Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен 26.01.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и девета година, в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:      М.С.

ЧЛЕНОВЕ:            Н.Я.

            М.Д.

При секретаря  К.И. и в присъствието на Прокурора……………,като разгледа докладваното от М. Д.

*** по описа за 2008 г. година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Р. № 865/ 10.10.2008 г. по гр.д. № 5743/2007г. на районен съд гр. Сливен, с което ответника К.Х.Й. *** е осъден да заплати на Н.Е.К. *** сумата 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, изразяващи се в лека телесна повреда в резултат на непозволено увреждане, за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД 1674/2006 г. на СлРС, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2007 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 125 лв. Със същото решение е отхвърлен иска над 2500 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв. и са присъдени разноски на ответника, съразмерно отхвърлената част от иска. 

Недоволни от така постановеното решение останали двете страни.

В жалбата си въззивницата Н.Е.К., чрез пълномощника си адв. И. Т. от АК- Сливен твърди, че решението, в частта, в която е отхвърлен иска над 2500 лв. до пълния размер 10000 лв. е незаконосъобразно и необосновано. Счита, че искът и е основателен и доказан в пълен размер. Намира определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 2500 лв. за прекалено нисък и не съответстващ на търпените от нея физически и психически травми, болки и страдания.  Вследствие изнасилването изпаднала в тревожно- депресивна реакция и дезаптация. Изпаднала в продължителен стрес, който не отшумял и към настоящия момент. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и съдът уважи иска в пълен размер.

В с.з. въззивницата, чрез пълномощника си адв. Такова поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски.

С писмено възражение въззиваемият по тази жалба- ответник в първоинстанционното производство К. Х. Й., чрез пълномощника си адв. Г. М. от АК- Сливен оспорва жалбата на К. и посочва, че е подал въззивна жалба за отмяна на решението в частта, в която е присъдено обезщетение.

В качеството си на въззивник Й., чрез адв. М. моли съдът да отмени обжалваното решение в частта, в която е осъден да заплати на ищцата обезщетение от 2500 лв. Твърди, че травмите на Н.Е.К. отзвучали за 15-20 дни- много преди да е приключило наказателното производство срещу него. Това станало причина Е. да не предяви граждански иск в наказателното производство, защото двамата били в приятелски интимни отношения повече от седем години. Изпращал й пари, за да отиде при него в чужбина. Признал се за виновен при сключване на споразумението по наказателното дело, за да не се забави за работата си в Португалия. Липсвали доказателства по делото за търпени болки и страдания от страна на ищцата. Делото било заведено от нея в отговор на гражданското производство по което е осъдена да му заплати дължимата от нея сума. Ако съдът приеме, че следва да уважи предявения иск, моли да бъде в минимален размер, а не в уважения, като съобрази, че периода на отшумяване болките и страданията е само 15-20 дни. Претендира разноски по делото.

В с.з. въззивникът, чрез адв. Г. Моллова поддържа жалбата.

Въззиваемата страна по тази въззивна жалба- ищцата, чрез пълномощника си адв. Т. в писменото си възражение оспорва жалбата на Й. и я намира за неоснователна. Счита, че няма никакво значение по кое време ответникът си признал вината. За извършеното от него престъпление има влязъл в сила съдебен акт. Налице били предпоставките за основателността на предявения иск по чл. 45 от ЗЗД. Посочва, че в СлРС имало заведено дело- гр.д. № 1973/2008 г. с правно основание чл. 27 и 30 от ЗЗД за прогласяване унищожаемост на разписката по която е осъдена да заплати цитираната в нея сума. Това нямало никаква връзка с предмета на спора. Настоява, че търпяла болки, страдания, психически стрес, неудобства и срам и това нарушило нормалния ритъм на живот и довело до големи неудобства. Доказана била причинно- следствената връзка между изнасилването и причинените увреждания. Моли жалбата на Й. да не бъде уважена, а решението в тази част да остане в сила.

Съдът намира жалбите за допустими, като подадени от надлежни страни в законния срок за обжалване. Двамата въззивници  имат правен интерес да  обжалват решението в частите- ищцата в отхвърлителния диспозитив, а ответникът в уважената част на иска.   

Окръжният съд констатира:

Предявен е  иск с правно основание  чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за сумата 10000 лв.

В исковата си молба ищцата Н.Е.К. *** твърди, че на 01.08.2006 г. в гр. С., в м. “К.” ответникът К.Х.Й., след като използвал сила и заплашване и след като й нанесъл побой се съвъкупил с нея, за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД 1674/2006 г. на СлРС на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложена за изпитателен срок от три години.    

Нанесените й травми се изразявали в: охлузване в областта на лявата половина на лицето, в областта на бузата с дъговидна форма, кръвонасядания в областта на дясната мишница, в областта на  лявата половина на врата и лявата тилна област на главата. В резултат на изнасилването получила психически травми и стрес, довело до тревожно депресивна реакция на дезаптация. Въпреки, че към момента на завеждане на исковата молба изминала една година още не се чувствала добре. Не била спокойна и живеела постоянно под стрес.

Оценява нанесените й вреди на 10 000 лв., които претендира ведно със законната лихва от предявяване на иска. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. , чрез адв. И. Т. поддържа иска.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. Г. М. оспорва иска.

От доказателствата по делото съдът приема за установено:

С присъда № 1018/27.10.2006 г. по нохд № 1674/2006 г. на СлРС ответникът Й. е признат за виновен в това, че на 01.08.2006 г. в гр. Сливен, в м. “К.”, се съвъкупил с Н.Е.К., като я принудил към това със сила, поради което и на основание чл. 152, ал.1, т.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложена за изпитателен срок от три години. 

При образуване на наказателното производство на 20.10.06 г. докладчикът насрочил разглеждането му за 24.11.2006 г. – 9.00ч. и разпоредил да се уведоми св. К., че в седмодневен срок от получаване на съобщението следва да заяви дали в с.з. ще предяви граждански иск.

По искане на подсъдимия, направено с молба от 23.10.2006 г. делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма- Съкратено съдебно следствие на основание чл. 370 и сл. от НПК. С разпореждане от същата дата- 23.10.06г. съдията докладчик насрочил делото за 27.10.2006 г.- 13.30 ч. В с.з. на 27.10.2006 г. обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част в обвинителния акт.   

От показанията на св. М. И. се установява, че ответникът и ищцата били приятели от около  7 години. Ищцата й се обадила след инцидента по телефона. Била много уплашена, плачела през цялото време и споделила, че била бита и изнасилена. Видяла я подпухнала от плач, насинена по ръцете и лицето. Свидетелката твърди, че ищцата изпитвала страх за себе си и за детето си и постоянно се заключвала. Вземала и продължава да взема успокоителни и антидепресанти. Общото й състояние било зле и все още била зле психически.

Ищцата незабавно потърсила съдействие от органите на МВР. В наказателното производство била назначена психиатрично- психологична експертиза, която е обсъдена в мотивите и взета предвид при постановяване на присъдата. Експертизата установила, че  изнасилването на ищцата довело до лека към умерена по тежест тревожно депресивна реакция на дезаптация.

От изслушаната и приета съдебномедицинската експертиза на д-р Й. Ив. С. се установява, че в резултат на инцидента от 01.08.2006г. ищцата К. получила контузия и травматичен оток на меките тъкани в окосмената част на главата, предимно лявата й половина; кръвонасядане по лицето; кръвонасядане в областта на ръцете. Тези увреждания са отзвучали за около 15-20 дни. Травматичните отоци и кръвонасядания са й причинили болки и страдания. Експертизата е изготвена след преглед на ищцата и на медицинската документация. Експертът не може да отговори на въпросите, които са от компетентността на специалист психиатър.

Към делото е приложено гр.д. № 1576/2007 г. на СлРС, по което с Р № 961/28.12.2007 г. ищцата в настоящото производство- ответница в него е осъдена да заплати на ответника в настоящото производство сумата 2544 лв., представляваща равностойността на 1250 евро, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2007 г. Решението е потвърдено с Р. № 103/08.04.2008 г. по въз. Гр.д. № 114/2008 г. на СлОС. В мотивите си СлОС обсъдил неоснователността на възражение за нищожност на съставянето на документ при посочени сила и заплаха и посочил, че ако ги има те ще водят до унищожаемост, а не до нищожност. В това производство и преди него К. не се възползвала от възможността да предявила правата си по възможните начини- в самостоятелно производство, в насрещен иск или чрез инцидентен установителен иск. Посочено е, че унищожаването може да породи ефект само ако бъде надлежно прогласено чрез съдебно решение-т.е. след провеждане на исково производство, тъй като унищожаемите сделки пораждат и поддържат действието си докато стабилността им не бъде съдебно отречена.

Няма спор, че вече има образувано ново производство между същите страни с правно основание чл. 27 и 30 от ЗЗД.

Съдът кредитира свидетелските показания и медицинската експертиза, като не се съмнява в компетентността и добросъвестността на експерта д-р Стойков.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани, въз основа на събраните писмени и гласните доказателства и медицинската експертиза.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е  иск  с правно основание  чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за сумата 10000 лв. за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, претърпени от виновното поведение на ответника, вследствие  нанесените на ищцата физически и психически травми от нанесения побой и изнасилване, за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД 1674/2006 г. на СлРС.  

ПО ОСНОВАНИЕ:

Искът за присъждане обезщетение за причинени неимуществени вреди е допустим. Няма процесуални пречки да бъде предявен.

За да възникне отговорност по чл. 45 ал. І от ЗЗД  е необходимо да е налице следния фактически състав: деяние- действие или бездействие, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, която се презумира до доказване на противното.

Налице е деяние- действие- изнасилване след нанесен побой и причинени травми на ищца- контузия и травматичен оток на меките тъкани в окосмената част на главата, предимно лявата й половина; кръвонасядане по лицето; кръвонасядане в областта на ръцете. Тези увреждания са отзвучали за около 15-20 дни. Травматичните отоци и кръвонасядания са й причинили болки и страдания, които представляват пряката вреда от това деяние. Изнасилването довело до лека към умерена по тежест тревожно депресивна реакция на дезаптация. Ищцата продължава да изпитва страх за себе си и за детето си.

Деянието е противоправно. Предвидено е в НК- глава втора, като престъпление против личността в раздел VІІІ Разврат и според чл. 152 от НК за престъплението са предвидени наказания.

Не само не е оборена  презумпцията  за вината на ответника, която  в случай на непозволено увреждане се предполага. Безспорно се установи, че е признат за виновен и осъден, с влязла в сила присъда именно за изнасилване на ищцата, принудена със сила. Възражението, че се признал за виновен при сключване на споразумението по наказателното дело, за да не се забави за работата си в Португалия не може да се приеме за основателно. Има влязъл в сила акт и съгласно разпоредбата на чл. 222 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, когато разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Вредата от изнасилването вече повече от една година още е налице, според показанията на св. И.- изпитва постоянен страх и е в депресия, за която ищцата взима антидепресанти. Установено е в наказателното производство, че изнасилването довело до лека към умерена по тежест тревожно депресивна реакция на дезаптация. Търпени са болки и страдания от приложеното физическо насилие.

Налице е причинно- следствената връзка между деянието на ответника и увреждането на ищцата.

Налице са в кумулативна даденост всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане, поради което може да се ангажира гражданската извъндоговорна, деликтна отговорност на ответника за обезвреда по чл. 45 от ЗЗД.

Искът по основание е основателен.

Неоснователно се явява твърдението на пълномощника на ответника адв. Моллова, че искът е неоснователен, след като травмите на Н.Е.К. отзвучали за 15-20 дни- много преди да е приключило наказателното производство срещу него не предявила граждански иск в наказателното производство, защото двамата били в приятелски интимни отношения.

Ищцата не е имала възможност да предяви иска си в наказателното производство, тъй като то е разгледано по реда на Съкратено съдебно следствие по чл. 370 и сл. от НПК/не както се твърди по споразумение- чл. 381 и сл. от НПК/. Дори обаче да беше разгледано по общия ред, непредявяването на граждански иск не може да се приеме за признание от страна на пострадалата, че не е претърпяла неимуществени вреди. 

Претендираните неимуществени вреди са не само за телесните увреждания /отшумели за 15-20 дни, а за преживяването вследствие изнасилването, извършено след нанесения побой, при който са нанесени телесни увреждания по глава, лице и мишница. Обезщетение се дължи и при изнасилване, което не е осъществено след побой, след като причинява психична травма. Ищцата незабавно потърсила съдействие от органите на МВР. Била притеснена, подута от плач, стресирана. Живее в страх за себе си и за детето си и винаги се заключва. 

ПО РАЗМЕР: С оглед причинените физически и психически травми по главата, лицето, мишниците и постоянния страх и депресия, за която ищцата взима антидепресанти и установеното в наказателното производство, че изнасилването довело до лека към умерена по тежест тревожно депресивна реакция на дезаптация на ищцата от ответника, вследствие нанесения побой и изнасилване, съдът по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД определя обезщетение за неимуществените вреди в размер на 10 000 лв.

Въззивният съд напълно споделя правните изводи на районния съд досежно основателността на иска за обезщетяване на вреди. Не споделя изводите за дължимия размер обезщетение за конкретните неимуществени вреди.

Няма предявен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за мораторната лихва, по своята същност акцесорен иск за обезвреда, поради което няма да се присъди.  

Настоящата инстанция намира, че следва да отмени обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен иска над 2500 лв. до пълния размер 10 000 лв. и да осъди ответника да заплати цялата претендирана сума. По този начин приема, че въззивната жалба на ищцата е основателна и ще я уважи. Въззивната жалба на ответника се явява неоснователна и съдът няма да я уважи. 

Претендирани са разноски по делото. Ищцата- въззивник направила такива в размер на 284 лв. С оглед изхода на делото й се дължат в пълен размер и съдът на основание чл. 64, ал.1 от ГПК/ отм./ ще осъди ответника да й ги заплати.  

По тези  съображения, съдът

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :       

 

ОТМЕНЯ Р. № 865/ 10.10.2008 г. по гр.д. № 5743/2007г. на районен съд гр. Сливен, като неправилно и незаконосъобразно:  

в частта в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на неимуществени вреди, предявен от Н.Е.К. *** против К.Х.Й. *** над 2500 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв.;

в частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на разноски над 125 лв.

и в частта, в която са присъдени разноски на ответника, съразмерно отхвърлената част от иска,

ВМЕСТО ТОВА:

ОСЪЖДА К.Х.Й., с ЕГН- ********** *** да заплати на Н.Е.К., с ЕГН- ********** *** сумата 7500 /седем хиляди и петстотин лв./- /ОБЩО 10000- десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, изразяващи се в лека телесна повреда в резултат на непозволено увреждане, за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД 1674/2006 г. на СлРС, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2007 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 159 /сто петдесет и девет /общо 284 лв./  лв.

В останалите части ОСТАВЯ РЕШЕНИЕТО В СИЛА, като правилно и законосъобразно.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :