Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен 18.02.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на eдинадесети февруари, през две хиляди и девета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Н.Я.

     ЧЛЕНОВЕ:                М.Д.

*** М.

При секретаря  М.Ж. и в присъствието на Прокурора……………,като разгледа докладваното от М. Д.

*** по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./.       

Обжалвано е Р. № 971/ 13.11.2008г. по гр.д. № 3926/2007г. на районен съд гр. Сливен, с което са отхвърлени претенциите по чл. 288, ал.3 от ГПК /отм./ на двамата съделители от въззивника Р.И.Д. за възлагане на допуснатото до делба жилище в негов дял.

Във въззивната си жалба въззивникът Р. Ив. Д., чрез процесуалният си представител адв. Л. Д.,*** твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Моли съдът да приеме, че са налице изискванията на предпоставките за уважаването на възлагателната му претенция,    като отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да ги уважи.  

          В с.з. въззивникът не се яви. Представлява се от пълномощника си адв. Л. Д.. Последният от една страна не поддържа жалбата, като се позовава на извън съдебно споразумение между страните и изплащане дела на другия съделител, но не я оттегля. От друга страна  моли съдът да постанови ново решение, с което да отмени първоинстанционното решение и утвърди спогодбата.

Въззиваемата страна Н.И.Д. ***. и не се представлява от пълномощник.  

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок за обжалване. Жалбоподателят има правен интерес да  обжалва решението с което е отхвърлена претенцията му за възлагане на допуснат до делба наследствен имот.  

Въззивната инстанция прие за установено:

С влязло в сила решение № 843/15.11.2007 г. по гр.д. № 3926 по описа на Сливенски районен съд между страните по делото при дялове от по ½ ид.ч. е допусната делба на недвижим имот, представляващ: жилище “Б”, със застроена площ от 107.79 кв.м., състоящо се от складово помещение и лятна кухня на партерния етаж и кухня, дневна, спалня и санитарен възел на първия етаж, като жилището е със самостоятелен вход от западната страна на сградата без общи части с жилище “А”, находящо се в поземлен имот V-246 в кв. 35 по плана на с. С., състоящ се от 815 кв.м.,    при граници: север ПИ № ІІІ-245, изток- улица, юг ПИ № VІ-271 и запад ПИ № ІV- 247.

В срока за предявяване на претенции за възлагане- първото с.з. след допускане на делбата, на основание чл. 288, ал.3 от ГПК /отм./ искане са направили двамата съделители братята Н.И.Д. и Р.И.Д., чрез пълномощниците си- за първия адв. Ат. И., за втория адв. Л. Д..   

Установи се от доказателствата по делото, че съделителят Н.И.Д. е живял при майка си в съседен на процесния имот, оставен в наследство от бащата- наследодателя И. Н. Д., починал на 23.07.2006 г., поради което за него  не може да се приложи разпоредбата на чл. 288, ал.3 от ГПК /отм./ Между страните бил спорен въпроса живял ли е с баща си в неговото жилище при откриване на наследството съделителят Р.И.Д., за да се ползва от възможността успешно да претендира поставяне в дял на наследствения имот. Свидетелите И., Х. установяват, че по принцип всеки от синовете се ориентирал към един от родителите си- ищецът Н.Д. към майка си и ответникът Р.Д. към баща си. Категорично се установи, че Р. не е живял при майка си, а Н. при баща си. Установи се също, че Р.Д. има регистриран постоянен и настоящ адрес с. С., общ. С., ул. “Р.” № *, където се намира процесният недвижим имот. След казармата работил в строителството и ходил в командировки в други населени места в България, като на 2-3 месеца се връщал. Към момента на смъртта стоял три дни за погребението. Според лялята на страните св. Х. от една година работи в Р Гърция.

 

Според техническата експертиза справедливата пазарна стойност на имота е 20 040 лв. Съдът не се съмнява в компетентността и добросъвестността на експерта Р. Х. и кредитира експертизата.

Пред въззивната инстанция пълномощникът на Р.Д.-*** представи заверен препис от нотариално заверено от нотариус Н.В.а, рег. № 522 на НК, с район Районен съд- гр. Сливен- Споразумение от 07.01.2009 г., между страните по делото, с което в дял на Р.И.Д. се поставя и той става изключителен собственик на процесния недвижим имот, като за уравняване на дяловете ще заплати на Н.И.Д. сумата 10020 лв. и искат прекратяване производството по гр.д. № 3926/2007 г. на СлРС. Представи също и разписка от 07.01.2009 г. подписана от Н.И.Д., че получил сумата 10020 лв. за уравняване на дела му от жилището, предмет на делба по гр.д. № 3926/2007 г., което се споразумели да бъде предоставено в негов дял.  Разписката е подписана и от двама свидетели- П. С. Х. и Л.А.Д.. 

Приетата за установена фактическа обстановка се доказа от влязлото в сила решение по допускане на делбата между страните по делото, от приетата и неоспорена техническа експертиза и от представеното пред въззивната инстанция нотариално заверено споразумение между страните.  

От приетото за установено, съдът направи следните

правни изводи: Претенцията за възлагане в реален  дял на жилищния имот от страна на въззивника е допустима. Той е страна в делбено производство, с определен с влязло в сила решение дял. Допуснатото до делба наследствено жилище е неподеляемо. Следва да са налице  още кумулативно предпоставките- съделителят да няма друг жилищен имот и да е живял в жилището при откриването на наследството. Установи се, че не притежава друг жилищен имот. Към момента на откриване на наследството постоянния и настоящ адрес е адреса на поделяемия имот. Макар, че първоинстанционният съд констатира, че не е налице едно трайно пребиваване в делбения имот, с оглед сключеното споразумение между страните на 07.01.2009 г.- т.е. преди влизане в сила на обжалваното решение, съдът е длъжен да го съобрази, като отмени обжалваното решение и постави в дял на въззивника процесния имот. Спогодбата има значението на юридически факт, релевантен за спорното право. Това право важи занапред така, както е установено с извънсъдебната спогодба. Последната е валидна, поради което съдът е длъжен да реши делото, съобразно с нея, като зачете нейния материалноправен ефект- проф. Ж. С. БГПП- § 98 Съдебна спогодба- VІ- стр. 402- издание 1988 г.

Макар и неподдържана жалбата, тя не е оттеглена. Страните, след като са сключили споразумение не са искали пред СлРС да обезсили решението и прекрати производството по делото на основание чл. 192, ал.5 от ГПК /отм./, като тогава д.т. щеше да бъде от 25 до 100 лв.- чл.8 от Тарифа 1- такси събирани в съдебното производство. Настоящата инстанция не може да утвърди едно споразумение, което не е сключено пред нея и в отсъствието на една от страните.  

Решението в частта за присъдената държавна такса съдът ще остави в сила, като съобрази, че със сключеното споразумение е съобразно приетата от СлРС справедлива пазарна цена на имота- 20040 лв. и ответникът заплаща на ищеца 10 020 лв. Макар и споразумение, страните следва да заплатят д.т. от по 4% от стойностния си дял, а не по 2%, тъй като то не е станало преди изготвяне на разделителния протокол- в случая преди изготвяне решението за изнасяне на публична продан на допуснатия до делба имот, а едва пред въззивната инстанция.

Ето защо  

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Р. № 971/ 13.11.2008г. по гр.д. № 3926/2007г. на районен съд гр. Сливен, В ЧАСТТА, В КОЯТО Е ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до делба имот, като неправилно, поради новонастъпилото обстоятелство- сключено споразумение, преди влизане на решението в сила.

ВМЕСТО НЕГО постанови:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ НА Р.И.Д., с ЕГН- ********** ***, чрез повереника си адв. Л.Д. *** недвижим имот, представляващ: жилище “Б”, със застроена площ от 107.79 кв.м., състоящо се от складово помещение и лятна кухня на партерния етаж и кухня, дневна, спалня и санитарен възел на първия етаж, като жилището е със самостоятелен вход от западната страна на сградата без общи части с жилище “А”, находящо се в поземлен имот V-246 в кв. 35 по плана на с. С., състоящ се от 815 кв.м., при граници: север ПИ № ІІІ-245, изток- улица, юг ПИ № VІ-271 и запад ПИ № ІV- 247, със справедлива пазарна цена 20040 лв.

ОСЪЖДА  Р.И.Д., с ЕГН- ********** ***, чрез повереника си адв. Л.Д. *** за уравняване на дяловете да заплати на Н.И.Д., с ЕГН- ********** *** сумата 10020 /десет хиляди и двадесет/ лв., ведно със законната лихва в шест месечен срок от влизане на решението за възлагане в сила  /сумата изплатена с разписка от 07.01.2009 г./ .

ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта на присъдената държавна такса, дължима от двамата съделители, като правилно и законосъобразно.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ: