РЕШЕНИЕ№                       

 

Гр. Сливен, 22.01.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.,

           ЧЛЕНОВЕ: М.Б.,

М.Х.

 

като се разгледа докладваното  от Х.М. ***  описа на съда за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 ал.1 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

Обжалвано е постановление на ДСИ при РС – гр. Сливен за прекратяване на изпълнителното производство по и.д. № 566\06г. по описа на СИС при РС – гр.Сливен на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК поради това, че в продължение на две години взискателите не са поискали извършването на изпълнителни действия.

Постановлението се обжалва от взискателя Х.С.Д. като незаконосъобразно. Поддържа, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. Задължението произтича от непозволено увреждане – причинени неимуществени вреди от извършеното от длъжника престъпление. Длъжникът изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора – гр. Стара Загора, като до влизане в сила пострадалите не са успели да обезпечат вземанията си. От възнагражденията, които длъжника получава в Затвора са привеждани минимални суми с последен превод на 18.12.2006г. Знаейки, че длъжникът няма друго имущество, а от администрацията на затвора са привеждани по други изпълнителни дела на друг взискател – майката на жалбоподателя, минимални суми взискателите по и.д. № 566\06г. са преценили, че нямат основание да искат извършването на друг изпълнителни действия.

Предвид горното и въпреки, че формално е налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК се иска отмяната на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство.

В писмено възражение длъжникът излага съображения, че извършването на изпълнителни действия по друго изпълнително дело няма отношение към преценката за наличието на основание по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване. Счита, че жалбата просрочена, оспорва подписа и размера на задължението по и.д. № 566\06г.

В обясненията представени съгласно изискването на чл. 436 ал.3 от ГПК ДСИ се мотивира с това, че срокът по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК е преклузивен и в конкретния случай не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години.

Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е от взискател по изпълнителното дело в предвиденото от разпоредбата на чл. 435 ал.1 от ГПК основание за обжалване действията на съдебния изпълнител. Налице е правен интерес и е спазен едноседмичния срок по чл. 436 ал.1 от ГПК – съобщение за постановлението е било връчено на жалбоподателя на 27.11.2008г., а жалбата е подадена на 01.12.2008г. Жалбоподателят е освободен от заплащането на държавна такса съгласно чл. 83, ал.1 т.4 от ГПК.

От приложеното копие на и.д. № 566\03г. на СИС при РС – гр. Сливен се установява, че е образувано по молбата на Х.С.Д. и К. Сл. П. против В.Н.Д. и представения изпълнителен лист издаден на 27.06.2003г. по НОХД № 755\00г. за осъждането на длъжника да заплати на взискателите като граждански ищци в наказателното производство общо сумата от 20000 лв. – по 10000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.09.1995г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски от общо 66 лв.

Като изпълнителен способ в молбата е посочен запор върху възнаграждението, което длъжникът получава в Затвора – гр. Стара Загора. На длъжника е връчена ПДИ на 29.12.2003г., на която дата е връчено запорно съобщение на касиера на Затвора – гр. Стара Загора за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като е наредено да се извършват удръжки. Такива са били извършвани за събиране вземаният на взискателите по и.д. № 566\03г. за последно съгласно приложените платежни нареждания на 13.12.2006г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата е основателна.

Двугодишният срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК е преклузивен и започва да тече от последното извършено по делото действие на принудителното изпълнение. Настъпването на това основание се свързва освен с пасивно поведение от страна на взискателя, но наред с това и на липсата на изпълнителни действия.

Доводът във възражението на длъжника, че извършването на изпълнителни действия по други изпълнителни дела срещу същия длъжник в полза на други взискатели не прекъсват давността по конкретното изпълнително дело е правилен, но жалбата е основателна поради това, че към момента на издаване на обжалваното постановление за прекратяване от 28.11.2008г. установения в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК преклузивен срок не е изтекъл.

При положение, че по делото се извършват действия на принудително изпълнение, бездействието на взискателя да поиска извършването и на други е без значение. Съдебният изпълнител е приел погрешно за начало на преклузивния срок последното от отправено до него от взискателя искане за извършване на изпълнителни действия. В конкретния случай, това е молбата за образуване и започване на изпълнителното производство, в която е посочен и изпълнителния способ – запор на възнагражденията на длъжника. В съответствие с това съдебният изпълнител е наложил запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение и са извършвани действия на принудително изпълнение чрез направените удръжки – последно на 13.12.2006г. При така установения момент на последното по делото изпълнително действие, към момента на издаване на постановлението за прекратяване – 20.11.2008г., преклузивният срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК не е изтекъл. За завършването му е следвало да изтече допълнителен срок до 13.12.2008г. Констатацията в обжалваното постановление, че към момента на издаването му е изтекъл срок надхвърлящ двугодишния преклузивен срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК е погрешна, поради което същото следва да се отмени.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ постановление на ДСИ при РС – гр. Сливен от 28.11.2008г. за прекратяване на изпълнителното производство по и.д. № 566\03г. по описа на Службата на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                          2.