Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 07.01.2009 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и осма година,

в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:         М.С.

         ЧЛЕНОВЕ:                 М.Д.

                                                                         мл. с.    М.М.        

При секретаря М.Т. и в присъствието на Прокурора …………….…………… като разгледа докладваното от М. Д. ***  по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК.

Частично е обжалвано  Р. № 772/24.09.2008 г. по гр.д. № 892/2008 г. по описа на СлРС, с което е уважен предявения от ищеца Г.М.Х. *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 от ГПК /отм./ против “Т. С.” ЕАД- гр. С., като е признато за установено по отношение на последния, че ищецът не дължи сумата 1956.96 лв., от които 1654.61 лв., представляваща цена на ползвана топлоенергия за периода от 01.05.1998 г. до 31.10.2002 г., заедно с мораторна лихва за забава върху тази сума, изтекла към 12.11.2002 г. в размер на 263.98 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2002 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 38.37 лв., като са присъдени разноски по делото САМО ЗА ЧАСТТА ОБХВАЩАЩА ПЕРИОД 31.11.1999 г. до 31.10.2002 г. за главница 747.85 лв. и мораторна лихва върху нея в размер на 94.80 лв.- общо за сумата 842.65 лв.

Във въззивната си  жалба жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Пл. Георгиева  твърди, че решението е незаконосъобразно,  необосновано и неправилно. Незаконосъобразно съдът приел, че погасителната давност в полза на ищеца започнала да тече не от прекратяване на изпълнителното дело през 2007 г., а от връчване на призовката за доброволно изпълнение през 2003 г., с мотива, че по време на съдебното изпълнение тече погасителна давност. Сочи, че според теорията- ГПП на проф. Ж. С. и практиката – ППл.ВС № 3/80 г. по гр.д. № 3/80 г. и Р. № 810/1974 г. по гр.д. № 410/1974 г. на ВС погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Моли като отмени решението в обжалваната му част съдът да постанови друго, с което да отхвърли иска за периода 31.11.1999 г. до 31.10.2002 г., като неоснователен и недоказан.

В с.з. адв. П. Г. поддържа жалбата. Няма претенции за присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. Е. П. от АК, С. оспорва  жалбата. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано и се присъдят направените по делото разноски. Счита, че соченото ППл.ВС № 3/1980 г. е неотносимо към казуса, тъй като преди образуване на изпълнителното производство не е имало предшестващ съдебен процес относно вземането. Издаването на изпълнителен лист за вземането било въз основа на несъдебно основание и производството е едностранно, поради което не е налице спиране погасителната давност. Тя била прекъсната на основание чл. 116 б. “в” от ЗЗД с предприемане на действие по принудителното изпълнение на 03.02.2003 г. и от този момент започнала да тече нова давност. Изтекла на 03.02.2006 г. за основното вземане- главница и за акцесорното вземане за лихви.

Съдът намира жалбата за допустима, подадена в срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването.

Въззивният съд констатира:

Предявен е отрицателен установителен иск от Г.М.Х. *** с правно основание чл. 254 от ГПК /отм./ против “Т. С.” ЕАД- гр. Сливен, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата 1956.96 лв., от които 1654.61 лв., представляваща цена на ползвана и неплатена топлоенергия за периода от 01.05.1998 г. до 31.10.2002 г., заедно с мораторна лихва за забава върху тази сума, изтекла към 12.11.2002 г. в размер на 263.98 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2002 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 38.37 лв. В исковата молба се твърди, че за времето 31.05.1998 г. до 31.10.1999 г. задължението в размер на 1 075.94 лв., от които главница 906.76 лв. и мораторна лихва от 169.18 лв. е погасено по давност и ответникът не разполага с право на иск и на принудително изпълнение за тях. За периода от 31.11.1999 г. до 31.10.2002 г. /грешно изписана на стр.2 от ИМ крайна дата 30.06.2002 г./ претендираните от ответното дружество суми в размер на 842.65 лв., от които главница 747.85 лв. и мораторна лихва в размер на 94.80 лв. ищецът твърди, че  са начислени в нарушение на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване действали към процесния период. Не била спазена методиката за изчисляване на доставената топлоенергия.

В с.з. и в писмената си защита поддържа иска. Настоява, че за целия процесен период задължението е погасено по давност на 03.02.2006 г., която започва да тече от последното действие по принудително изпълнение на 03.02.2003 г. 

Пълномощникът на ответната страна адв. П.. Г. оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че по време на съдебно изпълнение давност не тече. Липсвало възражение от страна на ищеца за неправилно начисляване на суми и няма направено искане за преизчисляване и проверка на водомера или общия топломер.

Претендира разноски по делото.

От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

Ответникът “Т.- С.” ЕАД доставило на ищеца Г.М.Х. топлинна енергия за жилището му- обект в гр. С.,, кв. “Д. Г.” 51-А-24 на обща стойност 1654.61 лв. за периода 01.05.1998 г. до 31.10.2000 г. Мораторната лихва върху главницата към 12.11.2002 г. е в размер на 263.98 лв.

Въз основа на изпълнителен лист издаден на по гр.д. № 2402/2002г. на СлРС с Опр. № 904/27.11.2002 г., с което Г.М.Х. *** е осъден да заплати на против “Т. С.” ЕАД- гр. Сливен, сумата 1956.96 лв., от които 1654.61 лв., представляваща цена на ползвана и неплатена топлоенергия за периода от 01.05.1998 г. до 31.10.2002 г., заедно с мораторна лихва за забава върху тази сума, изтекла към 12.11.2002 г. в размер на 263.98 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2002 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 38.37 лв. на несъдебно основание е образувано изпълнително дело първоначално с № 531/2002 г. на СИС при СлРС- изискано и приложено към делото.

Изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 330, ал.1, б. “д” от ГПК /отм./ с Постановление на 20.08.2007 г., поради това, че от 31.01.2003 г., когато взискателят поискал извършване на изпълнителни действия са изминали две години и не са поискани нови изпълнителни действия. Съдия изпълнителят на 20.02.2003 г. извършил опис на вещи и назначил вещо лице, като на 24.02.2003 г. утвърдил експертизата. 

По молба на взискателя е образувано ново изп.д. №20088360400162/2008 г. на ЧСИ Н. Г. с рег. № 836 на КЧСИ, с район на действие СлОС за продължаване изпълнението по същия изпълнителен лист. ЧСИ изпратил на 15.02.2008 г. призовка за доброволно изпълнение  /ПДИ/ на ищеца, с която го поканва да изплати олихвяема сума в размер на 1654.61 лв. от 25.11.2002 г., ведно със законната лихва, която към момента /2008 г./ е 1 109.76 лв. и неолихвяема сума 626.69 лв.

Назначената техническа експертиза в лицето на инж. Н. К. сочи реално и обективно начисляване на посочените в “Справка за задълженията по компоненти на абонат 13149- ищеца Г.М.Х. за претендирания период от време. Експертът установил, че няма проведено общо събрание на живущите в блока, но това касае време, когато още не се е изисквало такова, тъй като собствениците в жилищната сграда не са комплектовали отоплителните тела в имотите с индивидуални измервателни средства. Системата “Дялово разпределение” на топлинна енергия не е въведена. Посочва, че броят на потребителите намалява, като съответно нараства неотопляемия обем в сградата, който към 20.10.2000 г. е 76 % и с писмо № 11-01-49/ 20.10.2000 г. “Т.- С.” ЕАД уведомява живущите в сградата за променените условия в резултат на което отоплението в сградата окончателно се спира.

По делото е приет като доказателство заверен договор № 345/ за доставка на топлоенергия с гореща вода за отопление и битови нужди от 15.11.1995 г. / л. 53/. Приети са и Молби- декларации от ищеца- лв. 48 и 49 за частично изключване на отопление в посочени стаи и помещения в апартамента.

Горната фактическа обстановка съдът прие като съобрази приложените писмени доказателства и техническата експертиза на в.л. инж. Н. К., като не се съмнява в компетентността и добросъвестността му.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи :

С установителния си иск с правно основание чл. 254 от ГПК /отм./ длъжникът прави оспорване по исков път и иска установяване със сила на присъдено нещо недължимост на вземането на кредитора по издаден въз основа на несъдебно основание изпълнителен лист на конкретно посочени суми- 1956.96 лв., от които 1654.61 лв., представляваща цена на ползвана топлоенергия за периода от 01.05.1998 г. до 31.10.2002 г., заедно с мораторна лихва за забава върху тази сума, изтекла към 12.11.2002 г. в размер на 263.98 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2002 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 38.37 лв.

В необжалваните му части- за уважаване иска за недължимост, поради погасяване по давност на задължението от 1075.94 лв., от които 906.76 лв. главница и 169.187 лв. мораторни лихви за първия период от 31.05.1998 г. до 31.10.1999 г. и в частта за присъдените разноски от  Р. № 772/24.09.2008 г. по гр.д. № 892/2008 г. по описа на СлРС влязло в сила и настоящата инстанция няма да го обсъжда.

Въззивникът обжалва решението само за вземането за периода от 31.11.1999 г. до 31.10.2002 г.- за главница 747.85 лв. и мораторна лихва върху нея в размер на 94.80 лв.- общо за сумата 842.65 лв. като се позовава на изтекла три годишна погасителна давност, като за периодични платежи и отделно за недължимост на сумата, поради: липса на валиден договор за доставка на топлоенергия и неспазване методиката на изчисляване на доставената топлоенергия.

Между страните не се спори: че ищецът ползвал топлоенергия за периода 01.05.1998 г. до 31.10.2000 г., когато целия жилищен блок бил изключен от топлоподаване; че за този период от време взискателят се снабдил по извлечение от сметка – на несъдебно основание с изпълнителен лист за главница 1654.61 лв., представляваща цена на ползвана топлоенергия, заедно с мораторна лихва за забава в размер на 263.98 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2002 г. и разноски в размер на 38.37 лв.; че имало образувано изп.д. №  531/2002 г. на СИС при СлРС, прекратено на 20.08.2007 г., поради това, че от 31.01.2003 г., когато взискателят поискал извършване на изпълнителни действия са изминали две години и не са поискани нови изпълнителни действия; че е образувано ново изп.д. №20088360400162/2008 г. на ЧСИ Надя Гангалова

СПОРНО е: недължимост на сумата, поради: липса на валиден договор за доставка на топлоенергия; неспазване методиката на изчисляване на доставената топлоенергия; изтекла три годишна погасителна давност, като за периодични платежи, считано от последното изпълнително действие, поискано от взискателя или давността започва да тече от прекратяване на изпълнителното производство.

Вече се прие за установено, че между страните има сключен валиден договор за доставка на топлоенергия от 1995 г., който е прекратен през 2000 г. Отделно не се спори факта на реалното й доставяне. След като е доставяна, следва да бъде заплатена.

Експертът по категоричен начин установи, че методиката на изчисляване на доставената топлоенергия е спазена и е налице реално и обективно начисляване на посочените в “Справка за задълженията по компоненти на абонат 13149- ищеца Г.М.Х. за претендирания период от време.

Основният спор между страните по делото е- изтекъл ли е погасителния три годишен давностен срок за събиране на вземането и от кога започва да тече давността.

Настоящата инстанция не споделя становището на въззиваемата страна- ищец в производството и това на районен съд, гр. Сливен, че Постановление № 3 от 18.ХІ. 1980 г. по гр.д. № 3/80 г. на Пленума на ВС е неприложимо в настоящия казус, поради това, че изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителния лист е несъдебно.  Диспозитивът на постановлението е: “Относно погасителната давност при принудително изпълнение. Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Въобще не се прави разграничаване между съдебно или несъдебно основание на издаване на изпълнителен лист. Приема се, че изпълнителният процес е също съдебен процес, който е част от гражданския процес. До 1980 г. ВС разглеждаше изпълнителното производство като самостоятелно производство, отделно от съдебното, поради което считаше, че погасителната давност тече при висящ изпълнителен процес и такава беше постоянната му практика. Според Р. 649-65-І, Сб.с.60 прекратяването на изпълнителното производство на някое от основанията, посочени в чл. 330, ал.1 ТПК /отм./ не заличава действието на прекъснатата погасителна давност. Давността остава прекъсната при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 330, ал.1, б. “д” ГПК /отм./ - непоискване от взискателя да се извършат изпълнителни действия в продължение на две години давност, при последвало обезсилване на изпълнителния лист /Р 810-74-І Сб.с. 86/.

С Постановление № 3 от 18.ХІ. 1980 г. по гр.д. № 3/80 г.  Пленумът на ВС въведе разбирането, че чл. 115, б.”ж” ЗЗД обхваща двете части на съдебния процес, затова при висящ изпълнителен процес погасителната давност спира да тече- спр. Погасителна давност в изпълнителния процес Л. В. /16.05.2005 г., отпечатано в Апис 6; Погасителна давност по българското частно право- стр. 119 и стр. 141. Изрично се приема, че от прекратяването на изпълнителното производство започва да тече нова давност стр. 142. В този смисъл е и становището на проф. Ж. С.- БГПП- издание осмо- стр. 754.

Съдът не възприема становището на въззиваемата страна, че след като първата част- частта по издаване на ИЛ на несъдебно изпълнително основание не е съдебен процес, остава несъдебен процес и изпълнителното производство. С посоченото постановление, което не разграничава начина на издаване на ИЛ изпълнителното производство се възприема като съдебно производство и това е достатъчно да се приеме, че приложима разпоредба е чл. 115, б.”ж” от ЗЗД.

Следва, че искът  в частта за претенцията по чл. 254 от ГПК /отм./, че не се дължи  главница 747.85 лв. и мораторна лихва върху нея в размер на 94.80 лв.- общо за сумата 842.65 лв. за периода от 31.11.1999 г. до 31.10.2002 г. е неоснователен и недоказан.  От прекратяването на изпълнителното производство през 2007 г. до образуването на новото такова при ЧСИ през 2008 г. не е изтекъл три годишния давностен срок, за да се погаси вземането на кредитора.  

Въззивната инстанция не споделя изводите на районния съд и ще отмени решението в обжалваната му част и отхвърли предявения иск за сумата 842.65 лв.

Няма претенция за разноски от въззивника, поради което съдът няма да присъди такива.

Въз основа на изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Р. № 772/24.09.2008 г. по гр.д. № 892/2008 г. по описа на СлРС В ЧАСТТА в която иска по чл. 254 от ГПК /отм./ е уважен за периода от 31.11.1999 г. до 31.10.2002 г. за главница 747.85 лв. и мораторна лихва върху нея в размер на 94.80 лв.- общо за сумата 842.65 лв. , като неправилно и незаконосъобразно.

Вместо това

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М.Х. *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 от ГПК /отм./ против “Т. С.” ЕАД- гр. С., В ЧАСТТА за признаване за установено по отношение на последния, че ищецът не дължи сумата 842.65 лв., от които 747.85 лв., представляваща цена на ползвана топлоенергия за периода от 31.11.1999 г. до 31.10.2002 г., заедно с мораторна лихва за забава върху тази сума в размер на 94.80 лв., изтекла към 12.11.2002 г., като неоснователен и недоказан.

В останалите части решението влязло в сила, поради необжалването му.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

ЧЛЕНОВЕ :