РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 11.03.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети февруари 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Я.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

                                                                                                           М.М.

 

при участието на секретаря М.Ж. разгледа докладваното от младши съдия М. *** 33 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХХ от действащия ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ответника „Т. – С.“ ЕАД срещу  решение № 959/03.11.2008 г. по гр. дело № 1735/2008 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено, че ищцата Т.Г.М., ЕГН **********,***, не дължи на „Т. – С.“ ЕАД сумата от 1271,70 лв., представляваща стойността на ползвана топлоенергия в жилището и в кв. „Д. Г.” *-*-* в периода 01.12.1998 г. – 30.06.2002 г., ведно с мораторната лихва върху тази главница към 22.04.2004 г. в размер 197,29 лв., както и със законната лихва върху главницата от 10.05.2004 г. до окончателното плащане, и разноски по издаването на изпълнителен лист в размер 29,38 лв. В исковата молба ищцата се е позовала на погасителна давност и на несъществуване на задължението поради това, че начислените месечни суми не съответстват на закона, липсва договор между страните за доставка на топлинна енергия, както и делът на топлинна енергия за сградна инсталация не е определен законосъобразно. В мотивите си съдът е приел, че ответникът кредитор не е доказал вземанията си срещу М., вкл. не е представил сключен договор с етажната собственост.

            Ответникът „Т. – С.” ЕАД обжалва решението в частта му относно периода 01.05.2001 г. – 30.06.2002 г. в размер 242,54 лв. главница и 20,35 лв. мораторна лихва към 22.04.2004 г. За времето преди м. май 2001 г., макар да счита задължението за съществуващо, „Т. – С.” ЕАД признава, че то е погасено по давност. В жалбата си ответникът излага доводи, че за оспорвания период в сградата, където се намира жилището на ищцата, не е ползвано отопление и не са начислявани суми за него, вкл. за енергия, отдадена от сградната инсталация, а сметките са съставени единствено от стойността на битовата гореща вода и определяната от ДКЕВР, а не от общото събрание на етажната собственост, сума мощност. Видно от приложената карнета на адреса, ищцата е полагала подписа си ежемесечно срещу показанията на водомера, а месеците, за които има разминавания между данните по справката и показанията по карнетата, са извън обжалвания период.

            Във възражението си срещу жалбата въззиваемата страна изразява становище, че въззивникът не е представил доказателства за начина на разпределяне на топлинната енергия по компоненти, а освен това отчетените показания за ползвана гореща вода за определени месеци се разминават с показанията по карнетите.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител, а с писмено становище заявява, че поддържа жалбата си; не е претендирал присъждане на разноски. Въззиваемата страна моли първоинстанцион­ното решение да бъде потвър­дено, като сочи, че освен изтеклата давност, задължението не същест­вува, тъй като е незаконосъобразно определено – в наруше­ние на ПУРНЕС и Наредба № 2 от 2004 г. за топлоснабдяването; претендира разноски, не представя списък.

            Жалбата е допустима – подадена в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            Ищцата Т.Г.М. ***„Д. Г.” *-*-*.

На 10.05.2004 г. ответникът „Т. – С.” ЕАД е подал до Сливенския районен съд молба за издаване на изпълнителен лист срещу М. въз основа на извлечение от сметки за периода 01.12.1998 г. – 30.06.2002 г. за сумата 1271,70 лв. главница, мораторна лихва върху нея към 22.04.2004 г. в размер 197,29 лв. и законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2004 г.

За периода, предмет на жалбата, който е част от този по изпълнителния лист, сумите, начислени от „Т. – С.” ЕАД, се отнасят само за доставена битова гореща вода (общо 50 куб.м. за периода), с изключение на последните три месеца, април-юни 2002 г., за които освен сумите за вода е начислена и такса мощност – по 8,37 лв. месечно. Не е начислявана сума за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация – според кредитора това е така, тъй като цялата сграда в този период не е ползвала отопление и абонатната станция е била изключена.

В карнетата на адреса, препис от която е представен по делото, срещу показанията на водомера всеки месец е полаган подпис за абоната (вероятно подписът е на ищцата). Изключение са месеците октомври и ноември 2001 г., за които отбелязаните в карнетата показания се основават на служебно предвиждане за потреблението на вода (изравнено по-късно при следващите засичания на водомера).

С определение на съда от 16.07.2004 г. е допуснато издаването на изпълнителен лист за тези суми, както и за сумата от 29,38 лв. разноски по делото. Въз основа на него е образувано изпълнително производство № 190/2004 г. на Сливенския районен съд, което е прекратено на основание чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК (отм.) с постановление на съдебния изпълнител от 06.11.2007 г. През 2008 г. е образувано ново изпълнително дело за същите задължения при частен съдебен изпълнител М. М..

Тази фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото.

Въз основа на установените факти съдът намира от правна страна следното.

Месечните задължения за заплащане на стойността на доставяна топлоенер­гия представляват задължения за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност.

Погасителната давност за задължението за периода 01.05.2001 г. – 30.06.2002 г., което е предмет на въззивната жалба, е прекъсната с подадената молба за издаване на изпълнителен лист от 10.05.2004 г. За втори път тя е прекъсната със започването на принудително изпълнение през 2004 г., като нова давност не е текла през периода, докато е траело изпълнителното дело (според ППВС 3/80 г., което е задължително за съдилищата, изпълнителното производство е вид съдебен процес и по време на него давност не тече). Настоящият състав приема, че изпълнителното производство е прекратено едва с издаването на постановлението за прекратя­ване на изпълнителното производство на 06.11.2007 г. и едва от този момент е започнала да тече новата давност, която към 24.03.2008 г., когато е подадена исковата молба, не е изтекла. Ето защо действително не може да се приеме, че задължението за обхванатия от жалбата период е погасено по давност.

Без значение е дали отношенията между страните през периода са уредени с писмен договор. Действалият по време на процесния период Закон за енергетиката и енергийната ефективност не съдържа изискване за писмена форма на договорите между доставчиците на топлоенергия и собствениците на жилища в етажна собстве­ност. Според чл. 106а от ЗЕЕЕ доставката на топлоенергия на битови потребители се извършва при публично известни общи условия, което не означава непременно писмена форма на договорите.

Без значение са и доводите за непроведено общо събрание, което да определи дял на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация. Установява се, че такива суми не са начислявани.

Не се доказа обаче от кредитора – ответник по иска размерът на неговото вземане. Тежестта за доказване на съществуването на едно спорно вземане, вкл. и по размер, се носи от кредитора както в случаите, когато той е ищец по осъдителен иск, така и когато е ответник по отрицателен установителен иск – той е страната, която твърди положителните факти, от които произтича вземането.

Представените от кредитора „Т. – С.” ЕАД извлечения от сметки не могат да служат като доказателство в полза на дружеството за удосто­верения в тях размер на задължението, тъй като представляват частни документи, издадени от самото дружество, съдържащи негови собствени твърдения.

Карнетата, в която са снемани показанията на водомера в жилището на ищцата Т.М. и която носи подписа на ищцата, може да служи като дока­зателство за месечното потребление на гореща вода в това жилище. Установяването на паричната стойност на доставената гореща вода въз основа на тях обаче би изисквало специални знания по топлотехника, с каквито съдът не разполага. Същото се отнася и за начислената сума за мощност, като за нейното установяване от специалист топлотехник е необходимо да се знае отопляемият обем на жилището по проект. Продажните цени на топлинната енергия за процесния период са се определяли за мегаватчас доставена енергия (при което всеки месец употребената за затоплане на водата енергия и цената за единица обем потребена гореща вода може да се окаже различна) и цена за мощност – за кубичен метър отопляем обем на жилището. Министерският съвет е определял само горна граница на тези две цени, като точната стойност до тази граница се е определяла от отделния доставчик. Данни за всичко това по делото няма, а и не е било поискано назначаване на експертиза, която да установи дали сумите са правилно начислени. Във втората инстанция съдът не може да назначи такава експертиза, още по-малко – служебно, ето защо, въпреки че по делото е установено, че гореща вода е доставяна, вземането остава недоказано по размер. Ето защо отрицателният установителен иск на М. следва да бъде уважен, а решението на районния съд – да бъде оставено в сила поради съвпадане на крайните изводи на двата състава.

С оглед изхода на делото разноските, направени от въззиваемата Т.М. в тази инстанция, следва да се възложат на въззивника „Т. – С.” ЕАД.

По изложените съображения и на основание чл. 271 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

Потвърждава решение № 959/03.11.2008 г. по гр. дело № 1735/2008 г. на Сливен­ския районен съд в обжалваната му част.

Осъжда „Т. – С.” ЕАД – гр. Сливен да заплати на Т.Г.М., ЕГН **********,***, сумата от 200 лв., представля­ващи направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.