Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    15

 

Сливен, 24.03.2009г.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р.Д.

 

при участието на секретаря ………К.И.……………………………….

в присъствието на прокурора………………………………………………като разгледа докладваното от ………..Д.…***  по описа за 2008 год., за да се произнесе съобрази:

          При условията на евентуалност са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 223 вр.чл.226 от КЗ,чл.49 от ЗЗД и  чл. 45 от ЗЗД.

          В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Д. Й. Д., поч. на 02.02.2007г.Твърди се още, че третият ответник е причинил по непредпазливост смъртта на наследодателя. С влязла в сила присъда по НОХД№558/2007г на ОС-Сливен М.-третият ответник по делото бил признат за виновен за престъпление по чл.343А ал.1 б.”б” вр.чл.343 ал.1 б.”в” от НК.Твърди се още, че към датата на деянието отв.М.  е бил в трудовоправни отношения с втория ответник.”Х. Х. Д.” ООД-гр.С. и е изпълнявал възложената му работа по разнос на хляб и хлебни изделия с лекотоварен автомобил, стопанисван от  дружеството. За въпросния автомобил  вторият ответник имал сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” с валидност от 06.09.2007г до 05.09.2008г с първия ответник, за което  била съставена застрахователна полица.Твърди се още, че са причинени на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания.Претендират обезщетения за неимуществени вреди в размер на 60 000лв за първата и по 50 000лв за втората и третата  ищца, както и по 500 лв имуществени вреди за всяка от тях.Обезщетенията се претендират ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите по главницата, както и разноски по делото.Исковете са предявени  при субективно пасивно и евентуално съединяване спрямо втория и третия ответник.

 Ответникът по иска с правно основание чл.223 вр.чл.226 от КЗ е оспорил субективно съединените искове  както по основание, така и по размер.  На първо място се твърди, че пострадалият- наследодател на ищците  е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като  е бил в нетрезво състояние с висока концентрация на алкохол в кръвта и е предприел внезапно пресичане на пътното платно. На второ място  се твърди, че по отношение на претенциите за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди  не са представени доказателства за претърпени финансови загуби за две от ищците- В.Д. и С.Е.. Относно размера на претенциите за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се твърди, че  същите са прекомерно завишени. Претендира разноски.

             Вторият ответник, спрямо който са насочени претенции  с правно основание чл.49 от ЗЗД в писмения си отговор по реда на чл.131 от ГПК  е оспорил исковете като неоснователни. Според ответника не са налице условията да се ангажира отговорността му по чл.49 от ЗЗД. Твърди се, че третият ответник  е бил назначен в дружеството на длъжността „общ работник”, а не шофьор, поради което дружеството не му е възлагало да разнася хляб. Прилага към отговора копие от трудов договор между него и третия ответник.На второ място се позовава на съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като последният при настъпване на ПТП е бил в нетрезво състояние, предприел е пресичане на пътното платно без да се убеди, че не съществува опасност. Твърди, че в тази хипотеза възложителят на работата не следва да носи имуществена отговорност по чл.49 от ЗЗД.На следващо място ответникът твърди, че след като е налице застрахователна полица, удостоверяваща сключен договор за застраховка за покриване на имуществени и неимуществени вреди, причинени на трети лица, то ищците следва да търсят обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от застрахователното дружество съобразно разпоредбата на чл.223 от КЗ. Претендира разноски по делото.

            Третият ответник, спрямо когото са насочени претенциите с правно основание чл.45 от ЗЗД в отговора по реда на чл.131 от ГПК е оспорил претенциите. На първо място твърди, че  по тях следва да се ангажира отговорността на застрахователното дружество. На второ място счита, че претенциите са прекомерно завишени по размер.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          На 16.07.2007г около 6.ч и 20мин  ответникът М. управлявал поверения му лекотоварен автомобил марка „Мерцедес” С ДК№ СН 92-35 СС, собственост на втория ответник по бул.”Ст.Стамболов” гр.Сливен в посока от север  към юг в дясното платно на еднопосочното движение на булеварда. Скоростта на управлявания от М. автомобил е била 60 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч.Пострадалият Д. предприел изненадващо пресичане на пътното платно от ляво на дясно извън регламентираните за това места /пешеходна пътека/. В момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно автомобилът се е намирал на разстояние от около 59м от мястото на удара.  Водачът е реагирал на опасността  на разстояние около 30м от мястото на удара. Към този момент пешеходецът се е намирал на разстояние от около 2.6м от мястото на удара-навлязъл на платното за движение. При скоростта на движение – 60км/ч пешеходецът  е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила.  При своевременна реакция от страна на водача, без закъснение, удар не би настъпил между автомобила и пешеходеца. Времето на закъснение на водача е около 1.7секунди.  Опасната зона за спиране при скорост от 60 км/ч е около 63м, а при скорост 50 км/ч- 48м.

След удара между  автомобила и пешеходеца, последният бил откаран в МБАЛ, но въпреки оказаната му помощ и проведено лечение, починал на 02.10.2007г. В препис-извлечение от смъртния акт на Д. като причина за смъртта е посочена съчетана травма, травматичен шок, автомобилна травма.

Видно от удостоверение за наследници № 011217 /10.10.2007г на Община Сливен Д. е оставил следните законни наследници: В.Д.-съпруга, М.Й. и С.Е.-дъщери.

При извършените погребение и тъжни ритуали  ответницата М.Й. е направила разходи в размер на 502.50лв/ фактура № 249 от 02.10.2007г е издадена за 421.50лв,  касова бележка №662 от 14.11.2007г е за сумата 31лв, а касова бележка  №377 от 02.10.2007г е за 50лв/.

От разпитаните в с.з. свидетели се установи, че пострадалият Д. , съпругата и децата му са били сплотено семейство, помежду им е съществувала силна емоционална връзка. Д. е  помагал с грижи и парични средства на дъщерите си и техните семейства, грижил се е за съпругата си, децата и внуците си. Смъртта му е причинила на ищците  душевни страдания  и болка.

          По повод настъпилото ПТП е било образувано наказателно производство, приключило с  присъда №3/15.02.08г., постановена по НОХД №558/07г по описа на СлОС. Третият евентуален ответник М. е признат за виновен в това, че  на 16.09.2007г в гр.Сливен при управление на МПС-лекотоварен автомоибл марка „Мерцедес”с ДК№ СН 92-35 СС нарушил правилата за движение по чл.21 ал.1 от ЗДП като  управлявал в населено място със скорост 61 км/ч при допустима 50 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Й. Д. като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. На основание чл.343 А ал.1 б.”Б” вр.чл.343 аб.1 б.”В” и чл.54 от НК съдът е наложил на М. наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. Същото наказание е отложено за изтърпявани с определен изпитателен срок от три години. М. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от четири месеца. Присъдата е потвърдена от АС-Бургас . От своя страна ВКС е потвърдил решението на БАС.

          Лекотоварният автомобил е бил собственост на работодателя на третия ответник, който работодател е конституиран като втори ответник по делото. За този автомобил е била сключена застраховка гражданска отговорност Застрахователна полица № 091070023543025000007 от 05.09.2007г. с „„ХДИ” ЗАД”- АД гр. София.

          Третият ответник  В.М. е бил назначен на длъжността общ работник  в „Х. Х. Д.”ООД-Сливен за периода от 21.09.2004г до 05.10.2007г видно от извлечение от трудовата книжка на М. и трудов договор №:/ от 20.09.2004г.

          По делото е изискано и приложено НОХД№558/07г на СлОС По последното е приобщено дознание№1103/2007г по описа на РПУ-Сливен, л.13 от което представлява протокол за химическа експертиза №484/17.09.2007г. Заключението на химическата експертиза е, че в изследваните проби кръв от пострадалия Д.  е доказано съдържание на алкохол 2.28 на хиляда.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства неоспорени от страните.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

          І По главните искове с правно основание чл. 223 вр.чл.226 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:

          Същите са основателни и доказани, но са предявени в завишен размер. Налице са условията на чл.226 ал.1 от КЗ за прякото ангажиране на отговорността на застрахователя по договора за застраховка “гражданска отговорност”.         Третият от ответниците с противоправното си деяние, което е извършено виновно, е причинил на ищците неимуществени вреди, изразяващи се  в претърпени от тях болки и страдания в резултат на причинената на техния наследодател смърт. Налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредата. Настъпилите вреди са пряка и непосредствена последица от  увреждането на наследодателя на ищците, причинено от третия ответник. Гражданската отговорност на управляващия лекия автомобил, с който е причинено ПТП е застрахована при първия от ответниците.

          С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При липса на доказано съпричиняване от страна на наследодателя Драганов претенциите на трите ищци биха били основателни в пълен размер.  В случая обаче с оглед наличните  доказателства за претърпените от ищците неимуществени вреди – болки и страдания, съдът намира, че справедливият паричен еквивалент  е сумата от  30 000 лв. за първата ищца и по 25 000лв за втората и третата ищци. При определяне на този размер съдът отчита обстоятелството, че наследодателят на ищците  е допринесъл съществено за настъпването на вредоносния резултат. Видно от заключението на вещото лице ако третият ответник се бе движил с допустимата скорост от 50км/ч , то той би имал техническата възможност да предотврати ПТП, тъй като при тази скорост на движение двата обекта биха се разминали. От друга страна обаче пешеходецът също е имал възможност да се съобрази с наличието на приближаващ се автомобил, да го пропусне и след това да пресече платното за движение. Не на последно място пострадалият е предприел пресичане на платното извън регламентираните за това места и в доказано нетрезво състояние / видно от последния абзац на фактическата обстановка/.

Исковете  до пълния им размер следва да бъде отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Предявеният от ищцата М.Й. иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е основателен и доказан и до размера на сумата 251.50лв. Доказателства за направени разходи са представени само от тази ищца и до размера на сумата 502.50лв. Тъй като в по-гореизложените изводи съдът е приел, че наследодателят на ищците е допринесъл с поведението си настъпването на вредоносния резултат, то съдът прие, че дължимото от първия ответник обезщетение е в размер на  половината от направените от ищцата разходи. В останалата част до пълния размер на претенцията съдът следва да постанови отхвърлителен диспозитив.

      Претенциите на другите две ищци за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди  следва да се отхвърлят като недоказани. В тази насока не са ангажирани нито писмени, нито гласни доказателства.

      Основателно е искането за присъждане на обезщетението ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането 02.10.2007г. до окончателното й заплащане.

       Ответникът дължи държавна такса по сметка на Сливенския окръжен съд в размер на  3210лв., както и на ищците направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер както следва: на първата ищца-247.93лв, на втората ищца- 250лв, а на третата ищца-247.52лв.

Ищците дължат на първия от ответниците направените от него разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер както следва:първата ищца-700лв, втората ищца-652лв, а третата -600лв. при определяне на този размер съдът отчете разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения и направените от ответника разноски за възнаграждение на вещо лице по назначената експертиза.

     ІІ. По предявените евентуални искове с правно основание чл.49 и чл. 45 от ЗЗД:

Тъй като е налице произнасяне по главния иск, то съдът не следва да се произнася по евентуалните такива, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие, под което същият е предявен, а именно – съдът да намери, че иска по отношение на първия от ответниците е неоснователен.

Ответникът по евентуално предявения иск по чл.49 от ЗЗД претендира присъждането на разноски и такива следва да му се присъдят в пълен размер – сумата 2 000 лв, от които 800лв следва да заплати първата ищца, а останалите две ищци- по 600лв.. Макар и съдът да не е разгледал предявения иск против този ответник, същият е направил разноски за адвокатска защита, тъй като е бил посочен като евентуален ответник от ищеца. 

Третият ответник не е претендирал разноски и такива не следва да му се присъждат.

                   Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

          ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ХДИ” АД-гр.С.  със седалище и  адрес на управление гр. С., район „О.” ул.”Г.С.Р.” №**, вписано в ТР на СГС по ф.д.№14023/2000г, представлявано от Изпълнителния директор П. В. А. ЕГН ********** да заплати на В.С.Д. ЕГН ********** *** сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 02.10.2007. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 247.93лв, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от предявените искове като в останалата част   ОТХВЪРЛЯ  претенциите като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

          ОСЪЖДА В.С.Д. да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ХДИ” АД-гр.София направените по делото разноски в размер на 700лв, съразмерно на отхвърлената от исковете част.

          ОСЪЖДА В.С.Д. да заплати на „Х. Х. Д.” ООД-Сливен със седалище и  адрес на управление гр.С. м.”А. д.” ул.”Т.” №**, представлявано от Е. И. К. и С. К. Ж. направените по делото разноски в размер на 800лв

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ХДИ” АД-гр.С.  със седалище и  адрес на управление гр. С., район „О.” ул.”Г.С.Р.” №**, вписано в ТР на СГС по ф.д.№14023/2000г, представлявано от Изпълнителния директор П. В. А. ЕГН ********** да заплати на М.Д.Й. ЕГН ********** *** в.”С. к.”бл.* вх.* ап.*  сумата 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане и сумата 251,50 лв. (двеста петдесет и един лв 0.50лв), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 04.07.2004г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 250лв, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от предявените искове като в останалата част   ОТХВЪРЛЯ  претенциите като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА М.Д.Й. да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ХДИ” АД-гр.София направените по делото разноски в размер на 652лв, съразмерно на отхвърлената от исковете част.

          ОСЪЖДА М.Д.Й. да заплати на „Х. Х. Д.” ООД-С. със седалище и  адрес на управление гр.С. м.”А. д.” ул.”Т.” №*, представлявано от Е. И. К. и С. Колева Ж. направените по делото разноски в размер на 600лв.

          ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ХДИ” АД-гр.С.  със седалище и  адрес на управление гр. С., район „О.” ул.”Г.С.Р.” №*, вписано в ТР на СГС по ф.д.№14023/2000г, представлявано от Изпълнителния директор П. В. А. ЕГН ********** да заплати на С.Д.Е. ЕГН ********** *** сумата 25  000 (двадесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 02.10.2007. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 247.52лв, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от предявените искове като в останалата част   ОТХВЪРЛЯ  претенциите като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

          ОСЪЖДА С.Д.Е. да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ХДИ” АД-гр.София направените по делото разноски в размер на 600лв, съразмерно на отхвърлената от исковете част.

          ОСЪЖДА С.Д.Е. да заплати на „Х. Х. Д.” ООД-Сливен със седалище и  адрес на управление гр.С. м.”А. д.” ул.”Т.” №*, представлявано от Е. И.К. и С. К. Ж. направените по делото разноски в размер на 600лв

          ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ХДИ” АД-гр.София да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд –Сливен в размер на 3210лв.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :