Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 26

 

гр. Сливен, 13.02.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   М.С.

ЧЛЕНОВЕ:  Н.Я.

*** М.

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Б., като разгледа докладваното от М. С. ***.  N 812 по описа за 2008   год., за да се произнесе, съобрази следното:

       

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба против решение № 793/17.10.2008г. по гр.д. № 2016/2008г. на СлРС. Обжалвано е решението в неговата отхвърлителна част, касаеща сумата от 575,96 лева главница и мораторна лихва в размерна 119,80 лева за периода от 31.01. до 31.12.2004г. Твърди се, че съдът се е позовал единствено и само на оспореното вземане по давност и е пропуснал да се произнесе по наведеното в исковата молба основание за недължимост на вземането поради неправилно разпределена топлинна енергия между битовите потребители. Твърди се, че в хода на делото са се събрали доказателства, от които безспорно се доказва, че за посочения период сумите са начислени неправилно в нарушение на нормативната уредба и не отговарят на действително доставена е потребна топлинна енергия. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена въззивната жалба.

        В отговор от другата страна се застъпва становището, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано. Не се възразява, че за определен период вземането е погасено по давност, но другите съображения, изложени във въззивната жалба са неоснователни.

        В съдебно заседание чрез представител по пълномощие въззивната жалба се поддържа на изложените в нея основания.

        В писмено становище на представител по пълномощие на въззиваемото дружество се изразява становище, че жалбата е неоснователна и вземането, касаещо остатъка от посочения в исковата молба период е дължимо.

        Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        По ч.гр.д. № 188/2007г. на СлРС „Т.” ЕАД – Сливен се е снабдила с изп.лист на несъдебно изпълнително основание – по извлечение от сметка срещу въззивника, ищец в първоинстанционното производство. Сумата по изп.лист е представлявала стойността на изразходвана топлинна енергия за периода от 01.06.1999г. до 31.12.2004г. ведно с мораторната лихва. Въз основа на този изп.лист е образувано изп.дело при ЧСИ.

         С искова молба от 21.05.2008г. въззивникът е поискал да бъде признато за установено по отношение на дружеството, че той не дължи сумата по изп.лист ведно с мораторната лихва за забава. Твърдял е, че вземането е погасено по давност, както и че начислените месечни суми са нереални и не са съобразени с действителното количество на доставената топлоенергия.

        Въз основа на тази искова молба е образувано гр.д. № 2016/2008г. на СлРС.

         С атакуваното решение съдът е признал за установено по отношение на ”Т.” ЕАД – Сливен, че ищецът въззивник не дължи сумата от 1302,49 лв. главница, представляваща стойността на консумирана топлинна енергия за периода 01.06.1999г. – 31.12.2003г. и мораторна лихва в размер на 366,84 лв. като искът до пълня му размер е отхвърлен като неоснователен. За да постанови своето решение съдът е приел, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и вземането за период от три години назад преди подаване на молбата за издаване на изп.лист е погасено с изтичането на тригодишна давност. Вземането, касаещо остатъка от исковия период не е погасено по  давност и е дължимо. Именно в тази част е атакувано съдебното решение.

        Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са отонсими и допустими.

        Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

        Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Основното възражение, което се поддържа във въззивната жалба е че доставената топлинна енергия е нереална. Безспорно е обаче, че въззивникът е бил ползвател на топлинна енергия, за което по делото са представени писмени доказателства. Безспорно е, че на него му е била доставена такава топлинна енергия и той дължи заплащането й. Не са събрани никакви доказателства, от които да е видно, че се касае за неправилно начисляване на ползваната от въззивника енергия. Поради това възражението, съдържащо се във въззивната жалба, е неоснователно, още повече, че се поддържа неправилно начисляване на сумите, което не се установява от писмените доказателства, събрани в хода на първоинстанционното производство.

         С оглед на изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение, а  първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

        С оглед на изхода от въззивното производство въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 200 лева.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 793/17.10.2008г. по гр.д. № 2016/2008г. на Сливенския районен съд.

        ОСЪЖДА К.С.К. ЕГН ********** *** 70І-Б-24 да заплати на „Т. – С.” ЕАД гр.Сливен със седалище и адрес на управление бул.”Ст.К.” № *, представлявано от изпълнителния директор Р. К. А. сумата от 200 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция. 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: