Р Е Ш Е Н И Е № 78

гр. Сливен, 19.06.2009  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното заседание на двадесети май

през две хиляди и девета година в състав:

                                       Окръжен съдия: Радка Дражева

 

при секретаря                Е.Х.                                 и с участието на прокурора                                                 като разгледа докладваното от   съдията      гражданско  дело № 6        по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 от ГПК вр.чл.97 от ГПК/отм/, с който се цели да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцовото дружество не дължи сумата 46 000лв ведно с деловодните разноски  по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№3152/2007г на СлРС и да бъде обезсилен издадения въз основа на записа на заповед изпълнителен лист.

В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д.№3152/2007г на СлРС  ответникът се е снабдил на извънсъдебно основание по чл.237 ал.1 б.”е” от ГПК/отм/ с изпълнителен лист против ищцовото дружество за сумата 46 000лв, представляваща сума по запис на заповед, издаден на 15.10.2004г за сумата 46 000лв и 1 220лв деловодни разноски.  Въз основа на издадения изпълнителен лист ответникът образувал изпълнително дело.Твърди се още, че дружеството не дължи на ответника посочената в изпълнителния лист сума, тъй като бившият управител на дружеството не бил подписвал  запис на заповед за сумата 46 000лв. Тази ценна книга никога  не била предявявана на бившия управител приживе.Друго твърдение, направено от пълномощника на ищеца е, че липсва каузално правоотношение между страните. Моли съда да  постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че посочената в изпълнителния лист сума 46 000лв не се дължи от ищеца на ответника. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът в с.з. оспорва предявения иск лично и чрез пълномощника си. Твърди, че посочената сума в записа на заповед е дължима от ищеца, както и че записът на заповед е действителен, тъй като съдържа всички изискуеми от закона реквизити.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 15.10.2004г  В.И.Б. в качеството си на управител на „В.К.” ООД-Сливен  е издал запис на заповед като се е задължил  да заплати безусловно, без протест и предявяване на лицето П.П.П. или на негова заповед сумата 46 000лв. В записа на заповед е определен падеж-15.10.2005г. Посочени са дата и място на издаване на записа на заповед, както и място на плащане. Посочено е също, че записът на заповед е и разписка в потвърждение на това, че парите са получени от издателя, както и че записът на заповед е авалиран и като физическо лице. На 20.07.2007г  П.П.  е депозирал молба до СлРС , с която е поискал да му бъде издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.237 б.”е” от ГПК/отм/. С определение от 24.09.2007г по ч.гр.д.№3152/2007г съдът е осъдил  ищцовото дружество да заплати на ответника П. сумата 46 000лв ведно със законната лихва , считано от 24.09.2007г до окончателното й изплащане. Въз основа на издадения изпълнителен лист по посоченото дело било образувано изп.дело№20078350500858 по описа на Частен съдебен изпълнител П.Р. с рег.№835 с район на действие Окръжен съд-гр.Сливен.

Ищецът  не се е възползвал от възможността на чл.250 от ГПК. Възраженията си  е предявил по исков път по реда на чл.254 от ГПК вр.чл.97 от ГПК/отм/.

Въз връзка с възражението на ищеца, че записът на заповед не е редовен от външна страна, тъй като подписът, положен от издателя/ предходния управител на ищцовото дружество/ не бил на Васил Б. съдът е назначил съдебно-графологическа експертиза, която след двукратни изследвания е дала категоричен отговор на поставената задача. Според експерта подписът, положен на записа на заповед от 15.10.2004г е на В.И.Б..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, ценени от съда поотделно и в своята съвкупност.Съдът два вяра на заключенията на вещото лице по назначената графологическа експертиза, тъй като няма основание да се съмнява в добросъвестността и компетентността на експерта.

 Съдът не следва да цени допуснатите гласни доказателства, тъй като чрез тях ответникът е целял да установи наличие на сключен договор за заем за потребление на стойност над 1 000лв. Тези  договори съгласно разпоредбата на чл.133 ал.1 б.”в” от ГПК/отм/ не могат да бъдат установявани със свидетелски показания, респ.гласните доказателства са недопустими. Тази забрана може да бъде преодоляна, ако е налице съгласие на страните, но в настоящия случай пълномощникът на ищцовото дружество категорично се е противопоставил да допускането на свидетелите до разпит.

Гласните доказателства не следва да бъдат ценени и поради други съображения, които ще бъдат подробно изложени  в правните изводи на съда.

Назначената съдебно-счетоводна експертиза е със задача, която стои извън предмета на спора, който е очертан с оглед направените възражения в исковата молба от ищеца-длъжник, а именно: че записът на заповед е неавтентичен и че липсва каузално правоотношение.В този смисъл експертизата не следва да бъде обсъждана от съда.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск  с правно основание чл.254 от ГПК/отм/ вр.чл.97ал.1 от ГПК/отм/ е допустим, тъй като е предявен от лице, което има правен интерес от настоящото производство. Разгледан по същество, искът е  неоснователен.

Искът за признаване за установено, че вземането на ответника по изпълнителния лист, издаден въз основа на запис на заповед  не се дължи, е предявен по чл.254 от ГПК/отм/. В производството по отрицателния установителен лист  длъжникът следва да изчерпи възраженията срещу несъдебното изпълнително основание, на което е издаден изпълнителния лист в полза на ответника-кредитор. Всяко заявено възражение на длъжника-ищец представлява отделно основание на иска по чл.254 от ГПК/отм/. Искът не би могъл да се основава само на отричането на изпълнителния титул на ответника-кредитор.

В исковата молба ищецът е въвел две възражение, представляващи основания на отрицателния установителен иск- възражение за неистинност на записа на заповед и възражение за липса на каузално отношение.

Записът на заповед представлява едностранна правна сделка и е абстрактно безусловно обещание за плащане. Той би могъл  и често се издава с цел обезпечение на вземане по каузална сделка, по която произтича задължение за издателя на ценната книга. Съществуването на каузалното правоотношение наред със записа на заповед не променя абстрактния характер на едностранната сделка. Именно поетото безусловно задължение за плащане обуславя липсата на основание, поради което за абстрактните сделки е неприложима разпоредбата на чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД-нищожност, поради липса на основание. В случаите, когато записът на заповед е издаден като обезпечение на друга, сключена между страните сделка, недействителността на каузалното правоотношение, както и погасяването на вземането по каузалната сделка, могат да се наведат като възражения по иска по чл.254 от ГПК/отм/. Когато не се твърди наличие на каузално правоотношение,по което изпълнението на задълженията  да е обезпечено с издадения запис на заповед, възраженията на длъжника-ищец по чл.254 от ГПК/отм/ могат да се основават на редовността на записа на заповед, респ.на погасяването на поетото задължение за плащане по записа на заповед като абстрактна сделка. При констатирана нередовност на записа на заповед като ценна книга в предмета на производството по чл.254 от ГПК/отм/ следва да се включи  и съществуването на вземането по каузалното отношение, т.е. това е хипотезата, при която записът на заповед страда от порок, вследствие на което отпада менителничният ефект.

Разпределението на доказателствената тежест в производството по чл.254 от ГПК/отм/ за установяване на спорните факти се разпределя с оглед конкретните твърдения на страните. При твърдение за съществуване на каузална сделка, възраженията за недействителността й и за погасяване на вземането по същата се доказват от длъжника-ищец. При твърдения  относно редовността на записа на заповед- неистинност и пороци на волята, последните подлежат на установяване от длъжника-ищец, след което кредиторът-ответник  следва да доказва съществуването на вземането си по каузалната сделка с ищеца. При твърдение за липса на каузално отношение от ищеца по отрицателния установителен иск, ответникът не е задължен да установява съществуването на такова правоотношение. Възраженията на ищеца-длъжник, предявени по исков ред  за липса на каузално отношение и за неавтентичност на записа на заповед по същността си представляват отричане на изпълнителното основание на кредитора без да е наведено конкретно възражение по реда на чл.254 от ГПК/отм/ срещу вземането, материализирано в ценната книга.

В конкретния казус на първо място възражението за неистинност, респ.неавтентичност на записа на заповед е било опровергано чрез назначената съдебна графологическа експертиза, чрез която по категоричен начин е установено, че подписът е на лицето, посочено като издател,т.е. на Васил Б.. Второто възражение, направено от ищцовото дружество е за липсата на каузално правоотношение между страните. Както по-горе бе упоменато в тази хипотеза кредиторът-ответник в настоящото производство е освободен от необходимостта да доказва наличието на вземане по каузална сделка. В този смисъл  събраните и ангажирани доказателства от страна на ответника се явяват неотносими към предмета на спора с оглед изложените от ищеца възражения. Обратното би означавало да се разшири обхвата на проверката в производството по чл.254 от ГПК/отм/ и да се търси и установява вземане по каузално правоотношение във всички случаи на издаден запис на заповед. Това пък от своя страна би обезсмислило абстрактния характер на записа на заповед и облекчения ред за снабдяване с изпълнителен титул за кредитора, респ.да се обезсмисли обезпечителната цел  при издаване на менителничния ефект. Ако при всички случаи на издаден запис на заповед се изследва и разкрива основанието на вземането на поемателя би се стигнало до  противоречие с безусловно поетото задължение за плащане от страна на издаделя на записа на заповед.

Като се вземе предвид гореизложеното съдът намира, че предявените по реда на чл.254 от ГПК/отм/ възражения на ищеца-длъжник са неоснователни, респ.предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен. Като обусловен от главния иск следва да се отхвърли и акцесорния такъв за заплащане на направените по делото разноски.

От своя страна ответникът също е претендирал направените по делото разноски и такива следва да му бъдат присъдени в размер на 2 700лв, тъй като в договора за правна защита и съдействие  от 10.03.2008г  като реално направени разходи е отразена тази сума.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.К.” ООД , представлявано от И.В.Б. ЕГН **********, седалище и адрес на управление  гр.С. ул.”Л.”*-*-* против П.П.П. ЕГН ********** *** иск за признаване за установено  по отношение на П.П.П.,*** не дължи сумата 46 000/четиридесет и шест хиляди/лева ведно със законната лихва и деловодните разноски  по издадения въз основа на запис на заповед от 15.10.2004г изпълнителен лист по ч.гр.д.№3152/2007г на СлРС, както и претенцията за заплащане на направени по делото разноски като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „В.К.” ООД , представлявано от И.В.Б. ЕГН **********, седалище и адрес на управление  гр.С. ул.”Л.”*-*-* да заплати на П.П.П. ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 2 700/ две хиляди и седемстотин /лева.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред  Апелативен съд-Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: