Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 22.01.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря Р.Б., като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството се движи по реда на гл. ХХХІХ от ГПК.

         Образувано е по жалба на В.И.Б. ЕГН ********** *** против обявление за публична продан на ЧСИ Н. Г. по изпълнително дело №20088360400786. В жалбата се сочи, че жалбоподателката е съсобственик на недвижим имот, намиращ се в гр. С. ул.”Е. Б.а” бл. ** ет. * ап. **. Твърди се, че същата притежава 4/6 ид.ч. от недвижимия имот, а по 1/6 ид.ч. притежават двамата й сина С.М.Б. и С.М.Б.. Жалбоподателката сочи, че от обявлението за публична продан на ЧСИ и е станало известно, че синът й С. Б. е учредил договорна ипотека в полза на взискателя по изпълнителното дело М. Л.М. за част несъответстваща на неговата собственост, а именно ¼ ид.ч., която договорна ипотека жалбоподателката счита за нищожна. Моли се по жалбата да се образува гражданско дело по което в съдебно заседание да се представи доказателства относно твърдяното от жалбоподателката. На основание чл. 432 от ГПК е било поискано спиране на изпълнителното производство, което е било отказано с определение от 05.12.2008 г. по ч.гр.д. № 831 / 2008 г. на СлОс

         Взискателят по изпълнителното дело М. Л.М., редовно уведомен за депозираната жалба не изразява становище.

         Длъжникът по изпълнителното дело С.М.Б. редовно уведомен за жалбата не изразява становище.

         ЧСИ Н.Г. в обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК сочи, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като изложените от нея твърдения не попадат в хипотезите подлежащи на обжалване съгласно чл.435 от ГПК. Излага становище , че когато правата на третото лице са засегнати от изпълнението същото следва да се защити по исков ред, а не чрез частна жалба. По отношение основателността на жалбата ЧСИ сочи, че същата е неоснователна тъй като от доказателствата по делото е видно, че процесният недвижим имот е придобит от жалбоподателката и съпругът й М. Б. през 1968 г., през 1973 г. същият е починал, поради което по отношение наследяването са приложими разпоредбите на семейния кодекс от 1968 г., който предвижда че в случай на наследяване на преживял съпруг и деца на починалия преживелия съпруг не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.

                В с.з. жалбоподателката редовно призована се явява лично и с адв.Б. , който поддържа жалбата и моли действията на ЧСИ по продан на процесния недвижим имот да бъдат отменени .

         Длъжникът по изп.дело С.Б. изразява становище за основателност на жалбата . Такова изразява и С.Б..

         Взискателят по изп.дело чрез процесуалния си представител адв. Ц. оспорва жалбата , като излага съображения за неоснователността и и моли обжалваните действия на ЧСИ да бъдат потвърдени . Претендира деловодни разноски.

         Пред настоящата съдебна инстанция се събраха допълнителни писмени доказателства .

         След преценка на събраните по делото доказателства , съдът установи следната фактическа обстановка :

         От представения по делото нот. акт за учредяване на договорна ипотека №164/2006 г. се установи, че длъжникът по изпълнителното дело С.М. Б.е получил в заем от взискателя по изпълнението М.Л.М. сумата от 9 700 лв., за която учредил договорна ипотека върху собствената си ¼ ид.ч. от придобития наследствен недвижим имот, а именно апартамент находящ се в гр. Сливен ул.”Е. Б.” бл. ** ет. * ап. **. С изп. лист от 24.07.2008 г. длъжникът С.Б. бил осъден да изплати на М.. М. сумата от 4040 лв. задължение по договор за заем от 19.10.2006 г. обезпечен с посочената по-горе договорна ипотека. Във връзка с издадения изпълнителен лист и заповед №760 от 24.07.2008 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ е било образувано изпълнително дело № 20088360400786 .

         От представените по делото писмени доказателства, а именно нот. акт от 1969 г. и удостоверение за наследници №005667 от 16.10.2006 г. се установи, че през 1969 г. жалбоподателката и съпругът й М. Т. Б. са придобили процесния недвижим имот чрез покупка. Установено е също така, че М. Т. Б. е починал на 15.10.1973 г. и оставил за свои законни наследници жалбоподателката В.Б. и двамата си сина С. и С. Б..

         По изпълнителното дело била наложена възбрана на процесния недвижим имот с разпореждане от 29.09.2008 г. и същата била вписана в Агенция по вписванията гр. Сливен под №143 от 29.09.2008 г. Тъй като задължението не е било изплатено от длъжника в дадения му срок за доброволно изпълнение на 05.11.2008 г. е бил извършен опис на недвижимия имот за който бил съставен надлежен протокол от ЧСИ Н. Г..          От данните по делото е видно, че жалбоподателката е била уведомена за извършените изпълнителни действия на 13.11.2008 г. и в рамките на законоопределения едноседмичен срок на 18.11.2008 г. е депозирала процесната жалба.

         От така представените доказателства съдът направи следните правни изводи :

         Съдът намира, че жалбата за допустима, тъй като същата е подадена в законоопределения срок и от лице което има качеството на трето лице, което в деня на налагане на възбраната се намира във владение на недвижим имот срещу който е насочено изпълнението. Разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна .

Представените по делото доказателства недвусмислено сочат, че процесният недвижим имот е придобит от жалбоподателката и съпругът й през 1969 г., а наследството на М. Б. е било открито със смъртта му през 1973 г. Към този момент в сила е бил Семейният кодекс от 1968 г., в разпоредбата на чл. 14 ал. 7 от който е било посочено, че при прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата, а когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. При тълкуването на тази разпоредба се налага изводът, че жалбоподателката ще притежава ½ от правото на собственост от процесния недвижим имот или 2/4, а синовете й С. и С. Банчеви ще притежават по ¼ ид. ч. от недвижимия имот. Неоснователно е възражението на жалбоподателката за нищожност на нотариалния акт с , който е учредена ипотека поради отразеното в него придобиване на недвижимия имот по наследство . В контекстна на съдържанието му е видно , че по този начин е било отразено основанието на което длъжникът е собственик на имота , което отговаря на представените доказателства , а именно той го е придобил в наследство от своя баща.

Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Разноски по делото не следва да бъдат присъждани на ответната страна, тъй като производството не е исково.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.Б. ЕГН ********** *** против обявление за публична продан на ЧСИ Н. Г. по изпълнително дело №20088360400786, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.