Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  25.06.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Г.Д.

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

      М.Б.

 

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от Мария Блецова гр.д. 3 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 196 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П.М.Г. ЕГН ********** *** против Решение № 877 / 12.11.2007 г. по описа на Районен съд – Сливен,  по гр.д. № 1912 / 2007 г., с което въззивникът е бил осъден да заплати на Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество „Б.” гр. С. пл.„П.” № 5 сумата от 9 644.55 лв. , представляваща половината от заплатено обезщетение по застраховка „Каско” за щети причинени в резултат на ПТП настъпило на 20.04.2004 г. в село С., общ. Т., ведно с мораторната лихва върху главницата в размер на 3 792.14 лв., считано от датата на изплащане на обезщетението 08.09.2004 г. до предявяване на исковата молба 26.04.2007 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Въззивникът е бил осъден да заплати и деловодни разноски в размер на 1410.47 лв. В жалбата се сочи, че решението е необосновано и че същото противоречи на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че необосновано първоинстанционният съд е приел за установено по делото, че той е излязъл внезапно на пътното платно пред автомобила, докато действителната фактическа обстановка била различна, а именно - той е пресичал пътното платно от ляво на водача на автомобила, преминал е безпрепятствено насрещната лента за движение и част от лентата за движение по която се е движил автомобила, което свидетелства за това, че липсва елемент на внезапност. Съдържат се оплаквания в жалбата относно това, че съдът не е изложил мотиви, с които да коментира решението си за наличие на еднакво съпричиняване на вредоносния резултат между въззивника и водача на МПС. Сочи се, че наказателното производство във връзка с ПТП е приключило с постановление за прекратяване, което представлявало писмено доказателство, но не се ползвало със сила на присъдено нещо спрямо фактите и обстоятелствата, които осъществяват състава на престъплението. Моли се обжалваното решение да бъде отменено изцяло, алтернативно се иска от съда в случай, че възприеме тезата за съпричиняване да определи значително по-ниска степен на съпричиняване за въззивника. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

По делото не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В с.з. въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Колева, която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена на основанията изложени в нея. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от адв. Д., който оспорва жалбата. Сочи, че на въззивника е бил съставен акт за административно нарушение по който е влязло в сила наказателно постановление и не е обжалвано от него, което сочи на доказаност на виновното поведение на въззивника. Моли се да се потвърди първоинстанционното решение и да бъдат присъдени разноски.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнително гласни и писмени доказателства.

По така събраните писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

На 26.03.2004 г. в гр. К. била сключена застрахователна полица №5002697 между Застрахователно и презастрахователно дружество „Б.” АД и „С. м.” АД гр. К. за застраховане по всички рискове на лек автомобил марка „Ситроен” модел „С” с рег. №СТ **** СА.

На 20.04.2004 г. по пътя между гр.К. и гр. Сливен настъпило ПТП между застрахования автомобил с водач Н.Ж.и въззивника, който управлявал ППС - каруца с кон. Вследствие на ПТП били причинени имуществени вреди по автомобила. Застрахователят извършил опис на щетите, както и оценка на същите и видно от представения по делото доклад по щета №500260002697/03-05070000022/04 било установено, че причинените щети са в размер на 19289.10 лв.

За настъпилото ПТП било образувано предварително производство, което приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.08.2004 г. на Районна прокуратура – Сливен. С постановлението  образуваното наказателно производство било прекратено, като копие от него било изпратено на Началника на сектор „КАТ-ПП” при РДВР – Сливен за налагане на административно наказание на въззивника и на водача на МПС. В мотивите си Районният прокурор приел, че причини за настъпване на ПТП са били движението на лекия автомобил „Ситроен” с несъобразена скорост от 113/км/час, технически неправилните действия на водача на лекия автомобил при възприемане на опасността, както и навлизането на коня с каруцата на платното за движение при наличие на приближаващ се автомобил.

На 23.08.2004 г. бил съставен Акт № 172 за установяване на административно нарушение, за установено такова от въззивника Г., като в акта било посочено, че въззвникът в качеството си на водач на ППС с животинска тяга не е изпълнявал задължението си непрекъснато да направлява животното /кон/ ползвано за това ППС, като с това си действие създал опасност за движението. Актът за административно нарушение бил връчен на въззивника на 23.08.2004 г. и по делото не са налице данни същият да е бил обжалван. На основание на акта било съставено наказателно постановление №172 от 07.09.2004 г., с което за описаното по-горе нарушение на въззивника била наложена глоба в размер на 20 лв. НП не било обжалвано.

На 23.06.2005 г. било изпратено писмо до въззивника Г. от въззиваемото дружество с покана същият да заплати сумата от 9644.55 лв. дължима за нанесените материални щети от ПТП.

По делото са разпитани свидетелите М., Ж., Х., Д. и Г. от показанията на които се установи, че въззивникът е излязъл с каруца от ляво на главния път и е пресякъл платното за движение по което се е движел лекият автомобил управляван от свид. Ж.. Това е станало като каруцата е навлязла от черен път от посока север към юг. Съдът цени свидетелските показания като безпротиворечиви и отчитайки обстоятелството, че свидетелят Ж. е бил шофьорът на МПС участващо ПТП и неговите показания, относно внезапното навлизане на пътното платно на ППС управлявано от въззивника съобрази с останалите данни по делото, а именно показанията на свид. М., който сочи, че първоначално предположил, че каруцата ще тръгне по банкета в лявата част, обаче тя тръгнала да пресича - доказателство, че навлизането на пътя на ППС не е било внезапно.

По делото са извършени съдебно-технически и съдебно-оценителна експертиза. От заключението на същите се установи, че скоростта на движение на лекия автомобил преди ПТП е била около 113 км/час, че опасната зона за движение при тази скорост е била 85 км/час, както и че разстоянието на което е отстоял лекият автомобил от мястото на ПТП е било около 112 метра. Вещите лица са категорични за това, че е било налице закъснение при реакцията на водача на лекия автомобил преди настъпване на ПТП, както и че той е предприел неправилна маневра при движение, с която не е успял да избегне удара. Експертизата сочи, че при движение с максимално  разрешената скорост от 90 км/час и предприемане на правилната маневра „спиране” без напускане на платното за движение, водачът на лекия автомобил би спрял на 8 метра преди мястото на ПТП. От експертизите е установено, че повредите, които са настъпили по автомобила вследствие от удара му с главата на коня без да се вземат предвид повредите настъпили от последвалия удар в дърво са както следва: калник преден ляв, врата предна лява, подвижно стъкло на предна лява врата, пластмасова лайсна на предна лява врата, челно стъкло, предна и средна леви колони.

Решението на РС-. Сливен е било съобщено на въззивника на 17.11.2008 г. и в рамките на законоустановения 14 – дневен срок на 27.11.2008 г. е била депозирана процесната въззивна жалба .

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е основателна.

         Предявеният иск е с правно основание чл. 227 от Кодекса за застраховането. Той е регресен по своя характер и по него ищецът следва да докаже основанията  посочени в исковата молба, установяващи виновното поведение на ответника. В настоящия случай в исковата молба е посочено, че въззивникът П.Г. има вина за настъпилото ПТП, която се изразява в това, че като водач на ППС с животинска тяга не е изпълнил задължението си непрекъснато да направлява коня, поради което е съпричинил щетата по ПТП. Поискано е било съдът след като се убеди в основателността на изложените твърдения да осъди въззивника да заплати сумата от 9644.55 лв., представляваща половината от заплатеното обезщетение по застраховка „Каско” за причинени в резултат на ПТП щети, като и лихва върху тази сума.

Основният принцип заложен в ГПК е, че всяка от страните следва да докаже своите твърдения на които основава претенциите си. В тежест на въззиваемата страна е било да докаже такова противоправно поведение от въззиваемия, каквото е посочено и твърдяно в исковата молба, а именно, че той не е изпълнил задължението си непрекъснато да направлява коня. От данните по делото категорично се доказа, че такова нарушение от въззивника не е било извършено. Няма нито едно доказателство, което да сочи на действия от страна на въззивника, изразяваща се в изоставяне на коня, в моментна загуба на контрол над неговите действия и т.н. Налице са данни, които сочат за навлизане на пътното платно на управляваното от въззивника ППС, но не и че това е станало против неговата воля , след като той е бил загубил контрол над управлението на коня. Спорен е въпросът дали това навлизане е било внезапно и дали би представлявало някакъв друг вид нарушение на правилата за движение, но такова твърдение не е направено в исковата молба и въззиваемото дружество не основава претенциите си на него.

         Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е недоказан, поради което се явява неоснователен и че обжалваното решение следва да бъде отменено, а искът да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на производството основателни се явяват претенциите на въззивника за заплащане на деловодни разноски за двете инстанции. По делото такива са доказани в размер на 875 лв., с която сума следва да бъде осъдено въззиваемото дружество Застрахователно и презастрахователно дружество „Б.” АД да заплати на въззивника Г..

         По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ Решение № 877/12.11.2007 г. по описа на Районен съд – Сливен , по гр. д . № 1912 / 2008 г. като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

         Вместо това постанови :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователно и презастрахователно дружество „Б.” АД против П.М.Г. ЕГН********** *** иск  за заплащане на сумата от 9 644.55 лв. , представляваща половината от заплатено обезщетение по застраховка „Каско” за щети причинени в резултат на ПТП настъпило на 20.04.04 г. в село С., общ. Т., ведно с мораторната лихва върху главницата в размер на 3 792.14 лв., считано от датата на изплащане на обезщетението 08.09.04 г. до предявяване на исковата молба 26.04.07 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА Застрахователно и презастрахователно дружество „Б.” АД гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на П.М.Г. ЕГН********** *** деловодни разноски за двете инстанции в размер на 875 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен  срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.