Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 20.03.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на девети март  през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря  Р.Б., като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв. Г., в качеството и на пълномощник на „Т. – Сливен” ЕАД против Решение № 857 / 15.10.2008 г. по гр. д. № 2501 / 2008 г. по описа на Сливенски районен съд, в частта с която е било признато за установено по отношение на жалбоподателя, че Г.М.П. ЕГН ********** *** – А - 15 не дължи сумата от 1967.66 лв., представляваща цена за ползвана и неплатена битова гореща вода за периода от 31.10.2001 г. до 31.07.2004 г., от които главница в размер на 1889.62 лв. и мораторна лихва за забава в размер на 78.04 лв. до 08.10.2004 г.

         В жалбата се сочи, че в тази си част решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди се, че за периода от 31.10.2001г. до 31.07.2004г. въззиваемият П. е ползвал битова гореща вода , без на адреса да има водомер за отчитане на битово горещата вода или същият е бил повреден, поради което задължението му се формирало на база брой хора, обитаващи имота и сума мощност. По отношение на дължимите суми за мощност за последните три месеца жалбоподателката сочи, че тази сума е определена от МС и е контролирана от ДКЕВР, поради което тя се дължи от въззиваемия по закон. Моли се в обжалваната част решението да бъде отменено и да бъде отхвърлен предявения от въззиваемия отрицателен установителен иска като неоснователен и недоказан.

         По въззивната жалба е депозирано възражение от въззиваемия Г.П., чрез процесуалния му представител адв. П., с което жалбата се оспорва като неоснователна. В мотивите си адв. П. е посочила, че въззивното дружество не е представило доказателства , от които да е видно дали топлинната енергия е разпределена, съгласно изискванията на Наредбата за топлоснабдяване и ПУРНЕС. Въззиваемата страна е посочила, че процесното вземане е погасено по давност и е поискала да бъде дадена възможност да представи доказателства за това. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и въззивната страна да бъде осъдена да заплати деловодни разноски за въззивната инстанция.

         Пред въззивния съд в с.з. въззивникът се представлява от адв.Г., която поддържа жалбата на основаният изложени в нея. Сочи, че за процесния период въззиваемият е ползвал БГВ и че задължението му е формирано от дължима сума за БГВ, изчислена на база брой обитаващи жилището , тъй като в жилището не е имало водомер за отчитане на БГВ или същият е бил повреден , както и сума мощност. Моли се решението в тази част да бъде отменено и се постанови друго, с което отрицателния установителен иск предявен от въззиваемия П. да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна в с.з. се представлява от адв.П., която оспорва жалбата, поддържа възражението  на основанията изложени в него. Моли жалбата да не бъде уважена и да се присъдят разноски за въззивната инстанция.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От така събраните доказателства съдът установи, следната фактическа обстановка:

На 25.10.2004 г. въззивното дружество „Т. – Сливен”ЕАД депозирало пред СлРС молба за издаване на изпълнителен лист против въззиваемия П. въз основа на извлечение от сметка за дължимите суми за топлоенергия на имот, находящ се в гр.С., кв. „Б.” № **-*-** за периода от 01.12.1998г. до 31.07.2004г. На основание представеното извлечение от сметка бил издаден изп.лист, с което въззиваемият бил осъден да заплати главница в размер на 2484.14 лв.,представляваща цена за ползвана и неизплатена топлинна енергия, сумата от 202.09 лв. мораторна лихва към 08.10.2004г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 25.10.2004г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 53.72 лв. 

         За събиране на вземането било образувано изпълнително дело № 20088360400084 на ЧСИ Н. Г. с район на действие ОС – Сливен, по което дело била изпратено запорно съобщение до трето задължено лице изх. № 2015/11.03.2008 г.

         Въззивникът при оспорване на исковата молба представил подробна справка за задълженията на абонат № 6160 - Г.П. за периода от 31.12.1998 г. до 31.07.2004 г. За процесния период от 31.10.2001 г. до 31.07.2004 г. съгласно справката задълженията се  формирали от дължими суми за БГВ и сума мощност.

         По делото са представени и карнети от въззивната страна за извършените засечки за ползваната БГВ за процесния имот. От тях обаче не може да се установи за коя година се отнасят направените отбелязвания. По карнетите са направени отбелязвания „код 2 брой х 2”, както и  „не ползват БГВ” , „пломба от ТЕЦ трябва да се постави”, които обаче е неясно за кой период се отнасят, както и какво е значението им.

Решението на СлРС е било съобщено на въззивното дружество на 27.10.2008г. и в рамките на законноопределения двуседмичен срок – 10.11.2008г. е била депозирана процесната жалба.

С оглед изложеното въззивната жалба се явява процесуално допустима, като подадена в законен срок и с правен интересен от разглеждането й. Разгледана по същество обаче същата се явява  неоснователна.

Въззивната жалба касае частта от решението, с която съдът се е произнесъл по отношение вземанията на въззивника спрямо въззиваемия за периода от 31.10.2001г. до 31.07.2004г. Въззиваемият е бил предявил отрицателен установителен иск, с който е искал да бъде признато по отношение на въззивника, че не дължи сумите, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2236/2004г. В исковата си молба въззиваемият е посочил, че сумата дължима за този период общо в размер от 1967.66 лв. е начислена в нарушение на нормативната уредба за начина на разпределение на индиректната топлина и сума мощност, тъй като не е спазена разпоредбата на ПУРНЕС – не е провеждано събрание на етажната собственост, на което да е взето решение за ползване на услугите на ТЕЦ и начина на разпределение на топлинната енергия.

В депозирания отговор на исковата молба процесуалният представител на въззивното дружество е посочил, че за процесния период от 31.10.2001г. до 31.07.2004г. начисляването на месечната сметка се е извършвало за ползвана БГВ и сума мощност на база брой хора обитаващи адреса, като за доказателство се е позовал на представените с отговора карнети и подробна справка за задълженията на ищеца.

Съдът намира, че по така предявения отрицателен установителен иск за признаване по отношение на въззивника, че въззиваемият не дължи сумите, за които му е бил издаден изпълнителен лист, в тежест на въззивника е било да докаже наличието на вземания спрямо длъжника, а в тежест на въззиваемия било да докаже, че тези вземания са неправилно изчислени. Това е така, защото въззиваемият в исковата си молба е посочил, че сумите, за които е осъден са неправилно изчислени, а не че са недължими като неползвана топлинна енергия или БГВ. Въпреки така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че на първо място е следвало въззивникът да докаже ползването на топлинна енергия - в случая доставянето и ползването на БГВ. От данните, които са налице по делото обаче, такова доказване не се установява. Справката, приложена с отговора по исковата молба е подробна, но тя изхожда от самия взискател и ползва неговия интерес. Тя е различна от справката, която е послужила за основание за издаване на изпълнителен лист, в която вземанията не са разбити по пера – сумата дължима за доставена топлоенергия, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, за БГВ, за мощност и т.н. Това различие е възможно да обясни и твърденията на ищеца за неправилност на начислените суми, тъй като е възможно за този период от време да е ползвал топлинна енергия, а да не е ползвал БГВ. Всичко това обаче, е в сферата на предположенията. Твърденията на въззивника не се подкрепят от никакви доказателства. По представените карнети не може да се установи за кой период от време се отнасят те, а освен това са направени забележки които противоречат на твърдението на въззивника, че въззиваемия е ползал БГВ, тъй като има изрично отбелязване, че живущите на адреса „не ползват БГВ”. Следва да се отбележи, че от така представените писмени доказателства от въззивника не може да се установи за колко лица, обитаващи жилището, е начислявана месечно търсената от въззиваемия сума.

По отношение на направеното възражение от адв.П. за изтекла погасителна давност за процесното вземане, съдът намира същото за недоказано. Основният принцип на ГПК е, че ищецът следва с исковата си молба да обоснове всичките си основания, касаещи претенцията му, както и да представи всички доказателства, които са възникнали до този момент и са му станали  известни. Представянето на доказателства установяващи изтекла погасителна давност, след предявяване на исковата молба, когато те са могли да бъдат известни на страната е недопустимо, поради наличието на процесуална преклузия. Само по себе си страната може да направи възражение за изтекла погасителна давност и след предявяване на исковата молба, но тя не може да се установява с доказателства, които не са приложени с нея. В този смисъл въззивната инстанция  е отказала да приеме допълнителни доказателства, установяващи изтекла погасителна давност, поради което поради липсата на такива доказателства твърдението за наличие на погасителна давност се явява недоказано.

С оглед изхода на производството пред въззивната инстанция, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 857/15.10.2008г. по гр.д. № 2501/2008г. по описа на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

 

ОСЪЖДА „т. – С.” ЕАД гр. С., ул. „Ст. К.” № ** да заплати на Г.М.П. ЕГН ********** ***-*-** разноски за въззивната инстанция в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.