О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                        
                                         гр. Сливен, 14.03.2009 г.


                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 


          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети декември 2008 година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  Х.М.                                              

М.Х.

         При секретаря К.И., като разгледа докладваното от младши съдия М.Х. *** по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството се движи по реда на чл. 423 и сл. от ГПК обн. ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.

        Образувано е по молба на жалбоподателя Г.С.Я. в която посочва, че на 12.11.2008 г. се е прибрал от Република Гърция, където работил през летния период и от снаха си разбрал, че на вратата на апартамента в кв."Б." гр.Сливен, негова собственост, било залепено уведомление изпратено от частен съдебен изпълнител М.М., за да получи изпълнителен лист. След това установил, че изпълнителния лист е издаден срещу него въз основа на заповед за изпълнение. Заявява, че от 2001 г. живее във вила намираща се в м. Х. гр.С.. Заявява, че заповедта за изпълнение не му била връчена надлежно, нито лично и в деня на връчването не е пребивавал на територията на РБ, поради което бил лишен от възможността да оспори вземането и моли на основание чл. 423 от ГПК съдът да отмени заповедта за изпълнение издадена по гр.д. № 1931/2008 г. по описа на Сливенски районен съд, въз основа на която е издаден изпълнителен лист за вземане на „Т. „ ЕАД -Сливен за сумата 469,62 лв. представляваща цената за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.12.2003 г. до 30.04.2007 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.05.2008 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва до 08.04.2008 г. за тази сума в размер на 140,76 лв., както и разноски в размер на 26,50 лв. Приложено е към жалбата уведомление от ЧСИ.

Постъпило е и становище от адв.Георгиева като пълномощник на „Т." ЕАД - Сливен, в което заявява, че няма да сочи нови доказателства. Счита молбата за неоснователна и недопустима. Посочва, че видно от приложеното ч.гр.д. № 1931/2008 г. на СлРС уведомлението е получено от домашен на адреса със задължението да му бъде предадено. Сочи, че след като заповедта за изпълнение била връчена на сина му, той е имал възможността и поел задължението да му я предаде. Счита твърдението на въззивника, че същия пребивавал извън страната може да се потвърди със справка от граничен пункт. Моли да се отхвърли молбата на Г.С.Я. като неоснователна и недоказана.

Съдът с определение е допуснал искания свидетел за установяване местонахождението на жалбоподателя през процесния период. Изискани и са приложени гр.д. 1931/2008 г. на СлРС и изпълнително дело № 280/2008 г. на ЧСИ М. М..

В съдебно заседание жалбоподателят Г.Я., редовно призован се явява лично и с пълномощник адв. И. Т., която поддържа молбата и моли да бъде разпитан водения свидетел. Няма искания за други доказателства и за извършване на други процесуални действия. По същество моли да се отмени заповедта за изпълнение издадена по гр.д. № 1931/2008 г. на СлРС, въз основа на която е издаден изпълнителен лист за вземането на ответника. Сочи за установено, че заповедта не била връчена надлежно и лично, и към момента на връчването й жалбоподателят бил извън пределите на РБ. По този начин, счита че бил лишен от възможността да оспори вземането на ответната страна. В този смисъл моли съда да постанови съдебен акт.

Въззиваемата страна - „Т." ЕАД гр. Сливен, редовно призована, не се явява, не изпраща представител, не взема становище по жалбата..

В съдебно заседание съдът е предявил на жалбоподателя Г.Я. копие от покана изх. № 01-40-508/01.02.2008 г. от „Т.-С." ЕАД за доброволно изпълнение с известие за доставяне на лист 7 от гр.д. № 1931/2008 г. на СлРС, на което лицето Г.С.Я. е посочено, че се е подписал лично на 5 март 2008 г. Жалбоподателят е заявил, че подписът на обратната разписка изглеждал също като неговия, но не си спомня дали е получил поканата за доброволно изпълнение.

По делото са събрани и гласни доказателства на свидетеля Г. Б. Ш., който заявява, че познава жалбоподателя, тъй като му е съсед по вила, в м."Х.". Знаел, че съседът му излиза да работи в Гърция през лятото за няколко месеца и после пак се връщал. Обикновено излизал на пролет и се прибирал за коледните празници. Тази година заминал за Гърция след Гергьовден, няколко дни след това, дата не може да каже. Постоянният адрес, на който бил регистриран в гр. Сливен е кв."Б." бл. * ап.*.

Въз основа на събраните пред настоящата инстанция  писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна  следното:

        На 14.05.2008 г. „Т.-С." ЕАД е депозирало пред Районен съд Сливен заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ал.1 т. 1 от ГПК. С разпореждане от 15.05.2008 г. по гр.д. № 1931/2008 г. Районен съд Сливен е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение срещу длъжника Г.С.Я. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Т.-С." ЕАД сумата 469,62 лв., главница за ползвана и неплатена топлинна енергия, мораторна лихва в размер на 140,76 лв., за периода 31.12.2003 г. до 30.04.2007 г., ведно със законната лихва от 14.05.2008 г., когато е подадено заявлението, до окончателното й изплащане и разноските по делото в размер на 26,50 лв.

С молба вх. № 8854/08 г. получена в РС Сливен на 24.11.2008 г., Г.С.Я. оспорва Заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ал. 1 т. 3 от ГПК, като посочва, че не му е връчена лично и по надлежния ред, тъй като в момента на връчването 19.05.2008 г. бил в Република Гърция, където обичайно пребивавал през летния период.

       От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че

като съсед на жалбоподателя, му е известно обстоятелството, че Г.Я. всяка година ходи в Гърция и, че тази година 2008 е заминал няколко дена след Гергьовден и няма как да е получил съобщението.

       Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

        Възражението се квалифицира по чл. 423 ал. 1 т. 2 от ГПК, подадено срещу издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ал.1 т. 1 от ГПК.

       Съгласно чл. 423 ал. 3 от ГПК съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1, които биха обосновали подаването на възражение от длъжника и най-общо са свързани с нередовност на връчването или невъзможност за узнаване на връчването по причини, стоящи извън страната, като ненадлежно връчване, надлежно връчване на друго лице, станало обаче по време, когато длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на страната или невъзможност за узнаване за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, както и с невъзможност за фактическо упражняване на правото да се подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства, които длъжникът не е могъл да преодолее.

     Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената Заповед по чл. 410 от ГПК се спира по силата на закона. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411 ал. 2 т. 3 и 4, съдът служебно обезсилва заповедта. Съгласно текста на чл. 423 ал. 4 от ГПК след приемането на възражението производството продължава пред първоинстанционния съд, посредством предявяването на иск, за което съдът, издал заповедта за изпълнение дава съответни указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В това производство се разглеждат материалноправните възражения на длъжника. 

      В конкретния случай, настоящия въззивен състав намира, че е изпълнена хипотезата на чл. 423 ал. 1 т. 2 от ГПК и е налице ненадлежно връчване на съобщението за издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника Г.Я., тъй като същия към момента на връчването не е имал обичайно местопребиваване в Република България. Качеството на получателя, посочено в съобщението от връчителя, в рамките на служебните му задължения, действително сочи, че не е подписано от жалбоподателя лично, а от друго лице – негов син. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на връчването длъжникът не е имал обичайно местопребиваване в страната, тъй като заминал летния период работи в Република Гърция няколко дена след Гергьовден, /към 6 Май 2008 г./, и след като съобщението е връчено на 19.05.2008 г. на сина му той не би могъл да му го предаде, поради което жалбоподателят е бил лишен от възможността да оспори вземането. Съгласно чл. 411 ал. 2 т. 4 съдът разглежда  заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България, както е в конкретния случай.

  От събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи единствено изводът, че не са спазени разпоредбите на закона за надлежно връчване на съобщението за издадена Заповед за изпълнение и възражението на жалбоподателя се явява основателно.

      По изложените съображения и на основание чл. 423 ал. 3 от ГПК, съдът

 

                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

          СПИРА изпълнението по Заповед № 2769/15.05.2008 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена  по ч.гр.д. № 1931/2008 г. от Районен съд Сливен, с която е разпоредил длъжникът Г. С.Я.  с ЕГН ********** ***-*-*, да заплати на „Т.-С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул.”С. К.” № *, представлявано от изп. дир. Р. К. А., сумата 469,62 лв. главница, за ползвана топлоенергия за периода от 31.12.2003 г. до 30.04.2007 г., мораторна лихва в размер на 140,76 лв. до 08.04.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата до изплащане на вземането и разноски в размер на 26,50 лв., поради ненадлежното връчване на Заповедта за изпълнение.

        ОБЕЗСИЛВА Заповед № 2769/15.05.2008 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена  по ч.гр.д. № 1931/2008 г. от Районен съд Сливен.

        ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждането му с указания по чл. 415 ал. 1 от ГПК.

 

        Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                            

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: