РЕШЕНИЕ №                                

гр. Сливен, 25.03.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Д.,

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

*** Х.,

 

при участието на секретаря Е.Х., като се запозна с докладваното от Хр.М. *** по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и е образувано  по жалба срещу решение на първоинстанционен съд постановено по дело, което е образувано по искова молба постъпила преди 01.03.2008г. – на 29.02.2008г., поради което и съгласно §2 ал.1 от ПЗР на ГПК (доп. ДВ бр. 50 от 2008г.) подлежи на разглеждане по реда на отменения ГПК (по-долу в решението „ГПК)

С решение № 956\17.11.2008г. постановено по гр.д. № 1367\08г. по описа на РС – гр. Сливен е отхвърлен като неоснователен предявения от Ю.Н.Б. *** и „Б. Д.” ЕАД – гр. София иск по чл. 26 и чл. 170 от ЗЗД за прогласяване нищожността на ипотечен договор оформен с нот. акт. № 85, т. ІІ, д. № 225\2006г. на Нотариус Е. Ш. с рег. № 128 при НК и район на действие РС – гр. Сливен, вписан в служба по вписванията при РС – Сливен под № 156, д. № 794\06г., вх. Рег. № 1163\23.02.2006г.

Решението е обжалвано от Ю. Н. Б. чрез пълномощника й – адв. Ю. К. от АК – гр. Сливен поради противоречието му със закона - в нарушение на разпоредбата на чл. 170 от ЗЗД. Основното възражение, поради което поддържа, че договорът за ипотека е недействителен, е това посочено в последното предложение на нормата на чл. 170 от ЗЗД, а именно, че не е спазено изискването за посочване на точния размер на сумата за която се учредява ипотека, произтичащо от начина на посочване на лихвата, която дължи кредитополучателя. В договора за кредит е отразено като съществено условие, че кредитополучателят ще заплаща лихва по кредити за малки и средни предприятия – стандартни бизнес кредити и че минималната лихва за този вид заеми е 9, 95 % към момента на сключването на договора, но от начина, по който е посочено не става ясно, че кдеритополучателят ще заплаща именно минималния размер.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да бъде уважен, като претендира и заплатените разноски пред двете инстанции.

В с.з. пълномощника на въззивницата поддържа жалбата на изложените в нея основания.

За въззиваемата „Б. Д.” ЕАД – С. се явява представител по пълномощие – гл. юрисконсулт Р. Г., която оспорва жалбата и поддържа становище за потвърждаване на обжалваното решение по изложените в него съображения.

За „Ж. –С” ЕООД – гр. С. не се явява законен представител или пълномощник и от името на това дружество не е изразено становище по жалбата.

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението и е спазен преклузивния срок по чл. 197 от ГПК.

На основание чл. 209 от ГПК извърши служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намери, че решението не страда от пороци обуславящи прогласяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

На основание чл. 208 от ГПК извърши проверка за правилност и законосъобразност на решението на първоинстанционния съд, като въз основа н а събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.02.2006г. между въззиваемите е сключен договор за кредит № 1629, с който „Б. Д.” ЕАД – С. като кредитор предоставя на „Ж.-С” ЕООД – С. кредит за оборотни средства в размер на общо 200 000 лв. В договора са уговорени подробно условията, при които подлежи на усвояване размера на предоставения кредит, като в т.9.1 е посочено, че кредитополучателят заплаща на кредитора лихва в размер на минималната лихва по кредити за стандартни бизнес клиенти – малки и средни предприятия, определена от Банката към датата на сключване на договора, без надбавки за риск. Към датата на сключване на договора минималната лихва по кредита за стандартни бизнес клиенти – малки и средни предприятия е 9, 95 %. В т.9.2 е посочено, че промяната на минималната лихва по кредитите за стандартни бизнес клиенти – малки и средни предприятия, обявена от Банката до окончателното изплащане на кредита по договора е задължителна за страните по него. В договора – раздел VІ „Отговорности и санкции” страните са предвидили и други парични вземания, за които по делото няма спор за неяснота на условията и размера посочен в договора за ипотека.

На същата дата, на която е сключен договора за кредит с нот. акт. № 85, т. ІІ, д. № 225\2006г. на Нотариус Е. Ш. с рег. № 128 при НК и район на действие РС – гр. Сливен, вписан в служба по вписванията при РС – Сливен под № 156, д. № 794\06г., вх. Рег. № 1163\23.02.2006г. между „Б. Д.” ЕАД – С. е сключен договор за ипотека, в който са посочени точно и несъмнено както наименованието на кредитора и имената на длъжника – въззиваеми в настоящото производство, така и имената на собственика на имотите – предмет на договора за ипотека. В т.1 от нотариалния акт са описани вземанията, за които съгласно т.2 от същия нотариален акт се учредява ипотеката, а именно:  предоставен от „Б.” Д. на „Ж.-С” кредит за оборотни средства под формата на револвираща кредитна линия в размер на 200 000 лв., от които 190 000 за рефинансиране на кредит – овърдрафт за оборотни средства в „Б.” Д. и 10 000 лв. за осигуряване на оптимални стокови запаси за обезпечаване на търговската, производствена и сервизна дейност на дружеството – длъжник съгласно договор за кредит от 23.02.2006г. със срок на кредита – 12 месеца и краен срок 23.02.2007г. Освен размера на предоставения кредит в договора за ипотека е посочено, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва по кредити в лева на малки и средни предприятия – стандартни бизнес клиенти определена от Банката към датата на сключване на договора, без надбавка риск. За разлика от договора за кредит, в нотариалният акт не е посочено уточнението на лихвата като минимална, като по нататък в договора за учредяване на ипотеката е посочено, че минималната лихва по кредитите в лева на малки и средни предприятия – стандартни бизнес клиенти е - с цифри „9, 95” и с думи „девет цяло деветдесет и пет процента” и, че промяната на минималната лихва по кредитите в лева на малки и средни предприятия – стандартни бизнес клиенти, обявена от Банката е задължителна за страните.

Освен тези вземания в договора за ипотека са посочени и други вземания, произтичащи от неизпълнението или неточното изпълнение на задълженията на кредитополучателя, за които, както се посочи и по – горе, по делото няма спор за неяснота и не се установява несъответствие с договореното в раздел VІ от договора за кредит.

В т.2 от договора за ипотека по н.а. № 85\2006г. е посочено изрично, че за обезпечаване на цялото вземане на банката, описано в п.1 Ю. Н. Б. учредява в полза на банката ипотека върху собствения си недвижим имот, а именно магазин № 1, разположен на партерния етаж от обема на жилищна сграда, находяща се на ул. „М.” № * по плана на гр. Сливен, индивидуализиран подробно, заедно с отстъпеното право на строеж и 4, 03 % ид.ч. от общите части на сградата, построена в имот с пл. № 2743 в кв. 98 по плана на гр. Сливен. Същият имот съгласно представената скица № 9235\01.11.2007г. на СГКК – Сливен се индивидуализира с обект с ид. № 67338.508.143.2.1, находящ се в сграда с предназначение за търговска дейност с ид. № ид. № 67338.508.143.2, построена в имот с ид. № 67338.508.143 по КК на гр. Сливен.

Със същият нотариален акт С. Д. И. и съпругата му Ж.Ц.И. също за обезпечаване на цялото вземане учредяват в полза на банката и ипотека върху собствен имот, индивидуализиран подробно в договора за ипотека.

Пред първоинстанционния съд е прието като неоспорено, заключение на в.л. И. М. К. относно размера на лихвата по договора за кредит от 23.02.2006г., която е начислена до подаване на исковата молба, както за това, дали тя е променлива във времето по размер величина и, какви промени е претърпяла.

Заключението на вещото лице по първата задача дава отговор на начислените от банката по договора за кредит редовни и наказателни лихви според изпълнението на поетите с него от страна на кредитополучателя задължения, които данни имат отношение към въпроса за изпълнението на задълженията по договора за кредит, който обаче не е предмет на предявения иск. Спорният въпрос за наличието на яснота на задължението за лихва посочено в договора за ипотека, нито обективно, нито от твърденията на страните, не е обусловен от ликвидността и изпълнението на задълженията по договора за кредит, поради което заключението на в.л. в тази му част се преценява от настоящата инстанция като неотносимо. Включително в с.з., в което е поискано назначаването на експертиза с тези задачи, не е посочено от страната, каквото и да е значение на заключението като доказателство във връзка със спорния предмет на делото.

От заключението във връзка с размера на начислените лихви става ясно, че във времето е променен размера на лихвата от 9,95 % - до м. февруари 2007г., като от м. март 2007г. е в размер на 8, 50 %. В обясненията си в съдебно заседание в.л. изяснява, че размерът на лихвата по договора за кредит е променлива във времето величина, която е различна за всяка банка и е поставена в зависимост от пазарната конюнктура на кредитите в дадена страна. Относно разликата в понятията „лихва по кредити” и „минимална лихва по кредити” вещото лице пояснява, че е поставена в зависимост от специфичните правила възприети в кредитната политика на банката. Минималният размер на лихвата се определя от банката като граница при договаряне на условията за кредит и обезпечава „издръжката” на банката.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че жалбата е неоснователна.

Предявеният иск е установителен с правна квалификация по чл. 26 ал.1 и чл. 170 от ЗЗД и има за предмет договора за ипотека оформен с нот. акт. № 85, т. ІІ, д. № 225\2006г. на Нотариус Е. Ш. с рег. № 128 при НК и район на действие РС – гр. Сливен, вписан в служба по вписванията при РС – Сливен под № 156, д. № 794\06г., вх. Рег. № 1163\23.02.2006г. в частта, с която за обезпечаване задълженията на „Ж.-С” ЕООД към „Б. ДСК” ЕАД по договор за кредит от 23.02.2006г. въззивницата е учредила ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ магазин № 1, разположен на партерния етаж от обема на жилищна сграда, находяща се на ул. „М.” № * по плана на гр. Сливен, индивидуализиран подробно в договора. Същият имот към настоящия момент е безспорно, че се индивидуализира като самостоятелен обект с ид. № 67338.508.143.2.1, находящ се в сграда с предназначение за търговска дейност с ид. № ид. № 67338.508.143.2, построена в имот с ид. № 67338.508.143.

Твърденията на въззивницата са, че в договора за ипотека съществува неяснота относно размера на обезпеченото вземане на банката за лихва уговорено в т. 9.1 по договора за кредит, както и относно частта от вземанията на банката спрямо длъжника, в обезпечение на която въззивницата е учредила ипотека върху собствения си имот, която неяснота произтича от обстоятелството, че със същия договор в обезпечение на същите вземания е учредена и друга ипотека върху друг имот.

Между страните не се спори, че договорът за ипотека сключен с н.а. № 85\2006г. е за обезпечаване на вземанията на банката, произтичащи по договора за кредит сключен между въззиваемите с № 1629 на 23.02.2006г.

В разпоредбата на чл. 170 от ЗЗД са уредени различни хипотези, всяка от които представлява самостоятелно основание за недействителност на договора за ипотека, като извън спора за наличието на тъждество на имота, върху който въззивницата е учредила ипотека с обезпеченото вземане и относно размера на вземането за лихви, между страните липсва спор за нищожност с оглед на останалите основания по чл. 170 от ЗЗД, във връзка с които от данните по делото не се установяват пороци водещи до нищожност на договора за ипотека.

Твърдението на въззивницата за липсата на разграничаване на частите от вземанията, които обезпечават учредени върху различните имота ипотеки, се свежда до твърдение за липсата на тъждество на ипотекирания от нея имот с обезпечените вземания. Това твърдение е неоснователно. Законът не установява забрана за обезпечаване на едно и също вземане с ипотека върху различни имоти, в които случаи въпросът за размера на вземането, който се обезпечава с различните ипотеки е предоставен на волята на страните. По същият начин законът допуска съгласие между страните, че учредената ипотека ще обезпечава частично вземанията, което определя правото на кредитора да се удовлетвори от стойността на имота само до размера на посочената част. В случая обаче изрично и недвусмислено в договора за ипотека върху принадлежащите на различни собственици имоти е предвидено, че всяка от ипотеките се учредява за обезпечаване на цялото вземане. Така отразената в договора воля на страните не буди никакво съмнение и означава, че при евентуално принудително изпълнение спрямо който и да е от имотите, кредиторът има право да се удовлетвори от тяхната стойност до пълния размер на вземанията, които не са погасени.

На следващо място по делото се поставя въпросът за наличието на яснота в договора само относно размера на вземането на банката за договорената лихва. Нито от твърденията на въззивницата като ищец, нито от данните по делото не се поставя въпросът за неяснота относно размера на главното задължение – 200 000 лв., произтичащо и ясно определено, както в договора за кредит, така и в договора за ипотека. Разпоредбата на чл. 170 от ЗЗД като специална не изключва приложното поле на общата разпоредба на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, според която нищожността на отделни части от договора не влече нищожност на целия договор, а само за тази част, за която се отнася порокът, който не може да бъде отстранен. Поради това твърдението, че в договора за ипотека не е посочен ясно и недвусмислено размера на задължението за договорените лихви, би могло да обоснове извод за нищожност на ипотеката като обезпечение само за това вземане, но не и на целия договор във връзка с останалите вземания, които обезпечава.

Твърдението, че в договора за ипотека не е посочен размера на лихвата, която следва да заплаща длъжника по договора за кредит, съдът намира също, че е неоснователно. Като бъдещо вземане, чиято ликвидност е поставена в зависимост от настъпването на несигурни условия, размерът на вземането за лихви е достатъчно да бъде определено по начин, позволяващ отъждествяването му с обезпеченото вземане.

Действително в договора за ипотека по на. № 85\2006г., за разлика от посочването в т.9.1 от договора за кредит от 23.02.2006г., досежно задължението на кредитополучателя да заплаща определената от банката по кредити за малки и средни предприятия – стандартни бизнес клиенти лихва, липсва уточнението „минимална”. Волята на страните по договора за ипотека за обезпечаване на произтичащото като акцесорно от договора за кредит вземане за лихва, се извлича обаче освен това и от последващото в договора за ипотека посочване, че лихвата се дължи без надбавки, като минималният размер определен от банката е 9, 95 %. Така записаният като обявен от банката минимален размер на лихвата в ипотечният договор и условието, че договорената от страните лихва се дължи от кредитополучателя без надбавки, отразява недвусмислено тяхната воля за обвързването им до размера на минималната лихва за малки и средни предприятия – специални бизнес клиенти, който се определя и подлежи на промяна едностранно от банката.

Предвид гореизложеното, предявеният от въззивницата иск по чл. 26 и чл. 170 от ЗЗД за нищожност на договор за ипотека е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, което е сторено с обжалваното решение и същото следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция претенцията на въззивницата за разноски е неоснователна и такива не следва да й бъдат присъждани. Въззиваемите от своя страна не са направили искания за присъждане на деловодни разноски.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 956\17.11.2008г. постановено по гр.д. № 1367\08г. по описа на РС – гр. Сливен.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

       

    2.