Р Е Ш Е Н И Е № 78

гр. Сливен, 03.07.2009  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното заседание на седемнадесети юни

през две хиляди и девета година в състав:

                                       Окръжен съдия: Радка Дражева

 

при секретаря                Е.Х.                                 и с участието на прокурора                                                 като разгледа докладваното от   съдията      гражданско  дело № 820        по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.97 от ГПК/отм/, с който се цели да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът не дължи сумата 27 576.26лв, представляваща законна лихва върху присъдени обезщетения за непозволено увреждане в размер на 26 000лв за периода от увреждането до плащането на главницата, поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД№148/00г на СлОС да заплати на ответниците обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на: по  10 000лв за К.Й. и И.Й. и по 12 000лв за Ж.М. и Й.М.  и по 1 000лв имуществени вреди за всеки от ответниците ведно със законната лихва , считано от 29.07.1999г Твърди се още, че с банкови преводи от 25.06.2003г на ответниците била преведена сумата от по 11 000лв  на всеки от тях от застрахователното дружество.  Твърди се още, че ищецът за периода от 21.08.2002г до 25.06.2003г е изтърпявал наказанието си по посоченото по.горе НОХД във Варненския затвор. През същия период от време и след изтърпяване на наказанието ответниците не били потърсили присъдената законна лихва върху сумата по обезщетението. На 17.09.2007г ищецът твърди, че е получил призовка от съдебния изпълнител за принудително изпълнение върху недвижим имот за сумата 27 576.26лв, представляваща лихви, дължими на ответниците. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.111 ал.1 б.”В” от ЗЗД и счита, че задължението за лихва е търсимо и се погасява с изтичане на тригодишнен давностен срок. Моли съда да признае за установено, че не дължи сумата от 27 576.26лв, представляваща законна лихва върху присъденото обезщетение по НОХД№148/00г на СлОС.

Ответниците в с.з. оспорват предявения иск лично и чрез пълномощника си. Твърди се, че посочената сума в записа на заповед е дължима от ищеца, както и че записът на заповед е действителен, тъй като съдържа всички изискуеми от закона реквизити.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С влязла в сила на 09.07.2002г присъда по НОХД№148/00г на СлОС  на ищеца за извършено престъпление по чл.343а б”г” от НК е било наложено наказание лишаване от свобода. Със същия съдебен акт  е бил осъден да заплати на ответниците обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер: за първите вреди - по 1000лв , а за вторите- по 10 000лв на ответниците Ж.М. и Й.М. и по 12 000лв на ответниците К.Й. и И.Й., ведно със законната лихва от увреждането 29.07.1999г до окончателното изплащане на сумите. На 25.06.2003г  ЗПАД”А.-Б.” е заплатило на ответниците обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди- общо по 11 000лв на първите двама ответници и по 13 000лв на третия и четвъртия ответник.

На 22.03.2005г по молба на ответниците К. и И. Й. и  Ж. и Й. М. са образувани изпълнителни дела №1077/2005г и №1076/2005г по описа на СИС при РС-Варна.

Призовки за доброволно изпълнение на ищеца са връчени на 12.04.2005г и по двете изпълнителни дела. Призовките са получени от съсед-М.К.. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че такова лице не е живяло към м.април 2005г на адреса, посочен като място на връчване на книжата.

 На основание §3 от ПЗР на ЗЧСИ въз основа на подадени молби на 06.06.2007г от пълномощника на четиримата ответници двете висящи изпълнителни дела са били възложени на ЧСИ рег.№719 С. Я. за продължаване на изпълнителното производство под №185 и №186 за 2007г като последното е присъединено към първото.

На 17.09.2007г ищецът получил призовка за принудително изпълнение върху недвижим имот за сумата 27 576.26лв, представляваща дължими лихви на ответниците върху присъдените им обезщетения за периода от датата на увреждането-29.07.1999г до 25.06.2003г-датата на изплащане на обезщетенията от застрахователя.

От назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на законната лихва върху сумата 11 000лв за периода от 29.07.1999г до 25.06.2003г е в размер на 6 103.65лв, а на законната лихва върху сумата 13 000лв за същия период от време е 7 212.91лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени от съда поотделно и в своята съвкупност.Съдът два вяра на заключенията на вещото лице по назначената експертиза, тъй като няма основание да се съмнява в добросъвестността и компетентността на експерта.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск  с правно основание чл.97ал.1 от ГПК/отм/ е допустим, тъй като е предявен от лице, което има правен интерес от настоящото производство. Разгледан по същество, искът е  неоснователен.

В хода на производството ищецът е твърдял, че задължението му за заплащане на законната лихва върху обезщетението за причинени вреди на ответниците от непозволено увреждане е погасено, поради изтекла давност.

Началото на давностния срок при вземания от непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл.114 ал.4 от ЗЗД започва да тече от откриване на дееца, който момент в конкретния казус съвпада с датата на увреждането-29.07.1999г.Още с предявяване на гражданските си искове за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане  и на законната лихва върху тях в хода на наказателното производство по НОХД№148/2000г на СлОС ответниците са предизвикали прекъсване  на давността/ чл.116б.”б” от ЗЗД/, която , тъй като в случая спора касае вземания за лихви съгласно текста на чл.111 б.”в” от ЗЗД  е била тригодишна.  Кратката тригодишна давност е била трансформирана в обща петгодишна  от момента на влизане в сила на присъдата на СлОС-09.07.2002г.Този извод се налага по силата на чл.117 ал.2 от ЗЗД, съгласно който при установено със съдебен акт вземане срокът на новата давност винаги е пет години.Новият петгодишен давностен срок също не е изтекъл, тъй като ответниците са го прекъснали с предприемане на действия за принудително изпълнение / чл.116 б.”в” от ЗЗД/ чрез подаване на молби до СИС при РС-Варна на 21.03.2005г за образуване на изпълнително дело  срещу ищеца Й.В.Й.. В молбите са посочили, че предмет на изпълнителното производство е законната лихва върху присъдените по НОХД№148/2000г на СлОС обезщетения  от непозволено увреждане за периода от 29.07.1999г-датата на увреждането до 25.06.2003г- датата на изплащане на обезщетенията от застрахователното дружество. Ефектът на  предприемане на действие по принудително изпълнение  е прекъсване на трансформираната давност. През периода от време, продължаващ и до настоящия момент, през който  е налице висящност на изпълнителния процес, е преустановено течението на погасителната давност.

Ищецът твърди, че е изтекла абсолютна погасителна давност за вземането от лихви на 30.07.2004г като до последната дата ответниците са имали възможност да черпят права по реализиране на претендираните от тях вземания.Твърди още, че едва на 17.09.2007г е бил уведомен, че спрямо него е образувано изпълнително производство като на посочената дата е получил призовка за принудително изпълнение/ призовката за доброволно изпълнение  била връчена при нарушение на процесуалните норми /.

Наведените от ищеца доводи не се споделят от съда. Както по-горе в изводите бе отбелязано, с предявяване на гражданските си искове в наказателното производство ответниците в качеството си на граждански ищци в производството по НОХД/148/2000г по описа на СлОС са прекъснали  течението на тригодишната давност , предвидена за вземане за лихви –чл.111б.”в” от ЗЗД.След приключване на производството по това дело и наличие на влязъл в сила на 09.07.2002г съдебен акт, с който вземането е било установено от съда  специалната давност е била трансформирана в обща петгодишна като последната е започнала да тече от 10.07.2002г. От своя страна новата петгодишна давност също е била прекъсната с подаване на молбата за образуване на изпълнително производство срещу длъжника – ищец  по настоящото дело. Узнаването от страна на длъжника  за предприетите от взискателите действия по принудителното изпълнение  е ирелевантно в случая и не променя извода на съда за липса на изтекла в полза на ищеца погасителна давност. В този смисъл предявеният от ищеца отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 27 576.26лв, представляваща законна лихва върху присъдени обезщетения за непозволено увреждане в размер на 26 000лв за периода от 29.07.1999г до 25.06.2003г се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на направените по делото разноски.

Ответниците претендират направените по делото разноски и такива следва да им се присъдят , включително и направените пред РС-Нова Загора- по 3 140лв за ответниците К. и И. Й. и по 3 140лв за ответниците Ж. и Й. М..

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.В.А. ЕГН ********** *** с адрес за призоваване гр.В. ул.”Д-р Б.” бл.* вх* ет.* ап.*  против Ж.В.М. ЕГН ********** и Й.Д.М. ЕГН ********** *** и К.Н.Й. ЕГН ********** и И.  Г.Й. ЕГН ********** *** иск за признаване за установено  по отношение на Ж.В.М. и Й.Д.М., К.Н.Й. И И.Г.Й. , че Й.В.А. не дължи сумата 27 576.26/двадесет и седем хиляди петстотин седемдесет и шест 0.26лв/лв, представляващи законна лихва върху сумата 26 000/двадесет и шест хиляди/ дължими обезщетения за непозволено увреждане за периода от датата на увреждането-29.07.1999г до датата на плащането на главницата-25.06.2003г, поради изтекла погасителна давност, както и претенцията за заплащане на направени по делото разноски като  НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Й.В.А. да заплати на Ж.В.М. и Й.Д.М. направените по делото разноски в размер на 3 140/ три хиляди сто и четиридесет/лв.

ОСЪЖДА Й.В.А. да заплати на К.Н.Й. И И.Г.Й. направените по делото разноски в размер на 3 140/ три хиляди сто и четиридесет/лв.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред  Апелативен съд-Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: