Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 140

гр. Сливен, 26.05.2009 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесет и девети  април, две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   Мартин Сандулов

ЧЛЕНОВЕ: Н.Я.

М.Д.

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. ***С. ***.  N 34 по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производството е по въззивна жалба срещу решение на Районния съд и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм/.

        Във въззивната жалба се твърди, че с решение № 179/10.11.2008 г. по гр.д. № 116/2008 г. на Новозагорския районен съд частично е отхвърлен като неоснователен предявения от Агенцията за следприватизационен контрол иск за неустойка за забава плащането на осма годишна разсрочена вноска от цената по приватизационния договор, поради което решението в тази му част е неправилно и противоречи на материалния закон. Иска се отмяната му в тази част и постановяване на ново, с което да бъде уважена претенцията.

        Подадена е въззивна жалба и от насрещната страна с искане решението да бъде отменено или обезсилено и делото върнато на Районния съд. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, а освен това е и недопустимо. Съдът се е произнесъл въз основа на искова молба, която не отговаря на изискванията на закона. Не е бил посочен конкретен период за претендираната неустойка, поради което е налице нередовност, а липсата на твърдения за периода ограничават правото на защита на ответника и по този начин е повлияло на възможността му да прави релевантни и правно относими към спора твърдения и доказателствени искания. Освен това съдът не е изложил мотиви относно направеното възражение за нищожност на договорната клауза относно предвидената неустойка. Поради това се иска обезсилване на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

        В съдебно заседание не се явява представител на първия въззивник. Депозирана е писмена молба, в която се поддържат исканията изложени във въззивната жалба.

        В съдебно заседание чрез представител по пълномощие втория въззивник поддържа исканията, които е направил във въззивната жалба, като алтернативно моли решението на Районния съд да бъде оставено в сила.

        След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        С договор за продажба на акции от капитала на „Р.” ЕАД – Н.З.регистриран под № РД 50-2/4.01.1999 г. на МЗГАР Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа в качеството му на орган по чл.3 ал.1 т.1 от ЗППДОП /отм./ като продавач и „Р. 98”АД – Н.З.като купувач последното е придобило 68 651 броя поименни акции представляващи 75 % от капитала на „Р. 98”АД – Н. З.. Агенцията за следприватизационен контрол е поела всички права и задължения във връзка с осъществяването на следприватизационен контрол по сключения приватизационен договор. Съгласно чл. 5 от приватизационния договор цената на акциите е в размер на 660 000 лв. Купувачът се е задължил в тридневен срок от сключване на договора да заплати първоначална вноска в размер на 66 000 лв.включваща внесения за участие в конкурса депозит в размер на 65 000 лв. и представляваща 10 % от цената. Тази първоначална вноска е била заплатена на основание на чл.5 от договора изменен с допълнително споразумение от 2.12.1999 г. купувачът се е задължил да заплати останалата част от цената в размер на 594 000 лв. за срок от десет години по годишни вноски съгласно ново приложение и при ползване на едногодишен гратисен период. Разсроченото плащане се извършвало веднъж годишно до 31 число на м.декември като купувачът имал право на предсрочно плащане. След изтичането на едногодишния гратисен период стойността на неизплатената част от цената се увеличава ежегодно до 31 март с 50 % от средно годишния размер на основния лихвен процент за съответния период на предходната година. Установено е, че купувачът не е изпълнил задължението си за заплащане на осма годишна разсрочена вноска, чиито падеж е бил на 31.12.2007 г. и размерът й 97 953 лв. Поради това, с искова молба от 28.02.2008 г. Агенцията за следприватизационен контрол е поискала да бъде осъден купувачът „Р. 98”АД в ликвидация да заплати неустойка за забава на осмата годишна вноска, считано от деня на забавата 3.01. до 31.01.2008 г. в размер на 1 295,48 лв. Освен това и във връзка с чл. 9.2 от договора Агенцията е поискала „Р. 98” АД да бъде осъдена да заплати  и неустойката в размер на законната лихва и добавка от 0,01 % дневно върху неизплатената в срок осма годишна разсрочена вноска с падеж 31.12.2007 г. считано от 1.02.2008 г. до окончателното изплащане на вноската. По повод на тази искова молба се е развило първоинстанционното производство и с атакуваното решение съдът е осъдил „Р. 98” АД в ликвидация гр.Н.З.да заплати на Агенцията за следприватизационен контрол сума в размер на  1158,35 лв.представляваща законната лихва върху главницата от 97 953,03 лв., считано от 3.01.2008 г. до 31.01.2008 г. ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 31.01.2008 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен иска за неустойка от 0,01 % на ден в размер на 137,13 лв. за периода 3.01. до 31.01.2008 г. както и следващата претенция за същата неустойка до окончателното изплащане на главницата. За да постанови това решение съдът е приел, че е налице забава плащането на посочената вноска от цената по договора, считано от 3.01.2008 г. Купувачът не е изпълнил задължението си за заплащане на осмата годишна разсрочена вноска, но 31.12.2007 г. е бил неприсъствен ден, поради което срокът за плащане изтича в края на следващия присъствен ден – 2-01.2008 г. Освен това съдът е приел, че е недопустимо да се кумулира неустойка и обезщетение за вреди от едно и също неизпълнение и е отхвърлил претенцията за неустойка по чл.92 от ЗЗД. Това решение е предмет на въззивните жалби и с определение от съдебно заседание въззивната инстанция е предупредила ищеца да отстрани нередовностите в исковата молба като посочи точните обстоятелства на които основава двете претенции, тъй като в исковата молба е възпроизведено само съдържанието на договора и задължението на ответника. Освен това ищецът е бил задължен да посочи от какво именно произтича твърдяното задължение като го конкретизира по период и размер и посочи начина по който формира този размер. С молба от 19.03.2009 г. първият въззивник и ищец в първоинстанционното производство е конкретизирал исканията си относно неустойката за забава от 3.01.2008 г. към 31.01.2008 г. Освен това е развил доводи в подкрепа на второто си искане за предвидена неустойка по чл. 9.2 от приватизационния договор, но отново не е посочил фиксиран размер като е твърдял, че неустойката за забава не предвижда ограничения за начисляване във времето, докато продължава забавата.

        Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които не се оспорват от страните.

        Въз основа на приетото за установено от фактическа страна ,съдът направи следните правни изводи:

        Двете въззивни жалби са допустими. Подадената жалба от Агенцията за следприватизационен контрол е частично основателна.

Правилно районния съд, съобразявайки се със събраните по делото доказателства и заключенията на вещите лица, е констатирал, че купувачът не е изпълнил задължението си за заплащане на осмата годишна разсрочена вноска с падеж на 31.12.2007 г. Поради това е налице забава при плащането на вноската от цената по договора, считано от 3.01.2008 г. При определянето на неустойката съдът се е съобразил с уговореното в договора, според което размерът на неустойката е в размер на законната лихва за всеки ден забава върху неизплатената в срок сума, а при забава с повече от 15 дни от падежа и добавка в размер на 0,01% дневно върху съответната сума. При този механизъм на изчисляване на неустойката е установено, че законната лихва върху дължимата сума за посочения период е 1 158,35 лв., а допълнително начислената неустойка от 0,01% на ден е на 137,13 лв. Съдът е приел, че в случая следва да бъде присъдена само законната неустойка в размер на законната лихва, тъй като тя е по-голямата по размер  и съответства на законовите изисквания. Изводите на съда са незаконосъобразни, тъй като смисълът на неустойката е да обезщети една от страните без да е необходимо да се доказва размерът на вредите. Тя е една специална престация – ако не бъде изпълнено или бъде изпълнено неточно задължението от страна на длъжника. В случая се претендира неустойка в размер на законната лихва върху незаплатената годишна вноска за първите 15 дни от забавата, а след тях – неустойка в размер на законната лихва плюс 0,01% на ден. Определен е периодът, за който се претендира и може да се определи нейният размер. Трябва да се посочи, че в случая не се касае за две отделни неустойки, както е приел районният съд, нито пък за лихви. Страните са уговорили в договора неустойка за забавата, а размерът на неустойката е законната лихва върху неизплатената в срок сума и след 15 ден увеличена с 0,01%. Ето защо решението на районния съд в тази част – по отношение на отхвърления иск за сумата от 137,13 лв., следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи претенцията.

Въззивната жалба е неоснователна по отношение на оплакването за отхвърления иск, с който се е претендирала неустойка до окончателното изплащане на главницата. Твърди се, че не е възможно да бъде определен краен точен размер на неустойката, но правният и режим не предвижда ограничение за нейното изчисляване във времето докато продължава забавата.В случая не се държи сметка, че искът за присъждане на неустойка е самостоятелен и следователно при заявена претенция тя би следвало да е определена като размер. Присъждане на неустойка, така както е заявил въззивникът, не би било законосъобразно. Не само поради обстоятелството, че не е определен размера, а и защото не е установено кога ще бъде извършено плащането и дали въобще ще бъде извършено. Ето защо като е отхвърлил иска в тази част районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Неоснователна е въззивната жалба на другата страна. В нея е направено искане решението да бъде отменено изцяло или обезсилено поради нередовност на исковата молба. С определение от 18.02.2009г. са дадени указания за отстраняване на нередовностите и с писмена молба от 19.03.2009г. те са отстранени. Ясни са претенциите и обстоятелствата на които се основават. Поради това следва да се приеме, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. С оглед на изложените по-горе съображения, то е неправилно само в посочената част.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                 

ОТМЕНЯ решение №179 от 10.11.2008г. по гр.дело№ 116/2008г. на НЗРС в частта, с която е отхвърлен иска за неустойка от 0,01% на ден в размер на сумата от 137,13 лв като вместо това постановява:

ОСЪЖДА „Р. – 98” АД / в ликвидация/ гр. Н.З.кв. „И.”, представлявано от Д.Д.Д. – ликвидатор да заплати на Агенцията за следприватизационен контрол, гр.С., бул.”Г.М.Д.” №* *, представлявана от изпълнителния директор А. К. Б. сумата от 137,13 лв/ сто тридесет и седем лева и тринадесет стотинки/ представляваща неустойка до пълния размер за периода 3.01.2008г. до 31.01.2008г. за невнесена осма годишна вноска по договор за продажба на акции от капитала на „Р.”ЕАД.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №179 от 10.11.2008г. по гр.дело№ 116/2008г. на НЗРС в останалите му части.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: