РЕШЕНИЕ №                                         

гр. Сливен, 12.05.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Марева,

ЧЛЕНОВЕ: М. *** Х.,

при участието на секретаря М.Т., като се запозна с докладваното от Х.М. *** по описа на съда за 2009г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно. Образувано е по жалба срещу решение първоинстанционния съд постановено по искова молба подадена преди  01.03.2008г., поради което съгласно §2 ал.1 от ПЗР на ГПК се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК отм. (по-долу в решението ГПК).

С обжалваното решение № 781\20.10.2008г. постановено по гр.д. № 1310\08г. по описа на РС – гр. Сливен е признато за установено по отношение на Община Сливен, че ищците М. В. И. и С.К.И. са собственици на частта от 607 кв.м. от имот с ид. № 68338.838.70, представляващ № 038070 по плана за земеразделяне с площ от 5721 кв.м. – земеделска земя с предназначение за пасище при граници по плана за земеразделяне: имот №, № 038069, 000104, 000124, 038073.

В жалбата подадена от Община Сливен чрез представител по пълномощие – ст.юрисконсулт Р. Р. бланкетно се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилна интерпретация на установените по делото факти, а в следствие на това и неправилно приложение на материалния закон.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В с.з. за въззивника се явява пълномощника ст. юрисконс. Р. . Поддържа, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че следва да се извърши процедура по отчуждаване на процесната част от имота, докато съгласно чл. 47, т.8 от съответната наредба ищците следва да получат обезщетение. Излага довод, че Община Сливен не се легитимира като собственик на имота, съответно няма легитимация да отговаря по предявения иск, т.к. не претендира, че е собственик на имота, докато не бъде изплатено обезщетението.

Въззиваемите, редовно призовани, не се явяват. Явява се техен представител по пълномощие – адв. Л. А. от АК – Сливен, която по същите съображения изложени в с.з. от пълномощника на въззивника оспорва жалба.

Жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 197 от ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението.

На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което констатира нередовност на исковата молба, по която е постановено, касаеща индивидуализацията на процесния имот съгласно одобрената КК на гр. С., кв. „Р.”, цената на предявения иск и заплащането на дължимата по делото д.т. Процедирайки по чл. 100 ал.3 от ГПК съдът остави делото без движение с указания към въззиваемите – ищци по предявения иск, за отстраняване на нередовностите. В изпълнение на указанията е представена молба, в която спорният имот съгласно одобрената КК се индивидуализира като част от общо 607 кв.м., попадаща съответно в поземлени имоти №, №, както следва: 41 – 53 кв.м.; 42 – 60 кв.м.; 43 – 286 кв.м.; 44 – 144 кв.м. и 45 – 64 кв.м.; с цена на предявения иск определена въз основа на заключение на в.л. в размер на 3278 лв., в съответствие с която представят и документ, установяващ доплащане на дължимата д.т.

Съгласно чл. 100 ал. 4 от ГПК поправената искова молба се счита редовна от деня на нейното подаване, а обжалваното решение се явява валидно и допустимо, поради което на основание чл. 208 от ГПК съдът разгледа спора по същество и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

С договор за покупко-продажба сключен на 28.10.2004г. с н.а. № 109, т. VІІ, рег. № 937-3, д. № 1146 от 2004г. на Нотариус Д. Н. с рег. № 092 при НК и район на действие РС- Сливен, Вписан вх. Рег. № 7220 от 28.10.2004г. с акт № 8, т. ХХІІІ, д. № 5124\04г. на СВ - Сливен въззиваемите са придобили собствеността върху недвижим имот, находящ се в землището на Р. ЕККАТТЕ 99112, общ. Сливен, а именно пасище – мера в м. „Е. к.” с площ от 5, 721 дка, ІV категория, представляващ парцел № 70 от масив № 38, съставляващ имот № 038070 по плана за земеразделяне на землището на Р. ЕККАТТЕ 99112 с граници по плана за земеразделяне: имот №, № 038069, 000104, 000124, 038073. Продавачи по договора съгласно отразеното в нотариалния акт и представената скица № КО2607\20.10.2004г. издадена от ОСЗ – Сливен са П. С. П. и И. С. К. съгласно договор за доброволна дела акт № 32, т. VІІІ, рег. № 11804\04.12.2001г. от сл. архив на Нотариус Е. Ш.с рег. № 128 при НК и район на действие РС – Сливен.

Съгласно представената скица № 1041\07.02.2008г. на СГКК – Сливен издадена въз основа на КК одобрена със заповед № РД-18-31\19.04.2006г. на АК имотът е с ид. № 67338.838.70 и площ от 5114 кв.м., т.е. е намалена с 607 кв.м. в сравнение с площта на имота по нотариалния акт за придобиването му от въззиваемите.

По молба на въззиваемите до СК – Сливен с писмо изх. № 20-94-257 от 19.03.2007г. им е отговорено, че намаляването на площта на имота по КК е в резултат на наличието на контактна зона получена при обединяването на картата на възстановената собственост и урбанизираната територия на кв. „Р.”, гр. С., която е приета с протокол № 9\30.06.2004г. в присъствието на представител на ОСЗ – Сливен. Посочено е, че материалите са предадени в ОСЗ, където следва да им бъде издадено решение за обезщетяване по ЗСПЗЗ. От представения протокол № 9\30.06.2004г. е видно, че се отнася за приемане на резултатите от работата по договор С 7-1 „Създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри” за Лот № 9 – Сливен по проект „Кадастър и имотна регистрация” етапи 1, 2, 16 отнасящи се за кв. „Централна градска част, кв. „К., кв. „Н. и м. Селището, т.е. е видно че цитираният в писмото протокол не се отнася за процесния имот, находящ се в кв. „Р.”. За кв. „Р.” се отнася съответния протокол № 4\24.11.2003г., от който е видно, че в комисията не е участвал  представител на ОСЗ – Сливен, като в констативната част, раздел І, т.8 е отразено, че предложенията за промяната на границите на поземлените имоти, попадащи в контактните зони отговарят на изискванията на чл. 55 от Наредба № 14, като комисията не разглежда предложението за отстраняване несъответствията в границите на поземлените имоти, попадащи в контактните зони, т.к. обединената карта за землището на гр. Сливен е предоставена на изпълнителя след предаване на материалите по изработения етап.

За изясняване на фактите по делото пред първоинстанционния съд са приети като безспорни заключение на в.л. И. Г. И. от 21.05.2008г. и допълнително заключение на същото в.л. от 09.06.2008г. Въз основа на материалите по делото, ПУП на кв. „Р.”, гр. Сливен от 1972г. до 2000г., извършените огледи на место, справки и проучвания вещото лице установява, че при изработването на одобрената КК е налице т.н. „контактна зона”. При изготвянето на плана за земеразделяне за землището на кв. „Р.” – коригиран, публ. ДВ бр. 25\97г. и преработен, публ. В ДВ бр. 59\00г. на ОСЗ – Сливен (тогава ПК – Сливен) е бил предоставен ПУП на кв. „Р.” от 1972г., по който околовръстната регулационна линия е минавала по северната регулационна линия на улицата от о.т. № 155-154-153 (нанесена на приложената към заключението скица с назъбена червена линия). От същата е видно, че регулационната линия на кв. „Р.” по ПУП от 1972г. се намира южно от имот № 038070, който не попада в контактна зона при съобразяването на този подробен устройствен план.

През 2000г. със заповед № РД-15-162\23.03.2000г. е одобрен нов ПУП, по който околовръстната регулационна линия (нанесена с плътна червена линия на изработената от в.л. скица) е изместена на север и минава по линията на отводнителния канал, като са включени нови поземлени имоти: №, №  844 – нов 42, 843 – нов 43, 842 – нов 44, 841 – нов 45, които са записани на Община Сливен и включват части от имот № 038070 от плана за земеразделяне от общо 607 кв.м. Границите на контактната зона се определят от комисията по чл. 47, ал. 1 от Наредба № 3\28.04.2005г., като по кадастралната карта за граница на плана за земеразделяне е приета регулационната граница по ПУП от 2000г., а не по ПУП от 1972г., спрямо койот е бил съобразен плана за земеразделяне. В допълнителното си заключение от 09.06.2008г. в.л. е посочило, че при справките в Община Сливен не е установил да е извършено отчуждаване на процесната част от имота, попадаща в регулацията на кв. „Р.” (по ПУП от 2000г.) Твърдение за наличието на такова отчуждаване не се и поддържа от въззивника. Променена е границата на земеделския имот, описан в нотариалния акт, като от южната страна по н.а. границата е полски път – имот № 000104 по плана за земеразделяне, а по кадастралната карта са имоти  № 41-53 кв.м.; № 42-60 кв.м.; № 43 – 286 кв.м.; № 44 – 144 кв.м. и № 45 – 64 с обща площ от 607 кв.м., които в разписния списък при Община Сливен и в имотния регистър на СК са записани на Община Сливен.

В заключението си вещото лице е посочило като разяснение на поставения въпрос, че урбанизираната територия и регулационния план е водещ при изготвянето на плана за земеразделяне и се уточнява преди изготвянето му, като ПУП се ползва с приоритет.

Съдът намира, че същият въпрос е правен и не изяснява фактически обстоятелства по делото. Доколкото разрешаването на спора е поставен в зависимост от законосъобразното съвместяване на ПУП и плана за земеразделяне при изработването на кадастралната карта, съдът следва да формира свое становище.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правният извод, че въззивната жалба е неоснователна.

Предявеният установителен иск е с правна квалификация по чл. 97, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 53 ал.2 от ЗКИР – спор за материално право и има за предмет част с площ от 607 кв.м., разположена в имоти 41-53 кв.м.; № 42-60 кв.м.; № 43 – 286 кв.м.; № 44 – 144 кв.м. и № 45 – 64 съгласно КК одобрена със заповед № РД-18-31\19.04.2006г. на АК и спорът произтича от записването на имотите в имотния регистър при СК на името на Община Сливен. Ищците – въззиваеми в настоящото производство поддържат, че са собственици на посочените части от имотите с обща площ от 607 кв.м., която площ не е отчуждавана и е част от придобития по договор за продажба сключен с н.а. № 109, т. VІІ, рег. № 937-3, д. № 1146 от 2004г. на Нотариус Д. Н. с рег. № 092 при НК и район на действие РС- Сливен земеделски имот с № 038070 по плана за земеразделяне за землището на гр. С., кв. „Р.”.

Застъпеното от въззивника възражение пред първоинстанционния съд е, че предявеният иск е недопустим, т.к. спорът произтича от съвместяването на картата на възстановената собственост с ПУП при изработването на КК, като Община Сливен не се легитимира като собственик на частта, която попада в т.н. „контактна зона”. Становището застъпено от въззивника пред настоящата инстанция е, че по същите съображения, предявеният иск е неоснователен.

Възраженията както за недопустимост на предявения иск, така и за неговата неоснователност по посочените съображения са неоснователни.

Относно допустимостта на предявения иск се поставя въпросът за наличието на правен интерес за въззиваемите от предявяването му, като съдът намира, че такъв безспорно е налице и  произтича от записването на имотите по КК с №, № 41; № 42; № 43; № 44 и № 45 изцяло и само за Община Сливен при наличието на титул за собственост в лицето на въззиваемите за придобития от тях имот, в който попадат отделните части с обща площ от 607 кв.м. включени в границите на тези имоти.

Обстоятелството, че записването на имотите като общински, включително с процесните части, произтича от разположението им в т.н. контактна зона по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Наредба № 3\28.04.2005г. (Наредба № 3) не налага правният извод, че предявеният иск е неоснователен. Това е така поради липсата на вещно транслативен ефект на одобрената КК. При създаването на КК в случаите на застъпване на части от поземлените имоти възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и поземлени имот в урбанизираната територия се констатира „контактна зона”, която по своя характер и съгласно чл. 47 ал.1 от Наредба №3 представлява явна фактическа грешка по смисъла на §1, т. 9 от ЗКИР. При наличието на „контактна зона” въпросът за границите на поземлените имоти, като определящи собствеността се подчинява на изискването на чл. 47 ал.5 от Наредба № 3 да бъдат съобразени с тези от урбанизираната територия, но при условие, че данните за тях са в съответствие с документите за собственост и отговарят на изискванията за точност по чл. 18.

Във връзка с гореизложеното от установените по делото обстоятелства следва, че при изработването на КК не е спазено именно изискването на чл. 47 ал.5 от Наредба № 3 досежно нанасянето на границите на имоти с №, № 41; № 42; № 43; № 44 и № 45 от урбанизираната територия за сметка на границите на придобития от въззиваемите земеделски имот по плана за земеразделяне.

От заключението на в.л. И. Г. И. се установи, че планът за земеразделяне е съобразен с границите на поземлените имоти от урбанизираната територия, установени с действащия към момента на изработването и одобряването му ПУП на гр. Сливен от 1972г. Констатацията за наличие на „контактна зона” произтича от съвместяването по КК на плана на възстановената собственост по ЗСПЗЗ с границите на поземлените имоти от урбанизираната територия на влезлият в сила по-късно ПУП на гр. Сливен от 2000г., с който околовръстната регулационна линия е изместена на север. По този начин части с обща площ от 607 кв.м. от имота на въззиваемите - № 038070 по плана за земеразделяне на землището на гр. С., кв. „Р.”, са били включени (придадени) в имоти с №, № 41; № 42; № 43; № 44 и № 45 по КК с границите по ПУП на гр. Сливен от 2000г., действащ и към настоящия момент. Този ПУП на гр. Сливен е одобрен и влязъл в сила при действието на ЗТСУ (отм.) Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ дворищно регулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищно регулационния план. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена. Към приложението на регулационния план законът поставя изискванията имотите да са били заети в регулационните им граници по законния ред или дължимото за тях обезщетение да е било изплатено при условията, посочени в ППЗТСУ. Съгласно § 6 ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ планове запазват действието си и могат да бъда приложени в 6 – месечен срок от деня на влизане в сила на ЗУТ – 31.03.2001г. Изпълнението на изискванията за приложение на  ПУП от 2000г. за процесните имоти нито се поддържа от страна на въззивника, че е налице, нито се установява от данните по делото, а съгласно § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ след изтичане на срока по § 6, ал. 2  от ПЗР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове се прекратява. От обстоятелствата по делото следва, че е прекратено отчуждителното действие на ПУП на гр. Сливен от 2000г., от което се налага извода, че собственици на съответните части от № 41-53 кв.м.; № 42-60 кв.м.; № 43 – 286 кв.м.; № 44 – 144 кв.м. и № 45 – 64 – общо 607 кв.м. са въззиваемите като собственици на придобития от тях по н.а. № 109, т. VІІ, рег. № 937-3, д. № 1146 от 2004г. на Нотариус Д. Н. с рег. № 092 при НК и район на действие РС- Сливен имот с № 038070.

С прекратяването на отчуждителното действие на ПУП от 2000г. съгласно § 8 ал.1 от ПЗР на ЗУТ е отпаднало основанието в полза на Община Сливен за придобиването на процесните части от имоти с №, № 41; № 42; № 43; № 44 и № 45 по КК  и собствеността към настоящия момент е запазена в лицето на въззиваемите като собственици на поземленият имот, от който са били придадени. При липсата на друго основание, което да е доказано по делото за придобиването на тези части от въззивника, се налага и извода, че не са били налице предпоставките на чл. 47 ал.5 от Наредба №3 за нанасяне в КК на границите на поземлените имоти от урбанизираната територия по ПУП от 2000г. Следователно в кадастралната карта и регистъра е следвало да бъде нанесен придобития от въззиваемите имот в границите му по плана на възстановената собственост по ЗСПЗЗ. По делото не се спори, не се поддържа и не се установява на това основание въззиваемите да са обжалвали по реда на чл. 49 от ЗКИР одобрената КК, но същото обстоятелство е ирелевентно по спора за материално право, който следва да бъде разрешен в полза на въззиваемите.

Предвид гореизложеното като краен извод, решението на първоинстанционния съд, с което предявеният иск е уважен следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от процеса следва да бъде уважена претенцията на въззиваемите за заплащане на деловодните разноски за тази инстанция – в размер на 60 лв. за заплатеното възнаграждение за в.л. и 22, 78 лв. за доплатената д.т.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 781\20.10.2008г. постановено по гр.д. № 1310\08г. по описа на РС – гр. Сливен, с което е признато за установено по отношение на ОБЩИНА СЛИВЕН, че М. В. И. ЕГН ********** и  С.К.И. ЕГН ********** ***„Р.”, ул. „З.” № * са собственици на части от поземлени имоти, както следва: от имот ид. № 67338.701.41-53 кв.м.; от имот ид. № 67338.701.42-60 кв.м.; от имот ид. № 67338.701.43 – 286 кв.м.; от имот ид. № 67338.701.44 – 144 кв.м. и от имот ид. № 67338.701.45 – 64 или с площ от общо 607 кв.м. по КК одобрена със заповед № РД-18-31\19.04.2006г. на АК и представляваща част от имот № № 038070 по плана за земеразделяне за землището на гр. С., кв. „Р.” от общо от 5721 кв.м. – земеделска земя с предназначение за пасище при граници по плана за земеразделяне: имот №, № 038069, 000104, 000124, 038073, означени с червен цвят на скицата на вещото лице И.Г.И. ***\08г. на РС – гр. Сливен и представляваща неразделна част от решението.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на М. В. И. И С.К.И. сумата 88, 78 лв., представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

      2.