РЕШЕНИЕ №                      

гр. Сливен, 06.04.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.,

ЧЛЕНОВЕ: М. *** Х.

 

при секретаря  М.Л., като разгледа докладваното от Хр. М. *** по описа на съда за 2008г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно. Образувано е по жалба срещу решение на първоинстанционен съд, което е постановено по дело – образувано по искова молба подадена преди 01.03.2008г., поради което и на основание § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК се движи по реда на чл. 196 и сл. от отменения ГПК. (по – долу „ГПК”).

С решение № 812\15.10.2008г. постановено по гр.д. № 656\08г. на РС – гр. Сливен С.Т.С. е осъден да заплати на С.В.А. сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане ведно със законната лихва върху размера на обезщетението считано от 21.05.2005г. до окончателното изплащане, както и сумата от 118, 50 лв., представляваща деловодни разноски. Над посочените размери предявените искове са отхвърлени.

В частта, с която предявеният по чл. 45 от ЗЗД и предявеният по чл. 86 ал.1 от ЗЗД искове са уважени решението е обжалвано от ответника с релевирани доводи за необоснованост, нарушение на процесуалните норми и материалния закон.

Поддържа се, че решението е постановено изключително въз основа на съдебния акт по НОХД № 1026\07г., за което съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 222 от ГПК, без да се отчете, че задължителния характер се разпростира само относно деянието, неговата противоправност и виновност на извършителя, но не и по въпросите, касаещи причинените от деянието вреди. В тази насока съдът е следвало да се съобрази със събраните по делото доказателства – заключението на експерта д-р Ж., от което се установява невъзможност за причиняване на трайно увреждане на ищцата – астигматизъм, в следствие на установения механизъм на причиняване на травмите. Поддържа се, че по делото са събрани доказателства за липсата на нанесен от ответника удар и вдигането на ръка единствено, за да се предпази. Не са посочени и критериите, при които съдът е определил размера на дължимото обезщетение.

В жалбата се посочва, че ответникът е поискал възобновяване на наказателното производство.

Предвид изложеното се иска съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявеният иск. Претендира деловодни разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се явява лично и пълномощник - адв. Д. от АК – Сливен, която от името на доверителя си поддържа жалбата, като цяло на изложените в нея основания. Изтъква, че споразумението по наказателното производство е било сключено с цел прекратяване на съдебните дела спрямо него от страна на въззиваемата, при което  не е знаел, че е имало свидетел – пряк очевидец на инцидента, с чиито показания може да се установи невинността на доверителя й. Поддържа, че дори да се приеме, че въззивникът е нанесъл удар на въззиваемата, пред районния съд са събрани доказателства, че в следствие на деянието не биха могли да настъпят уврежданията, за които въззиваемата търси репарация. Поддържа изложеното в жалбата, че съгласно чл. 222 от ГПК споразумението в наказателното производство не е задължително за гражданския съд относно вида и характера на последиците от деянието.

Въззиваемата – редовно призована не се явява в с.з. Явява се неин представител по пълномощие – адв-. С. от АК – Сливен, който оспорва жалба.

Съдът намери, че жалбата  е допустима – подаден е своевременно от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес да обжалва решението в осъдителната му част и съдът следва да я разгледа на основание чл.209 ал.1 от ГПК  с оглед валидността и допустимостта на решението.

Решението е валидно. Постановено е от надлежен съдебен състав и отговаря на императивните изисквания на закона за валидност и допустимост, поради което съдът следва да се произнесе съгласно чл.208 от ГПК с оглед неговата законосъобразност.

Въззиваемата е предявила против въззивника иск за заплащането на парично обезщетение за причинените й неимуществени вреди – „контузия на дясната очна ябълка с образуване на мътнини в стъкловидното тяло и нарушение на зрението, което се изразява в липсата на фовеларен рефлекс и намаление на зрението с увреденото око до степен на зрителна острота – 0,6, като увреждането е без тенденция за възстановяване, която телесна повреда й е причинена в следствие на извършено от въззивника деяние по чл. 129 ал.1 вр. 2 от НК, за което е признат за виновен съгласно споразумение по НОХД № 1026\07г- на РС – Сливен. В исковата молба поддържа, че и към настоящия момент е намалено зрението на дясното й око, има главоболия и чувства дискомфорт, т.к. макар и пенсионерка, работи като счетоводител, в което е затруднена от намаленото зрение. За така причинените й вреди е претендирала обезщетение в размер на 7000 лв. Предявеният иск е уважен от първоинстанционния съд до размера от 1 500 лв., над който размер е отхвърлен. С оглед постъпилата въззивна жалба – предмет на въззивното производство е предявения от въззиваемата иск в частта за присъденото обезщетение от 1 500 лв., над който размер решението като необжалвано е влязло в сила.

Въз основа на събраните пред двете инстанции писмени и гласни доказателства и след техният анализ отделно и в съвкупност се установява следното от фактическа страна:

Със споразумение  от 20.06.2007г. по НОХД № 1026\07г. по описа на РС – гр. Сливен, сключено на основание чл. 383 ал.1 от НПК въззивникът С.Т.С. по повдигнатото му от РП – Сливен обвинение е признат за виновен в това, че на 21.05.2005г. в гр. Сливен умишлено е причинил на въззиваемата С.В.А. *** средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясното око с увреждане на ретината, което й е причинило трайно увреждане на зрението, за което е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване е било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. В същото изрично е посочено, че с него не се третират въпросите по чл. 381 ал.5 т. 3 – т. 6 от НПК.

Във връзка с твърденията на въззиваемата и възражението на въззивника, че въззиваемата не търпи телесни увреждания в посочените от въззиваемата характер и степен, пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели и е прието заключение на вещо лице по назначената медицинска експертиза.

От показанията на свидетелите Д. и А. се установява, че в деня на инцидента между страните въззиваемата заедно с друга съседка позвънили на вратата му. Отворил им и видял, че въззиваемата „се държи” за дясното око, което наплискала с вода в банята на свидетеля, след което си отишла. Обадила се на сина си – св. А. и му съобщила, че е била ударена от въззивника. След телефонния разговор я посетил. Видял я разплакана и силно развълнувана, със зачервено око и кръвоизливи в окото, включително зачервявания около окото, които преминали в посиняване. Било е почивен ден, поради което я завел при личния лекар на следващия ден, бил е извършен преглед и изписани лекарства, като в по – късно я е водил и при офталмолог. По – късно е била освидетелствана и от д-р Ч.. Оплаквала се от болки ту в окото, ту в главата и съобщавала, че на 20-30 см. от окото вижда замъглено. Освен това е имала отрицателни  психически преживявания във връзка с нараняването. Свидетелят А. потвърждава, че и преди инцидента е ползвала очила.

От представените писмени доказателства – амбулаторен лист, медицински удостоверения е видно, че на 23.05.2005г. въззиваемата е била прегледана от д-р Р. по нейно искане. Съобщила е, че е била ударена преди 2 дни с пластмасово шише в окото и получила главоболие и замъгляване на зрението, като обективно е установил преден очен сегмент - единични нишковидни мътнини в стъкловидното тяло на дясното око, малко по – неясен фовеоларен рефлекс в сравнение с лявото око, и въз основа на извършените изследвания е поставил диагноза „Контузио булби ДО” и е назначена медикаментозна терапия – Агапурин, Околут – удостоверение от 06.06.2005г. и изх. № 3659\27.08.2008г. На въззиваемата е било издадено направление за специалист офталмолог и е била прегледана от д-р С.. По нейно искане е бил освидетелствана от д-р Ч., който е издал удостоверение № 350\01.08.2006г., в което е приел, че при възникнал на 21.05.2005г. инцидент въззиваемата е получила контузия на дясната очна ябълка с образуване на мътнини в стъкловидното тяло и нарушение на зрението, което се изразява в липсата на фовеларен рефлекс и намаление на зрението с увреденото око до степен на зрителна острота – 0,6, което й е причинило трайно намаление на зрението като увреждането е без тенденция за възстановяване. Видно от удостоверение изх. № 2615\12.06.2008г. на 11.06.2008г. д-р Ж. Ж. на длъжността ординатор в Очно отделение на МБАЛ АД гр. Сливен е извършил преглед на въззиваемата. Въз основа на извършения преглед и приложените по делото документи същият специалист е представил на 16.06.2008г. заключение, в което посочва че зрителната острота на дясното око на въззиваемата е намалена, но с корекция на астигматизма зрителната острота се изравнява с тази на лявото око, Посочил е, че астигматизма не може да се свързва с травмата на дясното око, като с травмата се свързва наличието на установените нишковидни мътнини при първия офталмологичен преглед. Разпитан в с.з. експертът посочва, че астигматизмът е физиологично състояние, което касае пречупвателната сила на окото, която е различна в различните меридиани, от което фигурите се виждат деформирани. Посочва, че това състояние може да бъде както вродено, така и придобито, като въз основа на констатациите от извършения на 23.05.2005г. преглед от д-р Р., поддържа, че при въззиваемата е вродено, тъй като няма нарушения на предния очен сегмент – роговицата на окото. Поддържа, че от травмата могат да са причинени установените от д-р Р. мътнини в стъкловидното тяло на дясното око, които след съответното лечение са отзвучали и към момента на извършения от него преглед окото е възстановено. Същите мътнини не са констатирани при двата прегледа извършени от д-р С. на 01.08.2006г. и 22.02.2007г. Същите не са болезнени, но причиняват неудобно виждане, което се описва като мушички или паяжини, като продължителността на оздравяването се определя при всеки субективно. Всички медикаменти, които са изписани посочва, че са за лечение на промяната на нишковидните мътнини, като техният прием и лечение принципно е за един месец.

Заключението и обясненията на експерта в с.з., наред с показанията на свидетелите и писмените доказателства налагат извода, че в следствие на деянието, извършено от въззивника на 21.05.2005г. на въззиваемата е била причинена контузия на дясното око, при което е получила нишковидни мътнини, които са наложили лечение в продължение на един месец. Същите са причинили неудобство при виждането, като са отзвучали и оздравели в следствие на проведеното лечение. От заключението на в.л. се налага извода, че астигматизмът не е причинен на въззиваемата в следствие на деянието, който извод се обосновава от експерта с констатациите от извършения на 23.05.2005г. преглед от д-р Р. и съответства на данните от показанията на св. Алексиев, че и преди инцидента е ползвала очила. Освен това субективно й е било причинено главоболие, като за наличието на такова страдание на въззиваемата не се установяват данни по делото да е имала за по – дълъг период от време, от този в рамките на проведеното лечение, в следствие на което е настъпило и оздравяването. Съдът намира, че относно характера и вида на уврежданията и тяхното причиняване следва да кредитира с приоритет заключението на в.л. д-р Ж., с оглед неговите специални знания в областта на офталмологията,  пред данните от представеното свидетелство издадено от д-р Ч., чиято квалификация е на съдебен експерт, но не и на специалист по офталмология, която е тясно свързана с констатираните увреждания на въззиваемата. Показанията на св. А., въпреки родствената му връзка с въззиваемата, следва да бъдат кредитирани като безпротиворечиви и допълващи данните от останалите гласни и писмени доказателства.

По искане на въззивника са разпитани св. Д., св. Т. и св. И.. Св. Д. заявява, че въззиваемата не се е оплаквала в негово присъствие, като потвърждава, че не е в добри отношения със същата. Според св. Т. на следващия ден след инцидента въззиваемата не е имала видими наранявания. Показанията на св. Д. се отнасят за период от една година след инцидента, когато е извършвал проверка, при която въззиваемата е ползвала очила, за да напише обясненията.

Тези показания на свидетелите не оборват извода относно уврежданията и страданията на въззиваемата, както и техните характер и продължителност установени от показанията на групата свидетели доведени за разпит от въззиваемата, медицинската документация и заключението на вещото лице. С показанията на св. Т. и И. се цели установяването на отрицателни факти, без да се установяват обстоятелства, които да изключват данните установени с писмените и останалите гласни доказателства, както и заключението на вещото лице, като показанията на св. Тончева за липсата на наранявания противоречи на установеното с представените медицински удостоверения. Показанията на св. Д.се отнасят за период от година след инцидента, като не изключват и не противоречат на установените с останалите доказателства данни.

Показанията на св. Т. преимуществено се отнасят за поведението и психическото отношение на въззивника, както и обстоятелствата свързани с инцидента, по които въпроси в преценката си на доказателствата съдът е обвързан от споразумението сключено на основание чл. 383 ал.1 от НПК по НОХД № 1026\07г. на РС – Сливен, т.к. на основание разпоредбите на чл. 414и, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение от 20.06.2007г. има последиците на влязла в сила присъда, а съобразно разпоредбите на чл. 222 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намери, че въззивната жалба е частично основателна предвид следното:

Предмет на въззивното производство е решението на първоинстанционния съд и предявения от въззиваемата против въззивника иск с правно основание по чл. 45 от ЗЗД до размера, в който е уважен – 1500 лв. за причиняването на неимуществени вреди от непозволено увреждане ведно със законната лихва върху размера на обезщетението считано от 21.05.2005г. до окончателното изплащане, както и сумата от 118, 50 лв. за което въззивникът е признат за виновен с оглед споразумението сключено на основание чл. 383 ал.1 от НПК по НОХД № 1026\07г. на РС – Сливен в извършването на престъпление по чл. 129 ал.1 вр. с ал.2 от НК спрямо въззиваемата за причиняване на средна телесна повреда, от която е настъпило трайно отслабване на зрението.

Ангажирането на деликтната отговорност на въззивника е обусловена от кумулативното установяване на следните предпоставки: установяването на противоправно поведение на ответника и произтичането от него като пряка и непосредствена последица на причинените имуществени вреди, както и липсата на репарация за тях.

По въпросите за наличието на противоправно поведение на въззивника, изразяващо се във виновно извършеното на 21.05.2005г. умишлено деяние за причиняване на въззиваемата на средна телесна повреда, от което е настъпило трайно намаление на зрението съдът, както се посочи и по горе на основание чл. 414и ал.1 от НПК и чл. 222 от ГПК е обвързан да отговори положително.

Гражданският съд е обвързан съгласно чл. 222 от ГПК от тази присъда по въпросите за това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, доколкото тези въпроси са от съществено значение за основателността на предявения иск и е налице съвпадение на съставите, които обуславят отговорността по наказателния и по гражданския закон. По отношение на вредните последиците от деянието съдът е обвързан от постановената присъда, към каквато законът приравнява и сключеното в наказателното производство споразумение тогава, когато същите са съставомерни по отношение на престъплението, за което деецът е признат за виновен. От това следва, че в настоящият случай съдът е обвързан от споразумението по НОХД № 1026\07г. на РС – Сливен и по въпроса за това, че въззиваемата е претърпяла средна телесна повреда.

При това положение във връзка с предявения по чл. 45 от ЗЗД иск за обезщетяване на неимуществените вреди настъпили от престъплението, за което въззивникът е признат за виновен, гражданският съдът дължи извършването на преценка относно размера на вредата, като следва да определи репарацията съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

В тази връзка относимите въпроси са тези, касаещи степента на болките и страданията, причинени на въззиваемата от извършеното престъпление, както и тяхната продължителност. Установи се, че в следствие на деянието, извършено от въззивника на 21.05.2005г. на въззиваемата е била причинена контузия на дясното око, при което е получила нишковидни мътнини, които са наложили медикаментозно лечение в продължение на един месец. Същите са причинили неудобство при виждането, като са отзвучали и оздравели в следствие на проведеното лечение съгласно становището на вещото лице в продължение на един месец, която продължителност се обхваща от преценката на телесното увреждане като трайно по смисъла на чл. 129 ал.2 от НК. За по-голяма продължителност на страданията и неудобствата и както се твърди в исковата молба – вкл. към настоящия момент по делото не се събраха доказателства. Освен намаляването на зрителната способност на дясното око на въззиваемата в продължение на един месец, след което е настъпило оздравяване при определяне размера на дължимото обезщетение следва да бъде отчетено и причиненото главоболие, както и отрицателните емоционални преживявания във връзка си инцидента.

От заключението и становището на специалиста по очни болести – д-р Ж. се установи, че астигматизмът на въззиваемата не пряка и непосредствена последица от деянието и за него не следва да бъде ангажирана отговорността на въззивника като деликвент. От заключението на вещото лице се установява, че намаленото зрение на въззиваемата към настоящия момент с диоптър 0,6 се дължи на астигматизъм, което увреждане на зрението е вродено. От друга страна такова увреждане – астигматизъм не е посочено и не се обхваща от последиците на престъплението, за което въззивникът е признат за виновен със споразумението по НОХД № 1026\07г. на РС - Сливен. При липсата и на каквито и да са доказателства за това, че въззиваемата е работила като счетоводител, във връзка с което да е търпяла допълнително неудобства, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 1000 лв., като над този размер предявеният иск е недоказан и неоснователен. Обезщетението в размер на 1000 лв. следва да бъде присъдено заедно с обезщетение за забавата при изплащането му, което задължение  за въззивника възниква от деня на причиняването – 21.05.2005г.

Предвид гореизложеното, решението на районния съд, с което предявеният иск е уважен над размера от 1000 лв., следва да бъде отменено и до пълния размер, в който е присъдено от 1500 лв. настоящата инстанция следва да отхвърли предявения иск. Съразмерно на тази част, на основание чл. 64 ал.2 от ГПК съдът следва да уважи претенцията  на въззивника за заплащане на деловодните разноски направени във въззивното производство, а именно за сумата от 10 лв. от заплатената д.т. и 5, 71 лв. от заплатеното адвокатско възнаграждение.

Пред настоящата инстанция въззиваемата не е претендирала деловодни разноски.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 812\15.10.2008г. постановено по гр.д. № 656\08г. на РС – гр. Сливен  В ЧАСТТА, с която С.Т.С. ЕГН ********** ***№ 6 е осъден да заплати на С.В.А. ЕГН ********** ***№ 12 обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на 21.05.2005г. над размера от 1000 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението над този размер, считано от 21.05.2005г. до окончателното изплащане на сумите и в частта относно деловодните разноски – над сумата от 79 лв. като вместо това

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В.А. против С.Т.С. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на 21.05.2005г. над размера от 1000 лв. до размера от 1500 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението над 1000 лв., считано от 21.05.2005г. до окончателното изплащане като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА С.В.А. да заплати на С.Т.С. сумата от 15, 71 лв., представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: