Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  19.02.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на втори февруари през две хиляди и  девета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                          ЛЕНОВЕ:  М.Б.     

                                                                                                               М.Х.

при секретаря П.С. с участието на прокурора……………………………..………..като разгледа докладваното от  Г.Д. въззивно гражданско дело № 834 по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Т. – С. „ ЕАД, ул. „С. К.” № 23, представлявано от Р. К. А., депозирана чрез процесуалния му представител адв. Ю. Я. от АК – Сливен и съдебен адрес: гр. С., „М.” № *, против решение № 841/02.10.2008г., постановено по гр.д. № 1774/2008г. на РС Сливен.

 

С това решение е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че ищцата С.В.П. с ЕГН ********** ***„Д.Г.” бл.* вх.* ап.*, не дължи на жалбоподателя сумата 2152.33 лв. – главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.1996 г. до 30.06.2002г., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2002г. до окончателното изплащане като за периода от 16.10.2002г. до 22.04.2008 г. законната лихва възлиза на сумата 1514.88 лв., мораторна лихва в размер на 304.64 лв., изтекла към 08.10.2002г., както и разноски по изпълнителното дело в размер на 280.96 лв., поради погасяването по давност на правото на иск и правото на принудително изпълнение на ответното дружество. Присъдени са съответните разноски съобразно изхода на спора.

Жалбата е против цялото решение. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че погасителната давност за това вземане не била изтекла, защото тя била 5-годишна. За това вземане имало и изпълнителен процес, през който погасителна давност не е текла. Нова погасителна давност започнала да тече след прекратяването на изпълнителния процес през м. август. Разпоредбата на чл.116 б.”б” от ЗЗД била неприложима по аналогия и за изпълнителното производство, в каквато насока била и съдебната практика. Моли да се отхвърли иска на въззиваемата страна – ищца, тъй като давността не е изтекла.    

Въззиваемата страна, в становището си по същество, изразено чрез процесуалния си представител, адв. Д. Славова от АК Сливен, намира жалбата за неоснователна, а постановеното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли да бъде потвърдено.

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна,  в законния срок, против валидно постановен от компетентен районен съд, функциониращ  в надлежен състав съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и е допустима  по смисъла на чл.258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция не се сочат доказателства.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че изпълнителен лист за процесното вземане, посочено в исковата молба е бил издаден на „Т. С.” ЕАД с определение № 764/23.10.2002г. за сумата 2152.33 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.96г. до 30.06.2002 г., ведно с мораторна лихва за забава – 304.64 лв., считано от 08.10.2002г. и законна лихва върху главницата, считано от 16.10.2002г. до окончателното плащане.

Доказателства, установяващи, че след получаването на този изпълнителен лист е имало образувано изпълнително производство в СИС при РС – Сливен, по делото няма представени. Не е установено по делото, точно кога е било образувано в СИС при РС Сливен изпълнително делото по посочения изпълнителен лист, предмет на иска. Имало ли и предприети действия по изпълнението, кога, какви и т.н. Не са представени и такива, установяващи образувано на изпълнително дело № 229/2008 г. на ЧСИ № 835 с район на действие ОС – Сливен.

На жалбоподателя – ответник са дадени указания и е била предоставена възможност да представи становище по допустимост и основателност на предявения отрицателен установителен иск и конкретни указания относно възможността да посочи доказателства и конкретни обстоятелства, които да доказва с тях като представи всички писмени такива, с разпореждане от 14.05.2008 г. Ответникът не е представил по делото пред РС Сливен никакви доказателства. Към момента на 24.09.08г. насроченото открито съдебно заседание е депозирал писмено становище, с което е изразил съображения, че в случая разпоредбата на чл. 111 б.”в” от ЗЗД не следва да се приложи за вземанията на ответника и сделката била търговска.

По делото не са представени доказателства, установяващи, че през 2002 г. е имало образувано изпълнително дело, нито такива, доказващи, кога и на какво основание то е било прекратено, за да може да се преценят възраженията относно прекъсване, спиране и изтичане на давност за вземането, предмет на иска. Такива доказателства, въпреки дадените изрични указания пред РС – Сливен не са били представени и правото да ги представят пред тази инстанция е преклудирано, за което той е бил предупреден от РС – Сливен с разпореждането от 14.05.2008 г.

От представените с исковата молба препис-извлечение за задължение на ищцата С.П. на посочения адрес е видно, че това задължение е от 24.01.1996 г. и последна дата 30.06.2002 г. /арг. лист 2 от гр.д. № 1774/2008г. на РС – Сливен/.

 

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск, с който се иска да се признае за установено, че ищцата не дължи на Т. С., сумите : - главница – за консумирана на топлоенергия през периода от 24.01.1996 г. до 30.06.2002 г. ; - лихва за забавено плащане на главницата,  с правно основание чл.86 от ЗЗД, за 304,64лв., изтекла към08.10.2002г.; - сумата 1514,88лв., представляваща законната лихва за забава през периода от 16.10.2002г. до 22.04.2008г. и  разноски по делото в размер на сумата  280,96лв.

В гражданския процес, всяка страна следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си.

В настоящия случай въззиваемата страна – ищец е установила, че претенцията й е изцяло основателна и доказана по размер. От възникване на задължението й е изтекла предвидената от законодателя давност за вземането, предмет на иска, за което е бил издаден и изпълнителния лист по гр. д. № 2142/2002г. на РС Сливен.

В трайната си практика ВКС приема, че  погасителната давност при принудително изпълнение  не тече, докато трае изпълнителят процес, за принудителното осъществяване на вземането. /ПВС №3/1980г./.  В процесния случай делото не е попълнено, в предоставения от законодателя срок на страните, с надлежни, относими и допустими доказателства, от чиято  преценка да може да се установи, кога е започнал, как се е развил, кога  и  на какво основание е бил прекратен изпълнителния процес за вземането – предмет на иска, за да може да се определи има ли прекъсване и спиране на давностен срок или не. 

Това лишава съдът от възможността  да може направи   конкретни констатации и да изложи съображения,  по твърденията на жалбоподателя, относно спиране и прекъсване на давността, при образуване на изпълнително дело, по издадения му през 2002г. изпълнителен лист.  Законодателят е приел, че и  при висящ изпълнителен процес между страните, давността тече на общо основание, докато не бъде прекъсната с предприемането на действия за принудително изпълнение . / арг. чл.116, б. „в”ЗЗД /.   Жалбоподателят не сочи и не установява по делото, /с нито една дата и надлежен документ/, кога и какви изпълнителни действия са били предприети,  за да се приеме, че е имало прекъсване на давността в този случай, като не може да се установи и до кога не е текла давност, за да се определи, какъв период от време е имало прекъсване на давността. Посочва само номер на изпълнително дело, за което няма други данни, но и само висящото изпълнително производство не спира давността за конкретното вземане, докато не бъдат предприети действия за реално изпълнение на задължението, каквито доказателства не се и твърди да има .

Погасяването  на процесното вземане по давност в настоящия случай е установено от всички, представени и приети по делото доказателства. / Изпълнителният лист е издаден на 23.10.2002г., а ОУИ е предявен на 22.04.2008г. гр.д. № 1774/2008г. и гр. д. № 2141/2002г. на РС Сливен./ 

Твърдението на жалбоподателя, че обжалваното решение е неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, е несъстоятелно, неправилно, незаконосъобразно и не се споделя от тази инстанция.

 Обжалваното решение на Районен съд гр.Сливен е правилно,  обосновано и законосъобразно. Настоящата инстанция споделя правните изводи, отразени от РС – Сливен в обжалваното решени, които са съобразени  с материалните правни норми, регламентиращи взаимоотношенията между страните.

 

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора разноски за тази инстанция на жалбоподателя не се дължат. Такива  се дължат на въззиваемата страна – ищец, която  не е доказала извършването  им.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 841/02.10.2008г., постановено по гр.д. № 1774/2007г. на РС – Сливен

 

 

Решението може да бъде обжалвано в 30-дневен срок от съобщаване на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: