РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 10.03.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти февруари 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.С.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

                                                                                                           М.М.

 

при участието на секретаря Е.Х. разгледа докладваното от младши съдия М. *** 875 по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХХ от действащия ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ответника „Т. – С.“ ЕАД срещу  решение № 979/03.11.2008 г. по гр. дело № 2654/2008 г. на Сливенския районен съд , с което е признато за установено, че ищцата М.А.А., ЕГН **********,***, не дължи на „Т. – С.“ ЕАД поради погасяване по давност сумата от 694,43 лв., представляваща стойността на ползвана топлоенергия в жилището и на бул. „Б. М.“ *** в периода 30.11.1999 г. – 31.05.2004 г., ведно с мораторната лихва върху тази главница към 06.07.2004 г. в размер 83,44 лв., както и със законната лихва върху главницата от 08.07.2004 г. до окончателното плащане, и разноски по издаването на изпълнителен лист в размер 15,56 лв. В исковата молба освен на погасителна давност ищцата се е позовала и на несъществуване на задължението.

            Ответникът „Т. – С.” ЕАД обжалва решението в частта му относно периода 01.01.2002 г. – 31.05.2004 г. в размер 258,34 лв. главница и 9,93 лв. мораторна лихва към 06.07.2004 г. За времето преди 2002 г., макар да счита задължението за съществуващо, „Т. – С.” ЕАД признава, че то е погасено по давност. В жалбата си ответникът излага доводи, че по време на изпълнителен процес давност не тече, а нова започва да тече едва след прекратяване на изпълнителното производство, което в случая е станало на 19.11.2007 г., затова задължението за обжалвания период не е погасено по давност.

            Във възражението си срещу жалбата въззиваемата страна изразява становище, че решението на районния съд е правилно, не са представени доказателства, от които да е видно, че топлоенергията в сградата е разпределена правилно, а освен това задължението, предмет на обжалваната част на решението, е погасено по давност след издаването на изпълнителния лист, тъй като не е имало съдебен процес, по време на който давността да не тече.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници. Въззив­никът поддържа жалбата си и претендира присъждане на разноски, не представя списък на разноските. Въззиваемата страна моли първоинстанцион­ното решение да бъде потвърдено, като сочи, че освен изтеклата давност, задължението не същест­вува, тъй като е незаконосъобразно определено – в наруше­ние на ПУРНЕС и Наредба № 2 от 2004 г. за топлоснабдяването; претендира разноски, не представя списък.

            Жалбата е допустима – подадена в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            Ищцата М.А.А. ***„Б. М.” ***.

На 08.07.2004 г. ответникът „Т. – С.” ЕАД е подал до Сливенския районен съд молба за издаване на изпълнителен лист срещу А. въз основа на извлечение от сметки за периода 01.11.1999 г. – 31.05.2004 г. за сумата 694,43 лв. главница, мораторна лихва върху нея към 06.07.2004 г. в размер 83,44 лв., законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2004 г., както и сумата от 15,56 лв., представляваща деловодни разноски.

С определение на съда от 16.07.2004 г. е допуснато издаването на изпълнителен лист за тези суми. Въз основа на него е образувано изпълнително производство № 2438/2004 г. на Сливенския районен съд, по което е връчена призовка за доброволно изпълнение на 21.12.2004 г. и делото е прекратено на основание чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК (отм.) с постановление на съдебния изпълнител от 19.11.2007 г., в сила от 05.12.2007 г. През 2008 г. е образувано ново изпълнително дело за същите задължения при частен съдебен изпълнител Надя Гангалова.

Тази фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото.

Въз основа на установените факти съдът намира от правна страна следното.

Месечните задължения за заплащане на стойността на доставяна топлоенер­гия представляват задължения за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност.

Погасителната давност за задължението за периода 01.01.2002 г. – 31.05.2004 г., което е предмет на въззивната жалба, е прекъсната с подадената молба за издаване на изпълнителен лист от 08.07.2004 г. За втори път тя е прекъсната със започването на принудително изпълнение през 2004 г., като нова давност не е текла през периода, докато е траело изпълнителното дело (според ППВС 3/80 г., което е задължително за съдилищата, изпълнителното производство е вид съдебен процес и по време на него давност не тече). Настоящият състав приема, че изпълнителното производство е прекратено едва с влизането в сила на постановлението за прекратя­ване на изпълнителното производство на 05.12.2007 г. и едва от този момент е започнала да тече новата давност, която към 07.03.2008 г., когато е подадена исковата молба, не е изтекла. Ето защо не може да се приеме, че задължението за обхванатия от жалбата период е погасено по давност.

Не се доказа обаче от кредитора – ответник по иска съществуването на вземането, вкл. размерът му. Тежестта за доказване на съществуването на едно спорно вземане се носи от кредитора както в случаите, когато той е ищец по осъдителен иск, така и когато е ответник по отрицателен установителен иск – той е страната, която твърди положителните факти, от които произтича вземането.

Представените от кредитора „Т. – С.” ЕАД извлечения от сметки не могат да служат като доказателство в полза на дружеството за удосто­верения в тях размер на задължението, тъй като представляват частни документи, издадени от самото дружество, съдържащи негови собствени твърдения.

Карнетата, в която са снемани показанията на уредите в жилището на ищцата М.А., според настоящия състав също не може да установи вземането на кредитора. Преди всичко, този документ в представения препис носи подписи (вероятно на ищцата), удостоверяващи, както е отбелязано в карнетата, единствено показанията на водомера, не и на показанията на уредите, измерващи доставената енергия за отопление. Освен това, дори тези показания на уреди да бяха надлежно удостоверени, установяването на размера на задължението въз основа на тях би изисквало специални знания по топлотехника, с каквито съдът не разполага.

Тъй като не се доказва съществуването на вземането, искът в обжалваната част не може да бъде отхвърлен, а решението следва да бъде оставено в сила поради съвпадане на крайния извод на настоящия състав с този на първоинстанционния съд, макар и с различни мотиви.

В първата инстанция съдът не е разпределил изрично доказателствената тежест, макар да е трябвало да го направи, а само общо е указал на страните, че следва да ангажират доказателства за твърденията си в исковата молба и отговора.

В жалбата си въззивникът обаче не се е позовал на неразпределянето на тежестта на доказване и не е поискал на това основание да му бъдат допуснати доказателства относно неговото вземане. Чл. 269 от действащия ГПК, за разлика от уредбата по отменения ГПК, ограничава въззивния съд само до посочените в жалбата основания за неправилност на решението, затова съдът в настоящата инстанция не може да вземе предвид служебно тази непълнота на доклада на първоинстанционния съд. Единствено ако въззивникът се беше позовал на нея в жалбата, той би имал възможност да представи пред въззивния съд доказателствата, които е пропуснал да представи пред първата инстанция поради неуказването.

С оглед изхода на делото разноските, направени от въззиваемата А. в тази инстанция, следва да се възложат на въззивника „Т. – С.” ЕАД.

По изложените съображения и на основание чл. 271 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

Потвърждава решение № 979/03.11.2008 г. по гр. дело № 2654/2008 г. на Сливен­ския районен съд в обжалваната му част.

Осъжда „Т. – С.” ЕАД – гр. Сливен да заплати на М.А.А., ЕГН **********,***, сумата от 100 лв., представляващи направени от нея разноски по делото във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.