Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 7

 

гр. Сливен, 23.01.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   М.С.

ЧЛЕНОВЕ:  Н.Я.

М.Д.

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от М. С. ***.  N 796 по описа за 2008   год., за да се произнесе, съобрази следното:

        Производството е по въззиввна жалба против решенеие № 738/21.07.2008 г. по гр.д. № 1842/2008 г. на СлРС. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Неправилно съдът е приел, че въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство не дължи сумата за ползвана, но не заплатена топлинна енергия за периода от 01.02.1998 г. до 31.10.2002 г. поради погасяването й по давност. Съдът е приел, че с датата на последното изпълнително действие – 21.02.2003 г. погасителната давност е била прекъсната и е започнала да тече нова, която изтекла на 21.02.2006 г. безспорно е установено обаче, че в периода от 30.03.2003 до 20.09.2004 г. ищецът е заплащал периодично като е внесъл сумата от 600 лв. Съгласно разпоредбата на ЗЗД давността се прекъсва с признаване на задължението от страна на ищеца, поради което следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече от 29.09.2004 г. В същото време е било образувано съдебмно изпълнение, по времето на което погасителната давност не тече, поради окето следва да се приеме, че същата е била прекъсната на 01.10.2007 г. Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяавне на ново, с което да бъде отхвърлена исковата претенция.

        В с.з. чрез представител по пълномощие, жалбата се поддържа на основанията посочените в нея доводи.

        Въззиваемият, редовно призован, не се явява. За него се явява представител по пълномощие, който изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като изпълнителното производство не може да прекъсне давността. Поради това се иска отхвърляне на въззивната жалба.

        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        С Определение от 28.11.2002 г. СлРС е постановил издаването на изпълнителен лист срещу ищеца за дължими от него суми – главница, лихви и разноски, на „Т. – С.” ЕАД. Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано и.д. № 13/2003 г., което е било прекратено на основание чл. 330, б. „д” от ГПК /отм./ на 01.10.2007 г., като призовката за доброволно изпълнение е била връчена на 23.01.2003 г., а последното изпълнително действие по делото е било извършено на 21.02.2003 г. Съдебният изпълнител е отбелязал на изпълнителния лист, че за периода от 20.03.2003 до 29.09.2004 г. ищецът в първоинстанционното производство е заплатил по изпълнителното.дело общо сумата от 600 лв. С искова молба от 08.05.2008 г. ищецът е претендирал на основание на чл. 124 от ГПК недължимост на сумата от 823,30 лв. главница и 191,68 лихва върху нея за ползвана топлинна енергия за периода от 01.02.1998 г. до 31.10.2002 г. По повод на тази исков молба е било образувано първоинстанционното производство и с решение № 738/21.07.2008. по гр.д. № 1842/2008 г. СлРС е признал за установено по отношение на „Т. – С.” ЕАД, че и5щецът не дължи претендираната сума, поради погасяването по давност на правото на принудително изпълнение и правото на иск на ответното дружество. Съдът е приел, че в случая не е имало предшестващ съдебен процес относно вземането, за да се приеме, че давността е спряла да тече първо в съдебния процес, а в последствие и в изпълнителния. Издаването на изпълнителен лист въз основа на не съдебно изпълнително основание, не е съдебен процес относно вземането, а едно едностранно производство, при което се издавало изпълнителен титул, без този титул да има силата на присъдено нещо за да се спре течението на погасителната давност. Поради това съдът е приел, че погасителната давност е била прекъсната с предприемане на последното действие по принудително изпълнение, а именно на 21.02.2003 г. и от този момент започнал да тече нова 3-годишна погасителна давност. Затова безспорно било установено, че е погасено както правото на принудително изпълнение, така и правото на иск по отношение на вземането. Именно това решение е предмет на въззивната жалба.

        Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява въз основа на събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно.

        Въз основа на прието за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

        Основният спор между страните по делото е бил свързан с факта дали е изтекъл погасителния 3-годишен давностен срок за събиране на вземането и от кога започва да тече давността. Настоящата инстанция не споделя становището, изложено в мотивите на първоинстанционния съд, според което постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС е неприложимо в настоящия казус, поради това че изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, е несъдебно. Няма съмнение обаче, че постановлението третира въпросите, свързани с погасителната давност докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. Не се прави разграничаване между съдебно или несъдебно основание за издаване на изпълнителен лист. Приема се, че изпълнителния процес е също съдебен процес, който е част от гражданския процес. До 1980г. Върховния съд разглеждаше изпълнителното производство като самостоятелно производство, отделно от съдебните, поради което считаше, че изпълнителната давност тече при висящ изпълнителен процес и такава беше постоянната му практика. С цитираното постановление се прие разбирането, че чл. 115, б. „ж” от ЗЗД обхваща двете части на съдебния процес, поради което при висящ изпълнителен процес погасителната давност спира да тече. Нещо повече, изрично вече се приема, че от прекратяването на изпълнителното производство започва да тече нова давност. Поради това не може да се приема поддържаното становище, че след като първата част, свързана с издаването на изпълнителния лист на несъдебно изпълнително основание, не е съдебен процес, то такъв несъдебен процес е и изпълнителното производство. То противоречи и на духа на закона, тъй като самото изпълнително производство е уредено в отделна негова част. От изложеното е несъмнено, че предявеният иск е бил неоснователен и недоказан, поради което е следвало да бъде и отхвърлен. Тъй като изводите на двете инстанции са различни, то първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да бъде отхвърлена исковата претенция.

        С оглед изхода на процеса въззиваемият следва да бъде осъден да заплати и направените от въззивника пред настоящата и първата инстанция разноски в размер на 100 лева.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

 

 

         ОТМЕНЯ Решение № 738/21.07.2008 г. по гр.д. № 1842/2008 г., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

         ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.М.З. ***„Д. Г.” бл. * вх. * ап. * отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124 от ГПК против „Т* – С*” ЕАД, гр. С* за признаване на установено, че А.М.З. не дължи сумата от 823,30 лв. главница, представляваща стойността на топлинна енергия за периода от 01.02.1998 г. до 31.10.2002 г., ведно със законната лихва за забава в размер на 191,68 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

         ОСЪЖДА А.М.З. с ЕГН ********** да заплати на „Т* – С*” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С*, бул. „С.. К.” № * сумата от 100 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

         Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: