Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  61

 

гр. Сливен, 04.03.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на осемнадесети февруари през двехиляди и девета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                        М.Д.

                                                                             мл. с. М.М.

със секретар протоколист М.Л., като разгледа докладваното от  Н.Я. ***.  N 897 по описа за 2008  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба на трето лице против действията на ЧСИ, с правно основание чл. 435 от ГПК и се движи по реда на чл.437 от ГПК.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че с н.а. от 21.08.2002г. е закупил недвижим имот в гр. Сливен – овощна градина в м. “Х.”, с.о. “И.”, съставляваща имот № 777 във вилната зона на града, с плщ 2 820 кв.м.. С н.а. от 2008г. бил признат за собственик по давност въз основа на извършена обстоятелствена проверка на ощ 188/3008 ид.ч., с което станал собственик на цял имот с площ 3008 кв.м. Твърди още, че на 28.11.2008г. случайно узнал, че за ½ ид.ч. от неговия имот е преприето принудително изпълнение от ЧСИ М. Минкова. След извършване на справка в СВп при СлРС, установил, че върху имота е наложена възбрана № 64 т. І, дв.вх.рег.№ 2489/04.06.2001г., която, обаче, не била отразена на електронен носител, откъдето се извършват справки за наличие на тежести, поради което не му било станало известно това обстоятелство при извършване на сделката. Жалбоподателят заявява, че от момента на придобиване до сега, владее непрекъснато имота и е посочен навсякъде като негов единствен собственик. Поради изложеното счита, че постановлението на ЧСИ, с което е обявена публична продажба на ½ ид.ч. от собствения му имот е незаконосъобразно и издадено в противоречие с разпоредбите на ГПК и иска то да бъде отменено.

С допълнителна молба посочва, че обжалваното действие на ЧСИ е извършения опис на недвижим имот с Протокол от 10.10.2008г. по изп.д. № 20077680400352.

Към жалбата са приложени копия от посочените два нотариални акта, скици от 2006г. и 2008г., удостоверение за данъчна оценка, удостоверение от АВп-СВп при СлРС, относно вписани възбрани по партидите на няколко лица, включително жалбоподателя, с кредитор Т.П., писмо изх.№ 9501/28.11.2008г. до жалбоподателя от СВп. при СлРС.

Ответната страна по жалбата – взискателя по изпълнителното дело, е подала писмено възражение, скоето оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Твърди, че възбраната върху имота е вписана преди закупуването на имота от жалбоподателя и е валидна, независимо от неотразяването й във водения регистър на електронен носител, поради което е породила предвиденото от закона действие и по-нататъшните разпореждания с имота нямат действие спрямо нея относно възбранената част.

С писмените си обяснения ЧСИ описва хронологично извършените в хода на изпълнителното производство действия и заявява, че те са извършени съгласно разпоредбите на ГПК.

В с.з., редовно призован, жалбоподателят не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т.1  от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. В хода на устните състезания заявява, че ЧСИ е извършил продажба на имот, различен от този, на който е възложена възбрана, ако въобще било имало такава. Това било така, тъй като първоначално закупеният имот бил с площ 2 820 кв.м., а имотът, предмет на продажбата бил с различна квадратура, а придобитият с втория нотариален акт от жалбоподателя имот никога не е бил предмет на възбрана. Иска съдът на тези основания да уважи жалбата му.

В с.з. ответник по жалбата пор. № 2, длъжник по изпълнителното дело, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. ответник по жалбата пор. № 3, длъжник по изпълнителното дело, редовно призована, не се явява, за нея се явява процесуален представител по пълномоще по чл. 32 т. 1 от ГПК, който заявява, че счита жалбата за основателна и моли съда да я уважи. Развива съображения във връзка с ненадлежното и несвоевременно създаване на информацията, относно вписването на възбраната върху имота.

В с.з. ответник по жалбата пор. № 4, взискател по изпълнителното дело, редовно призована, не се явява, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който заявява, че придобиването след вписването на възбраната не може да й се противопостави, а разликата в площта, която се получава при заснемането по кадастралната карта не променя собствеността, тъй като имотните граници не са променяни.  Моли съда да отхвърли жалбата.

Съдът, след като се запозна с изпълнителното дело и извърши преценка на материалите по него, както и на представените с жалбата писмени доказателствени средства,  намира за установена следната фактическа обстановка:

Изп.д. № 2007680400191 на ЧСИ рег.№ 768 и район на действие ОС-Сливен, е образувано против ответниците по жалбата С.П. и Н.П., като длъжници, с взискател Т.Г.П., за парично вземане в размер на 5 000 щ.д., равняващи се на 9 509 лв., ведно със законовата лихва от 07.01.2000г. С молбата взискателката е поискала насочване на принудителни действия спрямо няколко недвижими имота, като е представила и обезпечителна заповед от 31.05.2001г. на СлРС, издадена въз основа на определение по НОХД № 373/01г. на СлРС, с което е било допуснато обезпечение на същия иск против същите длъжници, чрез налагане на възбрана върху няколко техни недвижими имота – по ½ ид.ч. от изброени и описани в шест пункта земи, като последният имот представлявал  “1/2 ид.ч. от  имот пл.№ 777 с площ от 2820 кв.м.  в м. “Х.” в землището на гр. С., вилна зона, при граници: имоти пл.№№ 1337, 1339, 1340, 778 и 779.

Тази обезпечителна заповед е била вписана в службата по вписванията при СлРС на 04.06.2001г. под № 64, т. І дв.вх.рег.№ 2489 и подредена в актовата книга за възбрани.

С н.а. № 130 от 21.08.2002г. жалбоподателят закупил от всички съсобственици /включително длъжниците по изпълнителното дело/ имот  № 777 в м. “Х.”, с.о. “И.” по плана на гр. С., с площ 2820 кв.м. и граници имоти №№ 1339, 1337, 1340 и от две страни улици. Преди изповядването на сделката купувачът не се е снабдил с удостоверение за наличие или липса на тежести върху имота, предмет на сделката. На електронния носител е липсвала информация за описанието на възбранената ½ ид.ч. от имота в м. “Х.”.

С констативен н.а. № 78 от 24.04.2008г. той бил признат за собственик по давност на имот с идентификатор 67338.401.252 /стар  идентификатор – 280 0777/ в м. “Х.” с площ от 3008 кв.м. при описани граници  с нови идентификатори.

В хода на изпълнителното производство ЧСИ, след извършване на действията, във връзка с покана за доброволно изпълнение, пристъпил към принудително изпълнение върху имотите, предмет на възбрана, в резултат на допуснатото обезпечение, и с протокол от 10.10.2008г. извършил опис и оценка, като определил дата за публична продан. Публичната продан е проведена на 12.12.08г., обявен е купувач, имотът му е възложен с постановление на ЧСИ след внасяне на предложената цена.

За принудителните действия жалбоподателят е бил уведомен по телефона на 15.10.08г. и при извършване от него на справка на 24.11.08г. в СлВп при СлРС е бил добавен запис върху електронния носител относно процесната възбрана. На жалбоподателя е изпратено писмо с изх.№ 9501 от 28.11.08г. във връзка с това.

Протоколът за опис и оценка е обжалван от жалбоподателя с жалба, подадена чрез ЧСИ на 05.12.08г. до СлОС.

Въпреки, че съдът намира, че настоящата жалба е подадена след изтичане на законовия едноседмичен срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, започващ да тече от узнаване на действието, което за жалбоподателя е станало на 15.10.08г., най-късно – на 24.11.08г., дори да се приеме, че с оглед изясняване на обстоятелствата, този срок е започнал да тече от 28.11.08г. и тя не е просрочена, то този състав счита същата за неоснователна.

На първо място следва да се отбележи, че съдът няма да взима предвид основанията, въведени в процеса от страна на жалбоподателя чрез процесуалния му представител, в хода на устните състезания. Всички свои фактически твърдения, искания, както и основанията и обстоятелствата от които те се извличат, жалбоподателят е следвало да изчерпи в жалбата, най-късно – в първото съдебно заседание, до приключване на доклада. Може само да се отбележи, че възражението , че ЧСИ е извършил продажба на имот, различен от този, върху който има наложена възбрана, е несъстоятелно. Спор за идентитета между описания от една страна в обезпечителната заповед и в н.а. от 21.08.02г., и от друга - описания от ЧСИ недвижим имот в м. “Хисарлъка” не съществува, както поради пълното покриване на писмената им словесна индивидуализация в трите посочени документа, така и поради съвпадението им по скиците. Публичната продан е проведена и приключила именно за ½ ид.ч. от имот с площ 2820 кв.м. /с посочените граници и местност/ и именно той е възложен на обявения за купувач участник в наддаването. Поради това издаването през 2008г. на констативен нотариален акт  за право на собственост върху същия имот /посочен и със стар и с нов идентификатор/, но с по-голяма площ, не влияе на този извод, а може само да породи материалноправен спор, различен от настоящия.

Така най-същественото възражение, с което се брани жалбоподателя, е това, че той не е знаел за наличието на възбрана върху част от закупения от него през 2002г. недвижим имот. Сам по себе си този аргумент е без правно значение. Правната норма еднозначно и категорично прогласява действието на възбраната и действието на вписването й по отношение на собственика, длъжника /който може и да е различен от собственика/, кредитора и третите лица-купувачи или с друго правно качество. Принципът, че извършените от длъжника разпоредителни действия с възбранения имот след вписването на възбраната, са недействителни спрямо взискателя, е неотменим и безусловен. Достатъчно е да са налице положителните предпоставки на правната норма, за да се приведе в действие ефекта й, който се състои в това, че отблъсква от взискателя правата, придбити от трети лица след вписването. В случая се установи безспорно наличието на валидна възбрана, наложена чрез способа на обезпечението, върху ½ ид.ч. от имот, собствен на длъжниците. Установи се и, че възбраната е вписана, като е вписана обезпечителната заповед, и е подредена в актовата книга за възбрани, на 04.06.01г. Наличието на този акт прави непререкаемо съществуването и валидността на възбраната и вписването й. Така от този момент спрямо възбранената част върху взискателката не може да се разпростре действието на чуждо вещно право, придобито от трето лице след него. Законът не свързва ефекта от вписването на възбраната спрямо третото лице-приобретател, със знанието или незнанието му на факта на наличието й – той настъпва автоматично след изпълнение на законовите изисквания. Знанието, като субективен елемент от процеса на формиране на волята на купувача за придобиване на право на собственост има значение само доколкото то би имало възпиращо или изменящо намерението му значение. Това, че извършената справка от електронния носител не е дала коректна информация относно съществуването на възбраната, може да е довело до сключването на договора за покупко-продажба при неправилна представа у купувача, но оплакването му в този смисъл  не може по никакъв начин да се свърже с валидността на вписването и възбраната, с оглед извършването им по предвидения от закона ред. Още повече, че надлежният способ за установяване състоянието на имота е, чрез снабдяване с удостоверение за наличие или липса на тежести, което се издава от съда въз основа на справка с актовата книга за възбрани. Като не е сторил това, жалбоподателят е поел непреценен риск и не е проявил грижата на добър стопанин, поради което следва да понесе негативите от поведението си.

Ето защо настоящият състав намира, че извършените от ЧСИ действия по принудително изпълнение по отношение на описаната ½ ид.ч. от имота са законосъобразни и не следва да бъдат отменяни.

 Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата на П.А.Н. ЕГН ********** *** 39 – А – 14  против действия на ЧСИ с рег. № 768 и район на действие ОС-Сливен по изп.д.№ 20077680400352, във връзка с опис и оценка на недвижим имот, описан в Протокол за опис от 10.10.2008г., като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението  не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

ЧЛЕНОВЕ: