Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 20.03.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на девети март през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

                                                                            М.Х.

 

 

 

При секретаря Р.Б., като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х.А.Х., ЕГН ********** *** против Решение № 973 / 17.11.2008 г. по гр.д. № 5417  /2007 г. на СлРС, в частта, с която е осъден да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на С.С.Ш. ЕГН ********** *** да упражнява пълноценно правото си на собстевност върху поземлен имот, находящ се в гр. С., с площ от 130 кв.м. с идентификатор 67338.555.166 по кадастралната карта на града, като затвори вратата на гаража си откъм имота на въззивамия, да преустанови преминаването през имота на въззиваемия и да премахне навлизащите в имота на въззиваемия стрехи. Въззивникът твърди, че в тази си част решението на СлРС противоречи на материалния закон, тъй като съдът не е съобразил всички доказани факти по делото, а именно обстоятелството, че жилищната сграда, на която е стряхата и вратата на гаража, затварянето на която се иска съществуват от преди придобиването на имота от въззиваемия и са съобразени с обстоятелството, че имота на въззиваемия не е бил предвиден за застрояване. Освен това се сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че стряхата на постройката, навлизаща с около 40 см. в съседния новообразуван имот е заварена и плана би следвало да бъде съобразен с нея, а не обратното. Въззивникът твърди, че стряхата не пречи на въззиваемия да ползва имота си, тъй като тя не препятства ползването му за цели, възможни за реализиране на процесния имот. Въззивникът излага мнение, че съществуването на вратата на гаража, което е напълно законно и преминаването през една незначителна част от имота, собственост на въззиваемия, не пречи на ползването му, както и че не е ясно какво се има предвид под „затваряне „ на вратата.

По въззивната жалба е депозирано възражение от въззиваемия Ш., с което същият оспорва жалбата и сочи, че решението е правилно и законосъобразно. Твърди, че въпреки че към момента не е предвидено застрояване в имота му, не означава, че въззивнкът има право да преминава през него без правно основание. По отношение на стрехите, премахването на които се обжалва, въззиваемият твърди, че наличието на същите води до неблагоприятни последици за бъдещето отреждане на предназначението на имота, а относно термина „ затвори вратата „ сочи , че той в исковата си молба и съдът в решението си са имали предвид „ зазида вратата”, което обаче подлежи на тълкуване от съда постановил първоинстанционното решение. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

В с.з. въззивникът се явява лично и с адв. К., която поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Моли същата да бъде уважена. Сочи, че към настоящия момент не съществуват данни наличието на стрехите да е попречило по някакъв начин на ползването на имота от въззивника и че това твърдение би било основателно едва когато се стигне до изменение предназначението на имота, каквато хипотеза към момента не е налице. Моли да бъдат присъдени деловодни разноски за двете инстанции.

Въззиваемият в с.з. се явява лично и с адв. Х., която оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени разноски в полза на въззиваемия. Сочи, че преминаването през имота на въззиваемия от страна на въззивника пречи на неговото необезпокоявано ползване.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

От представеното по делото копие от Решение № 561/29.05.1997 г. на СлРС се установи, че е било признато за установено по отношение на Община Сливен, че въззиваемият Ш. е собственик на недвижим имот, състоящ се от 130 кв.м., находящ се в гр. Сливен, на северната регулационна линия на парцел І-4154 и заключващ се между улица „П.”, парцел ХІІІ-РПТ и парцел № І-4154.

На 25.11.2005 г. С. Ш. дарила на баща си - въззиваемият С.Ш. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. С. , представляващ дворно място – имот № 8391 в кв. № 448 по плана на гр.С., целият с площ от 130 кв.м. За извършеното дарение бил съставен нот.акт № 31/2005 г.

От представената по делото скица № 8582/15.10.2007 г. на АГКК, Служба по кадастъра гр. Сливен се установи, че имотът собственост на въззиваемия Ш., се идентифицира с № 67338.555.166.

Въззивникът Х. е собственик на съседен на въззиваемия Ш. имот с идентификационен № 67338.555.21, стар УПИ ІІІ-8074 в кв. 448 в гр. Сливен. В северозападната част на имота, собственост на Х., била построена сграда без строителни книжа, която е разположена на границата на имота на въззиваемия. На 19.01.2004 г. бил издаден Акт за узаконяване № 2 на Главния архитект на Община Сливен, с който процесната сграда била узаконена като гараж. По-късно на 16.03.2004 г. било издадено Разрешение за строеж № 100, с което на въззивника се разрешило да избие отвор и да монтира гаражна врата на северната стена на узаконената сграда с размери 2.60/2.00 м.

От извършената по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че за да достигне до собствения си гараж с автомобил въззивникът трябва да минава през част от имота на въззиваемия, като мястото на въззиваемия е ситуирано на 1,60 м. пред гаража на въззивника. Вещото лице е посочило също така, че стрехата на старата жилищна сграда, намираща се на междусъседската регулационна линия навлиза в имота на въззиваемия с 25 см и заедно с улука навлизането става 40 см. Вещото лице е установило, че по стената на ламаринен гараж, собственост на въззиваемия, откъм страната на старата жилищна сграда, където е разположена водосточната тръба, има корозия над ивичната бетонова основа по цялата му дължина, като корозията не обхваща цялата плоскост.

От разпита на свидетелите Т. и К. пред първоинстанционния съд се установи, че въззиваемият не е оградил мястото си, тъй като споделял, че при евентуално ограждане на имота си трябва да затвори половината гараж на въззивника. Установи се също така, че от водата, която се пръска от водосточната тръба на къщата, се е получила корозия на метален гараж, който е собственост на въззиваемия.

Решението на първоинстанционният съд е било съобщено на жалбоподателя на 25.11.2008 г. в рамките на законоустановения 14-дневен срок – на 02.12.2008 г. е депозирана въззивната жалба.

         Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства .

Съдът кредитира изцяло представеното по делото заключение на вещото лице, като прие, че то е изготвено от компетентен и безпристрастен експерт. Съдът кредитира и свидетелските показания, тъй като свидетелите са незаинтересовани лица и техните показания относно наличието на корозия по металния гараж, собственост на въззиваемия, кореспондират с останалите данни по делото.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е основателна.

В чл. 109 от ЗС е посочено , че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право . Този иск предпоставя защита на правото на собственост. Собственикът може да иска от всички правни субекти да се въздържат от действия и посегателства върху имота му. Искът по чл. 109, ал. 1 от ЗС може да бъде уважен, само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие или състояние. Собственикът следва да посочи в какво конкретно се състои неоснователното действие или посегателство над обекта на правото на собственост и с какво се ограничава, смущава и/или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта, според нейното предназначение. За да бъде уважен искът , ищецът следва да докаже , че именно ответникът по него със своите неоснователни действия му пречи необезпокоявано да упражнява правото си на собственост .

В настоящия случай въззиваемата страна е посочила пет основания за основателността на предявения си иск три от които се обжалват, а именно че въззивникът пречи на правото му на собственост като ползва своята врата, находяща се в старата жилищна постройка сега гараж, като преминава през имота му и като стрехите на гаража навлизат в имота му.

Съдът намира, че по делото безспорно е доказано, че преминавайки през имота на въззиваемия, въззивникът пречи на неговото право на собственост да бъде реализирано в пълен обем, тъй като това не позволява въззиваемият да огради имота си. Преминаването през имота на въззиваемия от страна на въззивника е без правно основание, тъй като за мястото, през което се минава, не е проведена отчуждителна процедура, нито е учредено право на преминаване по реда на чл. 192 от ЗУТ.

По отношение обаче на твърдението на въззиваемия, че съществуването на гаражна врата пречи на неговото право на собственост и направеното искане за затваряне на вратата, съдът намира същото за неоснователно.  По делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че сама по себе си гаражната врата причинява някакво неудобство на въззиваемия. Нещо повече, налице са данни, че до част от нея може да се достигне и без да се преминава през имота на въззиваемия, тъй като ширината на вратата е 2,60 м., а имотът на въззиваемия се простира само до 1,60 м. от нея. Съдът намира , че е необосновано искането на въззиваемия да задължи въззивника да затвори вратата си, тъй като, освен че тя не му пречи да реализира правото си на собственост, едно такова задължение би затруднило въззивника без основание от гледна точка на финансовата му реализация.

По отношение направеното искане за премахване на стрехите на старата жилищна сграда - понастоящем гараж, съдът намира че същото е неоснователно. Действително налице са данни, от които е видно, че при стичане на дъждовна вода от улуците, прикрепени за стряхата, се пръска върху метален гараж, собственост на въззиваемия, което води до корозия на метала, но не са налице данни, че сами по себе си стрехите на сградата причиняват неудобство в ползването на имота от въззиваемия. Първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за преустановяване оттичането на водите от сградата, собственост на въззиввника в мястото на въззиваемия и по този начин твърдяното неудобство от наличието на вода, причиняваща корозия, е преодоляно. Пред настоящата инстанция се наведоха твърдения, непосочени в исковата молба, а именно че наличието на стрехи би препятствало преотреждането на имота на въззиваемия за други нужди, но тези твърдения не са били направени в исковата молба, поради което не следва да бъдат съобразявани при постановяване на настоящото решение, а от друга страна не са налице никакви данни, от които да е видно, че наличието на стрехи е попречило по някакъв начин на въззиваемия да преотреди предназначението на имота си за други нужди.

С оглед изложеното въззивната жалба се явява частично основателна и първоинстанционното решение следва да бъде изменено, като бъде отменено в частта, с която въззивникът е осъден да затвори вратата на гаража си и да премахне навлизащите в имота на ищеца стрехи. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

Тъй като първоначалните искания на въззиваемия са били пет – ответникът да бъде задължен да затвори вратата на гаража си, да бъде осъден да преустанови преминаването през имота на въззиваемия, да бъде осъден да преустанови разполагането на строителни отпадъци в имота на въззиваемия, да бъде задължен да премахне навлизащите в имота на въззиваемия стрехи и да отведе оттичането на водите от покрива на граничещата с имота му сграда в собствения си имот, а от тях са уважени три, то и деловодните разноски следва да бъдат удовлетворени в съотношение 3/5 за въззиваемия. За производствата пред двете инстанции въззвникът е доказал деловодни разноски в размер на 225 лв ( 25.00 лв ДТ и 200.00 лв адвокатско възнаграждение ) , а въззиваемият е доказал разноски в размер на 400.00 лв ( 30.00 лв ДТ , 300.00 лв адвокатско възнаграждение и 70.00 лв възнаграждение за ВЛ ), т.е. на въззивника се дължат деловодни разноски в размер на 90.00 лв , а на въззиваемия в размер на 240 лв.От изложеното следва , че въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодни разноски в размер на 150.00 лв за двете инстанции , като решението на първоинстанционния съд за сумата над 150.00 лв следва да бъде отменено .

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ОТМЕНЯ Решение № 973 / 17.11.2008 г. по гр.д. № 5417  /2007 г. по описа на РС – Сливен , в частта с която Х.А.Х., ЕГН ********** *** е осъден да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на С.С.Ш. ЕГН ********** *** да упражнява пълноценно правото си на собственост върху поземлен имот, находящ се в гр. Сливен, с площ от 130 кв.м. с идентификатор 67338.555.166 по кадастралната карта на града, като затвори вратата на гаража си откъм имота на въззивамия и премахне навлизащите в имота на въззиваемия стрехи , както и в частта с която Х.А.Х. е осъден да заплати на С.С.Ш. разноски по делото в размер на 283.00 лв за сумата над 150.00 лв, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

 

Вместо това постанови :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Ш. ЕГН ********** *** против Х.А.Х., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 109 от ЗС за затваряне вратата на гаража на Х.А.Х. откъм имота на С.С.Ш. и за премахване на навлизащите в имота на С.С.Ш. стрехи като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

В останалата част оставя решението в сила като правилно и законосъобразно.

 

 

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на съобщението пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                    2.