Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 16.03.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари  през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

 М.Б.

 

 

При секретаря  М.Ж., като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв. Георгиева, в качеството на пълномощник на „Т. – С.” ЕАД против Решение № 789/10.10.2008г. по гр.д. № 1742/2008г. по описа на Сливенски районен съд,  в частта с която е било признато за установено по отношение на жалбоподателя, че Г.Р.Г. ЕГН ********** ***„С. к.” № **-*-* не дължи сумата   от 371.64 лв., представляваща цена за ползвана и неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2002г. до 30.04.2003г. ведно със законната лихва за забава, считано от 29.01.2004г. до окончателното й изплащане сумата от 8.27 лв., представляваща мораторна лихва за забава, изтекла върху главницата към 26.01.2004г. и разноски в размер на 20.73 лв. дължими по изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 189/2004г. по описа на Сливенския районен съдд.

         В жалбата се сочи, че в тази си част решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди се, че за периода от 01.12.2002г. до 30.04.2003г. въззиваемият Г. е ползвал топлинна енергия, но тъй като по същото време абонатната станция, към която той се е числял не е била преминала на дялово разпределение и не са били монтирани разпределители за отчитане на топлинна енергия, начисляването на топлоенергията се е извършвало по отопляем обем на жилището / кубатура/, като месечното задължение се образувало на база отопляем обем по цена определена от ДКЕВР, която била еднаква за всички потребители от гр.Сливен. Моли се тази част на решението да бъде отменено и предявено от въззиваемият Г. отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

         По въззивната жалба е постъпило възражение от адв.П. , в качеството на пълномощник на въззиваемия Г.Р.Г., с което същата е помолила жалбата да остане без уважение. В мотивите си адв. Попова е посочила, че въззивното дружество не е представило доказателства , от които да е видно дали топлинната енергия е разпределена, съгласно изискванията на Наредбата за топлоснабдяване и ПУРНЕС. Въззиваемата страна е посочила, че.  процесното вземане е погасено по давност и че това възражение е било направено пред първоинстанционния съд още в първото съдебно заседание. Моли се въззивната страна да бъде осъдена да заплати деловодни разноски за въззивната инстанция.

         Пред въззивния съд в с.з. въззивникът се представлява от адв.Г., която поддържа жалбата на основаният изложени в нея. Сочи, че за процесния период въззиваемият не е ползвал БГВ и че задължението ме е формирано от топлинна енергия  отделяна от сградна инсталация, сума мощност и топлоенергия за отопление. Моли се решението в тази част да бъде отменено и се постанови друго, с което отрицателния установителен иск предявен от въззиваемия Г. да бъде отхвърлен.

 Въззиваемата страна в с.з. се представлява от адв.П., която оспорва жалбата, поддържа възражението  на основанията изложени в него. Моли жалбата да не бъде уважена и да се присъдят разноски за въззивната инстанция.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От така събраните доказателства съдът установи, следната фактическа обстановка:  На 29.01.2004г. въззивното дружество „Т. – С.”ЕАД депозирало пред СлРС молба за издаване на изпълнителен лист против въззиваемия Г. въз основа на извлечение от сметка за дължимите суми за топлоенергия на имот, находящ се в гр.Сливен, кв. „С. к.” № **-*-* за периода от 01.11.1999г. до 31.12.2003г. На основание представеното извлечение от сметка бил издаден изп.лист, с което въззиваемият бил осъден да заплати главница в размер на 1 140.35 лв.,представляваща цена за ползвана и неизплатена топлинна енергия за периода от 01.11.1999г. до 31.12.2003г. сумата от 100.32 лв. мораторна лихва към 26.01.2004г. , законната лихва върху главницата, считана от 29.01.2004г. и разноски в размер на 24.81 лв. 

На 04.11.2003г.  било проведено Общо събрание на етажните собственици на имоти, находящи се в гр.С., кв.”С.к.” вх.А , на което било взето решение да се извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и да се сключи договор за извършване на услугата  „Топлинно счетоводство” с Топлоснабдителна агенция и Енергиен сервиз „Н. и.” ООД. Общото събрание определило упълномощено лице, което да сключи договора с фирмата, извършваща топлинно счетоводство. Взето било решение да се въведе система за дялово разпределение, както и  че относителния дял на разхода на топлинна енергия, свързан с топлоподаване от главните линии на общите сградни инсталации било в размер на 25 % от общото количество топлинна енергия. Било изготвено приложение, по което било отразено броя радиатори, прави вентили, ъглови вентили, разпределители и брой радиатори за отсъединяване, които се монтират при отделните съсобственици. За въззиваемият Г. било отразено, че в притежавания от него имот са монтирани 4 бр. разпределители, 4 бр. радиатори и 2 бр. вентили. Въззиваемият се подписал срещу името си и отразеното в протокола.

На 05.11.2003г. между етажната собственост с адрес гр.Сливен, кв. „С. к.” № ** вх.*  и Топлоснабдителна агенция и Енергиен сервиз „Н.и.” ООД бил сключен договор, относно монтаж на индивидуални топлинни разпределите и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия. Срокът на действие на договора бил определен на 5 години.

На 08.11.2003г. бил сключен индивидуален договор между въззиваемия Г. и и Топлоснабдителна агенция и Енергиен сервиз „Нелбо инженеринг” ООД, относно монтаж на индивидуални топлинни разпределители  и термостатни вентили . Договорът бил подписан от въззиваемия Г..

По делото са представени копия от карнети на водомера на въззиваемия за периода от м.10.1999г. до м.04.2005г., както и копия от месените отчети за отоплителен сезон 2003-2004г. за абонатната станция, находяща се в гр.Сливен, кв.”С. к.” бл. ** вх.*.

Въззивната страна е представила подробна справка за задължение на абонат № 5627 Г.Р.Г. ***. За процесния период от 29.12.2002г. до 30.04.2003г. в тази справка е посочено, че задълженията на въззиваемия се формира от цената дължима за топлинна енергия отдадена сградна инсталация, която е в размер на 28.13 лв. топлинна енергия отдадена от отоплителни тела, която е в размер на 343.51 лв. и сумата мощност, която е в размер на 60 лв. За този период от време не са представени други доказателства, от които може да се установи какво количество топлоенергия е отчетено като консумация, било за имота на въззиваемия, било за цялата абонатна станция. Няма посочени и какъв е процента сградна инсталация, който е начисляван за периода.

Решението на СлРС е било съобщено на въззивното дружество на 20.10.2008г. и в рамките на законноопределения двуседмичен срок – 03.11.2008г. е била депозирана процесната жалба.

С оглед изложеното въззивната жалба се явява процесуално допустима, като подадена в законен срок и с правен интересен от разглеждането й. Разгледана по същество обаче същата се явява  неоснователна.

Въззивната жалба касае частта от решението, с която съдът се е произнесъл по отношение вземанията на въззивника спрямо въззиваемия за периода от 01.12.2002г. до 30.04.2003г. Въззиваемият е бил предявил отрицателен установителен иск, с който е искал да бъде признато по отношение на въззивника, че не дължи сумите, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 189/2004г.  В исковата си молба въззиваемият е посочил, че от края на отоплителен сезон 1999 г. до 2000 г. до края на м.10.2003г. не е ползвал БГВ и отопление.

В депозирания отговор на исковата молба процесуалният представител на въззивното дружество е посочил, че за процесния период от 29.12.2002г. до 04.2003г. начисляването на месечната сметка се е извършвало на база отопляем обем на жилището, а по отношение на начислената сума мощност същата е посочила, че тя се определя от МС и се контролира от ДКЕВР, поради което намира, че е правилно начислявана. В подкрепа на своето твърдение въззивникът  е депозирал единствено справка за задълженията на въззиваемия Г., обхващаща  целия период от 30.11.1999г. до 30.12.2003г.

Съдът намира, че в тежест на въззивното дружество е било да докаже основателността на своето вземане. За процесния период от 01.12.2002г. до 30.04.2003г. въззивникът е следвало да докаже твърдението си, че  задължението на въззиваемия е правилно формирано, с оглед ползваната от него топлинна енергия, в частност да докаже, че посочените в подробната справка суми, дължими за сградна инсталация и отоплителни тела са правилно начислени. Освен посочената вече справка въззивникът не е ангажирал никакви други доказателства в подкрепа на твърденията си. Следва да се има предвид, че справката е частен документ, който отразява обстоятелства, ползващи страната, която го е представила и не е подкрепен от никакви допълнителни доказателства. От тази справка не може да се установи какъв е начисленият процент сградна инсталация за периода и съответства ли той на нормативно установените изисквания. Не може да се установи също така дали е било налице едно правилно разпределение на топлинната енергия за отопление. По делото не са представени нито справки за разпределение на топлинната енергия на абонатната станция, нито протоколи за отчитане на консумация в абонатната станция. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е установено съществуването на вземането на въззивника спрямо въззиваемия за отопление и сградна инсталация за периода от 01.11.2002г. до 30.04.2003г. възлизащо на сумата от 371.64 лв. В тази връзка следва да се приеме за недължимо, поради акцесорния си характер и вземането на въззивника за мораторна лихва върху главницата, изтекла към 26.01.2004г. в размер на 8.27 лв.

По отношение на направеното възражение от адв.П. за изтекла погасителна давност за процесното вземане , съдът намира същото за недоказано. Основният принцип на ГПК е, че ищецът следва с исковата си молба да обоснове всичките си основания, касаещи претенцията му, както и да представи всички доказателства, които са възникнали до този момент и са му станали  известни. Представянето на доказателства установяващи изтекла погасителна давност, след предявяване на исковата молба, когато те са могли да бъдат известни на страната е недопустимо, поради наличието на процесуална преклузия. Само по себе си страната може да направи възражение за изтекла погасителна давност и след предявяване на исковата молба, но тя не може да се установява с доказателства, които не са приложени с нея. В този смисъл и Районният съд и въззивната инстанция  са отказали да приемат допълнителни доказателства, установяващи изтекла погасителна давност, поради което поради липсата на такива доказателства твърдението за наличие на погасителна давност се явява недоказано.

С оглед изхода на производството пред въззивната инстанция, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 789/10.10.2008г. по гр.д. № 1742/2008г. по описа на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                   2.