Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 42

 

гр. Сливен, 13.02.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти февруари през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   М.С.

ЧЛЕНОВЕ:  М.Д.

*** М.

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. С. ***.  N 8  по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

       

Производството е по въззивна жалба срещу решение № 1010/18.11.2008г. по гр. д. № 1389/2008г. на СлРс и се движи по реда на чл.196 и следващите от ГПК /отм./.

        В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска за унищожаване на договор за дарение поради измама е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда. Сочи се, че въззиваемия – ответник в първоинстанционното производство е първи братовчед на въззивника ищец в първоинстанционното производство и родителите на въззивника са му дарили 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.Сливен. По време на извършване на сделката обаче бащата на въззивника е бил във влошено здравословно състояние, бил е трудно подвижен, не можел да чува и говори. Умишлено е бил въведен в заблуждение, че полага подпис за пенсията си. Поради това се иска отмяна на решението и постановяване на ново.

В съдебно заседание чрез представител по пълномощие жалбата се поддържа на изложените в нея съображения като допълнително се излагат твърдения, чу майката е подписала нот.акт съзнателно като се е доверила на племенника си, че той ще полага грижи за сина й след смъртта й. Едва след като се е разболяла е осъзнала, че е била измамена и е искала да поправи стореното като отмени дарението.

        В съдебно заседание чрез представител по пълномощие въззиваемият поддържа становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С договор за дарение Е. А. и Н. А., които са родители на въээивника-ищец, дарили на М.Д. – ответник, недвижим имот като договора е сключен под формата на нот.акт № 165 т.ІІ рег.№ 581 д.№ 406/2002г. на Нотариус Д. Г.. Родителите на въззивника – Е. Р. А. и Н. В. А. дарили на въззиваемия М.Д.Д. 1/2ид.ч. от апартамент № 1 вх.Б жилищен блок № * в кв.”Д. Г.”  гр.С.. Дарителите се явили лично пред нотариуса, който прочел нот.акт, одобрили са го и са го подписали собственоръчно като тези действия са удостоверени в съдържанието на самия акт. Не се спори, че положения подпис върху нот.акт е на Н. А.. Той е бил инвалидизиран І–ва група без чужда помощ. За периода 12.05.2003г. – 24.02.2005г. въззивникът В.А. е бил социално подпомаган болногледач на баща си Н. А.. Н. В. А. е починал на 23.02.2005г., а Е. Р.А. на 18.12.2005г. Н. А., в резултат на операция в гърлото, е говорил много трудно, произнасял е трудно разбираеми звуци и основно се е изразявал с жестове и мимики. Имал е заболяване от диабет, поради което зрението му било отслабнало. Слухът му също бил значително отслабнал. Установено, е че Е. и Н. А. са получавали пенсията в дома си и у тях са идвали да получават пенсия и съседите от входа. За получаването на пенсиите се е подписвала Е. А., която е имала пълномощно.

Въззиваемият М.Д. е племенник на Е. А. и като ученик е живял у тях. След като излязла от болницата през есента на 2005г. Е.А. разговаряла със свид.М. Т. и й казала, че ще отиде при адвокат и ще развали това, което била направила. Казала й че била прехвърлила своята ид.ч. от апартамента на М.. На Й. П. казала, че ако синът й разбере за прехвърлянето нямало да се грижи за нея.

С искова молба от 29.02.2008г. въззивникът е предявил против въззиваемия иск по чл.29 от ЗЗД като е претендирал съдът да постанови решение, с което да признае, че договора за дарение на 1/2ид.ч. от апартамента е недействителен поради измама. По повод на исковата молба се е развило първоинстанционното производство и с решение № 1010/18.11.2008г. по гр.д. № 1389/2008г. СлРС е отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. За да постанови това свое решение съдът е приел, че не е налице въвеждането в заблуждение както на Н. А. така и на Е. А.. Не е било установено, че дори да е имало състояние на заблуда, то умишлено е било предизвикано от въззиваемия – ответник. Не можело да се установи и да се смята, че дарителите са сключили договора в състоянието на заблуда.

          Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно.

Въз основа на прието за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. И в исковата молба и във въззивната жалба се излагат  твърдения, че договорът за дарение бил сключен от дарителите при измама. Съгласно разпоредбата на чл.29 ЗЗД една сделка е сключена под измама ако  сключващият е подведен умишлено от другата страна в заблуждение или от трети лица. Фактическият състав на измамата се състои от: първо - едната страна по сделката да е във заблуждение, а въвеждането в заблуждение представлява внушаване на неверни представи за обстоятелствата, свързани със сделката, премълчаването на известни факти или съзнателно поддържане на неверни представи у участник в сделката, на второ място -  заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или от трето лице и последно - сделката да е сключена поради заблуждението. Ако лицето би сключило сделката и ако знаеше действителното положение, сделката не следва да се счита за опорочена. В настоящия случай твърденията на въззивника са, че неговите родители не са могли да подпишат такъв договор.

От събраните по делото доказателства не се установява дарителите да са били изпаднали в заблуждение при сключването на договора. Правилен е извода на РС, че по отношение на Н. А. не може да се приеме твърдението ,че е изпаднал в заблуждение мислейки че се подписва за пенсията си, тъй като пенсиите дарителите са получавали в дома си и не са ходили навън за да ги получават. Освен това в самия нот.акт е отбелязано прочитането и одобряването от страните, а страната не се е възползвала от правото си по чл.154 ГПК/отм/ и не го е оспорила.

Във въззивната жалба се поддържат твърденията, че е било допуснато нарушение на чл.470 ал.2 вр. с чл.151 от ГПК /отм./. Такива възражения са правени в хода на първоинстанционното производство и те са получили отговор в мотивите на РС, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция. Не може да се приеме и твърдението, че майката Е. А. е сключила договора, тъй като е мислила, че племенникът й ще се грижи след смъртта й за въззивника. Ако тя е имала неверни представи за обстоятелствата, които са имали значение за нея при формиране на вътрешната воля за сключване на сделката, то има грешка в мотивите за сключването на същата, но това не я опорочава  и не е основание за унищожаването й. Не се установява по делото и да е налице измама осъществена от трето лице. Нещо  повече не се установява тя да е предизвикана от въззиваемия. Липсват доказателства на такива действия на ответника, които да сочат, че той е предизвикал у дарителите невярна представа и е поддържал заблуждението им в продължение на няколко години. Ако някоя от страните има невярна представа за съдържанието на сключвания договор налице е грешка, която може да бъде извинителна, неизвинителна, предизвикана от насрещната страна и т.н.

Въпреки наведените доводи не се твърди и не се оспорва вменяемостта, което е друго, самостоятелно основание, на Н. А., което обстоятелство да постави под съмнение неговото волеизявление.  Поради това решението на РС се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

По делото не са направени разноски пред тази инстанция, поради което не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1010/18.11.2008г. по гр.д. № 1389/2008г. на Сливенския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му.

 

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: