Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 15.01.2010 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

 М. ХРИСТОВА

 

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 815 по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н.А.К., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „НАК – Н.К.” от гр. С., ул. „Д.Д.” № *-*против Решение № 777/07.10.2008 г. по гр.д. № 1148/2006 г. по описа на СлРС, с което е бил отхвърлен предявения от въззивника против „Динамо Сл” АД – в несъстоятелност иск за собственост по чл. 97, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че въззивникът е собственик на поземлен имот № 102029 с площ от 2,308 дка ведно с производствен цех със застроена площ от 1501 кв.м. и масивна постройка със ЗП 28,60 кв.м., както и на ПИ № 102030, находящи се в землището на с. Блатец, стопански двор, община Сливен. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати и сумата от 1561.50 лв. деловодни разноски по делото. Във въззивната жалба се сочи, че решението е процесуално и материално незаконосъобразно, тъй като съдът не е отсъдил всички доказателства, относими към делото и по-конкретно вписването на нот.акт № 111/2002 г. за учредяване договорна ипотека върху недвижим имот, както и договор за наем от 16.09.1992 г. между ТКЗС „Перла” с. Блатец” и „Динамо Сливен” ООД, както и протокол № 3 за търг от 24.09.1993 г. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се деловодни разноски.

В с.з. въззивникът се представлява от адв. А., която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира деловодни разноски  В допълнителна писмена защита отново излага аргументите, посочени във въззивната жалба.

Въззиваемата страна в с.з. се представлява от адв. А., която оспорва жалбата. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъди разноски по делото. В дадения от съда срок е представила писмени бележки, изразяващи мнение за неоснователност на въззивната жалба.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни гласни и писмени доказателства.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 19.05.2004 г. съдия-изпълнител при СлРС възложил върху въззивника поземлен имот парцел № 3, в кв. № 5 по плана на с. Блатец с площ 6030 кв.м., ведно с построен в него производствен цех, със ЗП от 1501 кв.м. и масивна постройка с площ от 28,60 кв.м. Имотът бил възложен на въззивника, тъй като същият бил обявен за негов купувач при извършена публична продан от 13.04.2004 г. до 13.05.2004 г.

С постановление от 08.07.2004 г. ДСИ поправил постановление за възлагане на недвижим имот от 19.05.2004 г., като посочил, че е била допусната фактическа грешка при означаване площта на възложеното място и същата не е 6030 кв., а е 6768 кв.м.

На 18.06.2003 г. била получена в РС искова молба от синдика на „Динамо Сливен” АД С.М.против А.И.М.и „ДЖЕЙ КЕЙ КОМЕРСИАЛ” ЕООД с. Блатец с управител А.И.М.с правно основание чл. 108 от ЗС. Исковата молба била вписана под № 62 на 17.06.2003 г. в Служба по вписванията. С нея било поискано да се признае правото на собственост на ищеца на два производствени цеха „Зъбно колело” и „ВМЗ”, с площ от 1656 кв.м. и 1440 кв.м., находящи се в землището на с. Блатец, стопански двор. По предявения иск било образувано гр.д. № 1473/2003 г. на СлРС, което приключило с постановяване на решение № 927/24.08.2004 г., с което предявените искове били уважени и спрямо ответниците било признато, че собственик на двата производствени цеха е „Динамо Сливен” АД – в несъстоятелност. Решението на СлРС било потвърдено с решение на СлОС № 189/16.06.2005 г. по гр.д. № 737/2004 г.  По гр.д. № 1473/2003 г. не са налице данни, че решението на СлРС е било вписано в Службата по вписвания в 6-месечен срок от влизането му в сила. Такова отбелязване не е отбелязано и по възз.гр.д. № 737/2004 г. на СлОС.

С решение № 7/14.03.2003 г. на СлОС по т.д. № 1319/1999 г. „Динамо Сливен” АД било обявено в несъстоятелност и била прекратена дейността му.

На 16.12.1994 г. бил съставен нот.акт за държавна собственост № 213, в който било отразено, че производствени цехове „Зъбно колело” и „ВМЗ” са предоставени за оперативно управление на „Динамо Сливен” ЕООД гр. С.. В акта е посочено, че недвижимите имоти се намират в с. Блатец и че са със съседи земеделски масиви, стопански двор и път. В нот.акт е отразено, че годината на построяване на цеховете е 1991 г.

По делото са приложени описи към нот акт. № 213, 104 и 105 на държавния покрит имот, намиращ се в с. Блатец. В т. „За какво служи сградата” било посочено съответно „Производствен цех ВМЗ”  и „Производствен цех зъбно колело”. Застроената площ за двата цеха била посочена за първия 1440 кв.м., а за втория 1656 кв.м. Незастроената площ за цех „ВМЗ” била посочена като 3560 кв.м., а за цех „Зъбно колело” 4444 кв.м.  За година на построяване били посочени 1991 г. и 1990 г.

По делото е представен договор за отдаване под наем на 1 бр. навес от 16.09.1992 г., с който председателят на ликвидационния съвет на ТКЗС „Перла” с. Блатец отдал под наем на „Динамо Сливен” ООД 1 бр. метален навес с полезна площ от 1440 кв.м., находящ се в стопански двор на ТКЗС „Перла” с. Блатец, срещу заплащане на 5184 лв. месечен наем.

На 23.09.1992 г. бил съставен протокол за резултатите от извършената преоценка на ДА на „Динамо” ООД гр. С..

По гр.д. № 1473/03 г. е представен протокол от 24.09.1993 г., от който е видно, че е бил проведен търг между правоимащите за продажба на недвижим имот, а именно „Навес метален Динамо”, който бил спечелен от Д.М..

На 19.10.1993 г. в с. Блатец бил сключен договор между ТКЗС „Перла” с. Блатец, представлявано от М.П.М., председател на Ликвидационния съвет и Д.А.М.за покупко-продажба на недвижим имот въз основа на протокол № 3/24.09.1993 г. от проведен открит търг между притежатели на дялове от ликвидираното ТКЗС. Предмет на продажба бил промишлен цех, състоящ се от 8000 кв.м., от които застроени 1440 кв.м.

На 04.11.1993 г. бил съставен нот.акт № 186, с който Д.А.М.продала на сина си А.И.М.собствения си недвижим имот, придобит от търг, а именно дворно място, състоящо се от 8000 кв.м.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, приложено по гр.д. № 1473/03 г. е видно, че имотът, предмет на нот.акт № 136/1993 г. е идентичен с източната част от имота, предмет на АДС № 213, която част представлява имот № 102015. От това експертно заключение е видно също така, че в АДС № 213/94 г. е описан имот с площ 11840 кв.м. и построени в него две сгради с площ 1656 кв.м. и 1440 кв.м., като тези имоти са идентични с имоти № 102016 и № 102015 по плана на землището на с. Блатец.

На 15.09.2003 г. пред Съдия изпълнител при РС – Сливен е била депозирана молба за образуване на изп.дело от Първа инвестиционна банка АД против „ДЖЕЙ КЕЙ КОМЕРСИАЛ” ЕООД. С молбата за образуване на изп.дело бил представен изпълнителен лист, от който било видно, че длъжникът „ДЖЕЙ КЕЙ КОМЕРСИАЛ” дължи сумата от 96295.65 лв. главница по банков кредит 0114/06.06.2001 г., лихва в размер на 20 737,76 лв., законна лихва и разноски. С молбата за образуване на изп.дело бил приложен и Нот.акт № 111/31.07.2002 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот. С него, като обезпечение на отпуснатия на „ДЖЕЙ КЕЙ КОМРСИАЛ” банков кредит била учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на А.И.М., а именно поземлен имот № 3, кв. 5 по плана на с. Блатец с площ 8000 кв.м., при граници празно място, производствен цех, празно място, междуселски път между с. Драгоданово и с. Блатец, ведно с построения в него промишлен цех със ЗП от 1440 кв.м.  По изп. производство била наложена възбрана на недвижим имот, която била вписана на 15.09.2003 г.

От извършената  по делото съдебно-.техническа експертиза от 17.05.2008 г. се установи следното: границите на имота, описан в нот акт. № 111/2002 г. за учредяване договорна ипотека, съвпадат с границите на имота, описан в нот.акт № 186/1993 г. за продажба на недвижим имот от Д.М. на А.М.. В заключението си вещото лице е посочило, че имотът описан в решение № 927/24.08.2004 г. по гр.д. № 1473 на СлРС се индивидуализира като поземлен имот № 102015 с площ от 6768 кв.м. Имотът, описан в постановление за възлагане и имотът, описан в решение № 927/2004г. е един и същ.

Пред настоящата инстанция са извършени съдебно-счетоводни експертизи. От заключението на вещото лице, както от обясненията, дадени в с.з. се установи следното:  процесните имоти са били включени в активите на АПК „Георги Аврамов” с. Блатец, през 1983 г., като „навес за машини” с първоначална стойност 47030 лв., като през годините до 1991 г. за същите са били начислявани амортизации. През 1992 г. е била направена преоценка на имуществото на ТКЗС „Перла” в ликвидация и за навеса е била определена първоначална стойност 260 х.лв. На 24.04.1993 г. е бил проведен открит търг, на който навесът е бил продаден на Д.М. за сумата от 236 х.лв., като в счетоводните регистри на стопанството била отразена продажба по фактура № 831/30.09.1993 г.

Процесните имоти фигурират и в опис за активите на „Динамо Сливен” АД в несъстоятелност към 31.12.2002 г. като вещото лице не е могло да установи кога са били включени в активите на дружеството и кое било основанието за включването им. Вещото лице е констатирало, че във връзка със сключени договори за наем на „Метален навес” от 1440 кв.м. „Динамо Сливен” ООД е привело на 29.09.1992 г. по банковата сметка на ТКЗС Блатец, сумата от 62 208 лв. и в платежното нареждане от 28.09.1992 г. било посочено, че същата сума се отнася за наем на 1 бр. навес.

В с.з. на 06.10.2009 г. вещото лице е посочило, че първоначално в активите на ТКЗС се е водило наличието на „Метален навес”. През 1992 г. ликвидационният съвет е извършил преоценка на активите на ТКЗС, като по тази преоценка навесът отново се е водил като „Метален навес за машини”. При провеждане на процедурата по продажбата му, обаче, металният навес вече бил записан като „Цех Динамо”. В обясненията си към допълнителна съдебно-икономическа експертиза вещото лице е посочило, че в инвентарната книга на ТКЗС , заведена 1986 г. е бил отразен обект с наименование „Навес за машини”. Посочено е, че данните от първоначалната инвентарна книга, водена от 1986 г., описани за този навес, съвпадат с данните, описани в списъка на преоценените сгради от ликвидационната комисия. Вещото лице посочило, че имотът, закупен през 1993 г. от Д.М., е бил обозначен като „Промишлен цех” обект № 12, а във фактурата, издадена за тази покупка, обекта е бил наименован вече като „Навес метален Динамо”. Вещото лице изрично посочи, че в счетоводната документация ТКЗС не е намерило данни за нето един друг метален навес, които да съответстват на година на въвеждане в експлоатация и първоначална стойност на обекта. Посочено е, че наименованието, отразено във фактурата и цената, отразена в нея за сделката между ТКЗС и М., съвпадат с описаното за осчетоводената продажба в счетоводните документи на ТКЗС, като нито една друга сграда, която била продадена, няма такава стойност или описание.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 15.10.2008 г. и в рамките на законоустановения 14-дневен срок – на 28.10.2008 г. е била депозирана процесната жалба.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е основателна.

         В разпоредбата на чл.114 б. „А” изр. 2 от ЗС е посочено , че когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, то произвежда спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имота .

Подлежат на вписване всички ИМ, които имат за предмет право на собственост или други вещни права върху недвижими имоти, въпреки че няма изрична законова разпоредба ( чл. 112, б. "а" ЗС). Това са: искове за предаване владението върху недвижим имот по чл. 108 ЗС; за преустановяване на действия, с които се пречи на упражняване на собственост по чл. 109 ЗС; искове за установяване съществуването на правото на собственост по чл. 97 ГПК; исковете за делба и други. Вписването на тези молби цели да се доведе до знанието на всички неучастващи в процеса лица, наличието на висящ процес, чиито последици могат да бъдат признаване, учредяване, прехвърляне, изменение или прекратяване на вече съществуващо право на собственост или др. вещни права върху имота. Без да се третира въпросът дали вписването на тези ИМ има само оповестително или оповестително защитно действие, смисълът на вписването се състои в това, че уважаването със съдебно решение на предявените искове неминуемо ще доведе до обвързване на третите неучаствали в процеса лица и придобили вещни права върху имотите с констатациите на съда и последиците от влязлото в сила решение.

Основният принцип заложен в разпоредбата на чл. 114 б. „ в” от ЗС е , че придобитите от трети лица вещни права след вписването на исковата молба не могат да се противопоставят на ищеца вписал исковата си молба.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 115 ал. 2 от ЗС съгласно която в решението, в което се уважава искът, съдът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши това отбелязване. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си. Това означава , че ако решението по вписаната искова молба не се впише в законоустановения 6 месечен срок от влизането му в сила , то защитата която се дава от вписването на исковата молба отпада с обратна сила .

         От друга страна следва да се разгледа и въпросът с действието на вписаната с Нотариален акт № 111/31.07.2002 г. договорна ипотека в полза на Първа инвестиционна банка АД. Сама по себе си ипотеката е такава тежест , която не пречи на собственика да се разпорежда с правото на собственост над недвижимия имот , но тя „следва” имота независимо от извършените с него разпоредителни действия . Тя осигурява възможността на ипотекарния кредитор да удовлетвори вземането си от продажбата на недвижимия имот въпреки настъпилите във времето прехвърляния на правото на собственост над него.

         В конкретния случай следва да се разгледа въпросът за обвързващата сила на решението постановено по гр.д. 1473 / 2003 г. на СлРС , с което е признато , че „ Динамо Сл” АД – в несъстоятелност е собственик на имота, от който са образувани двата процесни имота . Исковата молба по това дело е вписана на 17.06.2003 г. - преди образуването на изпълнителното дело по , което процесните имоти са били възложени на въззивника ( 15.09.2003 г.).

         Към датата на вписване на исковата молба по гр.д. 1473 / 2003 г. на СлРС е била вече вписана договорна ипотека с Нотариален акт № 111/31.07.2002 г. Въпреки , че вписването на договорната ипотека към момента на вписване на исковата молба не може да и се противопостави , тъй като то има само оповестителен характер , това вписване е противопоставимо в случай , че решението по предявения иск не е било вписано в 6 – месечен срок от влизането му в сила . В настоящия случай е налице именно тази хипотеза . Решението по предявения иск по гр.д. 1473 / 2003 г. на СлРС е влязло в сила на 06.04.2007 г. с постановяване на Определение № 68 по к.гр.д. № 12/2006 г. на ВКС, но в 6 – месечния срок същото не е вписано съгласно изискванията на чл.115 ал. 2 от ЗС. Ето защо , решението по гр.д. 1473 / 2003 г. на СлРС е непротивопоставимо на придобитите от въззивника ( в качеството му на трето лице ) вещни права над процесните имоти . Въпросът с правото на собственост над процесните имоти следва да се разгледа в цялост без съдът да е обвързан с решението по гр.д. 1473 / 2003 г. на СлРС и последвалите го решения на СлОС и ВКС .

         Въззиваемата страна основава своето право на собственост на официалната доказателствена сила на представения по делото АДС № 213 / 16.12.1994 г. съставен на основание чл. 81 от Наредбата за държавни имоти и ПМС № 53 / 1993 г. Твърденията на страната са , че имотите са били предоставени за оперативно управление на „ ДИНАМО – СЛИВЕН „ ЕООД и съгласно разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП след преобразуване на дружеството с държавна собственост в търговско дружество .

В разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП е посочено , че при преобразувани на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.

Възражението на въззиваемия, че е налице обвързваща доказателствена сила на АДС като официален документ е неоснователно. За да се установи дали въззиваемата страна е придобила право на собственост над процесния имот по силата на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП е необходимо да се докаже , че процесният имот му е бил предоставен за стопанисване и управление, бил е усвоен за нуждите на предприятието и е бил включен като актив в баланса им към 15.11.1991г.( датата на преобразуване на ТД ).

Данните за правото си на собственост това въззивникът черпи единствено от акта за държавна собственост, който обаче е съставен през 1994г. – приблизително три години след образуването на едноличното дружество с ограничена отговорност и спрямо момента – 15.11.1991г., към който е следвало да бъдат определени активите на предприятието, от които се формира капитала на новообразуваното дружество.

Поради това в тежест на въззиваемия е доказването, че и към 15.11.1991г. имотът е бил стопанисван от „ ДИНАМО – СЛИВЕН „ ЕООД и че по отношение на имота това предприятие е извършвало управление и е бил записан в неговия баланс.

Тези обстоятелства съдът намира, че не се доказват по делото. Вещото лице извършило съдебно – счетоводните експертиза е категорично , че по делото не са представени документи от които да се установи, че на въззиваемото дружество е предаван за стопанисване и управление процесният недвижим имот към 15.11.1991 г. Данните сочат , че в активите на въззиваемата страна процесните имоти са били отразени към 31.12.2002 г. , но е невъзможно да се установи първоначалният момент на придобиването им , както и основанието за вписването им .

         От друга страна съдът намира , че правото на собственост на въззивника е обосновано и доказано от материалите по делото . Извършените съдебно – счетоводни експертизи установиха , че налице правоприемство между праводателите на въззивника . Процесните недвижими имоти са били построени през 1983 г. от АПК „Георги Аврамов” с. Блатец. През годините до 1991 г. за същите са били начислявани амортизации. През 1992 г. е била направена преоценка на имуществото на ТКЗС „Перла” в ликвидация и за навеса е била определена първоначална стойност 260 х.лв. На 24.04.1993 г. е бил проведен открит търг, на който навесът е бил продаден на Д.М. за сумата от 236 х.лв., като в счетоводните регистри на стопанството била отразена продажба по фактура № 831/30.09.1993 г. Съответно Д.М.е продала имота на сина си А.М. , а той е обезпечил кредита си към ПИБ АД, за което е бил издаден изпълнителен лист , било е образувано изпълнително производство и проведена процедура за публична продан , която е била спечелена от въззивника – съответно недвижимия имот му е бил възложен. Вещото лице много обстоятелствено проследи документалното отразяване на правото на собственост в бившето ТКЗС „ Перла „ .То категорично посочи , че макар в различните документи недвижимия имот да е бил отразяван като „Метален навес”, „Метален навес за машини”, „Цех Динамо”, „Навес за машини”, „Промишлен цех” и „Навес метален Динамо” , се касае за един и същи недвижим имот , за който данните от първоначалната инвентарна книга, водена от 1986 г., съвпадат с данните, описани в списъка на преоценените сгради от ликвидационната комисия , както и че не е намерило данни за нито един друг метален навес, които да съответстват на година на въвеждане в експлоатация и първоначална стойност на обекта. Посочило е, че наименованието, отразено във фактурата и цената, отразена в нея за сделката между ТКЗС и М., съвпадат с описаното за осчетоводената продажба в счетоводните документи на ТКЗС, като нито една друга сграда, която била продадена, няма такава стойност или описание.

         За това , че недвижимият имот е бил собственост на ТКЗС „ Перла „ , а не на „ Динамо – Сливен „ ООД , сочи и обстоятелството, че „Динамо Сливен” ООД е привело на 29.09.1992 г. по банковата сметка на ТКЗС Блатец, сумата от 62 208 лв. и в платежното нареждане от 28.09.1992 г. е било посочено, че същата сума се отнася за наем на 1 бр. навес

         Изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези направени от първоинстанционния съд , предвид на което обжалваното решение следва да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.

С оглед изхода от процеса претенцията на въззивника за заплащане на направените пред двете инстанции деловодни разноски е основателна. По делото са доказани разноски в размер на 1996.87 лв , от които 400.00 лв адвокатско възнаграждение за първа инстанция , 200.00 лв адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция , 625.25 лв. деловодни разноски за първа инстанция и 771.62 лв деловодни разноски за въззивна инстанция . Въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати сумата 1996.87 лв.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ Решение № 777/07.10.2008 г. по гр.д. № 1148/2006 г. по описа на Районен съд – Сливен като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Вместо това постанови :

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ ДИНАМО – СЛ” АД в несъстоятелност от гр. С. , че Н.А.К., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „НАК – Н.К.” от гр. С., ул.„Д.Д.” № *-*е собственик на поземлен имот № 102029 с площ 2.308 дка, ведно с построения в него производствен цех със застроена площ от 1501 кв.м. и масивна постройка със ЗП 28,60 кв.м. при граници : имот № 000217 , имот № 102016 , имот № 023002 , имот № 102030, както и на ПИ № 102030, находящ се в землището на с. Блатец , общ. Сливен , Стопански двор – изток , както и на поземлен имот № 102030 с площ 4.460дка при граници : имот № 000217 , имот № 102029 , имот № 023002 и имот № 000226 находящ се в землището на с. Блатец , общ. Сливен , Стопански двор – изток.

 

ОСЪЖДА „ ДИНАМО – СЛ” АД в несъстоятелност от гр. С. да заплати на Н.А.К., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „НАК – Н.К.” от гр. С., ул.„Д.Д.” № *-*разноски в размер на 1996.87 лв , от които 400.00 лв адвокатско възнаграждение за първа инстанция , 200.00 лв адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция , 625.25 лв. деловодни разноски за първа инстанция и 771.62 лв деловодни разноски за въззивна инстанция .

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.