РЕШЕНИЕ

                                                       

                                       гр. Сливен, 13.04.2009 г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                              ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

                                                                                  М.Х.

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от мл. с. М.Х.,*** по описа на съда за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:

           Производството е въззивно. Образувано е по жалба подадена срещу решение - постановено по искова молба подадена след 01.03.2008 г., поради което се движи по реда на ГПК обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.07г.

         Постъпила е въззивна жалба от „Т . С.” ЕАД против решение на РС – гр.Сливен, с което е уважен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, в сила от 01.03.2008 г., предявен от Т.Д.Т., в качеството му на законен наследник на Т. Д.Т. поч. на 16.04.07 г., че не дължи сумата 1188,01 лв. за консумирана и неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2001 г. до 31.08.2006 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 254,66 лв., както и законната лихва върху главницата и е осъдено въззивното дружество да заплати на Т. направените по делото разноски в размер на 60,42 лв. държавна такса и 384 лв. адвокатско възнаграждение.

         В жалбата се сочи, че неправилно съдът е приел за установено, че погасителната давност е изтекла, тъй като имало сключено споразумение между „Т. С.” ЕАД и Д. Т.Д.. Представени са доказателства за таксите, породили задължението, а именно договор № 1179А08 от 24.10.2000 г., протокол 10.10.2000 г. на Общо събрание с приложение към него, справка с технически данни на отоплителните тела на длъжника и задължение на абонат с № 13832. Моли да се отмени изцяло първоинстанционното решение и да се отхвърли иска.

В с.з. за въззивното дружество „Т. С.” ЕАД, се явява адв. Я., който поддържа изцяло въззивната жалба. Моли да бъде отхвърлено решението на РС. Няма искания за събиране на други доказателства.  По същество счита решението на първоинстанционния съд за неправилно. Излага съображения, в които сочи, че от името на представляваното от него дружество бил издаден изпълнителен лист срещу Т. Д.Т., през 2006 г., който починал през 2007 г. Пълномощника на въззиваемия подал искови молби, представлявайки наследниците - веднъж Д. Т.Д. и втори път Т.Д.Т., който е наследник на другия син на Т. – Д. Т.Д.. В случая за едно и също задължение били образувани 2 гр. дела, с които се оспорвало задължението на наследодателя Т. Т.. Едното с № 708/08 г., а другото гр.д. № 1853/08 г., което е предмет на настоящата жалба. Сочи, че първоинстанционният съд не е приел, че Т.Д.Т. отговаря за задълженията на своя наследодател до размера на наследствения дял, така както е предвидил първоинстанционния съд по решение № 421/08 г. В този смисъл били налице противоречия между две решения на СлРС. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице погасителна давност, като е игнорирал доказателствата по делото и не кредитирал сключеното споразумение. Моли да се уважи въззивната жалба и да се отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно. Претендира направените по делото разноски. Представя подробна писмена защита в този смисъл.

      По делото е постъпило възражение от Т.Д.Т., в което сочи, че решението е законосъобразно, обосновано и правилно. Счита, че съдът се е позовал на нотариален акт за собственост, от който е видно, че собственик на имота е именно Д. Т.Д., като възиваемият Т.Т. не е имал качеството потребител, нито ползвател на топлинна енергия. Относно представените с въззивната жалба писмени доказателства, счита че не могат да докажат, че начислените месечни суми са реални и отговарят на потребената от абоната топлинна енергия, в случая от неговия чичо. Моли да се задължи ответното дружество да представи справка за разпределение на топлинната енергия, доставена до абонатна станция по нейните компоненти за процесния период. Моли да се остави в сила решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно.

В с.з. за въззиваемия Т.Д.Т., се явява адв. П., която оспорва въззивната жалба. Моли да се приемат квитанции за извършени плащания за м. февруари 2001 г., съгласно които за цит. месец задълженията са погасени и въпреки това се претендират от въззивната страна, и две касови бележки, с които е извършено плащане, но тъй като това били документи на собственика на имота, нямали информация за кой период се касаят тези плащания. Като основно възражение сочи това, че въззиваемия не е ползвал услугите на дружеството, не е собственик на имота, не живее в него и няма качеството потребител и ползвател на имота. Алтернативно оспорва и начина на разпределение на топлинната енергия. Във връзка с това иска въззивната страна да представи справки-сведения за разпределението на топлинната енергия. За сградната инсталация имало разминаване, бил определен един процент, а в договора бил посочен друг процент и не било ясно какъв процент е разпределен действително. Няма искания за събиране на други доказателства. Доверителят й не бил в добри отношения с чичо си, били деца от различни бракове, затова сега намерили тези квитанции. Нямали доказателства затова, че не могли по-рано да открият и представят тези доказателства. По същество счита, че  въззиваемият не дължи претендираните суми в качеството си на наследник на Т. Д.Т., тъй като видно от приложения нотариален акт, имота не е собственост на лицето, срещу което е издаден изпълнителния лист, а на неговия син Д. Т.. Споразумението било сключено със собственика и титуляра на вещно право на ползване, който в случая е Д. Т.Д., поради което счита, че въззивната жалба е неоснователна. Моли да се отхвърли жалбата и се присъдят направените разноски.  Представя подробна писмена защита в този смисъл.

         Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна в процеса имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е спазен преклузивния двуседмичен срок.

 На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването му като нищожно.

Разглеждайки жалбата въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ се установява    следното от фактическа страна:

Безспорно е по делото, че въззиваемият не притежава процесното жилище в гр. Сливен, което се установява от представения и неоспорен като писмено доказателство по делото договор за покупко продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 84, т. III, рег.3602, дело № 397 от 20.12.2005 г. на нотариус Д. Г., рег. № 182 на НК с РД СлРС, с който Т. Д.Т. и Н. Д. Т. са продали на Д. Т.Д. апартамент № *, вх. * в жил. блок № *на ул. „Х. Д." гр. Сливен със застроена площ 78.23 кв.м., заедно с прилежащо избено помещение № 7 при описани в нот. акт граници.

Съгласно удостоверение за наследници № 014331 от 08.05.2008 г. Т. Д.Т., поч. на 16.04.2007 г. и оставил свои наследници по закон: Н. Д. Т. – съпруга, поч. на 12.03.2008 г., Д. Т.Д.-син и Д. Т.Д.-син, поч. 20.07.2006 г., и оставил син наследник Т.Д.Т., въззиваем по настоящото производство, внук на Т. Д.Т..

От представените по делото писмени доказателства: договор № 1179А08 от 24.10.2000 г., протокол 10.10.2000 г. на Общо събрание с приложение към него, справка с технически данни на отоплителните тела на длъжника и задължение на абонат с № 13832, се установява, че за периода от 01.02.2001 г. до 31.08.2006 г. въззивното дружество „Т.- С." ЕАД доставило на Т. Д.Т., в качеството му на потребител, топлинна енергия за обект в гр. С., бул. „Х. Д.” * - * - * на обща стойност 1 188.01 лв. върху която сума към 18.09.2006 г. изтекла мораторна лихва в размер на 254.66 лв.

От приложеното по делото споразумение от 03.12.2003 г. се установява, че Д. Т.Д. признал на 03.12.2003 г., че дължи на „Т.-С.” ЕАД за консумирана топлоенергия за периода от 01.02.1999 г. до 31.10.2003 г. за обект апартамент № * вх. * в жил. блок № * на ул. „Х. Д." гр. С., по партида на Т. Д.Т. – баща, сумата от общо 1719,23 лв., от които главница 1547,40 лв. и 171,83 лв. лихва изтекла към 03.12.2003 г., като е уговорено разсрочено плащане. Споразумението е подписано от Д. Т.Д..

Д. не е погасявал задължението съгласно уговореното.

Видно от приложеното гр.д. № 3023/06 г. на СлРС на 17.11.2006 г. „Т. – С." ЕАД подало молба до СлРС с искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание - извлечение от сметка на длъжника за посочената по-горе сума и лихви за забава.

С определение № 2403 от 17.11.2006 г. постановено по ЧГД № 3023/2006 г. състав на СлРС осъдил Т. Д.Т. да заплати на въззивното дружество по настоящото дело сумата 1188.01 лв. главница за консумирана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2001 г. до 31.08.2006 г., сумата 254.66 лв. мораторна лихва ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2006 г., и направените по делото разноски в размер на 29.85 лв.

На 17.11.2006 г. бил издаден искания изпълнителен лист, като въз основа на същия било образувано изпълнително дело № 119/2006 на ЧСД – П. Р. против Т. Д.Т., поч. на 16.04.2007 г., като след смъртта му по изпълнителното дело са конституирани неговите законни наследници: Н. Д. Т. - съпруга, поч. на 12.03.2008 г., Д. Т.Д. – син и Т.Д.Т. – внук.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, сьдът направи следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК е допустим - предявен е от лице, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо недължимостта на вземането по издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист.

Разгледан по същество същият е частично основателен и доказан. Съображенията за това са следните:

Предявеният отрицателният установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК има за предмет установяване на фактическата, материалната недължимост на сумата, за която е бил издаден изпълнителен лист по реда на установеното от разпоредбите на ГПК безспорно съдебно производство. По този иск на обсъждане подлежат всички доводи на въззиваемия срещу документа, въз основа на който е бил вече издаден изпълнителен лист. Правото се установява въз основа на доказване на фактите, които са съществували преди издаването на акта, който е послужил за изпълнително основание, така също на фактите настъпили след това. Това е така винаги, когато съдебният акт за издаване на изпълнителен лист е постановен въз основа на несъдебно изпълнително основание, какъвто е и настоящия случай, тъй като съществуването на правото не е установено и закона допуска неговото установяване.

        Въззиваемият е въвел като твърдение за недължимост на сумите по издадения изпълнителен лист изтекла погасителна давност, неправилно изчисляване на таксите и основно липсата на отношения между него и „Т.-С.”ЕАД, тъй като същият, нито лично, нито като законен наследник на дядо си Т. Д.Т. е имал правото на собственост или ограничено вещно право на ползване на процесния имот. Не е бил собственик, нито ползвател на процесния имот.

Действително съгласно разпоредбите на чл. 106а ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 153 ал. 1 от Закона за енергетиката от 2003 г. потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственика или титуляра на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот, както и според разпоредбите на Закона за енергетиката (изм.  ДВ, бр. 74 от 2006 г.)  § 1 т.42 потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 84, т. III, рег.3602, дело № 397 от 20.12.2005 г. на нотариус Д. Г., рег. № 182 на НК с РД СлРС, на 20.12.2005 г. Т. Д.Т. и Н. Д. Т. са продали на Д. Т.Д. апартамент № *, вх. * в жил. блок № *на ул. „Х. Д." гр. С. със застроена площ 78.23 кв.м., заедно с прилежащо избено помещение № 7 при описани в нот. акт граници.

При тези данни безспорно въззиваемият и неговият наследодател /след 20.12.2005 г./ не се явява собственик или титуляр на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот и няма качеството потребител на енергия за битови нужди. Споразумението сключено на 03.12.2003 г., от Д. Т.Д., който признал, че дължи на „Т.-С.” ЕАД за консумирана топлоенергия за периода от 01.02.1999 г. до 31.10.2003 г. е сключено от лице без представителна власт и не прекъсва давността. В случая въззивното дружество не е ангажирало доказателства в тази насока.

Съдът намира, че месечните сметки за ползвана топлинна енергия представ­ляват задължения за периодични плащания, които съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД се погасяват с тригодишна давност, която тече отделно за всяка вноска. Безспорнo се касае за периодично задължение, тъй като възниква ежемесечно след осъществяване на доставката и с падеж не по-късно от 30 след края на месеца, след който с извършил потреблението. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. За вноските, дължими за периода посочен в исковата молба от м.02.2001 г. до м. 08. 2006 г., погасителната давност е прекъсната за пръв път с образуване на изпълнителното дело през м. 12. 2006 г. и.д. № 20068350400119 по описа на ЧСИ П.Р. с РД СлРС. При което задължението за периода от м. 02. 2001 г. до м. 12. 2003 г. на наследодателя на въззиваемия е било погасено поради изтекла давност. След прехвърлянето на имота на 20.12.2005 г. на другият син на наследодателя на въззиваемия Д. Т., с договора за покупко-продажба, Д. Т. става собственик на имота, придобива качеството потребител на топлинна енергия и въззиваемия не следва да отговаря за задълженията от периода включени в исковата претенция от 20.12.2005 г. до 31.08.2006 г., тъй като наследодателя му за този период не е имал качеството потребител. В тази част исковата претенция е основателна, решението на първоинстанционния съд правилно, а въззивната жалба неоснователна  и  като такава следва да се остави без уважение.

Като законен наследник на Т. Д.Т., въззиваемия следва да отговаря за периода от м. 12. 2003 г. до м. 12. 2005 г., съгласно чл. 5 от ЗН, за ½ от задължението, съобразно дела си. С образуването на изпълнителното производство при частен съдебен изпълнител по и.д. № 20068350400119 по описа на ЧСИ П. Р. с РД СлРС е предприето принудително изпълнение срещу длъжника, погасителната давност е прекъсната и нова не започва да тече, докато трае изпълнителният процес (в този смисъл – че по време на изпълнителния процес давността спира – е ППВС 3/80 г.).

Неоснователно е възражението на въззивника, наведено в хода на устните прения, че имало друго производство в СлРС по искова претенция на Д. Т., което е ирелевантно към настоящото производство, тъй като е между други страни.

Между страните не се спори, че през процесния период въззивното дружество е доставяло за обект - апартамент № *, вх. * в жил. блок № * на ул. „Х. Д." гр. Сливен ежемесечно топлинна енергия, като за наследодателя на въззиваемия, като потребител /по смисъла на чл.5, ал.1, т.2 от Наредба № 1 за ползване на топлинната енергия, чл. 106а, ал.4 от ЗЕЕЕ, чл.153, ал.1 от ЗЕ е възникнало задължението да я заплати за периода от м. 12. 2003 г. до м. 12. 2005 г. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите искания и възражения. От тази разпоредба на закона следва, че подлежат на доказване конкретните факти, на които е основан иска или възражението, но когато ищецът отрича съществуването на тези факти, тежестта на доказването се прехвърля върху ответника. При предявен отрицателен установителен иск, какъвто е и настоящия, въззивникът е този, който трябва да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая въззивното дружество е ангажирало писмени доказателства, неоспорени от въззиваемия, от които е видно: на първо място какво се включва в задължението на въззиваемия за всеки един отделен месец от процесния период, каква част от начислената сума е за отопление за битово-гореща вода /БГВ/, сградна инсталация, такса мощност, както и за заплащане на монтираните в жилището на въззиваемия измервателни уреди. От представените по делото писмени доказателства: договор № 1179А08 от 24.10.2000 г., протокол 10.10.2000 г. на Общо събрание с приложение към него, справка с технически данни на отоплителните тела на длъжника и задължение на абонат с № 13832, се установява, че за периода от м. 12. 2003 г. до м. 12. 2005 г. въззивното дружество „Т.- С." ЕАД доставило на Т. Д.Т., в качеството му на потребител, топлинна енергия за обект в гр. С., бул. „Х. Д.” * - * - * на обща стойност 303,89 лв., върху която сума към 18.09.2006 г. изтекла мораторна лихва в размер на 48,23 лв., както и разноски в размер на 29,85 лв., от които въззиваемият, като законен наследник на Т., дължи половината, съобразно наследствения си дял, а именно: 151,95 лв. главница и 24,11 лв., мораторна лихва, както и разноски в размер на 14,92 лв.

С оглед изложеното съдът намира, че въззивника безспорно, с годни доказателства установи съществуването и дължимостта на вземането си и, че сумите са правилно и законосъобразно начислени за периода м. 12. 2003 г. до м. 12. 2005 г. С оглед дължимостта на главното вземане /главница за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ следва и дължимостта на обезщетението за забава в размер на законната лихва /чл. 86 от ЗЗД/. Поради това предявения отрицателен установителен иск в тази му част е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли за сумите: главница в размер на 151,95 лв., представляваща цена за ползвана и неплатена топлинна енергия, за периода м. 12. 2003 г. до м. 12. 2005 г. ведно със съответната мораторна лихва към 18.09.2006 в размер на 24,11 лв.,  и разноски по делото в размер на  14,92 лв.

Предвид решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция изложени по - горе, решението на Районния съд, в частта относно задълженията за периода м. 12. 2003 г. до м. 12. 2005 г., като неправилно поради нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният отрицателен установителен иск в тази част да се отхвърли като неоснователен, а въззивната жалба като частично основателна за цит. период следва да се уважи. В останалата част до претендирания размер от исковата претенция решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски и с оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени такива, съобразно уважената част от иска, при което въззивното дружество, следва да бъде осъдено да заплати за двете инстанции - разноски в размер на 560,62 лв. на въззиваемия, а въззиваемия следва да заплати за двете инстанции – разноски в размер на 27,74 лв. на въззивното дружество.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 866/06.10.2008 г. постановено по гр.д. № 1853\08г. по описа на РС гр. Сливен, САМО В ЧАСТТА с която ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Т. – С." ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К." № *, че Т. Д.Т. ***, поч. на 16.04.2007 г., като искът е предявен от Т.Д.Т. с ЕГН ********** *** 19 - Д - 7, в качеството му на законен наследник НЕ ДЪЛЖИ сумите: главница в размер на 151,95 лв., представляваща цена за ползвана и неплатена топлинна енергия, за периода м. 12. 2003 г. до м. 12. 2005 г. ведно със съответната мораторна лихва към 18.09.2006 в размер на 24,11 лв.,  и разноски по изпълнителното дело в размер на  14,92 лв., както и в частта, в която „Т. – С." ЕАД е осъдено да заплати на Т.Д.Т. направените по делото разноски в размер на 60,42 лв. държавна такса и 384 лв. адвокатско възнаграждение като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВИ

      ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Д.Т. с ЕГН ********** *** 19 - Д - 7, в качеството му на законен наследник на ТЕНЮ Д.Т. ***, поч. на 16.04.2007 г.,  предявения отрицателен установителен ИСК САМО В ЧАСТТА с която претендира да се ПРИЗНАЕ за установено по отношение на „Т. – С." ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „С. К." № *, че не дължи сумите: главница в размер на 151,95 лв., представляваща цена за ползвана и неплатена топлинна енергия, за периода м. 12. 2003 г. до м. 12. 2005 г. ведно със съответната мораторна лихва към 18.09.2006 в размер на 24,11 лв.,  и разноски по делото в размер на  14,92 лв., дължими по изпълнителен лист, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

       ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

       ОСЪЖДА „Т. – С.н „ ЕАД сьс седалище и адрес на управление „С.К." № *да заплати на Т.Д.Т. с ЕГН ********** *** 19 - Д - 7 направените по делото разноски в размер на 560,62 лв. /петстотин и шестдесет лв. и шестдесет и две ст./, съразмерно с уважената част от иска.

       ОСЪЖДА Т.Д.Т. с ЕГН ********** *** 19 - Д – 7, да заплати на „Т. – С.” ЕАД сьс седалище и адрес на управление „С. К." № * направените по делото разноски в размер на 27,74 лв. /двадесет и седем лв. и седемдесет и четири ст./ съразмерно с уважената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на страните, пред Върховния касационен съд на Република България, по реда на чл. 280 от ГПК /в сила от 1.03.2008 г./.

 

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: