Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. Сливен, 08.07.2009г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение  в публичното

 заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и девета година в състав:

                                                                  Председател: В.Н.

*** и с участието на прокурора Ст.Г., като разгледа докладваното от съдията ВЕСЕЛА НИКОЛОВА 877 по описа за 2008  година, за да се произнесе съобрази:

            Предявеният иск е за поставяне под запрещение на пълнолетно лице и намира правното си основание в чл. 5 ал.1 от ЗЛС във вр. чл.336 и следващите  от ГПК.

            Ищецът Окръжна прокуратура Сливен чрез представителя си твърди в исковата молба, че ответницата страда от психично заболяване с диагноза “Параноидна шизофрения. Пристъпно - проградиентно протичане. Халюцинаторно - параноиден синдром” и това й състояние определя неспособността да се грижи за своите работи, да преценява адекватно заобикалящата я действителност и да взема адекватни решения. Моли за поставянето й под пълно запрещение.

            Разпитана лично при условията на чл.337 ал.1 от ГПК, ответницата  заявява, че от 1992г. страда от психично заболяване, отдавна е преустановила работа, за да се грижи за дъщеря си, която била болна от церебрална парализа и наскоро е починала. Заявява, че с пенсията на дъщеря й осигурявали издръжката си двете жени, че тежките грижи и липсата на достатъчно средства не позволявали закупуването на лекарства за лечение на заболяването й. Твърди, че когато приема предписаните й лекарства се чувства добре, а след смъртта на дъщеря й живее при своя братовчедка в гр. Бургас, където приема лекарствена терапия и се чувства здрава.

            От представените с исковата молба писмени доказателства, проведения разпит на ответницата, заключението на съдебно-психиатричната експертиза и свидетелските показания, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

            Ответницата страда от психично заболяване : с диагноза “Параноидна шизофрения. Пристъпно - проградиентно протичане. Халюцинаторно - параноиден синдром”, датиращо от 1971г. Ответницата е на 56г.

            Ответницата доскоро е живяла с пълнолетната си дъщеря, болна от церебрална парализа, починала след образуването на настоящото дело. Понастоящем същата живее при близка нейна роднина в гр. Бургас, в много добри битови условия и среда. Приема лекарствена терапия и се чувства физически и психически здрава.

            От заключението на медицинската експертиза се установи, че заболяването на ответницата е дебютирало през 1971г. , на 19-годишна възраст , след серия от психотравматични събития. Неколкократно е била хоспитализирана, последният път след смъртта на дъщеря й. Вещото лице констатира, че данните от клиничното изследване сочат на подобрено функциониране след последната дехоспитализация. Провежда се системно  поддържащо лечение с добро терапевтично съдействие и критичност отстрана на ответницата.С оглед липсата на данни за когнитивен и екзекутивен спад, и ниска проградиентност на протичане на заболяването, според експерта ответницата е в състояние да се грижи за личните си и имуществени интереси. Не се налага според експерта поставяне под запрещение.

            От разпита на свидетелката, братовчедка на ответницата, при която последната след смъртта на дъщеря си живее, същата се чувства добре, приема предписаното й лекарствено лечение, проявява желание да работи.

            Горните фактически констатации съдът изведе въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства и придобитите при разпита на ответницата преки впечатления за нейното здравословно състояние, неоспорени констатации на експерта  и др.

            На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Предявеният иск е за поставяне под запрещение на пълнолетно лице поради психично заболяване.

            След като провери и анализира събраните по делото доказателства съдът  достигна до извода, че изискуемите кумулативно предвидени законови предпоставки, визирани в  чл. 5 ал.1 от ЗЛС за поставяне под запрещение в конкретния случай не са налице. Няма съмнение досежно данните, че ответницата страда от констатирано преди повече от 20години психично заболяване: с диагноза “Параноидна шизофрения. Пристъпно - проградиентно протичане. Халюцинаторно - параноиден синдром”                                                       

            Установи се от проведения разпит на ответницата и експертното заключение на вещото лице - психиатър, че същата е в добро психично състояние, с адекватно поведение и отношение към околните; че провежда лекарствена терапия.

            С оглед събраните доказателства крайният извод на съда е, че констатираното психично заболяване на ответницата не е причинило  емоционално-волева промяна на личността и влошаване на интелектуалното й развитие; данните не сочат на настъпване на състояние, непозволяващо на ответницата да разбира свойството и значението на деянията си, да се грижи за своите работи, да взема самостоятелни решения и да защитава своите интереси, което да обуслови поставянето й под запрещение.

            При наличието на тези констатации и неуспешното установяване на твърдяното влошено психично здраве на ответницата от ищеца, съдът намира, че следва да отхвърли иска за поставянето й под запрещение като неоснователен и недоказан. С оглед правилата в процеса на ответницата следва да й се присъдят поисканите разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, но тъй като такова само е уговорено, но не и заплатено от страната, разноски не й се дължат.

            Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р      Е       Ш       И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – СЛИВЕН  срещу П.Г.Д. ЕГН ********** *** иск за ПОСТАВЯНЕ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: