Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр. Сливен, 23.03.2009 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     граждански състав в публично

 заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и девета година в състав:                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.Б.

секретаря………К.И. ……………….…………и с участието на прокурора………………………..…………………..като разгледа при докладваното от ………С.Б.…*** по описа за 2008 год., за да се произнесе, съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл.42 б.”б” и б.”в” от ЗН.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е единствен наследник – брат на наследодателката Лиляна Енчева Тилева, починала на 10.05.2004г. Като такъв придобил по наследство притежавания от нея апартамент № 1, ет.1, вх.А в жилищен блок № 31 на ул.”Х.Димитър” в гр. Сливен, застроен върху 74 кв.м. ведно с принадлежащото му избено помещение № 12 и съответните ид.ч. от общите части на сградата, за което му бил издаден констативен нотариален акт от 15.05.2004г., вписан във входящият регистър на Служба по вписванията под № 2873 от 17.05.2004г. Преди издаването на акта направил справка и установил, че в Служба по вписванията няма оставено завещание от сестра му. Твърди, чу в този апартамент заедно със сестра му живеела и ответницата С.К. и тъй като тя нямала собствено жилище и оставил да живее в него до устройването й при близки. През месец юли 2006г. разбрал, че К. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост, придобит по завещание и се е разпоредила с апартамента чрез договор за покупко-продажба. Твърди, че саморъчното завещание е отворено на 31.05.2004г. и в него е отразена волята на завещателката Лиляна Тилева към 03.01.1973г. да завещае на С.К. цялото си движимо и недвижимо имущество, останало след нейната смърт със задължението да гледа болният й брат Димитър И.Б. на 23 години. Твърди, че последният е починал на 01.02.1998г. преди завещателката. Твърди, че завещанието не е написано от сестра му, поради което е нищожно, а освен това е обременено с тежест и е изразена волята на завещателката, с която вменява в задължение на заветницата да престира грижи като материален еквивалент на завещаното имущество, което също води до неговата нищожност, тъй като противоречи на правната характеристика на завещанието като едностранен безвъзмезден акт. С оглед на това, че завещателните разпореждания се извършват за в бъдеще след смъртта на завещателя условието е неизпълнимо поради факта, че смъртта на Димитър И.Б. е настъпила години преди смъртта на завещателката и до неговата смърт за него се е грижила наследодателката и той. Моли съда да постанови решение, с което обяви нищожността на саморъчното завещание, оставено от Лиляна Тилева, обявено на 31.05.2004г. при условията на евентуалност.

Първоначално производството се е развивало пред Сливенския районен съд. Последствие с Решение № 206/01.10.2008г. състав на Сливенския окръжен съд по повод въззивна жалба на Б.И.Б. е обезсилил постановеното решение № 122/05.03.2008г. по гр.д. № 3008/2006г. по описа на СлРС като недопустимо, тъй като е приел, че искът е разгледан от родово некомпетентен съд, тъй като се касае за иск за нищожност на едностранна сделка, чиято цена е равна на данъчната оценка на недвижимия имот, а именно сумата 28 187,80 лева.

При настоящото разглеждане на делото ищецът чрез своя представител по пълномощие поддържа предявения иск за обявяване на нищожност на завещанието от 03.01.1973г. на основанията, изложени в исковата молба. Претендира направените разноски.

Ответницата чрез представителя си по пълномощие моли да бъде отхвърлен предявения иск като твърди, че завещателното разпореждане е действително и претендира направените разноски.

Третото лице –помагач, чрез пълномощника си оспорва иска. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът Б.И.Б. е брат и единствен наследник на Лиляна Енчева Тилева, б.ж. на гр.Сливен, починала на 10.05.2004г. Наследодателката е притежавала недвижими имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. Сливен, жилищен блок “Георги Кирков 2 – В” /в момента ул.”Хаджи Димитър № 31, вх.А/, застроен върху 74 кв.м., състоящ се от стая, хол, дневна, черна кухня, баня, черно антре и входно антре с принадлежащото избено помещение № 12 и отстъпено право на строеж върху държавна земя в кв.324 по плана на гр. Сливен, ведно с 1,6 % ид.ч. от общите части  на сградата. Посоченият недвижим имот е придобила по силата на покупко-продажба от СП “Жилищно строителство” – Сливен по чл.55 б.”г” от ЗПИНМ.

Наследодателката Лиляна Енчева Тилева е съставила саморъчно завещание на 03.01.1973г. в гр.Сливен, с което е завещала на С.И.К. ***, служаща в ВТК “Георги Димитров”, цех Апретура, цялото си движимо и недвижимо имущество, останало след нейната смърт, със задължението да гледа болният й от рождение брат Димитър И.Б. на 23 години. Завещанието е оставено на съхранение в РС – Сливен на 03.01.1973г. На 31.05.2004г. е подадена молба от Тодорка Д. Райнова за обявяване на саморъчното завещание на Лиляна Енчева Тилева под № 36/73г. С протокол от 31.05.2004г. е обявено саморъчното завещание на наследодателката.

След смъртта на завещателката ищецът Б.Б. се е снабдил с констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № 97 т.ІІІ рег.№ 3884 д.№ 433/20074г. на Нотариус Димчо Ненов рег.№ 92 на НК с район на действие СлРС за притежавания от наследодателката, описан по-горе недвижим имот. Нотариалният акт е съставен на 15.05.2004г.

Ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по завещание № 153 т.Х рег.№ 10453 д.№ 1034/2005г. на Нотариус Николина Стойчева рег.№ 123  на НК с район на действие СлРС за описания недвижим имот. Нотариалният акт е съставен на 23.12.2005г.

Ответницата е продала описания недвижим имот на третото лице помагач К.Д.Д. с нот.акт № 128 т.ІV рег.1826 д.№ 187/2006г. на Нотариус Надя Вълчева рег. № 522/ на НК с район на действие СлРС на 19.04.2006г. за сумата 14 000 евро.

Ищецът и наследодателката Лиляна Тилева са имали още един брат Димитър Маринов Милков, роден на 08.11.1949г. и починал на 01.02.1998г. Същият е страдал от генетично заболяване – синдром на Даун. За него до смъртта му се е грижила наследодателката Лиляна Тилева с помощта на ответницата С.К. и впоследствие с помощта на ищеца Б.Б..

През 1967г. наследодателката Лиляна Тилева заживяла в процесното жилище. С нея живеела и ответницата С.К. както и брата на наследодателката Димитър Б.. Ответницата и наследодателката живеели в общо домакинство и заедно поддържали апартамента, грижили се за Димитър Б. и поделяли разходите по издръжката си. Ищецът Б.Б. посещавал жилището на сестра си като й помагал и й носел хранителни продукти. Наследодателката споделила със свидетелката Джуркова, че е оставила завещание в полза на ответницата и завещанието е предадено на нотариус за пазене като обяснила, че това завещание направила, тъй като винаги са живели заедно и ако тя почине ответницата ще гледа нейния брат.

С оглед направеното оспорване на автентичността на завещателното разпореждане при настоящото разглеждане на делото е назначена и изслушана тройна съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещите лица Г., С. и П. които след извършване на изследване на ръкописния текст и подписа под обявеното саморъчно завещание дават категорично заключение, че ръкописния текст и подписа за завещател саморъчно завещание 03.01.1973г. са изписани и положени от Лиляна Енчева Тилева.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло заключението на тройната съдебно-графическа експертиза, тъй като няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещите лица. Показанията на разпитаните свидетели съдът кредитира само в частите им, в които те не си противоречат едни на други и не противоречат на сбараните писмени доказателства и са относими към предмета на доказаване.

На базата на приетото за установено от фактическа страна направи следните правни изводи:

Предявен е установителен иск за установяване на нищожност на едностранна сделка – завещание с правно основание чл.42 от ЗН б. “б” и б. “в”, предложение първо и последно от ЗН. Искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ищецът оспорва представеното саморъчно завещание като твърди, че същото е нищожно на три основания.

На първо място ищецът твърди, че саморъчното завещание не е автентично, т.е. не е написано и подписано от завещателката (чл. 42 б. “б” във вр. чл. 25 ал.1 пр. първо от ЗН)

От събраните доказателства се установи по безспорен начин, че наследодателката е написала и подписала съставеното на 03.01.1973г. саморъчно завещание като същото е оставено за пазене на районния съдия при Сливенския районен съд. Завещанието е действително и отговаря на всички изисквания за действителност, визирани в разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗН. Написано е изцяло ръкописно от самия завещател; съдържа означения на датата когато е съставено; подписано е от завещателя и подписът е поставен след завещателните разпореждания. Индивидуализирано е лицето в чиято полза се извършва завещателното разпореждане както и предмета на разпореждане: “цялото движимо и недвижимо имущество, оставено след смъртта на завещателя”.

Събраните писмени доказателства кореспондират и със събраните гласни такива, а именно разпита на свидетелката Джуркова, пред която наследодателката е споделила, че ще извърши завещателно разпореждане в полза на ответницата, както и че е оставила саморъчното завещание на съхранение при нотариус.

Второто основание за нищожност на завещанието е твърдението на страната, че същото прикрива алеаторен договор, който не е съставен във формата за действителност и не може да бъде облечен във формата на завещание. Такова основание за нищожност не е конкретно формулирано в чл. 42 от ЗН, но може да се направи извод, че страната твърди че завещанието противоречи на закона (чл. 42 б. “б” пр. първо от ЗН).

Ищецът твърди, че завещанието не би могло да произведе своето действие при наличието на поставеното условие заветницата да се грижи за брата на наследодателката след нейната смърт. В случая се касае за действително завещателно разпореждане, направено с тежест. Тежестта е клауза, с която завещателят налага на лицето, в полза на което е направено идно завещателно разпореждане, да извърши някакви действия след неговата смърт.  Не са налице белезите на договор за гледане и издръжка, както се твърди от ищеца, тъй като завещанието не е направено с цел на завещателката да бъдат осигурени грижи и издръжка приживе, а е въведена тежест за заветницата, която представлява условие, което заветницата следва да изпълни след смъртта на наследодателката. Тази тежест не касае осигуряването на грижи и средствата за издръжка за самата завещателка, а се отнася до трето лице.

По изложените съображения не може да се приеме, че е налице възмездност и че завещателното разпореждане прикрива договор за гледане и издръжка, който не е съставен в предвидената за това форма.

Последното основание на което ищецът твърди, че се основава нищожността на завещателното разпореждане е визираното в чл.42 б.”в” предл. последно от ЗН, а именно за нищожност на завещателното разпореждане поради невъзможна тежест. Следва да се отбележи, че под “невъзможна тежест” по смисъла на цитираната разпоредба се разбира поставяне на условие от завещателя, което е неизпълнимо към момента на поставянето му. В случая условието, поставено от завещателката като тежест  в саморъчното завещание не е неизпълнимо по естеството си, но не може да бъде изпълнено, тъй като братът на завещателката е починал преди нея. Тежестта не е невъзможна, а е отпаднала необходимостта от изпълнението й.

Неизпълнението на наложените със завещанието тежести не влече след себе си унищожаване на завещателните разпореждания, а единствено правото на всеки заинтересуван да иска изпълнението на наложените тежести /чл.18 от ЗН/. Тъй като в случая лицето в полза на което е учредена тежестта е починало липсва лице, което да е заинтересувано да иска изпълнението на наложената тежест.

На последно място следва да се отбележи, че завещателното разпореждане е нищожно когато същото е учредено с невъзможна тежест и това е било единствения мотив за завещаването. В случая от събраните доказателства се установява, че гледането на болния брат на наследодателката не е бил единствения мотив за разпореждането чрез завещание, а основният мотив са били изключително  близките приятелски отношения между завещателката  и заветницата. Завещанието е съставено през 1973г., братът на ответницата в полза на когото е била учредена тежестта е починал през 1998г., а самата ответница през 2004г. Наследодателката не е променила завещателните си разпореждания през следващите шест години от смъртта на брат си до нейната смърт, от което може да бъде направен извода, че учредената тежест не е била единствения мотив за разпореждането чрез завещание.

С оглед изложените съображения следва да се приеме, че е налице действително валидно завещателно разпореждане, а предявеният установителен иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на производството на ответницата се дължат направените разноски в пълен размер – сумата 530 лв. за адвокатска защита и депозит за вещи лица.

На третото лице –помагач не се дължат направените разноски на основание чл. 67 от ГПК(отм.).

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.И.Б. ЕГН ********** *** против С.И.К. ЕГН ********** ***, при участието на трето лице - помагач К.Д.Д. ЕГН ********** ***, иск за обявяване за нищожно на завещателно разпореждане, извършено във формата на саморъчно завещание от 03.01.1973г. от Лиляна Енчева Тилева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Б.И.Б. да заплати на С.И.К. направените разноски в размер на 530 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

                                                   

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: