РЕШЕНИЕ
                                                          
                                         гр.
Сливен, 05.06.2009 год.


                                          В ИМЕТО НА НАРОДА



           Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на д
евети март 2009 г. в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ.М.
                                                       
           ЧЛЕНОВЕ:М.Б.
                                                                                
           М.Х.

          при участието на секретаря Р.Б., като разгледа докладваното от младши съдия М. Х. *** по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото се движи по реда на чл. 278 и сл. от ГПК обн. Изв. бр. 12 от 8.02.1952 г. съгласно параграф 2 от ПЗР на ГПК в сила от 1.03.2008 г.

         Образувано е по жалба от М.Д.,*** от 2004 г. на Сливенския районен съд, по извършване на делбата по чл. 278 от ГПК, само в частта, в която е поставил в дял на съделителя П.Н.:***, с площ от 1930 кв.м., заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда /къща/, състояща се от 3 стаи и коридор, лятна кухня и 2 стопански сгради с пазарна стойност 9200 лв. Със същото решение съда е поставил в дял на Д.: празно дворно място с площ от 1065 кв.м. и селскостопански склад с площ от 128 кв.м., което представлява сграда – навес, построен в имот на държавен поземлен фонд в местността „До к.”, с пазарна стойност 4 800 лв. С жалбата се навеждат съображения сочещи неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Извода на съда, че ищецът продължително владеел имота се сочи за неправилен, тъй като до 2006г. същият живеел в общинско жилище в гр. Сливен и посещавал процесния имот инцидентно. Счита, че след като имотът не може да бъде възложен по реда на чл. 288 ал. 3 от ГПК, съдът следвало да постанови да бъде изнесен на публична продан по чл. 69 ал. 2 предложение трето от Закона за наследството или да бъде допуснато тегленето на жребий по чл. 291 от ГПК и моли въззивния съд да се произнесе в този смисъл, като претендира направените разноски.

           По делото е постъпил отговор на въззивната жалба на Д. от съделителя Н., който счита, че наведените от нея оплаквания са несъстоятелни. Заявява, че към настоящия момент обитава единия от имотите и няма друг имот, който да е жилищен, а обстоятелството, че към момента на смъртта на наследодателя обитавал жилище под наем в гр. С. и че имал други имоти било ирелевантно, тъй като имотът не му бил възложен по реда на чл. 288 ал. 3 от ГПК именно поради тези съображения, които първоинстанционния съд взел пред вид. Излага подробни съображения сочещи правилност, обоснованост и законосъобразност на постановеното решение в частта, с която съда е пристъпил към разпределение на имотите по реда на чл. 292 от ГПК и моли да бъде оставено в сила решението в тази част.

         Постъпила е въззивна жалба и от П.Н., който обжалва решението само в частта, в която е осъден да заплати сумата 1655,14 лв. на съделителката Д., и съответната държавна такса. Сочи за неправилен извода на съда, че сумата 1500 лв, която дал чрез братовчедка си, била изразходвана за направата на паметник на майка му, а не на брат му, като твърди, че плащането е за погасяване именно на това негово задължение. Счита, че неправилно съдът е възприел, че трябва да му се присъди част от сумата за телефонни разходи, тъй като телефонът не бил включен в делбената маса, както сумата за закупуване на комплект дамско бельо за раздаване на смъртта на брат им. В този смисъл излага подробни съображения за нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли да се отмени решението в атакуваната част, като претендира и направените разноски.

         По делото е постъпило и възражение от Д. против въззивната жалба на Н., в която сочи, че същата е неоснователна, тъй като телефона бил поддържан заради честите посещения на съделителя, в процесния имот, през 2003-2004 г, за което се наложило да плаща тя, а дамското бельо било раздадено на струването, предвид жена или мъж, са присъствали, според обичая. Оспорва възражението на Н., че със сумата от 3000 лв, която получила от братовчетка им, е компенсирал разходите по погребението на брат им Н., като твърди, че тази сума била от наследствени ниви от дядо им от гр. К. и била неотносима към имуществото предмет на настоящия спор, за което обстоятелство моли да се допусне до разпит свидетелката М. Л., при довеждане. Моли да се остави без уважение въззивната жалба на Н. и се потвърди решението на СлРС в частта относно присъдената сума, представляваща претенция по сметките. Представя  4 бр. копия от квитанции за платен данък № 3352 и № 3353 от 01.04.2002 г. и № 18118 и № 18119 от 04.03.2003 г. на ТДД Сливен; 2 бр. копие от фактура № 5/25.06.2003 г. за изработка на паметник на П. П. Г.. Посочени са и 2 бр. касови бележки от „Т.”, но такива не са представени с възражението.

         В съдебно заседание М.Д. се явява лично и с адв. Ж., която поддържа жалбата против решението на съда в частта относно възлагане на дяла, на П.Д. с къщата и дворното място. По същество моли да се уважи жалбата, така както е посочила подробно в мотивите си и да се постанови решение, с което да се изнесе имота на публична продан. По въпроса за жалбата на Д., моли да не се уважава същата, тъй като разходите трябвало да си ги поемат равностойно. Решението на съда в тази част счита за правилно и справедливо. Моли да и се присъдят направените разноски.

         В съдебно заседание П.Н. се явява лично и с адв. П., който поддържа жалбата. Счита, че решението в частта относно разноските е незаконосъобразно на посочените в жалбата основания. Решението в частта относно начина на сформиране на дяловете и тяхното разпределение между съделителите сочи за правилно и законосъобразно. В тази връзка оспорва изцяло въззивната жалба подадена от ответната страна и моли да се отхвърли. Моли да се отхвърли евентуална претенция за заплащане разноски за настоящата инстанция, ако се претендират. Представя писмена защита, с подробни съображения, като моли да се отхвърли претенцията по сметки изцяло като неоснователна и недоказана. Моли да се възложи на съделителката Д. и лек автомобил „В.”.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни писмени доказателства: 4 бр. копия от квитанции за платен данък № 3352 и № 3353 от 01.04.2002 г. и № 18118 и № 18119 от 04.03.2003 г. на ТДД Сливен; 2 бр. копие от фактура № 5/25.06.2003 г. за изработка на паметник на П. П. Г..

         От събраните доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

         Съделителите са брат и сестра, наследници на Н. Д.Н., техен брат, бивш жител ***, починал на 15.02.2002 г. Това обстоятелство се установява от представеното по делото удостоверение за наследници № 9213 от 10.11.2003 г. издадено от Община Сливен.

         С влязло в сила съдебно решение № 1023 от 27.11.2006 г. по гр.д. № 561 от 2004 г. по описа на Сливенския районен съд била допусната съдебна делба, която да се извърши между страните при равни квоти от по ½ ид.ч. от правото на собственост за всеки от съделителите по отношение на следните недвижими имоти:

1. Дворно място, представляващо УПИ XІІ-189 в кв. 13 по плана на с. М., общ. С., с площ от 1930 кв.м. ведно с построените в него полумасивна сграда, състояща се от три стаи и коридор, със застроена площ от 60 кв.м., полумасивна лятна кухня, застроена върху 30 кв.м. и две стопански сгради с обща кубатура от 500 куб.м., при граници на имота: изток-улица; север-ПИ N XІІ-189; запад-ПИ N XІV-188 и юг-ПИ XX-189; 2. Дворно място, предстявляващо УПИ XІІІ-189, кв. 13 по плана на с. М., общ. С., с площ 1065 кв.м., при граници: изток-улица, север-ПИ N XІІ-189, запад-ПИ N XІV – 188 и юг – ПИ N XXІ – 189;

3. Селскостопански склад със застроена площ от 128 кв.м., сграда-навес до стара канцелария-по документа за собственост, построена в имот N 000366 от ДПФ в местността „До к.” в землището на с. М., общ. С., ЕКАТТЕ 487** с площ на имота 0,391 кв.м., при граници: имот N 000367, селскостопански склад, имот N 000097, пасище, мера на Община Сливен, имот N 000312, друга селскостопанска територия на ДПФ, имот N 000104, полски път.

И следните движими вещи при квоти от правото на собственост, по ½ идеална част  за всеки един от съделителите:

 1. Лек автомобил марка „М. 626” – лимузина с рег. N СН **** А, рама N: JMZGC 14220182****, двигател N 476***, цвят СИВ, находящ се в ответницата;

2. Лек автомобил „В- 1000”, модел 353 стандарт, рег. N СН **** Г, двигател N 292**, цвят червен, рама N 570**, находящ се у ищеца.

От представената по делото строително-техническа експертиза се установява, че дворното място с площ от 1 930 кв.м., представляващо УПИ XII - 189, кв. 123 по плана на с. М., като терен е реално неподеляемо, поради начина на разположение на стопанските постройки в имота. Като сграден фонд полумасивната сграда на един етаж, състояща се от три стаи и коридор е реално неподеляема. Дворното място, представляващо УПИ Х1П-189, кв. 13 е реално неподеляемо. Селскостопанския склад, обособен от сграда - навес със застроена площ 128 кв.м. е реално неподеляем.

           Вещото лице е дало заключение, че от процесните недвижими имоти не могат да се обособят равностойни самостоятелни дялове за всеки от съделителите, съобразно квотите от правото им на собственост.

           Справедливата пазарна стойност на допуснатите до делба недвижими имоти е както следва: дворно място УПИ XII -189 в едно с построените в него сгради - 9 200 лева; дворно място УПИ XIII 189 - 3 260 лева; селскостопански склад със застроена площ 128 кв.м. - 1 540 лева.

По делото е изготвена и авто-техническа експертиза от заключението на която се установява, че справедливата пазарна стойност на лек автомобил „М. 626" е 800 лева и на лек автомобил „В. 353" - 300 лева.

С молба, приета в с.з. на 21 април 2008 г. М.Д.Д. е  направила искане по сметките на обща стойност 5 123 лева.

          Във връзка с претенцията на ответницата по сметки по делото са приети като доказателство ПКО № 875/20.03.2003 г. за сумата 10 лв.- оценка на МПС, ПКО 876 от същата дата за сумата 10 лв. оценка на МПС . Квитанции за платени данъци на името на наследодателя на страните № 33531/01.04.2002 г. за сумата 3.96 лв., № 33528/01.04.2002 г. за сумата 10.10 лв. ПКО № 9/10.02.2005 г. за изработка на некролози за сумата 21 лв.7 ф-ра № 16318/15.02.2002 г., издадена на името на Г. Д. за сумата 83.50 лв. за шалчета, траур, покров, свещи и др., ф-ра № 16319/15.02.2002 г. за сумата 459.60 лв. за ковчег, кръст, жито на името на Г. Д., поръчка № 125/12.01.2005 г. за сумата 1459 лв. - изработка па паметник, като на същата с отбелязано 100 % платено, протокол от 27.01.2005 г. за ограда на гроб - 500 лв., поръчка № 2478/06.07.2005 г. за сумата 550 лв. за заливане на ограда и поставяне на плочки. Представени са и квитанции за платени суми за телефонен пост с № 30-34 № 79- 9.34 лв. за м. февруари 2003 г., № 75 - 9.97 лева за м. септември 2003 г.; № 5780 - 7.56 лева за м. май 2003 г.; № 5754 - 9.66 лева за м. юни 2003 г.; № 5353 - 5.58 лева за м. октомври 2004 г.; № 5389 - 5.60 за м. септември 2004 г.; № 5465 - 11.16 лева за м. юли 2004 г.; № 5325 - 5.58 за м. ноември 2004 г. и № 5669 - 18.96 за м. декември 2003 г. По фактура № 39104 от 28 ноември 2003 г. ответницата по делото е заплатила сумата 4.80 лева за изключване на телефонен пост, данъчна фактура 36266 от 30 май 2003 г. за сумата 19.92 лева платена за възстановяване на телефонен пост 30-34 в с. М.. С фактура № 48 от 10 февруари 2005 г. М.Д. е заплатила сумата 95 лева за мъжки носни кърпи за 40 лв., хавлиени кърпи 30 лв. и дамски комплект бельо за 25 лв.

Разходът направен с фактура N 48 от 10.02.2005 г. за комплект дамско бельо на стойност 25 лв. съдът намира за неоснователен и като такъв не следва да се уважава. Посочените разходи, които ответницата е направила, представляващи  разходи  за  недвижимите   имоти и  разходи възникнали след смъртта на наследодателя възлизат общо на сумата 3 285.29 лева.

Видно от приложеното по делото удостоверение № 9400 - 22948 от 30 октомври 2007 г. издадено от Общинска администрация - Сливен се установява, че П. Д. Н. е бил настанен в общинско жилище в гр. Сливен, кв. Д. * -* - * с настанителна заповед № XII - ** от 20 юни 19** г. и е освободил същото на 25 юли 20** г.

На 30.07.2003 г. ищецът е подал декларация за настоящ адрес с. М., общ. С., видно от приложеното удостоверение № 2 от 26 май 2008 г. издадено от Кметство с. М.. Депозирана е и декларация по делото, с която ищецът декларира, че не притежава друг недвижим имот, освен ид. част от имотите, предмет на делба по гр. дело № 561 от 2004 г. Съгласно приложения по делото нот. акт N 40 том V рег. N 5976 дело N 735/2004 г. на нотариус рег. N 092 с РД СлРС, П.Н. притежава ½ ид.ч. от дворно място на ул. „Й. Щ.” N ** в гр. С., с площ 392 кв.м., заедно с жилищна сграда, застроена върху 129 кв.м. в северната част на имота, състояща се от четири стаи, обособени като самостоятелен жилищен имот, както и гараж, застроен върху 34,40 кв.м, намиращ се в югоизточната част на имота.

По делото са разпитани свидетели от ищцовата и ответната страна като техните показания са противоречиви относно факта, живял ли е ищецът в допуснатия до делба недвижим имот по време на смъртта па наследодателя. Ищцовите свидетели твърдят, че през последните 7-8 години са виждали всеки ден П.Н., даже им правило впечатление че печката е запалена понякога. През 2000 - 2001 г. наследодателя и П. работили земята си общо. Свид. Р. не е категоричен, че Н. и П. са били заедно в имота и кой е бил повече там не може да твърди със сигурност. Не е категоричен и в отговорът си колко често ищецът е бил в С. и колко в с. М.. Свид. Т. твърди, че през 1999, 2000 и 2001 г. ищецът е живеел на село, а сьщо и когато е починал и брат му, но не е влизал в къщата и не може да отговори в кои помещения е живял през този период ищеца. Свидетеля И., разпитан от ответната страна познава семейството на страните от доста години твърди, че наследодателя е живеел в къщата в с. М. за да се грижи за майка си. Твърди, което се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е имал апартамент в гр. С., кв. Д. бл. *. Категоричен е, че към момента на смъртта на брат му П. ***. Ищецът идвал по няколко пъти на седмицата, за да посещава майка си и брат си. На следващата година след смъртта на брат си до настоящия момент ищецът постоянно живеел в имота, собственост на наследодателя. Докато се настани в този имот ищецът живеел в апартамента на Н., който по-късно бил продаден на сина на ответницата.

По реда на чл. 114 от ГПК/отм./ на въпросите зададени на ответницата: след смъртта на брат им ищецът живял ли е в дома на наследодателя, същата е отговорила, че нито преди смъртта, нито след смъртта на брат ми ищецът е живял в имота. Ищецът живеел на село от момента в който го накарали да освободи ведомственото жилище. От братовчедката си е получила бонове от МТС, с които поела погребението на брат си, струванията и на майка си за паметник. С тези бонове й се издължил. От тези бонове му дала 500 лева, като фактически ползвала 1 300 лева. За получените от ответницата 3000 лв. се съдържат твърдения и от процесуалния представител на ответницата по същество на спора 2 000 лв. от тази сума били за уреждане на други сметки между страните.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени при условията на чл. 188, ал.1 от ГПК /отм./ и въз основа на влязлото в сила решение по допускане на делбата и заключението по двете съдебно-технически експертизи, които съдът изцяло кредитира.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата на 31.10.2008 г. и в рамките на законоопределения двуседмичен срок на 12.11.2008 г. е била депозирана процесната жалба.

          Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 06.11.2008 г. и в рамките на законоопределения двуседмичен срок на 18.11.2008 г. е  депозирал процесната жалба.

         Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени в законния срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт.

          Разгледана по същество жалбата на въззивницата се явява основателна.

         Целта на делбеното производство е да се ликвидира съществуваща съсобственост между съделителите, като по възможност всеки от тях следва да получи в дял делбен имот отговарящ на дела му в наследството. Основният способ, по който се извършва съдебната делба е посочен в разпоредбата на чл. 291 от ГПК и това е когато съдът състави разделителен протокол на основание заключение на вещото лице и при спазване правилата на Закона за наследството и пристъпи към теглене на жребий.

За да бъде приложена разпоредбата на чл. 292 от ГПК предвиждаща възможността съдът да извърши делба, като разпредели наследствените имоти между съделителите без да тегли жребий е необходимо да са комулативно налице две предпоставки - съставянето на дялове и тегленото на жребий да се явява невъзможно или много неудобно. Трайната съдебна практика предвижда, че голямо неудобство ще съществува тогава, когато наследниците са владели след откриване на наследството различни имоти и чрез извършване на значителни подобрения са ги преустроили по свое разбиране, като се касае за цялостно построяване на сграда в наследствен имот и на по-големи пристройки и надстройки или извършване на съществени преустройства и други от подобен род. Ремонтът на наследствена сграда и влагането на  разноски по поддръжката й не изключва тегленето на жребий. Голямо неудобство не представляват и по-големите жилищни нужди на някои от съделителите. Щом броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделителите делбата следва да бъде извършена чрез теглене на жребий. Задължение на съда е да приложи именно този способ, който предоставя възможност всеки от съделителите да може да получи своя дял в натура, при което не следва имотите да се изнасят на публична продан. /Решение №127 от 24.02.1987 г. по гр.д. №12/87 г. І г.о. ВС на НРБ, решение №1483/16.06.70 г. по гр.д . №872/70 г.  І г.о. на ВС на НРБ, ППВС 7/73г. т.5/.

В настоящия случай сме изправени пред хипотеза, когато съделителите имат равни квоти по ½ ид.ч. , имотите са три и е реално възможно да се извърши делба между тях чрез теглене на жребий. По делото не са налице доказателства, от които да е видно, че въззивникът макар и живущ в жилищната сграда, находяща се в имот № УПИ XII -189 в да е извършвал значителни подобрения в него, да е изграждал постройки и т.н., което да обоснове прилагането на чл. 292 от ГПК.

С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което на страните следва да се предяви проект за разделителен протокол съобразно заключението на вещото лице, като се обособят два дяла от трите имота с оглед стойността им. Съразмерно на квотата от правото на собственост на всеки от съделителите и в зависимост от разпределението на дялове чрез жребие, следва да се заплатят и дължимите суми за уравняване.

 Разгледана по същество жалбата на въззивника се явява основателна само в частта, с която е уважена претенцията за комплект дамско бельо на стойност 25 лв., която съдът намира за неотносима към разходите за погребение на общия наследодател и като такава следва да бъде оставена без уважение. В останалата част претенцията по сметки на въззивницата е основателна и доказана до размера от 3285.29 лева. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че въззивницата е заплатила посочената сума за разходи, свързани с погребението на наследодателя  и последващи струвания и паметник. Независимо, че две от фактурите са издадени на името Г. Д. – съпруг на ответницата, същите са платени от семейството на ответницата и следва да бъдат включени към разходите. Други сметки за имуществени отношения извън съсобствената вещ не могат да се разглеждат в производството. Въззивникът не е предявил в производството претенция по сметките. Съобразно с неговата идеална част от правото на собственост въззивникът следва да заплати на въззивницата направените от нея разходи в размер на 1642,64 лв.

  

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ Решение № 864/ 29.10.2008 г. по гр.д. № 561/2004 г. на Сливенски районен съд като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ПРЕДЯВЯВА на М.Д.Д. ЕГН ********** *** и П.Д.Н. ЕГН ********** *** следния проект за разделителен протокол на недвижими имоти по отношение на които между тях при равни квоти е допусната съдебна делба:

 

         Дял І - Дворно място, представляващо УПИ XІІ-189 в кв. 13 по плана на с. М., общ. С., с площ от 1930 кв.м. ведно с построените в него полумасивна сграда, състояща се от три стаи и коридор, със застроена площ от 60 кв.м., полумасивна лятна кухня, застроена върху 30 кв.м. и две стопански сгради с обща кубатура от 500 куб.м., при граници на имота: изток-улица; север-ПИ N XІІ-189; запад-ПИ N XІV-188 и юг-ПИ XX-189; и справедлива пазарна стойност на имота от 9200 лв.

         Лек автомобил „В. 1000”, модел 353 стандарт, рег. N СН **** Г, двигател N 292**, цвят червен, рама N 570**, на справедлива пазарна стойност 300 лв.

 

            Дял ІІ - Дворно място, предстявляващо УПИ XІІІ-189, кв. 13 по плана на с. М., общ. С., с площ 1065 кв.м., при граници: изток-улица, север-ПИ N XІІ-189, запад-ПИ N XІV – 188 и юг – ПИ N XXІ – 189;

 Селскостопански склад със застроена площ от 128 кв.м., сграда-навес до стара канцелария-по документа за собственост, построена в имот N 000366 от ДПФ в местността „До к.” в землището на с. М., общ. С., ЕКАТТЕ 48708 с площ на имота 0,391 кв.м., при граници: имот N 000367, селскостопански склад, имот N 000097, пасище, мера на Община Сливен, имот N 000312, друга селскостопанска територия на ДПФ, имот N 000104, полски път, със справедлива пазарна стойност общо на двата имота от 4 800 лв.

          Лек автомобил марка „М. 626” – лимузина с рег. N СН **** А, рама N: JMZGC 14220182****, двигател N 4767**, цвят СИВ, на справедлива пазарна стойност 800 лв.

 

         За уравняване на дял ІІ следва да бъде заплатена сумата от 1950 лв.

 

ОСЪЖДА П.Д.Н. ЕГН ********** *** да заплати на М.Д.Д. ЕГН ********** ***„Ч. N **, вх. *, ап. *, сумата 1642,64 лв., представляваща претенция по сметки.

 

 

         НАСРОЧВА съдебно заседание за изслушване на възраженията по така предявения разделителен протокол на 13.07.2009 г. от 10:30 часа, за която дата страните да бъдат призовани.

          

 

         Настоящото решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаване на решението за обявяване на проекта за окончателен пред ВКС.

 

 

        

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: