РЕШЕНИЕ №15

Гр. Сливен, 07.05.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                  СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми април, две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Д.

При участието на секретаря К.И. като разгледа докладваното от съдията РАДКА ДРАЖЕВА гражданско № 780/08, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.

В исковата си молба ищецът К.К.К. с ЕГН **********, твърди, че на 29.08.2008 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като приложил като документ, от който произтича вземането, издаден от ответника Х.Г.С., с ЕГН **********  запис на заповед от 20.02.2008 г. С разпореждане от 01.09.2008 г. , държано по ч.гр.д. № 3309/2008 г. състав на Районен съд, град Сливен е постановил да се издаде заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, както и да се издаде изпълнителен лист въз основа на заповедта за незабавно изпълнение. Срещу тази заповед ответникът подал възражение, като заявил, че не дължи сумата. Възползвайки се от предоставената му процесуална възможност ищецът завел настоящия иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК. Твърди също така, че вземането му срещу ответника съществува във вида, в който то е възпроизведено в издадената от ответника ценна книга. Добавя, че записът на заповед съдържа всички визирани в Търговския закон реквизити и носи подписа на лицето, посочено за негов издател. Записът на заповед не бил лишен от основание, тъй като с него се уреждат финансови отношения. Посочва, че записът на заповед бил конститутивна ценна книга и представлявал правопораждащ факт на субективното право, което материализирал, в случая правото да получи сумата от 45000 лева.

Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 45000 лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 20.02.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2008 г. до окончателното й изплащане. Моли също така съдът да осъди ответника Х.Г.С. да му заплати всички направени за събиране на вземането разноски, включително и разноските по настоящото дело и разноските, направени за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителния лист.

В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че записът на заповед бил изготвен в нарушение на материалния закон и в нарушение на разпоредбата на чл. 535 т.6, чл.536 ал.3, ал.4 от ТЗ. Според него изпълнителният лист е бил издаден въз основа на един несъществуващ акт, тъй като не била спазена изискуемата форма на записа на заповед. Добавя, че не дължи сумата, тъй като законодателят приравнявал към нищожните сделки абстрактната сделка по записа на заповед, при липса на форма или част от съдържанието на ценната книга.

В с.з. ищецът, редовно призован, не се явява, изпраща редовно упълномощен представител, който заявява, че поддържа исковата молба.

В с.з. ответникът, редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа изложеното от него в писмения отговор и моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 20.02.2008 г. в гр.Сливен е издаден запис на заповед за сумата от 45000 лева, с падеж 30 април 2008 г. Като издател е посочен Х.Г.С., който безусловно и неотменимо се задължава да плати на К.К. сумата по записа на заповед без протест.

На 29.08.2008 е образувано частно гражданско дело № 3309/2008 на СлРС по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. СлРС установил, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради което разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, както и изпълнителен лист въз основа на заповедта. На 01.09.2008 г. е издаден изпълнителен лист срещу  Х.Г.С.. В законоустановения срок длъжникът Х.Г.С. е  подал възражение, с което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.

Ищецът, след снабдяването му с издадените от СлРС документи, е пристъпил към принудително събиране на вземането си. На 17.09.2008 г. е образувано изпълнително дело № 20087680400254 при ЧСИ с регистрационен № 768 с район на действие Окръжен съд Сливен. На 25.09.2008г ответникът получил покана за доброволно изпълнение.

На 29.09.2008г Х.С.  депозирал възражение на основание чл.414 от ГПК по ч.гр.д.№3309/2008г на СлРС. С Определение  от 01.10.2008г  по същото дело съдът спрял принудителното изпълнение по заповедта за незабавно изпълнение  и издадения въз основа на същата изпълнителен лист и указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаването на съобщението.

На 06.10.2008 г. ищецът получил съобщение, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника. Съгласно дадените му указания ищецът е предявил иск относно вземането си.

До приключване на съдебното дирене ответникът не е платил посочената в записа на заповед сума.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка на събраните по делото доказателства, анализирани по отделно и в тяхната съвкупност.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:

         Искът с правно основание чл.422 от ГПК е  предявен в едномесечния срок, визиран в чл.415 ал.1 от ГПК, поради което е допустим.

         За да се произнесе по съществото на спора съдът следва да обсъди уредбата и идеята на законодателя, заложена в текста на чл.422 от ГПК. Вярно е, че искът по чл.422 от ГПК е озаглавен” иск за съществуване на вземането”, но в различните хипотези този иск би могъл да бъде както установителен, така и осъдителен. Неясната трактовка води до различно тълкуване. Настоящият състав намира, че в конкретния случай правата на заявителя, инициирал производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на запис на заповед следва да се охранят чрез предявяване на  положителен установителен иск, а не на осъдителен такъв. Доводите на съда са, че в настоящия  казус заявителят се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и издаден въз основа на същата изпълнителен лист. Образувал е изпълнително производство, което  на базата на постановено определение от СлРС е спряно.  С предявения иск се цели със сила на присъдено нещо по общия исков път да се установи, че вземането съществува. Изхождайки от твърдяното в исковата молба, а не от петитума съдът счита, че искът следва да се квалифицира като положителен установителен, а не осъдителен.

Съдът констатира, че записът на заповед отговаря на изискванията на чл. 535 и сл. от ТЗ. Не са налице сочените от ответника  в писмения отговор недостатъци- изискването за форма на записа на заповед  е спазено. Със записа на заповед подписаното лице се е задължило да заплати на К.К. сумата от 45000 лева с падеж 30.04.2008 г.

Ответникът не спори, че именно той се е задължил по записа на заповед, т.е. не е оспорил автентичността на ценната книга. Също така не посочва, че е платил сумата и не представя доказателства в тази насока. Поради това съдът приема, че вземането на ищеца срещу ответника съществува във вида,в който е възпроизведено в издадената от ответника ценна книга.

Поради това съдът намира, че положителният установителен иск за съществуване на вземането по записа на заповед е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Относно искането на ищеца за заплащане на всички направени за събиране на вземането разноски, съдът намира същото за основателно, с оглед приложените по настоящото дело  частно гражданско дело № 3309/2008 на СлРС, изпълнително дело № 20087680400254 при ЧСИ с регистрационен № 768, както и адвокатско пълномощно.

         Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Г.С. ЕГН ********** ***, че същият се е задължил  да заплати на К.К.К.  ЕГН ********** *** съдебен адрес гр.С. ул.”Р. Д.” №* офис №* адв.К.Ц., сумата от 45000 лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 20.02.2008 г.

ОСЪЖДА Х.Г.С., с ЕГН ********** да заплати на ищеца К.К.К., с ЕГН **********, всички направени за събиране на вземането разноски, в това число: 1250 лв - за адвокатско възнаграждение; 900 лв - държавна такса за образуване на частно гражданско дело № 3309/2008 на СлРС; 900 лв – довнасяне на дължимата държавна такса за образуване на настоящото дело; 3802,26 лв – разноски по изпълнителното дело.

Решението подлежи на обжалване пред БАС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: