Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  71

 

гр. Сливен, 11.03.2009 г.

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и пети февруари през двехиляди и девета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   М.С.

ЧЛЕНОВЕ:                                                          Н.Я.

                                                                              мл. с. М.М.

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Н.Я. ***.  N 9 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196  и сл. от ГПК/отм./.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 997/18.11.2008г. по гр.д. № 4169/07г. на СлРС, с което е  отхвърлен като неоснователен предявения от Г.Г.М. против Г.Г.К. иск за отмяна на договор за дарение, оформен с н.а. № 82, т. ІІ, рег.№ 2411, д. № 218/2005г. на нотариус рег.№ 128 и район на действие района на СлРС, по силата на който първата е дарила на втората свой собствен недвижим имот, представляващ УПИ № ХІ-81 в кв. 6 по плана на с. Б., община С., с площ 595 кв.м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда с РЗП 105 кв.м., гараж със ЗП от 36 кв.м. и стопанска постройка с обем 80 куб.м. и подобренията и трайните насаждения, поради отказ на дарения да дава на дарителя издръжка, от която той се нуждае, и са присъдени разноски по делото.

Въззивницата, ищца в първоинстанционното производство, твърди в жалбата си, че решението е незаконосъобразно, тъй като необосновано и неправилно съдът е приел, че искът й е недоказан и неоснователен. Твърди, че след като се омъжила въззиваемата /ответница пред РС/ се преместила в гр. С., ражда дете и не проявява грижи къвм нея и не й обръща внимание. Твърди, че не ходела при нея  в с. Б. и не й оказва помощ, въпреки, че когато самата тя й гостувала в новия й дом, я помолила настоятелно да й помага и да я посещава. Въззивницата твърди още, че получава пенсия от 187 лв., която не й е достатъчна за да се изхранва и да си купува необходимите лекарства, че има заболявания и отдалечеността от града и липсата на лекар в селото я затруднявали много. Поддръжката на дома и купуването н адърва за огрев също били скъпи. Заявява, че когато е дарила имота, е очаквала, че Г. ще остане да живее при нея и като си създаде семейство ще й помага, но тези очаквания не се сбъднали. Въпреки, че ответницата и съпругът й имали възможност да се грижат за нея, те се дистанцирали, а от друга страна, нейните разходи все се увеличавали. Поради това моли въззивния съд да отмени изцяло решението  на РС и постанови ново, с което да уважи иска и отмени дарението. Не е претендирала разноски.

В срока по чл. 201 ал. 1 от ГПК /отм./ въззиваемата страна  е подала писмено възражение против въззивната жалба, с което я оспорва и моли съда да я отхвърли като неоснователна и остави в сила обжалваното решение. Твърди, че искът е изцяло неоснователен и недоказан, като доказани са по-скоро обратните на твърдените от ищцата факти – липса на нужда от издръжка, наличие на пожизнено вещно право на ползване на имота,  достатъчно голям размер пенсия и ненадвишаващи 20 лв. разходи за лекарства.

В с.з.,  въззивницата, редовно призована, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 20  ал. 1 б. “а” от ГПК /отм./, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з.  въззиваемата, редовно призована, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 20 ал. 1 б. “а” от ГПК /отм./, оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение като неоснователна. Не претендира разноски за тази инстанция.

Въз основа на събраните доказателствени средства пред двете инстанции, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 07.03.2005г. между ищцата /въззивница в тази инстанция/, като дарител и ответницата /въззиваема в това производство/ и нейна внучка, като дарена, бил сключен в изискуемата за това нотариална форма, договор за дарение на недвижим имот, собственост на първата, оформен с н.а. № 82, т. ІІ, рег.№ 2411, д. № 218/2005г. на нотариус рег.№ 128 и район на действие района на СлРС, по силата на който ищцата е дарила на ответницата свой собствен недвижим имот, представляващ УПИ № ХІ-81 в кв. 6 по плана на с. Б., община С., с площ 595 кв.м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда с РЗП 105 кв.м., гараж със ЗП от 36 кв.м. и стопанска постройка с обем 80 куб.м. и подобренията и трайните насаждения, като си е запазила пожизнено вещно право на ползване върху целия имот.

Дарителката, ищца в производството, е пенсионерка, към м. 09.2007г. е получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 187, 76 лв. месечно. Живее в процесния имот заедно със сина си, баща на ответницата – пенсионер. Здравословното й състояние, без да е тежко, се определя от хронична хипертонична болест на сърцето, хронична белодробна болест, последици от мозъчно-съдова болест и хронична застойна сърдечна недостатъчност. Без да й пречат да се движи, да се обслужва, да общува нормално, или да налагат тя да бъде на легло, тези заболявания са съпътствани с физически дискомфорт и налагат закупуване на лекарства. За периода от преди сключването на атакувания договор – от м. 12.04г. до около година след завеждането на иска – до м.08.08г., общата стойност на действително закупените от ищцата медикаменти, е в размер на 106, 74 лв. Консумативните разходи за ток и вода са заплащани преимуществено от нея, направила е и еднократен разход за дърва за огрев – 8 куб.м. на стойност 227, 49 лв. за зимата на 2007/08г. Разноските за храна и битови нужди ищцата си поема сама, като  понякога и синът й давал пари, но по принцип не се грижел за нея. Не се установи дали са поддържали общо или напълно отделно домакинство.

Ищцата е предявила иска на 25.09.2007г. През пролетта на 2008г. е отишла да живее при сестра си, също в с. Б..

Дарената, ответница в производството,  е  внучка на дарителката. От сключването на договора, докато се омъжила през м.05.2006г., тя живеела на квартира в гр. С., всяка събота и неделя посещавала баба си, подпомагала я с парични средства. След сключването на брака, тя заживяла със съпруга си в кв. “Р.” гр. С., и макар и все по-рядко, продължавала да посещава ищцата. От време на време през първата половина на 2007г. и нейният съпруг, при пътувания по работа в това и околните села, ходел там и носел на баба й плодове и зеленчуци. Спорадично и двамата са й давали и пари – между 50 и 100 лв. Последното посещение на ответницата в с. Б. било около два месеца преди да роди детето си – в началото на м. 10.2007г. От тогава не са я посещавали.

Ищцата не е искала издръжка от ответницата.

С решението си СлРС е приел, че не са налице предпоставките на закона за отмяна на дарението поради отказ на дарения да дава издръжка от която дарителят се нуждае, и е отхвърлил иска като неоснователен.

Това решение е предмет на настоящата жалба, подадена от ищцата в първоинстанционното производство чрез постановилия го съд – СлРС, на 08.12.2008г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото от двете инстанции годни, допустими и относими гласни и писмени доказателствени средства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, изцяло кредитира. При формиране н афактическите си констатации съдът е ползвал само тези части от свидетелските показания, съдържащи лично и непосредствено възприети обстоятелства или осъществени от тях факти, като се е съобразил с отношенията им със страните и е преценил степента н адостоверност с оглед съотношението н апоказанията помежду им.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Налице е сключен между страните договор за дарение, който е двустранна сделка, която по правната си същност представлява едностранен, безвъзмезден договор, по силата н акойто дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно собствеността, в случая – върху недвижим имот, на дарения, който я приема. Така, с оглед едностранния характер на договора, задължение възниква само за дарителя – да прехвърли собствеността. След като договорът между страните е сключен като такъв за дарение, съдът няма основание да се съмнява в тяхната воля, както и, че съзнателно са избралиточно този начин за преминаване на правото на собственост върху имота от патримониума на ищцата в този на ответницата. Без правно значение по отношение на настоящия спор са инвокираните от въззивницата-ищца в жалбата доводи, че очаквала в замяна въззиваемата-ответница и съпруга й да отидат да живеят при нея, да я подпомагат в разходите и да й оказват грижи и помощ.  В правния мир се е утвърдил самостоятелен вид договор, със сключването на който между страните биха могли да се установят отношения, каквито въззивницата твърди, че е имала предвид. Това е договорът за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, който е двустранен и възмезден, и несъмнено по него биха възникнали задължения за прибретателката, в чийто предмет се включват и съвместното живеене, и даването на издръжка в пари и грижи в натура. Тъй като, както се посочи, сключеният между страните договор е договор за дарение, то правата и задълженията им се определят и регулират точно и единствено от него и права са възникнали за ответницата – приобретателка, а задължения – за ищцата прехвърлителка, с оглед едностранния му характер. Поради това са неоснователни оплакванията на ищцата, че ответницата и семейството й не са заживели с нея, дезинтересирали са се почти напълно и не са я подпомагали, тъй като атакуваният договор не е източник на подобен род задължения за дареното лице. Те могат да произтичат изключително от моралните правила, но неосъществяването им не може да предизвика промяна в правното положение на страните.

Законодателят е предвидил изрично в чл. 227 от ЗЗД ограничен и изчерпателно посочен брой хипотези, при които дарението може да бъде отменено. В случая ищцата е основала своя иск на третия фактически състав по чл. 227 ал. 1 б. “в” от ЗЗД. За да се уважи той и да бъде отменено направеното дарение, следва да се докаже кумулативната наличност на трите визирани от закона условия, именно: дарителят да се нуждае от издръжка, да е поискал такава от дарения, и въпреки това последният да е отказал да я дава. Установи се несъмнено, че ищцата живее по силата на пожизнено вещно право на ползване в прехвърления имот и получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер около средния за страната. Въпреки влошеното й здравословно състояние, закупуването на нужните медикаменти не е представлявало значителен или непосилен разход за процесния период. Останалите й разходи са обичайните за всяко лице, а се доказа безспорно, че тя ритмично и пълноценно е била подпомагана от ответницата и съпруга й както със средства, така и с продукти, и това е продължило почти до предявяването на настоящия иск. Преустановяването на тези действия е било предизвикано от обективни обстоятелства, свъразни с грижите по новороденото дете на ответницата, и продължителността на периода е незначителен с оглед близостта между момента на последното посещение и този на предявяване на иска.  За този период изобщо липсват доказателства за сериозни и трайни материални затруднения на ищцата. Така съдът не може да приеме, че за нея е била налице нужда от издръжка, която по смисъла на правната норма следва да е такава, каквато тя сама не може да посрещне.

Независимо от това, тъй като все пак това е и субективна преценка на дарителя, то изискването на закона е, наличието на тази нужда да бъде доведено изрично до знанието на дарения и едновременно с това дарителят да поиска издръжка. Тази положителна предпоставка следваше да се докаже от страната, черпеща изгодните за себе си правни последици от нея, но ищцата, в чиято тежест бе това, не ангажира никакви убедителни доказателства в тази насока. Напротив, както от свидетелските показания, така и от собствените й обяснения пред съда по реда на чл. 114 от ГПК /отм./, се установи, че тя никога не е искала издръжка от внучката си, а последната  е давала всичко, изброено по-горе, по своя воля и преценка. В този смисъл не може да се изследва въпроса за отказ за даване на нужната издръжка, щом такава не е била изрично искана. Освен това не се доказа по някакъв начин и ответницата да е изразила ясно принципното си нежелание да стори това.

Така, в рамките на релевантния период – от сключването на договора, чиято отмяна се иска, до предявяването на исковата молба, не е осъществен нито един от правопораждащите факти, които могат да задействат механизма на защитата по чл. 227 ал. 1 б. “в” от ЗЗД и да осигурят основателността на иска. Настъпването им след този период може да породи правото на нов иск, но в случая този състав намира, че не е осъществен фактическия състав, при който законът предвижда да бъде отменено направеното дарение. Ето защо искът, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и атакуваното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

За тази инстанция разноски не са претендирани и не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната жалба на Г.Г.М. ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. С., бул. “Ц. О.” № 5, адв. М.С., против първоинстанционно решение № 997/18.11.2008г. по гр.д. № 4169/07г. на СлРС, с което е  отхвърлен като неоснователен предявения от Г.Г.М. против Г.Г.К. иск за отмяна на договор за дарение, оформен с н.а. № 82, т. ІІ, рег.№ 2411, д. № 218/2005г. на нотариус рег.№ 128 и район на действие района на СлРС, по силата на който първата е дарила на втората свой собствен недвижим имот, представляващ УПИ № ХІ-81 в кв. 6 по плана на с. Б., община С., с площ 595 кв.м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда с РЗП 105 кв.м., гараж със ЗП от 36 кв.м. и стопанска постройка с обем 80 куб.м. и подобренията и трайните насаждения, поради отказ на дарения да дава на дарителя издръжка, от която той се нуждае, и са присъдени разноски по делото,  като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА  първоинстанционно решение № 997/18.11.2008г. по гр.д. № 4169/07г. на СлРС.

 

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: