Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр. Сливен, 17.07.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

                                                                           М.Х.

 

         При участието на секретар Р.Б., като разгледа докладваното от мл.съдия МАРИЯ ХРИСТОВА 866 по описа на СлОС за 2008 г., за да произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи съгласно §2 ал.2 от ГПК/в сила от 01.03.2008 г./ по реда на чл. 196 и сл. от ГПК, обн. Изв.бр.12 от 08.02.1952 г./отм./      

         Образувано е по въззивна жалба от адв. С. като пълномощник на въззивницте, в която сочи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуални нарушения. Моли да се постанови решение по силата на което се уважи изцяло исковата им претенция и се присъдят направените по делото разноски.

С обжалваното решение РС - Сливен е отхвърлил исковата претенция по чл. 108 от Закона за собствеността по отношение на имот, находящ се в землището на с. Г., обл. Сливен, а именно - нива с площ от 5,2 дка, находяща се в м. Б.Ч., сега М.Г., при граници север-шосе, запад- линия, започваща от шосето Сливен-Бургас, юг-път, показана на скицата, която е неразделна част от решението. С решението са отхвърлени изцяло претенциите на въззивниците за ревандикация на 1060 кв.м. земеделска земя, находяща се в източната част на имот № 010102, и на 500 кв.м. земеделска земя, находяща се в западната част на имот 010106, за които е установено, че при прибавяне към площта на реално възстановения ищцов имот невъзтановената площ от 2068 кв. м. се получава застъпване със съседни имоти от запад 1060 кв.м. и с имота на оветниците Б. и Накови на стойност 10 600 лв., от изток 500 кв. м. с имота на оветната кооперация на стойност 5000 лв. и от юг 360 кв.м. на неустановен собственик  със стойност 3600 лв. С решението са осъдени възивниците да заплатят разноки в размер на 1000 лв. и 150 лв.

С представена допълнителна жалба се правят уточнения на релевираните с бланкетната жалба оплаквания спрямо първоинстанционното решение. Наведен е довод, че имотите не са индивидуализирани с минималните си изиквания съгласно чл. 6 от Правилника за вписвaнията. Изложени са подробно възражения за необоснованост на решението и липсата на мотиви във връзка с изводите за изтекла придобивна давност, които изводи не са отразени надлежно в диспозитива на решението. Поддържа се, че не е изтекла придобивна давност в полза на нито един от въззиваемите и същата следва да е десет годишна. Счита, че е оборена призумцията на чл. 69 от ЗС . Изложени са съображения, че решението на съда по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ е било доведено да знанието на Поземлена комисия  - Сливен и прави искане за събирането на нови доказателства, а именно изискването от съда от Общинска служба „Земеделие” като правоприемник на Поземлена комисия на преписка вх. № 9212А  от 18.02.92 г. на ОСЗГ. Иска се и допускането до разпит на двама свидетели, които да установят  многократни срещи на въззивницата и посещения в  Поземлена комисия - Сливен с цел изпълнение на съдебно решение за възстановяване на собствеността и факта, че въпреки това решението не е изпълнено от Поземлена комисия. Изтъкнато е, че не са изложени съображения по възражението за нищожност на решенията на Поземлена комисия Сливен № 106/95 г. и № 122/95 г. с оглед твърдението, че е постановено от незаконен състав на Поземлена комисия. Липсвали изложени съображения и по оспорването на договор за продажба на имота на ПК „П.”. Изтъква също липсата на съображения при надлежното представителство на ТД „ Б. Т.” и ПК „П.”, за които нямало посочен Булстат. Представя обратна разписка с квитанция от „Български пощи” с дата на подаване на исковата молба от 10.05.2006 г., препис от договор за наем от 01.02.2001 г., сключен между Н.П.Р. и М.С.И., в качеството на представляваща ЕТ”А.К.-М.И.” гр. Сливен и скица, обозначаваща отдадения под наем обект.

В съдебно заседание за въззивниците Н.П.Р. и П.П.Д., се явява адв. С., която поддържа жалбата и възраженията. Представя препис от договор за наем от 01.07.2001 г. между Н.П.Р. и Ц.Д.К.. С молба по 153 от ГПК е изискана и се представя преписка 09212А/1992 г. на Общинска служба „Земеделие и гори”. Заявява, че ще се ползва от доказателствата. Оттегля искането си за разпит на един свидетел. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да се уважи изцяло иска.

В съдебно заседание въззиваемият Т.Н. се явява лично. Въззиваемите А.Н., Ч.Б., Ю.Б. и „Б.Т.” ООД, не се явяват. Всички се представляват от адв. Д., който оспорва жалбата. Не възразява да бъдат приети представените с допълнителната жалба писмени доказателства и не оспорва тяхната годност. Намира обжалваното решение за правилно, а въззивната жалба за неоснователна. Сочи, че ищецът не е конкретизирал какво е основанието на правото му на собственост, как го е легитимирал и как то е опорочено от решаващия съд. Сочи, че Н. и Б. са установили, че са владели претендираната от ищеца собственост непрекъснато, необезпокоявано и манифестирано повече от 10 години, като владението им възникнало с първия постановен административен акт през 1992 г. и предвидената от закона давност изтекла до завеждане на делото. Моли да се разпитат двама свидетели относно факта на владението. Представя писмени доказателства – договор за наем от 24.10.2000 г. между П. С. Т. и ЕТ „А.а-к.-М.И.” представлявано от М.С.И., който да установи, че по едно и също време е сключен договор, както с въззивниците, така и с въззиваемите, нотариална покана от 15.01.2002 г., нотариална покана от 14.06.2001 г., нотариална покана от 17.08.2001 г. и констативен протокол № 3829/05.09.2001 г. Оспорва представения от въззивниците договор за наем от 01.07.2001 г., поради липса на достоверна дата и подписи на страните. Моли да се остави в сила атакуваното решение. Счита, че съдебното решение, на което се позовава ищеца не може да бъде противопоставяно, тъй като границите не са материализирани. Претендира разноски.

В съдебно заседание за Кооперация „П.” се явява адв. Ш., който оспорва жалбата. Не се противопоставя да бъдат приети доказателствата. Моли да бъде допусната до разпит в качеството на свидетел А. Р.В., която ще установява владението от страна на ПК”П.” с. Б., осъществявано от момента на сключване на договора с Областна администрация – Бургас до настоящия момент. Оспорва представения от въззивниците договор за наем от 01.07.2001 г., поради недостоверна дата на съставянето му. Моли да се остави в сила атакуваното решение.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищците Н.П.Р. и П.П.Д. са законни наследници на П. Н. Д., бивш жител ***, починал на 09.02.1994 г, съгласно удостоверение за наследници № 41 от 17.04.2006 г.

           С влязло в сила съдебно решение № 1242/10.03.2000 г. по адм. дело № 1114/1999г. на СлРС е отменен частично отказа на ПК-Сливен и е признато и определено право на възстановяване на собствеността на наследниците на П. Н. Д. върху нива с площ от 5,2 дка в местността „Б.Ч." в землището на с.Г. във възстановими стари реални граници, посочени в заключението на вещо лице.

Посоченото съдебно решение е било частично изпълнено, като с решение № 643/11.04.2002г. на ПК-Сливен е възстановено правото на собственост върху нива от 3,132 дка, образуваща имот № 010101 в землището на с.Г., а за останалата част с решение № 513/11.04.2002г. на ПК-Сливен е определено обезщетяване за 2,868 дка.

С влязло в сила съдебно решение № 1324/09.12.2002 г. по гр.д.№ 1501/2002 г. на СлРС е отменено частично решение № 643/11.04.2002г. на ПК-Сливен относно отказа на ПК-Сливен за възстановяване на собствеността върху 2,868 дка, частично отменено за 0,800 дка от СлОС с решение № 3 от 16.06.2003 г. по гр.д. № 135 от 2003 г. Не се установява влязлото в сила съдебно решение за 2,068 дка да е изпълнено.

С решения от 1995г. на ПК-Сливен е възстановено правото на собственост на наследниците на И. К. И. върху нива от 4 дка, представляваща имот № 010102, в землището на с.Г., която граничи от западна страна с имот № 010101 с площ 3,132 дка, който е бил възстановен на ищците. Решение № 122/19.04.1995г. на ПК-Сливен за възстановяване на правата на наследниците на И. е надлежно подписано от председателя Б. и секретаря Б.. Впоследствие наследниците на И. извършват продажби на имота и на 11.05.2001 г. същият е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от ответниците Б. и Н., които същата година учредяват право на строеж върху имота в полза на ответното „Б. Т." ООД.

В същата местност от източна страна на ищцовия имот № 010101 се намира имот № 010106 с площ 8279 кв.м., който е собственост на ответната ПК „П.", с.Блатец и правото на собственост е придобито с договор от 08.07.1997г., с който им е продаден от областния управител на Бургаска област.

Между имота на ищците с № 010101 и площ 3,132 дка не е налице застъпване с имотите на ответниците, посочени по-горе. Такова застъпване е налице само при съпоставка на действителната площ, която е призната на ищците с влезлите в сила съдебни решения, които не са изпълнени изцяло от поземлената комисия. При прибавяне към площта на реално възстановения ищцов имот невъзстановената площ от 2068 кв.м. се получава застъпване със съседни имоти-от запад 1060 кв.м. с имота на ответниците Б. и Н. на стойност 10600 лева, от изток 500 кв.м. с имота на ответната кооперация на стойност 5000 лева и от юг с 360 кв.м. на неустановен собственик и стойност 3600 лева.

По делото между страните е спорно, дали ищците са владяли горепосочените застъпващи се части, които реално не са им били възстановени от поземлената комисия, както и, че същите се владеят от момента на извършване на съответните сделки от съответните ответници. От представените писмени доказателства – договор за наем от 24.10.2000 г. между П. С.Н.и ЕТ „А.-К.-М.И.” представлявано от М.С.И. и договор за наем от 01.02.2001 г., сключен между Н.П.Р. и М.С.И., в качеството на представляваща ЕТ”А.К.-М.И.” гр. Сливен, нотариална покана от 15.01.2002 г., нотариална покана от 14.06.2001 г., нотариална покана от 17.08.2001 г. и констативен протокол № 3829/05.09.2001 г. се установява, че по едно и също време е сключен договор, както с въззивниците, така и с въззиваемите.

С молба по 153 от ГПК е изискана и се представя преписка 09212А/1992 г. на Общинска служба „Земеделие и гори”, от съдържанието на която не се установява последното съдебно решение да е изпълнено, липсва решение на ПК-Сливен за възстановяване на процесния имот.

По делото пред настоящата въззивна инстанция се събраха и гласни доказателства на свидетелите В. и Т., които съдът кредитира, като безпротиворечиви.

Исковата молба, по която е образувано настоящото дело е подадена в съда на 10.05.2006г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на вещите лица, които са допустими и относими.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.108 от ЗС, съгласно, който собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

3а да се уважи ревандикационен иск е необходимо да се установи кумулативно, че ищецът е собственик на имот, който се държи или владее от ответника без основание. Липсата на която и да е от тези предпоставки е основание за отхвърляне на претенцията.

В случая ищците не са собственици на процесиите части от недвижимите имоти, тъй като въпреки наличието на влезли в сила позитивни за тях съдебни решения не е налице реално възстановяване на правото им на собственост в пълен обем и по начин, че част от имота им да се владее от ответниците. Самите съдебни решения нямат пряко действие по отношение на признатите с тях права и следва реално да бъдат изпълнени от компетентния орган за реституция на земеделски земи, а именно съответната поземлена комисия, която е била длъжна да ги изпълни като реално възстанови имота и материализира границите му на терена, но това в случая не е сторено. Искът по чл. 108 ЗС за възстановена земеделска земя е преждевременно предявен, тъй като липсва решението на поземлената комисия пo ЗСПЗЗ за реално възстановяване на процесния имот и изпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Съдът по ревандикационния иск преценява самостоятелно налице ли е валидно възникнало право на собственост. В конкретния случай липсва материалноправната легитимация на ищците, която е основна предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. Приложеното като доказателство по делото съдебно решение за възстановяване в реални граници собствеността върху 2,068 дка земеделска земя, не е достатъчно основание за индивидуализиране на правото на собственост. Не се установява последното съдебно решение да е изпълнено. Процедурата по възстановяване на собствеността съгласно ЗСПЗЗ не е завършила и правото на собственост върху реално определен имот не е възникнало. Ето защо искът за ревандикация на такъв имот, преди той да е окончателно юридически индивидуализиран, е недопустим поради липса на годен обект на собствеността и правен интерес за неговата защита. В този смисъл е и решение № 410 по гр. д. № 397/93 г. на петчленен състав на ВС; решение № 24 от 1.02.1999 г. на ВКС по гр. д. № 1912/97 г., IV г. о.; решение № 2354 от 9.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2429/2003 г.IVг.о. и др.

При постановяване на решенията съдът следва да отчита правомощието си на косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административен акт, който има преюдициално значение за гражданскоправния спор. Недопустим е иск за собственост по чл. 108 ЗС щом за връщане на земеделската земя не е бил спазен специалният ред, предвиден в ЗСПЗЗ. В конкретния случай това не може да стане по общия ред. Ищците не са се легитимирали като собственици на земеделската земя към настоящия момент. Тя не е била възстановена от единствения легитимиран орган в Република България - поземлената комисия. Следователно, щом като съществува специален ред за защита, общите разпоредби на чл. 108 ЗС са неприложими..

По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на Сливенски районен съд е процесуално недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото се прекрати.

    Страните са претендирали присъждане на направените по делото разноски и с оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени такива на въззиваемите, които са представили доказателства за сумата 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и сумата 1000 лв. направени разноски по първоинстанционното производство, които въззивниците следва да заплатят.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                            РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 776/08.09.2008 г. по гр.д. № 1649/2006 г. на СлРС, с което са отхвърлени предявените от Н.П.Р. с ЕГН-********** *** и П.П.Д. с ЕГН-********** *** 31-Б-27 ПРОТИВ Т.И.Н. с ЕГН-********** ***; А.А.Н. с ЕГН-********** ***; Ч.Б.Б. с ЕГН-********** ***; Ю.Т.Б. с ЕГН-********** *** и „Б. Т." ООД, със седалище и адрес на управление гр,С., ул."Ц. О." №*искове с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на 1060 кв.м. земеделска земя, находяща се в източната част на имот №010102, в землището на с.Г., общ. Сливен, и на 500 кв.м. земеделска земя, находяща се в западната част на имот №010106, в землището на с.Г.. общ. Сливен, като неоснователни и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ПРЕКРАТЯВА производството по исковете на Н.П.Р. с ЕГН-********** *** и П.П.Д. с ЕГН-********** *** 31-Б-27 ПРОТИВ Т.И.Н. с ЕГН-********** ***; А.А.Н. с ЕГН-********** ***; Ч.Б.Б. с ЕГН-********** ***; Ю.Т.Б. с ЕГН-********** *** и „Б. Т." ООД, със седалище и адрес на управление гр,С., ул."Ц. О." №* с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на 1060 кв.м. земеделска земя, находяща се в източната част на имот №010102, в землището на с.Г., общ. Сливен, и на 500 кв.м. земеделска земя, находяща се в западната част на имот №010106, в землището на с.Г. общ. Сливен, като НЕДОПУСТИМИ.

ОСЪЖДА Н.П.Р. с ЕГН-********** *** и П.П.Д. с ЕГН-********** *** 31-Б-27 ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.И.Н. с ЕГН-********** ***; А.А.Н. с ЕГН-********** ***; Ч.Б.Б. с ЕГН-********** ***; Ю.Т.Б. с ЕГН-********** *** и „Б. Т." ООД, със седалище и адрес на управление гр,С., ул."Ц. О." №* сумата 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на страните, пред Върховния касационен съд на Република България, по реда на чл. 280 от ГПК /в сила от 1.03.2008 г./.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: