Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 41

 

гр. Сливен, 13.02.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти февруари през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   М.С.

ЧЛЕНОВЕ:  М.Д.

*** М.

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. С. ***.  N 872  по описа за 2008   год., за да се произнесе, съобрази следното:

       

Производството е по реда на чл.196 и следващите от ГПК /отм./ и е по въззивна жалба срещу решение № 635/02.07.2008г. по гр.д. № 234/2008г. на СлРС.

Твърди се, че решението е неправилно, тъй като  всички събрани в хода на производството доказателства, установяват фактическа обстановка, която ангажира отговорността на ответното дружество. Ето защо се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде уважена исковата претенция.

В съдебно заседание чрез представител по пълномощие жалбата се поддържа на изложените в нея основания.

В писмено становище въззиваемото дружество, чрез представител по пълномощие изразява мнение, че жалбата е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Въззивникът ищец в първоинстанционното производство е работил в поделение на дружеството ответник в продължение на 13 години. Дружеството е правоприемник на „Р. м.” – Б.. С протокол № 15/11.05.2000г. комисия за потвърждаване на професионално заболяване от диспансер по белодробни болести – Стара Загора е постановил, че въззивника страда от заболяване Силикоза – І-ви стадий микронодозна форма, късна бавно развиваща се, субкомпенсирана. Това заболяване е признато за професионално, а с експертно решение № 0079-033/20.03.2007г. той е преосвидетелстван с 20% ТНР пожизнено.

Безспорно е, ч в обектите на „Р. м.” – Бухово са съществували много вредности на работната среда, които се получават при добиването и обработката на урановата руда и далече надхвърлят въпросите на трудовата хигиена и охраната на труда на работниците и стават въпроси за опазване здравето и на околното население изобщо.

От назначената съдебно-медицинска експертиза е видно, ч в случая се касае за професионално заболяване от силикоза, намиращо се в начален, но подлежащ на прогресивно развитие стадий. При силикозата липсва медикаментозно лечение и при липса на противопоказания е необходимо усилена храна. Справедливите средни разлики за усилено белтъчно хранене за период от м.март 2007г. до м.март 2008г. са по 3,00 лева като за следващия период до 2010 година не е извършена прогноза, тъй като е невъзможно да се съобразят инфлационните процеси.

С искова молба от 22.01.2008г. въззивникът е претендирал обезщетение в размер на сумата от 3240 лева имуществени вреди, представляващи равностойността на необходимата белтъчна храна за периода от 01.03.2007г. до 01.03.2010 година, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите. Твърдял е, че в следствие на заболяването търпи и продължава да търпи болки и страдания, поради което е наложително ползването на усилена белтъчна храна и лекарства за възпрепятстване прогресиращия характер на развитието на силикозата. По повод на исковата молба се е развило първоинстанционното производство и с атакуваното решение № 635/02.07.2008г. по гр.д. № 234/08г. СлРС е отхвърли предявеният от въззивника против „Г.” ЕООД – Хасково иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3240 лева обезщетение за имуществени вреди. За да постанови това свое решение съдът е приел, че липсват доказателства длъжностни лица от предприятието, в което е работил ищеца като миньор да са взели всички необходими мерки за отстраняване вредностите на работната среда. Посочил е също, че отговорността по чл.45 ЗЗД е само на физическо лице и за да бъде уважен иска е необходимо да бъдат налице всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане. Не се е било установило обаче незаконни действия на длъжностни лица в предприятието в което е работил въззивникът и не са събрани доказателства за допуснати такива действия, с което да бъде ангажирана отговорността по чл.49 от ЗЗД.

 

Горната фактическа обстановка е несъмнена и не се оспорва от страните. Събраните в хода на производството доказателства са допустими и относими и не са противоречиви помежду си.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Ищецът е квалифицирал предявения от него иск по чл.49 от ЗЗД, а не по чл.200 от КТ. очевидно с оглед на настъпилите законодателни промени в последния законов текст. В случая обаче се касае за претърпени имуществени вреди от професионална болест. Поради това изложеното в становището на въззиваемото дружество, че общите разпоредби за непозволено увреждане по ЗЗД се дерогират от специалната уредба в КТ е правилен и законосъобразен. Дори първоинстанционният съд да беше приел, че правната квалификация на предявеният иск е по чл.200 от КТ, то той отново би стигнал до същото решение, тъй като отговорността на работодателя за поправяне на вредите, причинени на работник от професионално заболяване, се ангажират само когато професионалното заболяване е причинило трайна нетрудоспособност повече от 50 на сто. В случая, както беше посочено и по-горе има причинен трайна неработоспособност 20 на сто. Съображенията, че в конкретния казус не може да бъде ангажирана отговорността на дружеството по чл.49 от ЗЗД също е правилно и законосъобразно. Не се установи, че работник или служител на дружеството при или по повод на изпълнение на възложената му работа е причинил професионалното заболяване на въззивника. След като липсва виновно поведение на работник или служител на ответното дружество, то не може да бъде ангажирана неговата отговорност по чл.49 от ЗЗД. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат то първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

По делото са претендирани разноски, но такива не са направени, поради което следва да не бъдат присъждани.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И  :

 

        ОСТАВЯ В СИЛА решение № 635/02.07.2008г. по гр.д. № 234/2008г. на Сливенския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 

 

         ЧЛЕНОВЕ: