Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 20.03.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети март през две хиляди и девета година като разгледа докладваното от

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М.Б.

 

 

с участието на секретаря Р. Б. ***  по описа за 2008 г.  на СлОС, докладвано от Председателя М. Б., за  да се произнесе съобрази:

 

Постъпила е искова молба от И.А.К. ЕГН ********** *** и адрес за съобщение и призоваване чрез адв. К.Ц. ***”. Д.” №*-А офис №2 против Л.-р. сдружение – Сливен със седалище гр.Сливен, ул.”В.” №**.

Исковата претенция е с правно основание чл. 25 ал. 6 във вр. с ал. 4 от ЗЮЛНЦ.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 28.06.2008 г. в залата на ОДП на МВР гр. Сливен е било свикано общо събрание на Ловно-рибарско сдружение – Сливен , на което не е взел участие, а по-късно е разбрал за взетите решения на общото събрание, включително и за решението относно неговото изключване. Ищецът оспорва законосъобразността на всички решения взети на общото събрание на 28.06.2008 г., като твърди, че при вземането им са били нарушени законът и уставът на сдружението, тъй като е бил нарушен редът за свикване и провеждане на общото събрание, липсвал е кворум за вземане на решения и изцяло е била нарушена процедурата по вземане на решенията. На първо място се сочи, че общото събрание е било свикано в сграда – ОДП на МВР, която не е публично достъпна. На второ място се сочи, че на събранието са присъствали и са гласували лица, които не са били избрани за делегати по предвидения в устава ред. На трето място е посочено, че предвиденият в устава на сдружението ред относно изключването на член на сдружението е бил нарушен по повод изключването му, тъй като не е било налице решение на управителния съвет за изключването му и никога не е бил поканен за изслушване във връзка с евентуалното изключване. Иска се всички решения на общото събрание, взети на 28.06.2008 г. да бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендират се разноски.

В с.з. ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуалния представител адв. Ц., който поддържа исковата молба само в частта, с която е било оспорено като незаконосъобразно решението на общото събрание на сдружението за изключване на ищеца И.А. като член на сдружението. Моли в тази част исковата молба да бъде уважена и решението на общото събрание за изключване на ищеца като член на Ловно-рибарско сдружение – Сливен да бъде отменено. Претендира деловодни разноски съобразно уважената част от иска .

Ответникът Ловно-рибарско сдружение – Сливен, редовно призован в съдебно заседание се представлява от Председателя си Р. Р., който признава исковата молба като основателна в поддържаната от ищеца част. Излага становище, че при изключването на ищеца като член на Ловно- рибарското сдружение е допуснато нарушение на устава на сдружението, тъй като на същия не е било искано обяснение във връзка с оплакванията от дейността му като член на сдружението и такова не е било дадено пред Управителния съвет, за да може той да се произнесе по основателността му.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следната фактическа обстановка:

На 28.12.2001 г. било вписано в Регистъра на юридическите  лица с нестопанска цел към Окръжен съд – Сливен Решение №2017, с което били вписани извършени промени по партидата на сдружението с нестопанска цел. С решението били вписани нови органи на управление, представителство, членове на управителния съвет, наименование, седалище и адрес. Към решението бил представен устав на Ловно-рибарско сдружение гр. Сливен. В чл. 23.1 на Устава е било предвидено за нарушаване на устава и неизпълнение на решението на ръководните органи на сдружението, както и за действия насочени срещу интересите на организацията, нейната независимост и единство да се налагат четири вида наказания, като най-тежката от тях е „изключване”. В чл. 23.4 от Устава било предвидено, че наказанията се налагат от УС на сдружението по инициатива на управителния съвет или по инициатива на дружината в която членува нарушителя след неговото изслушване, като било предвидено решението за налагане на наказание да се взима с мнозинство от 2/3 от членовете на Управителния съвет. Чл. 23.6 е предвиждала за наложените наказания нарушителите да бъдат уведомяване писмено в 10 дневен срок след вземане на решението, а чл. 23.7 е предвиждало възможността решенията за налагане на наказания да подлежат на обжалване чрез наказващия орган пред Общото събрание на сдружението, което може да потвърди, измени или отмени обжалваното решение /чл. 23.8/.

На 11.04.2008 г. се провело работно събрание с председатели на дружини при ЛРС – Сливен и членове на управителния съвет. На събранието присъствал ищецът К., както и председателят на сдружението Р.. Било взето решение да се насрочи общо събрание на 28.06.2008 г. в 10:00 часа, което да се проведе в залата на МВР. Взето било решение делегатските събрания да се проведат до края на месец май, като на всеки 20 членове на дружинките да бъде избиран по един делегат. По процедурата която била приета се предвиждало протоколите от делегатските събрания да бъдат подписвани от председателя и протоколчика на събранието и към тях да се прилага списък с подписи на присъстващите на събранието. Възраженията по законността на делегатските събрания следвало да се правят в писмен вид до Управителния съвет в едноседмичен срок от провеждането на делегатското събрание. Това решение било взето единодушно от присъстващите, включително и ищецът К.. В ДВ бр. 45 на стр. 155 било публикувано съобщение на Управителния съвет на ЛРС – Сливен за свикване на общото събрание на сдружението на 28.06.2008 г.

На 28.05.2008 г. в гр. Сливен се провело работно събрание на председателите на ЛРС и членовете на сдружението, като в заседанието участие взели ищецът К. и председателят Р.. Видно от приложения по делото протокол от заседанието в края му бил поставен въпросът, че част от членовете на ЛРС недоволстват от дейността на ищеца К. като член на сдружението и УС и искат неговото изключване като член на УС и като член на сдружението. Председателят на сдружението Р. изразил становище, че за да бъде законно решението за санкциониране на ищеца същото следва да бъде взето от общото събрание, а не от работно събрание от председателите на ЛРД и членовете на УС, както и че е необходимо да му бъде дадена възможност да даде писмени обяснения по обвиненията, които се отправят към него. Събранието взело решение въпросът за ищеца да се реши на общото събрание, а той де представи пред управителния съвет писмени обяснения за извършените действия в разрез с устава на сдружението.

На 28.06.2008 г. в залата на ЛРС – Сливен се провело общо събрание. На събранието бил изнесен доклад от мандатната комисия, според която по списъка избраните делегати за общото събрание били 58, по уважителни причини отсъствали 9, нередовно избраните от тях били 8, а редовно избраните 41. тези 41 делегати представлявали повече от 2/3 от общия брой 49, поради което събранието се явявало легитимно и можело да вземе решение. Видно от представения по делото Протокол от 28.06.2008 г. в края на заседанието Председателят Р. докладвал, че 30 члена на сдружението са внесли списък с предложение ищецът И.К. да бъде отстранен от УС на сдружението и да бъде изключен от него. Общото събрание на ЛРС – Сливен взело решение с 37 гласа „за” и 4 „въздържал се” ищецът И.А.К. да бъде изключен от ЛРС. Общото събрание взело решение и за нов УС, Контролен съвет и Председател на сдружението.

На 30.09.2008 г. в Окръжен съд -. Сливен било депозирано заявление от членовете на УС на ЛРД – Сливен, с което се искало вписване на новите обстоятелства, касаещи сдружението съобразно решението на Общото събрание от 28.06.2008 г. С решение №174 от 10.11.2008 г. в регистъра на СлОС за сдруженията с нестопанска цел по партидата на сдружение „ЛРС” били вписани нов УС, нов КС , както и нов председател на УС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от представените по делото писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 25 ал. 6 във вр. с ал. 4 от ЗЮЛНЦ е допустим и основателен.

За недопустимостта на иска ответната страна следваше да ангажира доказателства, че ищецът е узнал за взетото решение на Общото събрание повече от месец преди депозиране на исковата молба. Такива доказателства не бяха представени, поради което следва искът да се приеме за допустим. Налице е и правен интерес от уважаването на иска.

Относно основателността на предявения иск съдът намира същия за безспорно доказан. От представените по делото писмени доказателства се установи, че уставът на сдружението е предвиждал при налагането на санкции на членове на сдружението да се спази особена процедура. Чл. 23.4 е изисквал преди налагане на санкция на член на сдружението, същият да бъде изслушан от УС на сдружението или от дружината в която нарушителят членува и решението за налагане на наказание да се вземе с мнозинство 2/3 от членовете на УС. По делото не се установи на ищеца да са били искани обяснения и той да е давал такива. Налице са данни, че на общото събрание на председателите на ЛРД и УС е бил поставен въпросът за съществуващо недоволство сред някои от членовете на сдружението, както и за наличието на твърдения за извършени действия от ищеца, които водят до разцепление на сдружението и не са в  негов интерес, но въпреки наличието на поставен въпрос за неправомерно действие от страна на ищеца от същия не са били искани обяснения, той не е бил изслушван, а в негово отсъствие е било взето решение от Общото събрание, проведено на 28.06.2008 г. за изключването му. С това си действие Общото събрание е нарушило приетия от сдружението устав, което води до незаконосъобразност на решението за изключване на ищеца като член на ЛРС.

Предвид изложеното искът се явява основателен и решението на Общото събрание на ЛРС- Сливен на 28.06.2008 г . за изключване на И.А.К. като член на ЛРС следва да бъде отменено.

Ищецът е направил искане за присъждане на деловодни разноски, съобразно уважената част от иска. Тъй като с исковата молба са били обжалвани всички решения от проведеното на 28.06.2008 г. Общо събрание на сдружението, то следва да се приеме, че са били предявени четири иска - за избор на нов председател, за избор на членове на УС, за членове на Контролния съвет и за изключване от ЛРС – Сливен на ищеца. Поради поддържането единствено на иска за отмяна на решението на Общото събрание за изключване на ищеца като член на ЛРС – Сливен и неговото уважаване претендираните разноски следва да бъдат уважени в размер на ¼ от доказаните такива. По делото не е представен изискуемият се по чл. 80 от ГПК списък на разноските. Съдът констатира, че по делото са доказани разноски от ищеца в размер на 440 лв. /40 лв. д.т. и 400 лв. адвокатско възнаграждение/, следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 110 лв. съобразно уважената част от исковите претенции.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

         ОТМЕНЯ  решение на Общото събрание на ЛРС – Сливен, проведено на 28.06.08 г. за изключване от ЛРС – Сливен на И.А.К., ЕГН ********** ***.

         ОСЪЖДА ЛРС – Сливен да ЗАПЛАТИ на И.А.К., ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 110 лв.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението на страните

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :