено преди появата на опасността възникнала от появата на оставеното без надзор животно на пътното платно, за което от самия водач не може да бъде търсена отговорност за нарушаване на задължението му по чл. 132 т.2 от ЗДвП.

Възражението на въззивника за съпричиняване поради нарушение по чл. 137 т.1 от ЗДвП от страна на пътничката обаче е основателно. Съгласно тази разпоредба на пътниците в МПС за обществен транспорт е забранено заставането в превозното средство в изправено положение на стъпалата или на други опасни места. Както от заключението на в.л. проф. К. по назначената пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, така и от заключението и обясненията на в.л. В. Ш. по назначената от настоящата инстанция допълнителна експертиза се установява, че щетата е настъпила в следствие загубата на равновесие на пътничката – св. Сл. в изправено положение в микробуса, а от тук и залитането й в следствие на инерционните сили поради наложилото се от възникналата опасност и законосъобразно предприето от водача на МПС внезапно намаляване на скоростта.

С оглед извода, че изплатената от въззиваемия щета в размер на 471, 20 лв., представляваща стойността на предното стъкло и уплътнителна лена, е причинена както поради нарушение от страна на въззивника на задължението по чл. 106 от ЗДвП, с което е създадена опасност за движението на пътното платно, така и поради нарушението по чл. 137 т. от ЗДвП от страна на пътничката Сл., то отговорността на въззивника следва да бъде ангажирана съразмерно на приноса му за възникналото ПТП. Предвид обстоятелството, че щетата не би настъпила при липсата на нарушение от страна на пътничката Сл. на забраната по чл. 137 т.1 от ЗДвП съдът намира, че нейната отговорност и принос за настъпилото ПТП е еднаква с тази на въззивника, а отговорността на последния към застрахователя, който е изплатил обезщетението следва да бъде ангажирана за половината от така заплатения размер на щетата или за сумата от 235, 65 лв.

Акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава, в която е изпаднал от момента на отправената от въззиваемия към него покана е в размер на 12, 96 лв.

С оглед гореизложеното, решението на районния съд в частта, с която е уважил предявените искове над посочените по-горе размери следва да се отмени, като вместо това исковете да се отхвърлят като неоснователни, като в останалата част решението следва да бъде потвърдено.

Съразмерно на уважената, съответно отхвърлената част от исковете пред настоящата инстанция следва да бъде уважена претенцията на въззивника за заплащане на направените от него деловодни разноски в размер на 50 лв. то заплатеното адвокатско възнаграждение, 12,50 лв. от заплатената д.т. по въззивната жалба и 30 лв. от депозита за възнаграждение на в.л. пред настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 733\23.07.2008г. постановено по гр.д. № 1597\08г. на РС – гр. Сливен В ЧАСТТА, с която Х.Ц.П. ЕГН ********** ***„Ал. Ст.” № 4 е осъден да заплати на ЗПАД „Б.” – С., ул. „П.” № 5, БУЛСТАД 006942286, представлявано по делото от пълномощник – адв. Мл. Д. ***, офис № 6 заплатеното от застрахователя по застраховка „Каско” обезщетение за щети в резултат на непозволено увреждане – ПТП на 20.08.2007г. над размера от 235, 65 лв., заедно с мораторна лихва над размера от 12, 96 лв. за периода от заплащане на обезщетението - 06.11.2007г. до предявяване на исковете – 25.03.2008г. и за законната лихва върху главницата над размера от 235, 65 лв. от предявяването на иска – 25.03.2008г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски над размера от 95 лв. и

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗПАД „Б.” – С., ул. „П.” № 5, БУЛСТАД 006942286 против Х.Ц.П. за заплащане на изплатеното от застрахователя обезщетение по застраховка „Каско” за щети в резултат на непозволено увреждане – ПТП на 20.08.2007г. над размера от 235, 65 лв. до пълния размер от 471, 20 лв. и мораторна лихва над размера от 12, 96 лв.  до пълния размер от 25, 83 лв. за периода от заплащане на обезщетението - 06.11.2007г. до предявяване на исковете – 25.03.2008г., както и деловодни разноски над размера от 95 лв. до размера от 190 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА ЗПАД „Б.” – С. БУЛСТАД 006942286 да заплати на Х.Ц.П. 92, 50 лв. – деловодни разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: