Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен, 15.01.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав в открито заседание на  седемнадесети декември, през две хиляди и осма година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Н.Я.

                                                      ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

                                                                            мл.с. М.М.

При секретаря П.С. и в присъствието на Прокурора…………………..като разгледа докладваното от М. Д. ***  по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./.

Обжалвано е Решение № 758/06.10.2008 г. по гр.д. № 1738/2007 г. на районен съд гр. Сливен,  с което са отхвърлени предявените от Т.К.Т., с ЕГН-********** ***-*-* против “В.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Ш. с.” № 27 искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ за признаване на уволнението със заповед № 15/17.04.2007 г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа  и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на сумата 1572 лв., ведно със законната лихва върху нея до окончателното изплащане, като неоснователни и са присъдени разноски по делото на ответното дружество.

Жалбоподателят в жалбата си твърди, че  решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не е извършил нарушението в което е обвинен и с нищо не е ощетил дружеството, за да бъде наложено най- тежкото наказание- дисциплинарно уволнение. Твърди, че вещото лице установило при проверка на документите, че и за други коли има разминаване в данните между курсовете, както това по обективни причини се случило и с него. Констатирането на нарушенията му от страна на св. П. имали чисто субективен характер. От дружеството не предприели същите действия и срещу останалите негови колеги, извършили аналогични на неговите нарушения. Наказанието му било крайно несправедливо, тъй като по нареждане на прекия му началник се налагало да пише курсове, които не са извършени, за да се оправдаят километрите от курсове до друг обект. Такава е практиката на дружеството, констатирана от в.л.  Различието в курсовете до комуналното се дължали на това, че до м. февруари никъде във вътрешни документи в дружеството не било въведено изискването пътните листи да приключват непосредствено след изпълнението на конкретната задача, нито за контролен подпис при пристигане на автомобила на сметището в с. С.. Оспорва да е извършвал системни нарушения на трудовата дисциплина.

Моли решението да бъде отменено и исковете му да бъдат уважени. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции.

В с.з. въззивникът, представляван от пълномощник- адв. Е. П. от АК-Сливен поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Въззиваемата страна, представлявана от адв. К. оспорва жалбата и моли съдът да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Счита, че дори констатациите на прокуратурата да са в смисъл, че въззивникът не е извършил документно престъпление, те не са задължителни за гражданския съд. Намира, че липсата на престъпление не изключва нарушение на трудовата дисциплина. Претендира разноски по делото.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок за обжалване.Въззивникът  има правен интерес да  обжалва решението с което са отхвърлени претенциите му.

От доказателствата по делото констатира, че:

Ищецът Т.К.Т. *** предявил против “В.” ООД, гр. С. обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т.1,2,3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ- за признаване уволнението за незаконосъобразно  и отмяна на заповед № издадена от управителя на ответното дружество, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение  затова, че  останал без работа шест месеца в размер на 1572.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата до датата на окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В исковата си молба твърди, че работил като шофьор на автомобил “ГАЗ 53” в  ответното дружество, като  със заповед № 15/17.04.2007 г. на управителя трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 18.04.2007 г. на основание  чл. 190, ал.1, т. 3 и 7 от КТ. Счита уволнението за незаконосъобразно, като твърди, че не е извършил нарушенията, посочени в уволнителната заповед. Настоява, че  е изтекъл преклузивния срок по чл. 194, ал.1 от КТ, поради което правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание било погасено по давност.

В с.з. ищецът чрез  пълномощника си адв. Е. П. и преупълномощените адв. Ю. К. и К. поддържа исковете, Претендира разноски.

Ответната страна, чрез пълномощниците си адв. С. и адв. Р.  оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.

От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

Между страните имало сключен трудов договор, като ищецът Т.К.Т. работил на длъжност шофьор на автомобил ГАЗ 53А ДК № СН 5810 АН в ответното дружество- “В .” ООД, Сливен.

По делото е приложено заверено копие от жалба с вх. № 671/29.04.2005 г. на живущите в кв. “*.”, бл. *, гр. С. против държанието на шофьора Т. К. и това, че за услуга им иска по- висока цена от първоначално договорената с ответното дружество.

Със заповед № 8/09.05.2005 г. ищеца е наказан със “забележка” за Неспазване на заповед № 12/21.01.2005 г.- преразховал лимита на утвърдените количества горива и смазочни материали.

Т. подписал на 10.05.2005 г. длъжностна характеристика за длъжността шофьор- л. 67, като в т. 5 е вменено задължението му да попълва акуратно пътни листи в съответствие с пробега.

С рапорт, озаглавен “доклад”  вх.№ 84/14.02.2007 г. от инж. Х. Д. Х. депозиран пред управителя на дружеството ответник са отразени констатациите от извършената съвместно с н-к район Сливен М. П. и Д. Л. Б. проверка на водача на МПС СН 5810 АН Т.К.Т.. Проверката била рутинна и включвала пътни листи, пробег и гориво. Четирите представени за м. февруари 2007 г. пътни листи не били приключени. По  един от тях изброените маршрути с пробег 52 км- градско не били свързани с предназначението на автомобила. В деня на проверката ищецът заредил от газстанцията, която ги обслужва  гориво и изминат пробег от 19-20 км, а при повторно зареждане автомобилът събрал 2 литра газ. На самата газстанция нямало издаден бон. Не са им издали и извадка от запаметяващата лента. Към пътния лист на шофьора нямало бон- т.е. липсвал първичен документ.

Посочено е, че нарушението е най- малкото нетолерантност към дружеството.

С писмена покана управителят на ответното дружество поканил ищеца в тридневен срок да даде писмени обяснения във връзка със започналата срещу него процедура по налагане на дисциплинарно наказание, с основание доклада  вх.№ 84/14.02.2007 г. на инж. Х. Д. Х., като даде писмени обяснения за причините, поради което са допуснати нарушенията на служебните задължения от него. Писмото получено срещу подпис от ищеца на 19.02.07 г.

По делото са представени обяснения от 12.02.2007 г. и от 21.02.07 г. С Обяснение с вх. № 76/12.02.2007 г. ищецът обяснил, че се приема за виновен, за това, че курсовете му до сметището и обратно не съвпадат с пътните листи, но това е така, защото не отишъл до сметището /още 500 метра/, за да се запише на сметището и това нямало да се повтори.

С Обяснение с вх. № 95/21.02.2007 г. ищецът сам посочва, че се констатирало, че изминал 52 км. градско не по предназначение, но това станало, защото ходил на сервизи “П. о.” и  друг за ел. повреди в “А. м. и.”. Поради липса на графа ги отразявал като ТЕО. Клапанът му правил беля, затова отчела 3 л /а не посоченото количество в заповедта за дисциплинарно уволнение 2 л/ налят газ при проверката. Твърди, че заповед за изискване на фиксалните бонове била издадена едва на 13.02.07г.

Със заповед № 15/17.04.2007 г. управителят на дружеството наложил административно наказание дисциплинарно уволнение и прекратил трудовото правоотношение, считано от 18.04.2007 г. на ищеца, като разпоредил да му се изплати обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неползван годишен отпуск за 2005 г.- 30 дни; за 2006 г.- 30 дни и за 2007 г.- 10 дни. В заповедта е отразено, че на основание чл. 221, ал. 2 от КТ Т. дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение. Заповедта е връчена лично на ищеца срещу подпис в деня на издаването й.

В т. 1 от заповедта е отразено нарушение на Правилника за вътрешния трудов ред, като надписал с несъществуващи маршрути, при установено несъответствие между пътни листи, пробег и гориво, съгласно констатирани различия от справки за извозени отпадъци за периода от 01.10.2006 г. до 31.01.2007 г. на “К. у.” ЕООД С. и представени фактури във счетоводството на “В .” ООД С..

В т.2 е отразено нарушение, констатирано на 09.07 г.- ищецът не представил четири пътни листи. Пътните листи не били в пълен обем, не са подписани от прекия ръководител като доказателство, че са приключени. В пътен лист серия А- 2006 № 002287/05.02.2007 г. с пробег 52 км- градско- изброените маршрути не били свързани с предназначението на автомобила.В деня на проверката водачът извършил дозареждане  на автомобила с 2 литра газ, за да се установи разхода. Записаното в картата за зареждане /на която се подписал/,  горивото не отговаря на финансовия бон за зареждане.

Според т.3 на 04.03.2007 г. при отстраняване на авария на бул. “Г. Д.” в гр. Сливен Т. отразил в пътния си лист за него ден несъществуващи маршрути и неизминати километри. Пътния лист бил даден за подпис едва на 16.03.2007 г., което само по себе си е самостоятелно дисциплинарно нарушение.

В т. 4  е отразено, че ищецът е надписал нереализирани от него 98 бр. курсове за извозени отпадъци на “К. у.” до сметището на гр. Сливен за периода 01.10.2006 г. до 31.01.2007 г.

Нарушенията по точки 1, 2 и 4 от заповедта са установени на 09.02.2007 г.

Заповедта е връчена на ищеца Т. К. Т. *** 2007 г., предхождащ уволнението ищецът има брутен доход от 417.18 лв., видно от у-ние № 1211/21.09.2007 г.

Според писмената декларация на ищеца и от издадената от НАП, справка не е бил в трудови взаимоотношения за периода след дисциплинарното уволнение- м. май 2007 г.- до 30.10.07г.

Според приетата и изслушана икономическа експертиза, неоспорена от страните през 2006 и 2007 г. е съществувало несъответствие между курсовете по пътни листи на шофьорите на ответното дружество и справки и фактури на “К. . ООД- Сливен. Експертът установи несъответствие и по отношение на ищеца.

С постановление от 19.03.2008 г. на РП- Сливен е отказано образуването на наказателно производство срещу Т. за деянията , за които му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”.

Съдът намира посочената фактическа обстановка за безпротиворечива и доказана от писмените и гласните доказателства по делото и изслушаната икономическа експертиза, като не се съмнява в компетентността и добросъвестността на експерта Г. К..   

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Предявените обективно съединени искове с правно основание чл. основание чл. 344 ал. 1 т.1,2,3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ- за признаване уволнението за незаконосъобразно  и отмяна на заповед № издадена от управителя на ответното дружество, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение  затова, че  останал без работа шест месеца вследствие незаконното уволнение в размер на 1572.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата до датата на окончателното изплащане на сумата са процесуално допустими.  

Спазена е императивната разпоредба на чл. 195 ал. 1 от КТ и дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, в която са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Спазването на  този текст съдът следи служебно и непосочването на който и да е от тези кумулативно дадени изисквания, води до незаконосъобразност на издадената заповед. Многократно е посочвано в решения на ВКС, че заповед, която не отговаря на изискванията на чл. 195 ал. 1 от КТ води до това, че работодателят не е доказал  твърдяното в заповедта нарушение и че доказателства в подкрепа на фактическите твърдения, изложени в мотивите, ако има такива, на  заповедта за уволнение по делото, не могат да се ангажират.

Работодателят в атакуваната заповед стриктно спазил процедурата по издаването на административния си акт. Изискал писмени обяснения от нарушителя на трудовата дисциплина. В заповедта са посочени  фактическите и правни основания за уволнение.

Правилно и законосъобразно Сливенският районен съд е констатирал, че заповедта е постановена и за нарушения, за които е изтекъл двумесечния погасителен  срок – по т. 1, 2 и 4, за които правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание е погасено.

Досежно нарушението по т. 3 от заповедта правилно и законосъобразно е прието, че е законосъобразна. Установено е грубо нарушаване на трудовата дисциплина с отразяване на 04.03.2007 г. на несъществуващи маршрути и неизминати километри. Пътния лист е даден за подпис едва на 16.03.07 г. Ищецът нарушил задължението си да води вярно документиране в пътните си листи.

Това, че нарушението не представлява престъпление, не доказва липса на нарушение на трудовата дисциплина. Поведението на ищеца следва да се квалифицира, като тежко нарушение на трудовата дисциплина.  Представлява предпоставка за злоупотреба с горива и ползване на служебния автомобил не по служебно предназначение.

Ищецът не може да се позове на факта, че и от останалите шофьори в дружеството по принцип не се води стриктна документация. Както наказателната, така и административната отговорност е лична и всеки отговаря за своите деяния. Задължението на ищеца си остава, дори и да не е изисквано от преките ръководители. То е отразено и в длъжностната му характеристика- т. 5. да попълва акуратно пътни листи в съответствие с пробега. В случая няма акуратност, няма съответствие. Макар и погасени по давност предходните нарушения, включително и наказания дават една характеристика на дейността на ищеца.

Наложеното дисциплинарно наказание съответства на извършеното нарушение.

Съдът намира решението за правилно и законосъобразно и следва да го остави в сила  в обжалваната част.

Претендирани са разноски за тази инстанция. Въззиваемата страна направила такива в размер на 150 лв. и с оглед изхода на делото, съдът ще ги присъди.

По тези съображения, съдът

                                           

                                               

 

 

 

                                                Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 758/06.10.2008 г. по гр.д. № 1738/2007 г. на районен съд гр. Сливен, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Т.К.Т., с ЕГН-********** ***-*-*  да заплати на “В*” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Ш. с.” № *, представлявано от управителя Н. Т. Т. разноски по делото за тази инстанция в размер на 150 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му на страните.

 

                                           

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

                                               

                                                ЧЛЕНОВЕ: