Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 58

 

гр. Сливен, 23.02.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осемнайсети февруари през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   М.С.

ЧЛЕНОВЕ:  Н.Я.

М.Д.

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от М. С. ***.  N 26 по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

       

Производството е по въззиввна жалба против решенеие № 939/06.11.2008 г. по гр.д. № 2349/2008 г. на СлРС. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Неправилно съдът е приел, че въззивникът – ищец в първоинстанционното производство  дължи сумата за ползвана, но не заплатена топлинна енергия за периода от 01.12.1999 г. до 30.06.2002 г. Съдът е приел, че вземането не е погасено по давност, но давността за погасяване на вземането тече от датата на последното изпълнително действие – 20.01.2003 г. Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяавне на ново, с което да бъде уважена исковата претенция.

        В с.з., жалбата се поддържа на основанията посочените в нея доводи чрез депозирано писмено становище.

        Въззиваемото дружество чрез представител по пълномощие,  изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като по време на изпълнителното производство давността не тече. Поради това се иска отхвърляне на въззивната жалба.

        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        С Определение СлРС е постановил издаването на изпълнителен лист за дължими суми – главница, лихви и разноски, на „Т.– С.” ЕАД. Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано и.д. № 2454/2002 г., което е било прекратено на основание чл. 330, б. „д” от ГПК /отм./ на 20.08.2007 г. Било е образувано ново изпълнително дело при ЧСИ. С искова молба от 11.06.2008 г. ищецът е претендирал на основание на чл. 124 от ГПК недължимост на сумата от 2335,98лв.  ползвана топлинна енергия за периода от 1999 г. до 2002 г. По повод на тази искова молба е било образувано първоинстанционното производство и с атакуваното решение СлРС е отхвърлил като неоснователен предявения иск.Съдът е приел, че в случая погасителната давност не е изтекла, тъй като едва от прекратяването на първото изпълнително дело е започнала да тече нова давност.

        Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява въз основа на събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно.

        Въз основа на прието за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

        Основният спор между страните по делото е бил свързан с факта дали е изтекъл погасителния 3-годишен давностен срок за събиране на вземането и от кога започва да тече давността. Настоящата инстанция  споделя становището, изложено в мотивите на първоинстанционния съд, според което постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС е приложимо в настоящия казус, независимо, че изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, е несъдебно. Няма съмнение обаче, че постановлението третира въпросите, свързани с погасителната давност докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. Не се прави разграничаване между съдебно или несъдебно основание за издаване на изпълнителен лист. Приема се, че изпълнителния процес е също съдебен процес, който е част от гражданския процес. До 1980г. Върховния съд разглеждаше изпълнителното производство като самостоятелно производство, отделно от съдебното, поради което считаше, че погасителната давност тече при висящ изпълнителен процес и такава беше постоянната му практика. С цитираното постановление се прие разбирането, че чл. 115, б. „ж” от ЗЗД обхваща двете части на съдебния процес, поради което при висящ изпълнителен процес погасителната давност спира да тече. Нещо повече, изрично вече се приема, че от прекратяването на изпълнителното производство започва да тече нова давност. Поради това не може да се приема поддържаното становище в жалбата, че след като първата част, свързана с издаването на изпълнителния лист на несъдебно изпълнително основание, не е съдебен процес, то такъв несъдебен процес е и изпълнителното производство. То противоречи и на духа на закона, тъй като самото изпълнително производство е уредено в отделна негова част. От изложеното е несъмнено, че предявеният иск е бил неоснователен и недоказан, поради което е и отхвърлен. Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

        С оглед изхода на процеса въззивникът следва да бъде осъден да заплати и направените от въззиваемото дружество пред настоящата  инстанция разноски в размер на 300 лева.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение  № 939/06.11.2008 г. по гр.д. № 2349/2008 г. на СлРС.

ОСЪЖДА В.Т.К. да заплати на „Т. – С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.. К.” № * сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

        Решението  подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: