Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 8

 

гр. Сливен, 23.01.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   М.С.

ЧЛЕНОВЕ:  Н.Я.

М.Д.

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от М. С. ***.  N 840  по описа за 2008   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производството е по въззивна жалба срещу Решение на СлРС и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./. В жалбата се твърди, че решението на РС, с което е отхвърлен предявения от въззивника – ищец в първоинстанционното производство иск е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че обстоятелството, че не е държано определение по чл. 116 от ГПК /Отм./ за изменение на основанието на иска е пропуск на съда, не на страната. Безспорно било установено, че на партидата на ищеца служебно са записани 88 куб.м. вода, което било недопустимо при работещ водомер. Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъде уважена исковата претенция.

        В с.з. въззивникът не се явява и не изпраща свой представител. Депозирано е писмено становище, в което се поддържат основанията посочени във въззивната жалба.

        Въззиваемото дружество, чрез представител по пълномощие, изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано.

        След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        С определение № 3746/31.08.2007 г. по ч.гр.д. № 3730/2007 г. на СлРС въз основа на подадена молба от дружеството-ответник е бил издаден изпълнителен лист за сумата от 177,38 лв., представляваща потребена, но неплатена питейна вода за периода 31.11.2004 г. до 30.04.2007 г., ведно със законната лихва. Изпълнителният лист е издаден на несъдебно изпълнително основание и е било образувано изпълнително дело ЧСИ, който е изпратил призовка за доброволно изпълнение, като грешно е вписан номер на друго ч.гр.д. Същевременно е установено, че през процесния период дружеството е записало 134 куб.м. питейна вода, като по водомер са отчетени 46 куб.м., а служебно въз основа на Наредба № 4 са записани 88 куб.м. Стойността на питейната вода е в размер на сумата вписана в изпълнителния лист. С искова молба от 29.02.2008 г. въззивникът е претендирал недължимост по отношение на ответното дружество на сумата като главница и лихва и въз основа на тази искова молба се е развило първоинстанционното производство и е било постановено решение № 809/15.10.2008 г. по гр.д. № 1376/2008 г. на СлРС, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск. Мотивите на съда са били, че претенцията е за установяване, че ищецът не дължи сумите за които  е издаден изпълнителния лист. Ищецът-въззивник е въвел довод за недължимост, че не срещу него, а срещу друго лице е издаден изпълнителния лист, но в хода на производството това твърдение било опровергано. Ищецът не е направил и твърдение за недължимост на сумите поради неправилното им начисляване, като не се е възползвал от възможността по чл. 116 от ГПК /отм./. съдът обаче е приел, че дори и да беше налично такова твърдение, то претенцията отново би била неоснователна, тъй като безспорно се установило, че за процесния период ищецът е ползвал услугите на дружеството и му е била доставена питейна вода.

        Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно.

        Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

        Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. На първо място, според разпоредбата на чл. 116 от ГПК /отм./ ищецът може при всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на своя иск. Следователно, на ищеца е предоставено упражняването на едно процесуално право, а не съдът следва да следи служебно дали са налице предпоставките за това и да инициира изменението. Това твърдение, което се съдържа в жалбата не почива на законовите разпоредби. След като е претендирана недължимост на определено основание, то първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на изложеното в молбата на ищеца. Няма съмнение, че срещу ищеца в полза на ответното дружество е бил издаден изпълнителен лист и то за посочените в исковата молба суми – главница, лихви и разноски. На второ място, правилен и законосъобразен е извода на РС, че дори и да бъде претендирана недължимост на друго основание, то исковата претенция остава неоснователна, тъй като безспорно е установено, че през посочения период въззивникът-ищец е ползвал услугите на дружеството-ответник и му е била доставена питейна вода. Следователно, след като с се е ползвал от тази услуга, той дължи заплащането. Поради това решението на първоинстанционния съд се явява законосъобразно, правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

        Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски и такива не следва да се  присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 809/15.10.2008 г. по гр.д. № 1376/2008 г. на Сливенския Районен съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: