Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 23.04.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети трети март  през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

 М.Б.

 

 

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на Т.К.Б. ЕГН ********** *** против Решение № 796/14.10.2008г. постановено по гр.д. № 1817/2008г. на СлРС, в частта с която е бил отхвърлен предявеният от въззивника против „В.” ООД – Сливен иск за признаване на установено, че въззивникът не дължи сумата от 789,43 лв. главница, представляваща незаплатена питейна вода за периода от 01.10.2004г. до 30.09.2007г. ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 139,34 лв., изтекла към 02.11.2007 г.

         В жалбата се сочи, че решението на съда е незаконосъобразно, тъй като същият не се е съобразил с представените по делото доказателства, които доказват, че въззивникът не е собственик на недвижимия имот, за който е открита партидата за вода, поради което не дължи и сумите за вода по нея. Сочи се също така, че съдът неправилно е посочил в решението си, че въззивникът не е сочил доказателства относно наличието на роднинска връзка с лицето К. Б. Р., както и че не е посочил доказателства, от които да се установи дали след 1974г. процесният недвижим имот е бил прехвърлен на друго лице. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.

         В съдебно заседание въззивникът Б. се представлява от адв.П., която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира деловодни разноски.

         Въззиваемата страна „В.” ООД – Сливен в съдебно заседание се представлява от юриск.В., която оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

         С Определение № 9/02.01.2008г. постановено по ч.гр.д. № 5700/2008г. по описа на СлРС въззивникът Т.К.Б. бил осъден да заплати на въззиваемото дружество сумата от 1101,76 лв. главница за консумирана вода, дължима за периода от 26.02.1999г. до 30.09.2007г. ведно с лихва за забава в размер на 376,63 лв., начислена към 02.11.2007г., законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на молбата до окончателното изплащане както и разноски по делото в размер на 31,07лв. Основание за издаване на изпълнителния лист била представената справка-извлечение за дължими суми на абонат с партиден № 14533 с име Т.К.Б.. Задължението било за неизплатени суми за вода на адрес ул.”Б. Д.” № 5.

         Видно от представената по делото призовка изх.№ 02002/13.02.2008г. по издадения изпълнителен лист било образувано изп.дело № 20088360400153 на ЧСИ Н. Г..

         От представения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавна земя № 26 от 28.08.1974г. се установи, че със същият акт К. Б. Р. бил признат за собственик на недвижим имот – жилищна сграда, застроена върху 72 кв.м., построена върху дворно място държавна земя парцел № ХХІV-6409 в кв.404 по плана на гр.Сливен.

         От представените по делото карнети на обект № 14533 е видно,че същият се е водил на титуляр Т.К.Б. *** и че са били извършвани замервания на употребяваната вода за периода от м.април 2006г. до м.юни 2008г. като за част от извършените замервания въззивникът Б. се е подписвал, а срещу част от измерванията е направено отбелязване, че „не се отваря”, за да бъдат извършени.

         По делото е представена служебна бележка за отстраняване на неизправност на водомер от 28.03.2008г., за която като потребител на партида № 14533, е посочен Т.К.Б. и същият се е подписал.

         С писмо изх.№ 02/03.01.2006г. въззиваемото дружество уведомило въззивника Б. в отговор на негово писмо, че при извършена проверка се установило, че името на партида № 14533 за вода на адрес ул.”Б. Д.” № 5 гр.Сливен не е променяно от 1998г., както и че за промяна на титуляра на партидата следва да се подаде заявление във В.и същото може да бъде извършено след заплащане на дължимите суми за вода.

         По делото са представени общи условия за предоставяне на В. услуги на потребителите от В. оператор Сливен, които са били публикувани във вестник „Пари” бр.№ 150/04.08.2006г. и вестник „Сливенски новини” бр. № 31/04.08.2006г. в чл.2 на които е посочено, че потребител на ВиК услуги са собствениците или ползвателите на имоти, за които се предоставя ВиК услуги. Съгласно чл.64 в допълнителните условия общите условя влизат в сила в 30 дневен срок от публикуването им.

         Решението на РС е било съобщено на въззивника на 08.11.2008г. и същото е било обжалвано в законоустановения двуседмичен срок на 17.11.2008г.

         Въззивната жалба се явява процесуално допустима като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалването й. Разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна.

         За уважаване на предявения иск въззивникът е следвало да докаже твърдението си, че не е собственик на имота, за който се води партидата на негово име, тъй като съгласно чл.3 ал.1 от Наредба № 9 от 14.09.1994г. за ползване на водоснабдителни и канализационни системи „ползването на води от водоснабдителните системи се извършва въз основа на писмен договор за водоснабдяване, който се сключва между експлоатационното предприятие ВиК и собственика на имота по негова писмена молба”, а съгласно чл.3 от Наредбата и условията на реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи № 4/14.09.2004г. в сила от 13.05.2005г. потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване.

         По делото са налице категорични данни – карнети, писмо от ВиК до въззивника и справка-извлечение от 02.11.2007г., от които е видно, че последната промяна на името на титуляра на партида № 14533 за адрес ул.”Б. Д.” № * е била извършена през 1998г. и като титуляр на тази партида е бил посочен въззивникът Т.К.Б.. Същият се е подписвал при извършените засичания на употребената вода, както и издадената служебна бележка за отстраняване на неизправност на водомер 2008г., който водомер е бил монтиран на същия адрес. Всичко това обосновава извода на съда, че въззивникът Т.Б. е бил и ползвател на водата, доставена на партида № 14533. В този смисъл не подкрепени с доказателства и недоказани се явяват твърденията му, че от 1974г. до настоящия момент единствен собственик на недвижимия имот, находящ се на адрес ул.”Б. Д.” № * гр.С. – респективно ползвател е неговият баща К. Б. Р.и че до настоящия момент не е учредявано право на ползване и не е прехвърлена собствеността на имота на въззивника Т.Б..

         Страните не са обжалвали решението на РС – Сливен в частта, с която той се е произнесъл за недължимост на сумата от 312,33 лв. главница за незаплатена питейна вода и 237,29 лв. лихва поради погасяване по давност на правото на иск на въззиваемото дружество, поради което съдът не следва да преразгледа решението в тази му част.

         Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         С оглед изхода на делото основателно се явява искането на юрисконсулт Велева за присъждане на юрисконсултско възнаграждение . Въззивникът Т.К.Б. следва да бъде осъден да заплати на „В.” ООД – Сливен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА 796/14.10.2008г. постановено по гр.д. № 1817/2008г. по описа на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА Т.К.Б. ЕГН ********** *** да заплати на „В.” ООД – Сливен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. ( сто ) лева.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Република България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.