Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  19.02.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на девети февруари през две хиляди и  девета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Х.М.     

                                                                                                                М.Х.

при секретаря М.Т. и с участието на прокурора……………………………..………..като разгледа докладваното от  Г.Д. въззивно гражданско дело № 893 по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на А.А.А., ЕГН ********** ***, депозирана чрез процесуалния му представител адв. Л. Д. ***, против Решение № 968/10.11.2008 год., постановено по гр. дело № 1747/2008 год. по описа на районен съд гр.Сливен.

С това решение е прекратен брака между жалбоподателя и П.Р.А. с ЕГН **********, по вина на жалбоподателя и е предоставено семейното жилище на жената, която живее заедно с роденото от брака дете А. А.. Присъдени са съответните такси и разноски съобразно изхода на спора.

Жалбата е против решението в частта, с която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има мъжа, както и в частта с която семейното жилище е предоставено на жената и роденото от брака на страните дете.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение в посочените части е необосновано и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуални норми и постановено в противоречие с материално правни разпоредби. Сочи, че вина за разстройството на брака има жената и моли да се отмени решението в обжалваните части и се постанови друго, като се приеме, че вина за настъпилото разстройство на брака имат и двамата съпрузи и да се предостави жилището на мъжа. Същото становище изразява и по съществото на спора.

 

 

Въззиваемата страна, с представения по делото отговор, намира жалбата за неоснователна, а постановеното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли да бъде потвърдено. Претендира разноските по делото за тази инстанция. Същото становище изразява и по съществото на спора.

 

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против валидно постановен от компетентен районен съд, функциониращ  в надлежен състав съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и е допустима  по смисъла на чл.258 от ГПК.

 

Пред въззивната инстанция се сочат доказателства, но не е допуснато събирането им, поради категорично установения по делото факт, че РС Сливен е допуснал същите доказателства, но по вина на жалбоподателя, който не е довел исканите свидетели, съдът е отменил определението, с които са били допуснати, въпреки, че ответника е бил предупреден,   още с разпореждане от 21.04.2008 г., че при непредставяне на съответните доказателства, той губи възможност да направи това по-късно, освен ако е имало непреодолими причини за несвоевременното им представяне, за каквито причини няма твърдения и доказателства за наличието им.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

 

Не се спори между страните, че бракът им е бил дълбоко и непоправимо разстроен и повече от шест месеца, преди предявяване на исковата молба, те са във фактическа раздяла, както и факта, че от брака имат родено дете А.А. А., роден на 04.01.1990 г.

Установено е по делото, че семейното жилище на страните, което е в гр. С., кв. „Б.” *-*-* е придобито по време на брака им с договор за покупко-продажба, сключен на 27.12.1993 г. по реда на ЗУЖВГМЖСВ./арг. цитирания договор от 27.12.1993 г./. Приема се за установено по делото, че по време на брачното съжителство през последните години ответникът е злоупотребявал с алкохол, след което ставал агресивен. Агресията му се изразявала в чупене на чаши, чинии, саксии, изхвърлял е предмети през терасата на жилището, осъществявал е психически тормоз по отношение на съпругата и детето си, гонел ги от семейното жилище, нанасял е обиди и ругатни на съпругата си. Това му поведение е влошило семейните отношения и е довело до отчуждаване между съпрузите, а и до настъпилата фактическа раздяла, по време на която между съпрузите не са били осъществявани никакви контакти.

От всички представени и събрани по делото доказателства не се установяват брачни провинения на ищцата. 

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Претенцията е с правно основание чл. 99 от СК.

 Същата е допустима и основателна.

 

По категоричен начин се установява, от всички представени и събрани по делото доказателства, че вина за настъпилото непоправимо разстройство в брака на страните има мъжа. Със своето агресивно поведение и системна употреба на алкохол, в каквото състояние е нанасял обиди на съпругата си, той е причинил разстройството на брачните отношения. Между съпрузите липсва взаимна  привързаност, уважение, доверие и те напълно са се отчуждили. Това отчуждаване не може да бъде преодоляно и поради липса на желание за полагане общи усилия за осигуряване на нормален семеен живот. Фактически бракът им е лишен от съдържание и формалното му съществуване не е оправдано, поради което същият   е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника - жалбоподател.

Приема се за категорично установен по делото факт, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, има мъжа. Този факт се установява от всички , събрани по делото доказателства. „Виждала съм го по-често в пияно състояние, отколкото трезвен. Ходила съм при П. в къщи на кафе, той също е бил пиян.” /св.К./.  „Причина за развода между родителите ми е злоупотреба с алкохол. От както се помня, баща ми злоупотребява с алкохол. Той започва да крещи, да тръшка, троши всичко каквото свари. Хвърля през терасата, в къщи, навсякъде. Ходи по улиците и крещи, псува.” /арг. и св. А.А., син на страните . Виж протокола от с.з., проведено на 16.09.2008г. по гр.д. №1747/2008г. на РС Сливен/

Твърдението на жалбоподателя, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо  разстройство на брачните отношения има и съпругата, в конкретния случай е голословно и не се подкрепя от всички, представени и събрани по делото доказателства. /арг. свид. К. и свид. С., с.з. проведено на 16.9.08 г. по гр.д. № 1747 на РС Сливен/.

Не може да бъде споделено и да се приеме за основателно и доказано твърдението, че след като жалбоподателя е безработен, считано от 27.08.08 г. /след образуване на бракоразводното дело/, поради липса на средства същият не можел да си плаща наем и семейното жилище следва да бъде предоставено на него. Той е в работоспособна възраст и следва да полага труд, с който да задоволява както своите нужди, така и на роденото от брака дете. Заедно с това, ищцата полага грижи и живее заедно  за сина на страните, който вече е пълнолетен, но не е приключил обучението си  в средния курс на обучение и е в ХІ-б клас на професионална гимназия по строителство и геодезия „ Арх. Георги Козаров” Сливен, като курса на обучение е 5 годишен. / арг. удостоверение № 2347/2008г., л.7 от гр.д. № 1747/2008г. на РС Сливен/.

Районен съд гр.Сливен правилно е установил фактическата обстановка в постановеното по делото решение, включително в обжалваните части. Решението е постановено при спазване на съществените процесуални норми по ГПК, както и в съответствие с материално правните разпоредби на СК, регламентиращи прекратяване на брака, при настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Настоящата инстанция споделя правните изводи, отразени от РС – Сливен в обжалваното решение, които са съобразени и с трайната практика на ВКС.

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора разноски за тази инстанция на жалбоподателя не се дължат, а въззиваемата страна – ищца не е доказала извършването на такива за тази инстанция.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 968/10.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1747/2008 г. на РС – Сливен, в  частите, с които е прието, че: - виновен за  развода  е А.А.А. с ЕГН ********** и –е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се на адрес гр. Сливен, кв. „Б.*-*-*на П.Р.А. с ЕГН **********.

 

Решението може да бъде обжалвано в 30-дневен срок от съобщаване на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: