Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  180

 

гр. Сливен, 11.06.2009 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на трети юни през двехиляди и девета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   М.С.

ЧЛЕНОВЕ:                                                           Н.Я.

                                                                             М.Д.

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от Надежда Янакиева. ***.  N 863 по описа за 2008  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196  и сл. от ГПК /отм./.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 823/21.10.2008г. по гр. д. № 1445/08г. на СлРС, в ЧАСТТА с която са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни и недоказани предявените от въззивника регресни искове за връщане от страна на причинителя на вредата, на изплатеното на застраховано лице обезщетение по застраховка “Автокаско”, за сумата над 136 лв. до 329, 66 лв. и за заплащане на обезщетение за забава върху него за сумата над 15, 38 лв. до 37, 42 лв., както и съответната част от разноските.

Въззивникът твърди в жалбата си, че решението в обжалваните от него части е незаконосъобразно, тъй като необосновано и неправилно е приел, че не е имало пряк контакт между дупката и подкартерната защита, поради което и, че няма връзка между тази вреда и ПТП от 10.01.07г. Това той е сторил, като се е основавал на вътрешно противоречива експертиза и неоснователно е отказал събиране на допълнителни доказателствени средства за изясняване на този съществен факт. Поради изложеното моли атакувания акт да бъде отменен в отхвърлителната част и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което уважи исковете и за отхвърлените суми. Претендира разноски.

С писмено становище в срока по чл. 201 от ГПК /отм./, въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и счита същата за неоснователна. Заявява, че първоинстанционният съд е събрал надлежно необходимите  доказателства, въз основа на тях е направил обосновани правни изводи. Счита решението за правилно и иска отхвърляне на жалбата против него. Не е претендирал разноски.

В с.з., редовно призован, въззивникът не изпраща законен или упълномощен процесуален представител, за да изрази становище.  С писмени молби прави доказателствени искания.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 20 ал. 1 б. “в” от ГПК /отм./, оспорва жалбата, противопоставя се на доказателствените искания. Заявява, че между датите на двата направени от ищеца огледа на застрахования автомобил, последният е бил в движение, поради което по-късно констатираната вреда е настъпила в резултат на друго, а не процесното ПТП. Иска  жалбата да се отхвърли като неоснователна. В защита по същество претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните доказателствени средства пред двете инстанции, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, в качеството си на застраховател, е имал сключен договор за застраховка “Автокаско” от 23.12.05г. за лек автомобил рег.№ С****МН, чийто срок на действие бил до 23.12.2006г. На 10.01.2006г. в 6.30ч. свидетелят Й.Б. управлявал този автомобил в гр. С. по бул. “Х. Б.” по посока към бул. “П. Х.”, когато попаднал в необезопасена и необозначена с никаква сигнализация дупка на пътното платно. В резултат на това автомобилът претърпял няколко увреждания – на предната дясна гума и на подкартерната защита. На местопроизшествието дошли полицейски служители, съставен бил съответния протокол за ПТП.

С уведомление за щета от 12.01.06г., до  ищцовото дружество-застраховател, подадено от Й. Б., последният декларирал горните обстоятелства, както и вида на нанесените щети – “гума, предна дясна “Гудиър” и подкартерна защита” Образувана била преписка по щета № 30006030100009.

На 12.01.06г. застрахователят извършил оглед и съставил опис-заключение, в който отразил повредената предна дясна гума. Вписан бил и “допълнителен оглед – подкартерна защита и други”. Й. Б.управлявал автомобила и усетил необичайни вибрации, установил, че се дължат на пукнатина в защитата на двигателя и се обадил на застрахователя, който извършил втори оглед, приключил с опис-заключение от 16.02.06г. В него бил описан като увредена част предпазният панел на двигателя.

След съответната оценка на щетите, ищцовото дружество изплатило на 07.07.06г. на застрахованото лице обезщетение по застраховката “Автокаско” в размер общо на 329, 66 лв. – 119, 68 лв. за гумата, 198, 99 лв. за предпазния панел и 11 лв. за отремонитране.

С регресна покана от 22.08.06г. застрахователят поканил ответната община да възстанови сумите. Доброволно плащане не последвало и на 11.05.07г. бил предявен настоящия иск.

С обжалваното решение СлРС уважил главната претенция до размер на 136 лв. – стойност на предната гума, заедно със законовата лихва от предявяването на иска и акцесорната – за мораторни лихви до завеждане на исковата молба – до размер на 15.38 лв., като исковете до пълните им размери отхвърлил като неоснователни. Присъдил съразмерно и разноски. В мотивите си е приел, че действителната вреда е само повредената предна дясна гума, тъй като няма безспорни и категорични доказателства, че има и други вреди, резултат точно от това ПТП.

Участъкът от пътя, където е станало процесното ПТП е бил разрушен, впоследствие така “ремонтиран”, че е налице видимо очертано по-ниско ниво на мястото на дупката, което позволява провеждане на експертиза и в тази фаза на производството. Лице със специални познания в тази област, назначено от съда, констатира, че при преодоляването на разрушения участък и при пропадането и увраждането на предната дясна гума на застрахования автомобил, се е получил  пряк контакт на подкартерната защита на двигателя с пътното платно. В резултат на ударния контакт се е получила деформация и увреждане на предпазния панел, което е в причинно-следствена връзка с произшествието. Към датата на последното средната пазарна цена за възстановяването й е в размер на 201, 98 лв.

Ищецът е обжалвал решението в отхвърлителната част с настоящата въззивна жалба, подадена чрез постановилия го съд на 17.11.08г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото от двете инстанции годни, допустими и относими писмени и гласни доказателствени средства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, изцяло кредитира.

В основата на фактическите си констатации е поставил показанията на свидетеля и заключението на съдебнотехническата експертиза, събрани във въззивното производство.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е изцяло основателна и следва да се уважи.

Проверяваното решение е атакувано от въззивника в отхвърлителната част по отношение на главния и акцесорния иск.

Първоинстанционният съд като цяло правилно е определил произхода на отговорността на ответника, като надлежно е фиксирал сложното правоотношение, квалифицирал е правопораждащия динамичен фактически състав и го е привел под съответната му правна норма. Констатирал е присъствието на всички обективни и субективни елементи, наличието на които правната норма свързва с пораждането на регресната отговорност на ответника.

Мотивът на районния съд, за да отхвърли иска за връщане от страна на прекия причинител на вредата на заплатеното от застрахователя на застрахования обезщетение над сумата 136 лв., до пълния претендиран размер от 329, 66 лв е, че останалата част от сумата е за вреда, за която не е доказано, че е настъпила вследствие на процесното произшествие.

Настоящата инстанция не споделя нито тази фактическа констатация, нито изградения върху нея правен извод.

Експертът, изслушан в това производство е посочил, че увреждането на  подкартерната защита на автомобила е резултат от преминаване през дупка на пътното платно /отговаряща напълно на увредения пътен участък, на който е станало произшествието/ - при пропадане и увреждане на предната дясна гума се е получил пряк контакт на капака и платното, тоест – двете повреди са свързани помежду си и настъпването им е възможно само едновременно. Това несъмнено създава необходимата пряка и причинно-следствена връзка между противоправното действие /в случая – бездействието/ на ответника и вредата.

 Тезата, поддържана от въззиваемия-ответник, и възприета от РС, че няма такава връзка, се основава на посочването на това увреждане във втори протокол за оглед, изготвен от ищеца-застраховател, около месец след произшествието.

От една страна липсва нормативноопределен срок за оглед, констатиране и оценяване на щетите, а доколкото се установи категорично от експертизата пред СлОС, с каквато, всъщност, си е послужил и самият застраховател, тази повреда напълно отговаря по вид, тежест и механизъм на получаване, на процесното ПТП.

Основният аргумент на ответника е, че тази вреда е настъпила в промеждутъка между двата огледа, при друго ПТП, тъй като автомобилът е бил в движение. Тъй като ищецът твърди, че няма друго произшествие, то тежестта на доказване на положителния факт – наличие на друго ПТП със същия автомобил, от съществуването на който страната извлича благоприятни за себе си правни последици, лежи върху позоваващия се на него ответник. Нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство, той не анагажира някакви годни и убедителни доказателствени средства, които да подкрепят това му твърдение. То остана голословно и недоказано, почиващо единствено на неговите хипотетични предположения. Само теоретичната възможност да е осъществено второ произшествие не е достатъчна да се приеме това за факт, особено в светлината на изложеното по-горе по отношение на начина на причиняване на конкретното увреждане.

В сферата на предположенията, където остават защитните доводи на ответника, на тях могат да се противопоставят сходни съображения - дори да е настъпило второ ПТП, то също е в рамките на действие на договора за застраховка, и щом увреждането на подкартерната защита е резултат от него, то, след като механизмът на получаването му еднозначно и без никакво колебание е установен като “преминаване през дупка на пътното платно”, то фактическото положение остава същото – застрахователят изплаща стойността на тази вреда и се суброгира срещу причинителя, който, независимо от местонахождението на  конкретната дупка в платното, си остава общината.

Така се установи едновременното наличие на всички обективни и субективни елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в общата норма на чл. 45 от ЗЗД, а именно –  деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието, както и отклонението, предвидено в специалната нормата на чл. 49 от ЗЗД, уреждаща отговорността на юридическите лица, относно нейното опосредяване, чрез пораждането й заради действия на други, физически лица, на които е било възложено от отговарящия субект, извършването на определена работа, при и по повод на която са причинени вредите. Това прави характера на отговорността обективен, безвиновен и гаранционно-обезпечителен – субектът й отговаря за виновно поведение на други лица, без самият той да е носител на вина в юридическия смисъл.

Решаващо значение за ангажиране отговорността за обезвреда на ответника има този факт, от който пряко и непосредствено произтича вредата, а в случая това без всякакво съмнение е наличието на дупка /“увреден участък”/ на пътното платно, грижата за отстраняването на която, като част от задължението за изграждане, ремонт и поддържане въобще, на пътищата, като публична общинска собственост, лежи върху ответната община, която от своя страна възлага извършването на конкретните действия на определени, избрани от нея, физически или юридически лица. Понеже е следвало да осигури извършването на определена работа, чрез възлагането й на други лица, тя носи отговорност за причиняването на вреди в резултат на неизвършването й, както ако не е сторила това, така и ако зле е подбрала лицето, на което е възложила работата, като обективно е без значение дали то е известно или не.

С оглед изложеното този състав приема, че повредата на подкартерната защита е настъпила като пряка и непосредствена последица от попадане на автомобила в неремонтиран от ответника разрушен участък от пътно платно и заплатената от застрахователя сума за отстраняване на вредата – стойност на частта и труда за монтирането й, общо – 209,99 лв.,  следва да му бъде върната от ответника. Заключението на експертизата дава средна пазарна стойност от 201, 98 лв., тоест действително изплатеното от застрахователя обезщетение се вмества напълно в понятието “средна” и следва да бъде възстановено в пълен размер.

Районният съд е присъдил сумата 136 лв. за повредената гума, като претенцията, заявена от ищеца е била за 119, 68 лв., тоест недопустимо е присъдил повече от поисканото. Тъй като, обаче, в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила, въззивният съд не може да извърши корекция. От друга страна той също не може да излезе извън рамките на търсената защита – общата претендирана от ищеца главница  /от двата й компонента/ е 329, 66 лв., поради което, въпреки, че стойността на  вредата по отношениена подкартерната защита и труда  /която само е предмет на въззивната жалба/, е 209, 99 лв., тя не може да бъде присъдена като абсолютна стойност, защото, заедно с присъдените 136 лв. – общо 345, 99 лв., ще надхвърлят цената на иска, което е недопустимо. По тази причина тази инстанция следва да присъди само разликата, за която искът като цяло е отхвърлен.

Върху нея се дължи и претендираното от ищеца  обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

Поради основателността на главния иск, основателна се явява и обусловената допълнителна претенция за заплащане на лихви и от 07.07.06г. /датата на плащане от застрахователя/ до предявяването на исковата молба на 11.05.07г. ответникът дължи и мораторната лихва върху посоченото обезщетение, възлизаща на 22.04 лв.

Така, след като правните изводи на двете инстанции в тези части не съвпадат, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част за сумите съответно над 136 лв. до 329, 66 лв. главница и над 15, 38 лв. до 37, 42 лв. лихви, и вместо това исковете бъдат изцяло уважени, като въззиваемият бъде осъден да  заплати разликите на въззивника.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да бъде възложена на въззиваемия и той следва да понесе своите и заплати на въззивната страна такива за двете инстанции, като му доплати 162, 99 лв. за първата и заплати 145 лв. за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ОТМЕНЯ  първоинстанционно решение № 823/21.10.2008г. по гр. д. № 1445/08г. на СлРС, В ЧАСТТА с която са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни и недоказани предявените от ЗПАД “А.” АД – С., със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., р-н “С.”, ул. “Ст. К.” № * против О. С. регресни искове за връщане от страна на причинителя на вредата, на изплатеното на застраховано лице обезщетение по застраховка “Автокаско”, за сумата над 136 лв. до 329, 66 лв. и за заплащане на обезщетение за забава върху него за сумата над 15, 38 лв. до 37, 42 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да  заплати на ЗПАД “А.” АД – С., със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., р-н “С.”, ул. “Ст. К.” № *,  сумата 193, 66 лв. /разликата над присъдените 136 лв до пълния размер на претенцията 329, 66 лв./, представляваща изплатено от застрахователя  обезщетение за претърпени имуществени вреди  вследствие на ПТП на увреденото лице, застраховано по застраховка “Автокаско”,  заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба на 11.05.2007г. до окончателното изплащане, както и сумата 22, 04 лв. /разликата над присъдените 15, 38 лв. до пълния размер на претенцията 37, 42 лв./, представляваща обезщетение за забава в размер на законовата лихва за периода от 07.07.06 г. до предявяване на иска на 11.05.07г.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да  заплати на ЗПАД “А.” АД – С. направените разноски по делото за двете инстанции, както следва – още 162, 99 лв. за първоинстанционното и 145, 00 лв. – за въззивното производство.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: