РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 04.03.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти февруари 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.С.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

                                                                                                           М.М.

 

при участието на секретаря Е.Х. разгледа докладваното от младши съдия М. *** 842 по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХХ от действащия ГПК.  Образувано е по въззивна жалба на ответника „Т. – С.“ ЕАД срещу  решение № 859/15.10.2008 г. по гр. дело № 1967/2008 г. на Сливенския районен съд , с което е признато за установено, че ищецът И.Г.Д., ЕГН **********,***, не дължи на „Т. – С.“ ЕАД сумата от 1667,103 лв., представляваща стойността на ползвана топлоенергия в жилището му на бул. „Б. М.“ *** в периода 01.02.2004 г. – 31.12.2006 г., ведно с мораторната лихва върху тази главница към 17.04.2007 г. в размер 293,49 лв., както и със законната лихва върху главницата от 07.06.2007 г. до окончателното плащане, и разноски по издаването на изпълнителен лист в размер 40,71 лв., за които суми срещу него е издаден изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметки. В мотивите си съдът е приел, че кредиторът „Т. – С.“ ЕАД, който носи тежестта да докаже вземането си, вкл. и по размер, не е направил това. В исковата си молба ищецът е заявил, че не оспорва факта, че е ползвал услугите на „Т. – С.“ ЕАД, но счита сумите в посочения размер за неправилно начислени (завишени), поради което иска да бъде признато за установено, че изцяло не ги дължи.

            Ответникът „Т. – С.” ЕАД обжалва решението, като излага становище, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недоказано вземането му към ищеца. Сочи, че неправилно съдът не е приел като доказателство представените карнети за отчитане на показания на уреди и обяснителна справка, приемайки, че те представляват частни документи, изходящи от ответника и удостоверяващи изгодни за него факти, поради което не се ползват с доказателствена сила; според жалбоподателя тези доказателства следва да бъдат приети, като в своя подкрепа той се позовава на чл. 179, ал.1 и чл. 180 от ГПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел за неотносимо споразумението от 19.03.2004 г. между „Т. – С.“ ЕАД и Д. В. Д., с което Д. се съгласява, че дължи определена сума за потребена в жилището топлоенергия за периода 01.06.2002 г. – 26.02.2004 г. Според жалбоподателя това споразумение е частично относимо към посочения период. Прави се оплакване, че още в първата инстанция е поискана съдебносчетоводна експертиза, за да се установи правилно ли са начислени сметките, но съдът не е взел отношение по искането, и отново се иска назначаване на експертиза (определена вече като съдебнотехническа) с аналогична задача.

            В съдебно заседание „Т. – С.“ ЕАД се представлява по  пълномощие от адв. Ю.Я. и поддържа жалбата си.

            И.Г.Д. се явява лично и с пълномощник адв. Е. П. и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като твърди, че неправилно от 2002 г. топлоенергията за сградна инсталация е определяна в размер 25% – за този процент общото събрание на етажната собственост не е вземало решение, а упълномощените представители са го декларирали пред доставчика едностранно, неправилно е начислена и сума мощност. И двете страни претендират разноски, но не представят списък.

            Жалбата е допустима – подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            Допустимо е и изслушването във въззивната инстанция на поисканата съдебнотехническа експертиза със задача да отговори съответстват ли начислените за периода сметки на потребената в жилището топлоенергия. Дори да се приеме, че в тази инстанция съдът няма право служебно да назначи експертиза, защото това е трябвало да бъде поискано своевременно от страната в първата инстанция, такова искане там е било направено. При неправилно първоинстанционно решение въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата основания, но в жалбата се съдържа изрично оплакване, свързано с непроизнасянето на съда по искането за експертиза. Адв. Я. е представлявал дружеството и в първата инстанция, като там не е представил отделно пълномощно в съдебно заседание, но препис от пълномощно, отнасящо се за всички видове дела, се намира в приложеното ч.гр.дело 2559/2007 г. на РС – Сливен (препис от същото пълномощно е представен пред въззивната инстанция). Направените от този пълномощник искания и изявления от името на дружеството пред първата инстанция са изцяло в рамките на представителната му власт.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            Ищецът притежава жилище в гр. Сливен, бул. „Б. М.“ ***, където в спорния период февруари 2004 г. – декември 2006 г. е доставяна топлоенергия. За този период му е начислена сметка за доставяната топлоенергия от общо 1667,10 лв. (главница) – представена е справка по месеци.

На 23.10.2000 г. общото събрание на етажната собственост в сградата е взело решение относителният дял на разходите за сградна инсталация да бъде 10%. На това общо събрание са присъствали 44 от общо 61 собственици на обекти в сградата. По делото е представен препис от протокола от общото събрание, придружен и със списък на собствениците и техните подписи.

На 22.11.2002 г. е съставен протокол от ново общо събрание, подписан от домоуправителя и от лицето, упълномощено да представлява собствениците в отношенията по доставка на топлоенергия. Подписите им са нотариално заверени. Протоколът отразява решение на общото събрание за определяне на нов относителен дял на топлоенергия, отдадена от сградната инсталация – 25%. В протокола е отбелязано, че към него е приложен списък на 35-тимата собственици, съгласни с решението, но самият списък липсва по делото.

Според назначената съдебнотехническа експертиза сумата е правилно изчис­лена, при условие, че делът на разходите за сградна инсталация за периода след 2002 г. е правилно определен като 25%, вместо 10%.

На 19.03.2004 г. между Д. В. Д. и „Т. – С.” ЕАД е сключено споразумение, с което страните признават за установено, че за периода 01.06.2002 г. – 26.02.2004 г. Д. дължи на „Т. – С.” ЕАД за консумирана в процесното жилище топлоенергия сумата от 1101,29 лв., начислена по партидата на предходния собственик И. Н. В., от които 1078,18 лв. главница и 23,11 лв. лихва към 18.03.2004 г., като сумата ще се изплаща на месечни вноски от по 150 лв., без начисляването на лихви за забава да спира.

С молба от 07.06.2007 г. „Т. – С.” ЕАД е поискала издаване на изпълнителен лист срещу И.Д. въз основа на извлечение от сметки за сумата 1667,10 лв. главница и 293,49 лв. лихва към 17.04.2007 г. за периода 01.02.2004 г. – 31.12.2006 г. С определение от 28.06.2007 г. Сливенският районен съд е допуснал издаването на изпълнителен лист. Въз основа на този изпълнителен лист през 2007 г. е започнато принудително изпълнение от частния съдебен изпълнител П. Р..

Описаните факти се установяват от писмените доказателства по делото (извлечения от сметки, молба за издаване на изпълнителен лист и определение за издаването му, споразумение между Д. Д. и „Т. – С.“ ЕАД, протоколи от общи събрания на етажната собственост и др.) и от изслушаната във въззивната инстанция съдебнотехническа експертиза, чието заключение съдът няма причина да не кредитира. Не се спори относно собствеността на апартамента в процесния период, т.е. относно качеството потребител на топлоенергия на И.Д..

По отношение на представените извлечения от сметки и карнети, представени от ответника като доказателство за действителния размер на неговото вземане, съдът намира, че те не се ползват с доказателствена сила за този факт. Те представляват издадени от „Т. – С.“ ЕАД частни документи и не могат да служат за доказателство за изгодни за тази страна факти. Чл. 179, ал. 1 от ГПК е напълно неотносим към тези документи – той се отнася за официалните документи, каквито посочените не са. Чл. 180 от ГПК е относим към тях само доколкото тези документи наистина служат за доказателство, че отразеното в тях изявление е изявление на автора им, т.е. че „Т. – С.“ ЕАД наистина е начислила тези сметки, по който въпрос впрочем не се спори; такъв размер на задължението тя твърди и по делото. Те обаче не могат да служат като доказателство, че начисленият едностранно от кредитора размер съответства на действителния размер на вземането – в това се изразява споменатата липса на доказателствена сила срещу другата страна. Първоинстанционният съд в действителност е приел тези документи като писмени доказателства по делото, но поради изложената причина не ги е кредитирал относно размера на вземането.

Размерът на вземането обаче се установява от заключението на назначената експертиза.

Съдът намира, че представеният препис от протокол от 22.11.2002 г. установява провеждане на тази дата на общо събрание на етажната собственост и взето решение за определяне на относителен дял от 25% на разходите за топло­енергия, отдадена от сградната инсталация, доколкото няма други доказателства, които да го разколебават. В законодателството не е предписан начинът, по който да се оформи протоколът от общо събрание на собствениците в етажната собственост, т.е. няма задължи­телно изискване той да е подписан от всички собственици, които са участвали в него.

Въз основа на установените факти съдът намира, че жалбата на „Т.. – С.” ЕАД е основателна. Вземането на ответника по установителния иск е доказано по основание и размер.

Споразумението, сключено от Д. Д., макар и обхващащо част от спорния период, не може да обвърже И.Д. и в този смисъл наистина е неотносимо към изхода на делото. Но тъй като по делото не се оспорва качеството потребител на топлоенергия на ищеца Д., и от доказателствата по делото се установява размерът на задължението, който съвпада с размера по изпълнителния лист, искът на Д. за установяване на недължимост на сумите следва да бъде отхвърлен изцяло.

Заплатените от ответника държавни такси и разноски във въззивната инстанция следва да бъдат възложени на ищеца (в първата инстанция ответникът не е доказал разноски).

По изложените съображения и на основание чл. 271 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 859/15.10.2008 г. по гр. дело № 1967/2008 г. на Сливен­ския районен съд, като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на И.Г.Д., ЕГН **********,***, срещу „Т. – С.“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1667,103 лв., представляваща стойността на ползвана топлоенергия в жилището му на бул. „Б. М.“ *** в периода 01.02.2004 г. – 31.12.2006 г., ведно с мораторната лихва върху тази главница към 17.04.2007 г. в размер 293,49 лв., както и със законната лихва върху главницата от 07.06.2007 г. до окончателното плащане, и разноски по издаването на изпълнителен лист в размер 40,71 лв.

ОСЪЖДА И.Г.Д. да заплати на „Т. – С.“ ЕАД сумата от 120,02 лв., представляваща направените от дружеството разноски по делото във въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.