Р Е Ш Е Н И Е  9

Гр. Сливен, 10.03.2009г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното

 

 заседание на………………дванадесети февруари ……...…………………………

през две хиляди и дeвета година в състав:

                                                                  Председател:С.Б.

         Членове:

                                                                                 

при секретаря………………Р.Б. ……….………………….…………и с участието на прокурора………С.Г.………..……………..като разгледа докладваното от …………………….…съдията Б.…*** по описа за 2008  година, за да се произнесе съобрази:

            Предявеният иск е за поставяне под запрещение и намира правното си основание в чл. 5 ал.1 от ЗЛС във вр. чл.336 и сл. от ГПК.

            Ищецът твърди в исковата си молба, че ответника е негов брат и страда от паронидна шизофрения, пристъпно-проградиентно протичане, емоцинално-волева промяна; значителни затруднения в социалната адаптация. Твърди че проявите на заболяването му са констатирани преди повече от 20 години, като до момента същия многократно е лекуван в ПБ гр. Р. и ПО на МБАЛ Сливен.  През последните десет години състоянието му се влошило, тъй като съпругата му го напуснала. Занемарил хигиената си, губил ключовете си и спял на улицата; не се хранел; не приемал лекарствата си; не помнел и се страхувал от въображаеми неща. Твърди че в това си състояние ответника не може да се грижи за  себе си и за работите си и моли да бъде поставен под пълно запрещение.     

            В с.з., чрез пълномощника си поддържа иска си. След изслушване на съдебно-психиатричната експертиза за състоянието на ответника моли същия да бъде поставен под ограничено запрещение.

            В съответствие с разпоредбата на чл. 275 ал.3 от ГПК съдът придоби лични впечатления от ответницата  в с.з.

            От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ответника страда от психично заболяване – шизофрения, което е установено преди 24 години, като се води на учет в ПО на МБАЛ “Д-Р И. С.” гр. Сливен от 1984г. . Първоначално състоянието му не било обезпокоително и пристъпите не били толкова чести. С течение на времето и особено през последните години състоянието му се влошило и пристъпите зачестили.  

С Решение на ТЕЛК за психични заболявания гр. Б. № 475/11.04.2005г. му е призната 71% загуба на работоспособността за заболяване “параноидна шизофрения, пристъпно-проградиентно протичане, емоцинално-волева промяна; значителни затруднения в социалната адаптация.”

От заключението на назначената по делото  съдебно психиатрична експертиза се установява ,че ответника страда от параноидна шзофрения с настъпила личностова промяна. Заболяването има присъпно-проградиентно протичане и хронично протичане. Ответника ми и постпсихотична депресия. През последните години е лекуван многократно в ПО. Заболяването не подлежи на лечение и по вероятно е състоянието на ответника с времето да се влоши. Според вещото лице ответника се справя с изискванията на елементарния бит – да получава пенсията си, да пазарува; да плаща сметки; да готви и др. Способностите му да се грижи за работите си не са напълно загубени, а само ограничени. С по-сложни юридически или фактически действия ответника не би се справил.

От показанията на разпитаните свидетели Д. и М. се установява, че при контакт с институциите ответника не може да се справи и търси помощ на свои близки. Не съхранява документите си, губи ключовете от дома си и спи на улицата. В моменти на пристъп е агресивен и после не помни случилото се. Не поддържа сам личната си хигиена. 

            Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на   събраните писмени доказателства, включително и заключението на в.л., неоспорено от страните и преки впечатления от състоянието на ответницата. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели.

            На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Предявеният иск за поставяне под запрещение е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

            На първо място искът е допустим – ищецът  активно легитимиран да предяви настоящия иск с оглед разпоредбата на чл. 336 ал.1 от ГПК.

            Налице са кумулативно дадените предпоставки на чл. 5 ал.1 от ЗЛС за поставяне на ответника под ограничено запрещение, а именно: същия страда от психично заболяване - шизофрения, с настъпила личностова промяна. Заболяването има присъпно-проградиентно протичане и хронично протичане и това не му позволява да се грижи за своите работи в пълен обем. В същото време към момента на изготвяне на експертизата се установи че не са налице условията за поставяне на ответника под пълно запрещение, тъй като състоянието му позволява да се справя с елементарни житейски ситуации. При наличието на тези обстоятелства съдът намира, че следва да постави ответника под ограничено запрещение и изпрати препис от решението след влизането му в сила на органа по настойничеството и попечителството по местожителството на ответника –  Община гр. Сливен за назначаване на попечител на същия.

            Ръководен от изложените съображения съдът

 

 

Р      Е       Ш       И  :

 

 

ПОСТАВЯ ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Г.Т.П. ЕГН  **********,***.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството и попечителството при Община град Сливен за определяне на настойник.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му  на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: