Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. Сливен, 30.06.2009г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение  в публичното

 заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и девета година в състав:

                                                                  Председател: В.Н.

*** и с участието на прокурора Ст.Г., като разгледа докладваното от съдията ВЕСЕЛА НИКОЛОВА *** по описа за 2009  година, за да се произнесе съобрази:

 

            Предявеният иск е за поставяне под запрещение на пълнолетно лице и намира правното си основание в чл. 5 ал.1 от ЗЛС във вр. чл.336 и следващите  от ГПК.

            Ищецът С. Ст. С. твърди  в исковата молба, че ответницата е негова майка и страда от психично заболяване “Шизофрения параноидес. Пристъпно-проградиентно протичане. Параноидно – халюцинаторен синдром. Тенденция към хронификация.” и това й състояние определя неспособността да се грижи за своите работи, да преценява адекватно заобикалящата я действителност и да взема адекватни решения. Моли за поставянето й под  запрещение, респективно пълно или ограничено според доказателствата по делото, ведно със законните последици от това.

            В с.з. не се явява лично, но изпраща процесуален представител – пълномощника адв. К. Ц., който поддържа иска и моли да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства.

            Разпитана лично при условията на чл.337 ал.1 от ГПК, ответницата  заявява, че е здрава, че живеят със сина си в едно домакинство, понастоящем на вилата, която е нейна и на брат й собственост, и където тя се грижи за домакинството; с получаваната от нея пенсия осигурява своята и на сина си издръжка. Заявява, че със сина си  живеят в разбирателство, но след употреба на алкохол последният става раздразнителен и предизвиква помежду им дразги.

            Представителят на ОП-Сливен изразява становище, че исковата претенция е недоказана и неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

            От представените с исковата молба писмени доказателства и проведения разпит на ответницата съдът прие за установено следното от фактическа страна:

            Ответницата страда от психично заболяване : “Шизофрения параноидес. Пристъпно-прогредиентно протичане. Параноидно – халюцинаторен синдром. Тенденция към хронификация.”, датиращо от края на м. ноември 2004г.

            Състоянието на ответницата е добро, провежда лекарствена терапия, посещава лекуващ лекар психиатър, който й назначава системно лечение, което предотвратява настъпването на кризи.

            Ответницата живее заедно със сина си в собствения й наследен от родителите й апартамент в гр. Сливен, а от известно време двамата обитават вилната къща, също нейна собственост, където тя поддържа домакинството и с пенсията си осигурява своята и на сина си издръжка.

            По искане на процесуалния представител на ищеца бе назначена съдебно-психиатрична експертиза, но поради невнесен от ищеца депозит за възнаграждение на вещото лице, такава не бе извършена.

            По наведено с исковата молба искане за събиране на гласни доказателства, съдът допусна разпит на свидетели при режим на довеждане, но поради дезинтересиране на ищеца от производството по делото, гласни доказателства не бяха събрани.

            Горните фактически констатации съдът изведе въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства и придобитите при разпита на ответницата преки впечатления за нейното здравословно състояние.

            На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Предявеният иск е за поставяне под запрещение на пълнолетно лице поради психично заболяване.

            След като провери и анализира събраните по делото доказателства съдът  достигна до извода, че изискуемите кумулативно предвидени законови предпоставки, визирани в  чл. 5 ал.1 от ЗЛС за поставяне под запрещение в конкретния случай не са налице. Няма съмнение досежно данните, че ответницата страда от констатирано преди повече от 5години психично заболяване: : “Шизофрения параноидес. Пристъпно-прогредиентно протичане. Параноидно – халюцинаторен синдром. Тенденция към хронификация.” и това й състояние изисква поддържаща лекарствена терапия.

            Установи се от проведения разпит на ответницата  и не се оспори от пълномощника на ищеца обстоятелството, че същата е в добро психично състояние, дава коректни и разумни отговори на поставените й въпроси; че  провежда лекарствена терапия, посещава лекуващия лекар – психиатър. Не се оспори и фактът, че ответницата поддържа общото домакинство и с пенсията си осигурява своята и на сина си – ищец по делото издръжка. Установи се също, че честата употреба на алкохол от ищеца предизвиква влошаване на отношенията между майка и син, които обикновено са отношения на разбирателство и взаимна грижа.

            С оглед събраните доказателства крайният извод на съда е, че констатираното психично заболяване на ответницата не е причинило  емоционално-волева промяна на личността и влошаване на интелектуалното й развитие; данните не сочат на настъпване на състояние, непозволяващо на ответницата да разбира свойството и значението на деянията си, да се грижи за своите работи, да взема самостоятелни решения и да защитава своите интереси, което да обуслови поставянето й под запрещение.

            При наличието на тези констатации и с оглед пълното дезинтересиране от делото на ищеца, върху когото лежи доказателствената тежест за установяване на твърдяното влошено психично здраве на ответницата, съдът намира, че следва да отхвърли иска за поставянето й под запрещение като неоснователен и недоказан.

            Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р      Е       Ш       И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.С. с ЕГН ********** *** срещу С.С.Х. с ЕГН ********** ***  иск за ПОСТАВЯНЕ ПОД ЗАПРЕЩЕНИЕ,  като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: