РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 29.01.2008 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на два­десет и осми януари 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.С.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Н.Я.

                                                                                                          М.М.

 

при участието на секретаря Р.Б. разгледа докладваното от младши съдия М. *** 850 по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХVІІІ от отменения ГПК.

            Обжалвано е от ищцата Е.Х.А. (Б.) решение № 45 от 20.10.2008 г. по гр.д. № 192/2006 г. по описа на Районен съд – Котел, с което е прекратен бракът и с И.А.А.. Решението се обжалва само в частта, с която се отхвърлят исковете на А. с правно основание чл. 85 и чл. 87 от Семейния кодекс за присъждане на издръжка на двете ненавършили пълнолетие деца на страните – в месечен размер съответно 80 лв. за А. А. и 70 лева за Н. А., вкл. за период от 1 година преди предявяването на иска – считано от 05.10.2005 г. Съдът е мотивирал решението си с напълно изгубената работоспособ­ност на ответника поради тежко психическо заболяване и с липсата на доказател­ства за това, че той реализира някакви доходи.

            В жалбата се излагат доводи, че е задължително всеки родител да издържа децата си, още повече, че по делото е установено, че А. получава пенсия.

В съдебно заседание въззивницата се представлява от пълномощник и поддържа жалбата си, като претендира разноски. Въззиваемият не изразява станови­ще, за него не се явяват нито неговият настойник, нито пълномощник.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            Страните са сключили брак на 24.07.1992 г. и имат две деца – А., роден на 12.07.1993 г., и Н., родена на 22.07.1998 г.

От 2001 г. ответникът страда от психическо заболяване – параноидна шизофрения с непрекъснато протичане. С решение № 79/06.07.2007 г. по гр. дело № 25/2007 г. на Сливенския окръжен съд той е поставен под пълно запрещение. Нетрудоспособен е от началото на заболяването си до момента. Към момента получава пенсия за инвалидност в размер 92,53 лв. месечно, като за 2008 г. е получил пенсии и компенсация към тях в размер общо 1358,28 лв. Ищцата Е.А. не работи, двете деца живеят при нея. Бракът между страните е прекратен с решението по настоящото дело, което в тази си част е влязло в сила.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на писмените доказателства, като не се спори между страните, че ответникът е напълно нетрудоспособен.

Въз основа на установените факти съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Установено е и не се оспорва, че ищецът е нетрудоспособен и има доходи единствено от пенсия в размер 92,53 лв. Тази пенсия е недостатъчна дори за неговата собствена издръжка. Не се установява той да притежава имущество, от което да може да реализира доход. Вярно е, че според установената съдебна практика липсата на доход на родителя не е достатъчно основание за отхвърляне на иск за издръжка, но това е така само ако родителят е напълно или частично трудоспособен. В този смисъл е и ППВС № 5/16.11.1970 г., произнесено при аналогичния текст на отменения СК, според което „не се освобождават от задълже­нието за издръжка на децата трудоспособните родители, които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от издръжка”. Издръжка на ненавършили пълнолетие деца се дължи без оглед на трудоспособността (ако са навършили 16 години) и имуществото на децата, но не и на родителите. По отношение на родителите важи общият принцип, че издръжка дължи този, който има възможност да я дава, изразен в чл. 80, ал. 2 от СК. За родителите на ненавър­шили пълнолетие деца е оправдано възможността да се преценява по-строго, отколкото за други лица, дължащи издръжка, но не и да се присъжда издръжка при установена пълна невъзможност. Не променя този извод и разпоредбата на чл. 92 от СК, която не засяга критериите за определяне на издръжката.

Решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като изводът му съвпада с този на въззивния.

Въззиваемата страна не е направила разноски пред въззивната инстанция и не е поискала присъждане на такива.

С оглед изложеното и на основание чл. 208 от ГПК (отм.) съдът

 

РЕШИ:

Оставя в сила решение решение № 45 от 20.10.2008 г. по гр.д. № 192/2006 г. по описа на Районен съд – Котел в обжалваната му част, с която са отхвърлени исковете на Е.Х.А. срещу И.А.А. с правно основание чл. 85 и чл. 87 от Семейния кодекс за присъждане на издръжка за 1 година назад от завеждането на иска и за периода след завеждането му на двете ненавършили пълнолетие деца на страните – в размер съответно 80 лв. за А. А. и 70 лева за Н. А..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.