Р Е Ш Е Н И Е     30

 

              гр. Сливен, 21.05.2009г.

 

 

         В      ИМЕТО    НА     НАРОДА                

 

          Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на двадесет и първи април, две хиляди и девета година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Н.

                            

при секретаря   П. С.   и  в  присъствието на прокурора ................    като  разгледа  докладваното от съдия Весела  Николова  40  по описа  за  2009год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявени са субективно активно съединени искове с обща цена 100 000лв. и правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ.

Чрез пълномощника си ищците твърдят в исковата молба, че с влязла в сила присъда по нохд № 74/2007г. Военен съд – гр. Сливен признал А.С.А. *** за виновен в това, че на 31.07.2007г. на изхода на гр. Сливен при управление на лек автомобил марка “Фолксваген пасат” с рег. № СН **** АН нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на техния съпруг и баща Тодор С.И., за което му било наложено наказание съгласно НК, изразяващо се в определени пробационни мерки и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. А. бил осъден да заплати на ищците като обезщетение за причинените им неимуществени вреди сумата 70 000лв. общо, от които 30 000лв. за първата ищца и по 20 000лв. – за втората и третия ищец, ведно с лихвата за забава. С решение от 14.03.2008г. по внохд № 10/2008г. на Военно-апелативен съд- гр.София бил увеличен размерът на обезщетението за неимуществените вреди – на 60 000лв. за първата ищца и на по 50 000лв. – за втората и третия ищци. Ищците твърдят, че поради наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на причинилото ПТП МПС с ответника, отправили писмено искане до застрахователя за изплащане на присъдените им парични обезщетения, въз основа на което последният им заплатил по 30 000лв. на всеки като им предложил сключването на споразумения, които те отказали.

Като твърдят, че за тях е налице правен интерес от предявяването на иск пряко срещу застрахователя, молят съда да осъди ответника да им заплати общо сумата 100 000лв., представляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща, разпределени съответно на 50 000лв. за първата ищца и по 25 000лв. – за останалите двама, ведно с лихвата за забава, считано от датата на увреждането до пълното изплащане на сумите. Претендират и заплащане на разноските по делото.

Ответникът “ЗАД „Б.”- гр. С. е представил  писмен отговор, с който възразява по допустимостта и основателността на претенциите. Счита, че като е заплатил на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. е изпълнил законовото си задължение и отношенията между тях са изцяло уредени по доброволен ред, поради което за ищците не съществува правна възможност на същото основание и със същия предмет да водят пряк иск срещу  него по реда на чл.226 ал.1 от КЗ. Счита, че исковете са неоснователни с оглед погасените поради плащане вземания на ищците като твърди, че определеният с присъдата размер на обезщетенията не обвързва застрахователя, който е трето неучастващо в наказателния процес лице. Възразява и досежно размера на исковите претенции като се позовава на съществено съпричиняване на вредите от пострадалия поради неползван от него обезопасителен колан към момента на причиняване на ПТП. По тези съображения, с оглед изискванията за  определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, моли съда ако прецени, че исковете са допустими, да ги отхвърли като неоснователни или уважи в минимален размер. Оспорва изцяло искането за присъждане на законната лихва от датата на увреждането с аргумента, че лихвата не е пряка и непосредствена последица от деликта, и ако застрахователят дължи лихва, то тя следва да се присъди при наличие на установено неизпълнено договорно задължение, а такова не е налице.

След като прецени събраните по делото представени от страните по тяхно искане и по указание на съда писмени и гласни доказателства, Сливенският окръжен съд направи следните фактически констатации:

С влязла в сила присъда по нохд № 74/2007г. Военен съд – гр. Сливен признал А.С.А. *** за виновен в това, че на 31.07.2007г. на изхода на гр. Сливен при управление на лек автомобил марка “Фолксваген пасат” с рег. № СН **** АН нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Т. С.И., съпруг на първата ищца и баща на втората и третия ищци, за което му наложил  наказание съгласно НК, изразяващо се в определени пробационни мерки и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. А. бил осъден да заплати на ищците като обезщетение за причинените им неимуществени вреди сумата 70 000лв. общо, от които 30 000лв. за първата ищца и по 20 000лв. – за втората и третия ищец, ведно с лихвата за забава. С решение от 14.03.2008г. по внохд № 10/2008г. Военно-апелативен съд- гр.София изменил присъдата досежно срока на наказанието и увеличил размерът на обезщетението за неимуществените вреди – на 60 000лв. за първата ищца и на по 50 000лв. – за втората и третия ищци.

По заявление на ищците за изплащане на присъденото им с влязлата в сила присъда обезщетение за неимуществени вреди в „ЗАД „БУЛСТРАД” била заведена ликвидационна преписка /щета/ № 471006070810101, по която на заявителите било определено и заплатено обезщетение в размер на 30 000лв. за всеки от тях. На последните е било предложено сключване на споразумение, каквото  те отказали да подпишат. Фактът на заплащане на посочените суми /и по-конкретно фактът на получаване на сумите от ищците/ не се установява категорично с представените от ответника писмени доказателства – банкови бордера, но тъй като този факт се признава от ищците в исковата молба, съдът го приема за установен.

От представената от ищците застрахователна полица № 031060008972 с период на действие от 20.12.2006г. до 19.12.2007г. се установи, че към момента настъпване на причинилото смъртта на И. ПТП лекият автомобил, управляван от А. и негова собственост, е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

С писмения си отговор ответното дружество е направило възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия и е поискало допускане на техническа експертиза за доказването му, но поради невнасяне на депозит за възнаграждение на експерта, заключение на експертизата не е представено и съдът приема за недоказано твърдението за съпричиняване.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищците и починалия им съпруг, респективно баща, са живеели заедно, помежду им са съществували отношения на близост и заинтересованост един към друг; ищцата страдала от заболяване, за лечението на което изцяло разчитала на осигуряваните от съпруга й  средства и грижи. Ищците приели тежко смъртта на своя съпруг и баща.

От разпита на свидетел – очевидец се установи, че пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан в автомобила на прекия причинител на ПТП към момента на настъпване на увреждането.

Изложените факти и обстоятелства съдът прие за безспорно установени от непротиворечивите и неоспорени писмени и гласни доказателства, ангажирани от ищцовата страна. Въз основа на тях съдът изведе следните правни изводи:

Предявените преки искове за заплащане на обезщетение за неимуществени срещу ответника - застраховател по риска “Гражданска отговорност” са допустими. Обстоятелството, че увредените са се снабдили с осъдително решение /в случая присъдата по нохд/ срещу причинителя на вредите, не го лишава от възможността да търси следващото му се обезщетение от застрахователя по договора за застраховка „Гражданска отговорност” на деликвента по чл.226 ал.1 от КЗ, което последният по силата на закона следва да го обезщети. Няма спор, че правоимащите не могат да получат обезщетение за едни и същи вреди едновременно от прекия причинител на увреждането и от застраходателя по застрахователния договор, но тъй като притезанията им срещу тях са в съотношение на алтернативност, всяко от тях може да бъде упражнено, докато вземането им не е погасено поради плащане /Г., „Застрахователно и презастрахователно право”/. Тъй като деликвентът не е заплатил присъденото с влязлата в сила присъда обезщетение на ищците, а застрахователят доброволно се е съгласил да изплати само част от него, за тях е налице правен интерес да търсят по съдебен ред пряко от последния  заплащане на остатъка от дължимото им справедливо обезщетение за обезвреда. По тези съображения възражението на ответника за недопустимост на исковете е несъстоятелно.

Исковите претенции са основателни -  доказани по основание и размер, и следва да бъдат уважени изцяло.

С пълно и пряко доказване ищците установиха наличието на всички елементи от фактическите състави на чл.226 ал.1 от КЗ и  чл.45 и следващите от ЗЗД, касаещи отговорността на застрахователя за репариране на настъпилите за ищците  в резултат на деликта неимуществени вреди.

От присъдата по нохд № 74/2007г. на Военен съд – гр. Сливен, чиято сила на пресъдено нещо настоящата инстанция съгласно закона следва да зачете /арг. чл.300 от ГПК/, се установи извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Що се отнася до останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и на чл.226 ал.1 от КЗ, от установяването на които зависи основателността на исковете, ищците следваше да депозират доказателства за доказването им. Тъй като в случая причинените от престъпното деяние неимуществени вреди не са елемент от фактическия състав на престъплението, за което ответникът е осъден с влязъл в сила съдебен акт, същите подлежат на самостоятелно доказване в настоящия процес.

Съгласно разпределената върху тях доказателствена тежест, ищците депозираха писмени и гласни доказателства, при преценката на които непротиворечиво се установи настъпилото за ищците  увреждане – причинената в резултат на горепосоченото ПТП смърт на техния съпруг и баща, и търпените от тях болки и страдания от загубата му.  Доказа се, а и не се оспорва  от ответника причинната връзка между настъпилите за ищците вреди и деянието на деликвента А..

Безспорно е и обстоятелството, че е налице валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност” за 2007г. между собственика на причинилия увреждането автомобил /в случая прекия извършител А./ и ответното  застрахователно дружество.

За да определи справедлив размер на дължимото обезщетение, съдът съобрази степента на търпените от ищците болки и страдания от загубата на техния съпруг и баща, взе предвид доказаните факти, че пострадалият и неговото семейство са поддържали отношения на семейна топлота и обич, на взаимно уважение и загриженост, които обуславят тежкото отражение на загубата в съзнанието на ищците. Изложените обективни фактори дават основание на съда да определи като справедлив паричен еквивалент на причинените  неимуществени вреди сумата 50 000лв.- за първата ищца и по 25 000лв. – за втората и третия ищци. Според съда този размер  съответства на законоустановения критерий за справедливост и на постоянната съдебна практика, поради което исковете следва да бъде уважени изцяло.

За да достигне до този извод съдът взе предвид и обстоятелството, че не е налице съпричиняване на вредите от пострадалия. С оглед липсата на представени от ответника доказателства за принос и ангажираните  от ищеца свидетелски показания за ползван от пострадалия предпазен колан към момента на настъпване на ПТП, съдът прие, че възражението за съпричиняване е изцяло несъстоятелно. При определяне размера на обезщетението за всеки от ищците съдът взе предвид и обстоятелството, че им  е било определено и по тяхно признание доброволно изплатено от застрахователя частично обезщетение /представляващо част от присъдената по нохд сума/ в размер на 30 000лв. за всеки.

Основателно е и искането за присъждане на законната лихва за забава върху обезщетението за обезвреда. Обезщетението за забава, с оглед разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД /която сочи че лихва върху обезщетението за вреди от деликт се дължи от деня на увреждането без да е необходима покана/, следва да се присъди за периода считано от момента на увреждането 31.07.2007г. до пълното изплащане на главниците. В това отношение несъстоятелни са доводите на ответника, че претенциите за лихви са недопустими и неоснователни. Правопораждащият вземането на увредените лица факт е непозволеното увреждане, поради което обезщетението за вреди се дължи ведно със законнана лихва от деня на увреждането. Право на увредения е да избере срещу кого да насочи иска си за обезвреда – дали срещу прекия причинител на вредата или срещу застрахователя му по застраховка “Гражданска отговорност”,  обезщетението за понесените вреди се дължи ведно с лихвата  за забава от деня на настъпването им, без значение кой  в конкретния случай е адресат на претенцията за репариране на вредите

С оглед изхода от делото, ответникът следва да заплати на ищците разноските по делото в размер на 9 000лв., а по сметка на Сливенския окръжен съд – държавна такса в размер на 4 000лв.         Ръководен от гореизложеното, Сливенският окръжен съд

 

 

                                   Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСЪЖДА “ЗАД “Б...”  със седалище и адрес на управление гр. С.пл. “П.” № *, представлявано от Изпълнителния  директор Р. И. Я., да заплати на В.М.И. ЕГН ********** ***-В-9, сумата 50 000лв. /петдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Т. С.И., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането 31.07.2007г. до пълното изплащане на главницата, както и сумата 3000лв.  разноски по делото, а по сметка на Сливенския окръжен съд – д.т. в размер на 2000лв.

ОСЪЖДА “ЗАД “Б.” със седалище и адрес на управление гр. С. пл. “П.” № * представлявано от Изпълнителния  директор Р. И. Я., да заплати на Г.Т.А. ЕГН ********** и С.Т.С. ЕГН **********,***-В-9, общо сумата 50 000лв. /петдесет       хиляди лева/ или по 25 000лв. на всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им Т. С.И., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането 31.07.2007г. до пълното изплащане на главниците, както и сумата 6000лв. /на всеки по 3000лв./ разноски по делото, а по сметка на Сливенския окръжен съд – д.т. в размер на 2000лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: