РЕШЕНИЕ
                                                          
                                         гр.
Сливен, 09.06.2009 год.


                                          В ИМЕТО НА НАРОДА



           Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на
шестнадесети март 2009 г. в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Д.

         ЧЛЕНОВЕ:Х.М.

М.Х.

 

         при участиетието на секретаря Е.Х. като разгледа докладваното от младши съдия Мария  Христова  41 по описа за 2009 година,  за да се произнесе, съобрази следното:

         Постъпила е въззивна жалба от ответниците Х.Ш., Е.Ш. и Х. Х. против решението на Районен съд гр.Котел, по гр.д. № 212/2006 г., с което е признато за установено по иск с правно основание чл. 108 ЗС, че З.Х. е собственик на основание покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с. М. с. и представляващ масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж със застроена площ от 35 кв.м., първи етаж - 70 кв.м. състоящ се от три стаи и едно сервизно помещение – подробно описани в решението. Освен това са осъдени да предадат владението на ищеца на описания имот. Отменен е нот.акт за собственост № 65 от 2003 г. и нот. акт N 34, том І нот.дело N 33/2005 г. и двата на нотариус А. В., с рег. N 531 на НК, и са осъдени да заплатят сумата 617,50 лв. на З. Х. за направени по делото разноски.

Основните съображения по жалбата са, че решението е необосновано и противоречи на материалния закон. Счита се, че неправилно съдът е преценил достоверността на свидетелските показания съотнесени към  наличните писмени доказателства. Сочи се, че не са събрани доказателства ищецът да е живял в къщата с намерение да я свои, както и че по безспорен начин се е доказало владението на ответниците върху имота. Считат, че претенциите на ищеца следвало да бъдат насочени към първите собственици на имота, а именно А. и А., тъй като на практика са извършили разпоредителни сделки с имота си два пъти. Относно нарушението на материалния и процесуалния закон се сочи, че ответниците не са демонстрирали спрямо ищеца намерението си да владеят имота, тъй като ищецът живее в Г. и си идва инцидентно и не е отсядал в къщата. Освен това считат за установено, че ищецът не се е противопоставил категорично срещу владението на имота. Като процесуално нарушение сочат присъствието на свидетеля Х. Б. в съдебно заседание, в което чул какво са казали свидетелите. Молят, да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и се признае правото на собственост върху процесния имот на ответниците.

Няма постъпило възражение срещу въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивниците, не се явяват, представляват се от адв.Попова, която поддържа въззивната жалба на основанията, изложени в нея. Няма искания за събиране на доказателства. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че от приложените по делото доказателства по безспорен начин се доказва, че въззивниците са собственици на процесния имот. Моли да и се присъдят и разноските по делото. Моли да и се даде възможност да подготви писмена защита, но в указания срок, такава не е представена.

Въззиваемият, не се явява в с.з., вместо него се явява пълномощника му адв.Г., която оспорва жалбата. Няма искания за нови доказателства. Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски. Представя писмена защита в този смисъл.

Съдът, след    преценка    на    събраните    по   делото    писмени    и    гласни доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Въззиваемият З.Х. е собственик на процесния недвижим имот и се легитимира като такъв с представения и приет като доказателство по делото нот. акт № 132 том І, рег.  N 1251, нот. дело № 121/2001 год. на Нотариус Н. Б., с РД РС-Котел, рег. № 416 на НК, с който е сключен договор за покупко-продажба на имота. Имотът купил от Х. М. Б., тогава с имена Х. М. А. и съпругата му  Ю. М. А. за сумата 3000лв.

Преди нотариалното оформяне на следката на 03.10.1993 год. въззиваемият броил на продавача част от договорената цена на имота. В нечетливо написания помежду им договор фигурира и името на първия въззивник – Х. Х., Св. Х. Д., изготвил договора, също се е подписал. Страните не оспориха обстоятелството, че до подписа на Х. Д. се е подписал и въззиваемият. Св. Х. Д. обясни в съдебно заседание, че след като изготвили договора в село Я., отишли при кмета в село М. с. - св. А.М., който удостоверил, че подписите били положени в негово присъствие. Свидетелите А. М., Х. Б. и Х. Б.сочат в показанията си, че парите били дадени от въззиваемия, който към него момент не бил български гражданин и нямал право да придобива недвижими имоти в Р България, затова въззиваемият се договорил с въззивниците Х.Ш. и Е.Ш. те да фигурират като купувачи на имота, а въззиваемият да даде парите. Уговорили се въззивниците да живеят в имота и да го поддържат. Съществуването на такава уговорка обяснява и обстоятелството, че въззиваемият се е подписал под коментирания договор. Не се доказаха възраженията на въззивниците, че парите са били техни или евентуално взети на заем от въззиваемия. Св. Х. Б. сочи в показанията си, че парите му били изплатени на няколко пъти от въззиваемия, като първото плащане било в момента, в който подписали договора. От показанията на свидетеля Б. се установява, че веднага след като подписали договора дал ключовете на въззиваемия, който от своя страна разрешил на въззивниците да живеят в имота. След като въззиваемият му изплатил цялата сума изповядали по нотариален ред извършената по между им сделка. С нот. акт №132, том I, нот. дело № 121/2001 год. на Нотариус Н. Б., рег, № 416 на НК свидетелят Х. Б. /Х. А./ и съпругата му Ю. А. са прехвърлили на въззиваемия собствеността върху процесния недвижим имот за сумата 3 000 лева, която сума продавачите са заявили, че са получили напълно и в брой от купувача.

Въз основа на молба-декларация от въззивниците Х.Ш. и Е.Ш. нотариус А. В., рег. № 531 на НК, е образувал нот. дело № 33/2005 год., по което в полза на молителите на 15.07.2005 год. е издаден нот. акт № 34/2005 год. С този нотариален акт, нотариусът, на основание постановлението си от 15.07.2005 год. е признал молителите за собственици по давностно владение и покупка на процесния недвижим имот. Видно от приложения заверен препис от нотариалното дело, нотариалният акт е издаден въз основа на неподписано от нотариуса постановление и в този смисъл извършеното нотариално действие се явява нищожно по смисъла на чл. 472, във вр. с чл. 476, б. "е" от ГПК (отм.)

На 26.07.2005 год. с нотариален акт № 65/2005 год. на нотариус А. В., рег. № 531 въззивниците Х.Ш. и съпругата му Е.Ш. са продали имота на сина си-въззивника Х.Ш..

От показанията на разпитаните по инициатива на въззивниците свидетели се установява, че те живеят в процесния имот от 1993 год., като заявяват, че знаят тях за собственици на имота.

От показанията на разпитаните по инициатива на въззиваемия свидетели се установява, че след като се снабдили с нотариален акт въззивниците му забранили достъп до имота.

Описаната фактическа обстановка е възприета от съда след анализ на всички събрани по делото доказателства. Съдът кредитира всички представени от страните писмени доказателства, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК (отм.).

От доказателствения материал съдът съдът изключва двете изготвени от вещото лице Ю. Г. съдебно - графологични експертизи, тъй като установяват факти, неотносими към спора.

Въз основа на приетата за доказана фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявената от въззиваемия искова претенция е основателна и доказана и решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Правната квалификация на иска е по чл. 108 от ЗС, като погрешно е посочена в първоинстанционното решение по чл. 180 от ЗС, с което въззивния съд не е обвързан и следва да даде правилна квалификация на иска, съобразно твърденията изложени в исковата молба.  

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства наличието на трите комулативно дадени предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 108 от ЗС. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, въззиваемият установи, че е собственик на процесния имот на основание покупко - продажба и че този имот се владее от въззивниците. Въззивниците не оспорват факта, че владеят имота, но не доказаха, че това владение се осъществява на правно основание. Въззиваемият е станал собственик на процесния недвижим имот на основание договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 132 том І, рег.  N 1251, нот. дело № 121 от 01.09.2001 год. на Нотариус Н. Б., с РД РС-Котел, рег. № 416 на НК. Въззивниците и с оспорването на исковата молба и във въззивната жалба твърдят, че са придобили собствеността на имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, с начален момент 1993 година, когато са се нанесли да живеят в имота. Дори и да се приеме това тяхно твърдение за вярно от 1993 година до 2001 година, когато е извършена продажбата на имота не е изтекъл десетгодишият давностен срок, необходим за придобиване собствеността на имота и липсват данни за добросъвестно владение. Не е изтекла и необходимата давност след извършената продажба на имота до предявяване на исковата претенция. Със сключването на договора за покупко - продажба, с който бившият собственик на имота - св. Х. М. го продава на въззиваемия, всъщност придобивната давност се счита за прекъсната. Тъй като до 2001 г. като собственици на имота са се легитимирали св. Х. М. и съпругата му, въззивниците не доказаха, че са владели имота за себе си, но против собствениците Х. М. и съпругата Ю. А..

Ако след 2001 г. в полза на въззивниците Х.Ш. и Е.Ш. е започнала да тече нова придобивна давност (за което липсват доказателства), тази давност също не може да е по - кратка от десет години, които към датата, на която тези двама въззивници са се снабдили с нотариален акт - 15.07.2005 г., не е изтекла.

С прехвърлянето на имота на въззивника Х.Х. не е настъпил транслативен ефект, тъй като въззивниците Х.Ш. и Е.Ш. не биха могли да прехвърлят повече права от тези, които имат. А безспорно се установи, че те не са придобили имота по давност, още повече, че издаденият в тяхна полза нотариален акт е нищожен.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че първоинстанционният съд не се е съобразил факта, че имотът по разписен списък бил записан на името на въззивниците. Видно от издаденото от Община Котел удостоверение изх. № 92-00-3528 от 18.04.2007 год. приложената към нотариалното дело скица № 482 от 16.09.2004 год. е издадена на името на въззиваемия, но е предствена в копие, което не се чете, надписвана е с химикал допълнително и три от цифрите на ЕГН са поправени и удебелени. Съгласно чл. 142 от ГПК съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед всички доказателства по делото, като в случая намира, че представената скица не следва да се цени.

По изложените обстоятелства съдът приема, че въззивникът Х.Х.Х. владее имота без правно основание, тъй като го е придобил от несобственик и следва да бъде осъден да предаде владението на ищеца.

На основание чл.431 ал.2 от ГПК съдът следва да отмени изцяло нотариалните актове, издадени по нотариални дела № 33/2005 г. и № 63/2005 г., двете на нотариус А. В..

            С оглед решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция се налага извода, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и на основание чл.64, ал. 1 от ГПК съдът следва да осъди въззивниците да заплатят солидарно на въззиваемия сумата 600 лева, представляваща направени пред въззивната инстанция по делото разноски за адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 208 от ГПК  съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52 от 11.11.2008 г. по гр.д. № 212 по описа за 2006 г. на Котелски Районен съд, с което ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от адв.А.Г. ***, като пълномощник на З.Х., роден на 18.05.1933 г., без ЕГН, адрес Р Г., град Х., ул. „Л. щ." № *, съдебен адрес: град К., Адвокатска кантора адв. А.Г., против Х.Х.Ш., ЕГН **********, Е.Б.Ш., ЕГН ********** и Х.Х.Х., ЕГН **********,***, Сливенска област, че е собственик на основание покупко - продажба на недвижим имот, находящ се в село М. с., представляващ масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж със застроена площ 35 кв.м. и първи егаж със застроена площ 70.00 кв.м., състоящ се от три стаи и едно сервизно помещение, построена с одобрен архитектурен проект и строително разрешение по силата на отстъпено право на строен в общински УПИ V-20 в кв. 11 по плана на селото, при граници: от две страни улици; Х. М. М. и А. Х. Х., и ГИ ОСЪЖДА да предадат на ищеца владението върху описания имот, като ОТМЕНЯВА на основание чл. 431 ал. 2 от ГПК нотариален акт за собственост № 65, т.1, нот. дело № 63/2005 г. и нотариален акт № 34. т.1, нотариално дело № 33/2005 г., двата на нотариус А. В., рег. № 531 на Нотариалната камара, и ги ОСЪЖДА да заплатят на З.Х. сумата 617.50 лв. направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА на основание чл.64, ал.1 от ГПК Х.Х.Ш., Е.Б.Ш., и Х.Х.Х., всички с посочени данни, ДА ЗАПЛАТЯТ на З.Х. сумата 600 (шестстотин лева), представляващи направени по делото разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                ЧЛЕНОВЕ: